Споделената памет за Втората световна война е тема на студентски филмов проект

Ар. Войчеховски, Л. Шулц, Ул. Щайнбах, С. Бау, Г. Гьошл, Р. Цигал, Н. Фабиани – във Фабриката на Оскар Шиндлер, юли 2012

© Мария Стоянова, Личен архив

Ар. Войчеховски, Л. Шулц, Ул. Щайнбах, С. Бау, Г. Гьошл, Р. Цигал, Н. Фабиани – във Фабриката на Оскар Шиндлер, юли 2012



Те са млади, ентусиазирани и любопитни. Запознават се по време на европейска магистърска програма по "Медии, култура и комуникации" и общуват на немско-френски помежду си.  Обединяват ги много неща, включително въпроси, свързани с миналото им и Втората световна война, разделила Европа преди 70 години и начертала настоящето ѝ такова, каквото го живеем днес.


През лятото на 2012 седем европейски студенти – трима германци, французин, австриец, поляк и българка, решават да направят филм. Почти на шега тръгват заедно по следите на Холокоста, за да се сблъскат лично с ключовите места, свързани с геноцида над евреите: концентрационния лагер Аушвиц, еврейските гета в Краков и Варшава, фабриката на немския индустриалец Оскар Шиндлер (спасил живота на 1200 евреи чрез прочутия си списък), Мемориала на Холокоста в Берлин. Все места, за които много са слушали, гледали са репортажи, документални филми или холивудски продукции, но които всъщност не познават.


Идеята се оформя постепенно около няколко основни въпроса, на които всеки трябва да отговори пред камерата на родния си език: "Какво е правело семейството ти по време на войната?", "Как се преподава темата в училище в твоята страна?", "Какви са клишетата, свързани с различните националности и войната, с които се сблъскваш?". Сред многото вълнуващи срещи в рамките на проекта, във фабриката на Шиндлер (днес превърната в музей), младите хора разговарят с дъщерята на Джоузеф Бау, един от оцелелите благодарение на списъка на Шиндлер и превърнал се в един от най-големите художници-карикатуристи в Израел. Миналото и настоящето се застигат.




Целта на филма е проста, но изключително важна за самите участници: себепознаване и опознаване на другия. Да не спираме да говорим за войната, но не по тягостен начин и наизуст, а да си зададем правилните въпроси – за нас самите. Обединени от идеята, че образователната система в съответните им държави твърде дълго ги е засипвала с далечни статистически факти, които "отдавна не ги докосват", те решават да направят уникален по рода си репортаж – от първо лице, без ненужна фактология, а отразяващ личните им впечатления и мисли през призмата на различните им националности – без предразсъдъци и в опит да се преосмислят клишетата – "злите германци", "добрата френска съпротива", "високомерните австрийци", "незначителна България"...


Изводите?


Това, което неутрално наричаме история, всъщност е много лично


и все още твърде близко до нас. Докато във Варшава бабата на поляка Ариа се е криела от бомбардировките в подземията на фабриката, където е работела, губейки цялото си семейство още в началото на войната, в южна Германия бабата и дядото на Регина са се радвали на привилегиите на хитлеристкия режим, сложил край на  годините на недоимък след 1918. В същото време, дядото на французина Николà прекарвал храна и запаси през демаркационната линия.


Естествено, съществува и обратната страна на медала – имало е и "зли" французи колаборационисти, които са екстрадирали евреи, цигани и комунисти за собствена изгода. Съществуват и германци като Оскар Шиндлер, дали закрила и живот на иначе обречените на смърт. А в притиснатата от Третия райх България, Димитър Пешев съумява да инициира спасяването на близо 50 000 български евреи... 


Историята не е еднозначна


20-годишните германци трябва да спрат да се чувстват лично виновни за фашизма, всички държави са участвали във войната под една или друга форма и "лошите" и "добрите" не се делят на нации. Защото геноцидът над евреите далеч не е единствен, да си спомним за Руанда, Армения, Босна, войните в Близкия Изток... те се случват и днес. Престъпленията на етническа и религиозна основа са престъпления срещу Човека, заключват младите автори.


Вече завършили магистратурата си, днес бившите състуденти се надяват филмът да достигне до възможно повече млади хора от различни държави, да се превърне в част от изучаването на войната и Холокоста в училище, като отправна точка за едно съвременно обсъждане на темата, което да замести зубренето на закостеняла фактология. "Трябва да не спираме да говорим на тази тема, но с по-малко тесногръдие и с повече разбиране", твърдят авторите. И филмът ни го доказва - споделената памет изисква споделена отговорност, ако искаме да вървим към общо бъдеще с гордо вдигната глава.



Филмът с работно заглавие "Споделена памет" и автори Николà Фабиани и Мария Стоянова, е в довършителна фаза на монтаж. За разпространението му се водят преговори с различни организации и институции, сред които е и френското Министерство на образованието.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Кирето
    Кирето
    Рейтинг: 1383 Неутрално

    "....20-годишните германци трябва да спрат да се чувстват лично виновни за фашизма..."
    ===========

    На германците до такава степен, над 60 години им е насаждано вина, че много трудно ще се освободят от нея.
    В никакъв случай не омаловажавам или оправдавам, случилото се през ВСВ, но като съм заговарял за войната с немци и веднага придобиват "попарен" вид...

    Научих "God Save the Queen".........е, струва си....
  2. 2 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1336 Неутрално

    ........А в притиснатата от Третия Райх България, Димитър Пешев съумява да инициира спасяването на близо 50 000 български евреи... ....Трябва да се говори повече за това......,щото все го забравят............

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  3. 3 Профил на 12345
    12345
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Много хубав проект. Изборът на Холокоста е малко тривиално като тема, ама хайде (пък може и лесно финансиране от някоя еврейска фондация да получат).

    Трябва да разширят непременно с руснаци в проекта. Западноевропейската гледна точка за ВСВ не е единствената.

    Пък и ще е интересно какво е правел дядото на някой днешен руски младеж в Германия през 1945 г, малко преди или след края на войната.

  4. 4 Профил на satanail13
    satanail13
    Рейтинг: 521 Неутрално

    До коментар [#2] от "sto67nes":

    Да, но така както спасили своите евреи БГте жласти пращат тези в Сежерна Гърция и Македония в концлагерите. Между другото ако българите бяха толкова толерантни защо сега в БГ шества Волен Сидеров и компания.

    Марс е изконна Американска територия!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK