Откъс от "Фантазиращото животно" от Хосе Ортега-и-Гасет

Откъс от "Фантазиращото животно" от Хосе Ортега-и-Гасет

© Издателство "Изток - Запад"




Тази седмица в рубриката "Четиво" на "Дневник" ви представяме откъс от сборника "Фантазиращото животно", предоставен ни от издателство "Изток-Запад", на видния испански философ, есеист и хуманист Хосе Ортега-и-Гасет, което съдържа три от представителните за ортеговата философска мисъл студии "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", които не са издавани на български език до този момент. Книгата поставя началото на новата поредица на издателството Hispanica, посветена на водещи изследвания в областта на испаноезичната хуманитаристика.

Състояние и благосъстояние. – "Потребността" от опиянение. – Ненужното като необходимост. – Относителността на техниката.


Както вече беше казано, техническите действия нямат за непосредствена цел да удовлетворяват потребностите, които природата или обстоятелствата карат човека да изпитва. Обратно, целта на техническите действия е да преустрои обстоятелствата така, че да се намали в тях, доколкото е възможно, случайността и усилията за задоволяването на тези потребности. Докато животното, което не е техническо същество, трябва да се оправя с това, което се намира дадено там и да се примири или да умре, когато не намира това, от което се нуждае, човекът благодарение на техническата си дарба, прави така, че около него винаги да се намира това, което му е нужно – създава едни по-благоприятни обстоятелства, отделя, да го кажем така, една свръхприрода, нагаждайки природата към потребностите си. Техниката е противоположното на приспособяването на предмета към средството, защото е приспособяване на средството към предмета. Това би било достатъчно, за да ни накара да се усъмним, че става дума за едно движение в посока, обратна на всички биологични движения.




Това противодействие на околната среда, тази неудовлетвореност от света като даденост е отличителната черта на човека. Ето защо присъствието му в света, дори да разглеждаме човека в зоологическа перспектива, винаги е неразривно свързано с изменение на природата – то се открива например по намерените обработени или шлифовани камъни, т.е. по сечивата. Човекът без техника – т.е. без реакция срещу околната среда – не е човек.


Но досега техниката ни се представяше като реакция на органичните или биологичните потребности. Спомнете си, че настоях да се уточни смисълът на понятието "потребност". Храненето е потребност, защото е условие sine qua non [без което не може] – без него не съществува възможността да съществуваш на този свят. А изглежда, че човекът притежава голяма жажда да бъде на този свят. И изглежда, че човек има голям залог да бъде на този свят. Да съществуваш, да се съхраниш е потребността на потребностите.


Но въпросът е, че техниката не се свежда до улесняване на задоволяването на този род потребности. Освен древните техники, като изобретяването на сечива и начини да се стоплиш, да се нахраниш и т.н., има още много други, чието предназначение е да предоставят на човека в определен смисъл ненужни неща и ситуации. Например толкова древно и толкова разпространено като запалването на огън е напиването – искам да кажа прибягването до начини и вещества, които поставят човека в психологическо състояние на възторжена екзалтация или на ликуващо вцепенение. Опиатите, омайващите билки, са толкова древно откритие, както всички други. Толкова древно, че не е ясно например дали огънят е бил открит най-напред, за да се избегне студът – органична потребност и условие sine qua non, – или за да предизвиква опиянение. Най-първобитните племена използват пещерите, за да запалят огън в тях и да се потят по такъв начин, че димът и топлината да ги докарат до транс и почти до състояние на опиянение; казвали им "потилни". Изглежда безкраен списъкът на средствата и методите за постигане на хипнотични и фантастични цели, т.е. на средствата, които пораждат прелестни и възбуждащи образи или доставят невероятна наслада при полагането на определени усилия. Между тях е например упойващата билка "кат" от Йемен и Етиопия, която удължава най-сладостното от наслажденията благодарение на нейния ефект върху простатата. Спомнете си, че между "фантастичните" вещества спадат и коката от Перу, блянът или попадийката, татулът или датурата и т.н. Етнолозите спорят какво се е появило по-рано – дали ловният, бойният лък или музикалната лира. Изходът от спора сега не ни интересува. Простият факт, че този въпрос си заслужава да се дискутира, говори, че независимо дали ще е музикален или не първият лък, той е един от най-примитивните инструменти. И това ни стига.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stoedin
    stoedin
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Прекрасен автор! Малко по академичен от Унамуно, съдейки от нещата които съм им чел. В България мнозина чувайки философия инстинктивно свързват понятието с безмислени бръщолевения, което е жалко. Още по-жалко е, че испански колоси на мисълта като Унамуно, Ортега и Гасет, а дори и Сервантес не се познават добре. Имам предвид не просто биографиите им, а тяхното творчество.

    Демократ за силна България
  2. 2 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 739 Неутрално

    "Както вече беше казано, техническите действия нямат за непосредствена цел да удовлетворяват потребностите, които природата или обстоятелствата карат човека да изпитва. Обратно, целта на техническите действия е да преустрои обстоятелствата така, че да се намали в тях, доколкото е възможно, случайността и усилията за задоволяването на тези потребности."

    Горното е така очевидно, че в едно разумно общество няма защо да се натяква. Обществото ни очевидно не е разумно, щом "messenger is the message" не се възприема единствено като гротеска, а си има свой напълно легитимен живот, изпълнен с много сериозно практическо съдържание. Всеки ден милиарди долари се правят от извратеното обществено усещане, че операционната система, интернетната търсачката, айфонът, и друга подобна техника, подобно средство, имат пазарна стойност на хиляди, милиони, милиарди, порядъци по-голяма от онова, за което те всъщност са предназначени -- да са само съдът, в които да се съдържа човешката мисъл, особено съзидателната такава. Азбуката, техниката, средството, е издигнатото днес в абсолют. Те са единственото наистина ценно в днешния свят. Робът е господар, ученикът учи учителя, студентът плаща, затова той дава оценка на професора. Общество като днешното, с подобна оценъчна система, няма бъдеще. Самовлюбеният l'art pour l'art, колкото и хлъзгаво да се измъква от критика в изкуството, обрича обществото на импотентност, когато се превърне в норма при социалната оценка на технологиите.


    За да не се отклонява вниманието с разсъждения че и за създаване на техническото средство също се изисква човешка мисъл, да си представим магарето, като единственото техническо средство, което може да ти послужи за транспорт до болницата в окръжния град, когато си го закъсал в едно отдалечено планинско селце. Магарето не е рожба на човешката мисъл, но е техническото средство за твоя транспорт, необходим да ти удовлетвори потребността от това да бъдеш лекуван в болница. Както компютърът, който уж бил "the message", но всъщност никак не е, а е само субектът на техническото действие, така и магарето не е целта, не е онова, което удовлетворява потребността ти, за която стана дума.


    Съставителят на телефонни указатели или на речници е само производител на средството. Да пратиш детето да учи чужди езици не означава, че си изпълнил задължението си да го образоваш. Чуждият език е само средството, само предпоставката за по-нататъшното му образование. Да не говорим за онова крадене, което е по-лошо и от краденето на кабел -- да назубриш столиците на държавите, за да измъкваш десет лева от шашнати минувачи, а после да те показват по телевизията като генийче пръкнало се неочаквано от малцинство, което общественото съзнание възприема единствено като "тука има - тука нема". Манипулация било, но нима тази манипулация, по същността си, не е манипулацията фейсбук, само че последната измъкваща зилиони повече от втрещеното общество?


    В разумното общество, повтаряне в различни варианти, както в цитата горе, че водата е мокра, не е нищо друго освен празно бръщолевене. Днешното общество обаче явно има нужда да му се повтаря, че две и две е четири. Но даже и в подвързан академичен текст, то пак си знае своето, ирационалното. Изглежда, за да е човешко обществото, от ирационалното не може да се избяга, но то винаги трябва да се контрира с бараж от абсолютни истини, докато се постигне някакво динамично равновесие, та дано някак, рехаво, си проправи път през вековете, без да се самоунищожи. Така, в споменатото динамично равновесие, изглежда сме докретали дотук, но техниката вече достига такива нива, че може един ден разумът да няма сили да ѝ се противопостави, когато необходимостта от съществуването ни се постави под въпрос.

  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4596 Неутрално

    До коментар [#2] от "bryghtlyght":

    Защо не погледнеш на всичко това като на част от човешката еволюция? Възгласа "Варварите идват" е стар колкото света !

    klimentm
  4. 4 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2909 Неутрално

    До коментар [#2] от "bryghtlyght":

    Не е ли защото вече човекът не се СТРАХУВА от човека? От праисторически времена сме живяли в страх за живота си,но днес този страх отиде на заден план и го замести удоволствието! И точно тази мания по удоволствието иска неистово от науката и изкуството,да им носят само удоволствие!

  5. 5 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 739 Неутрално

    Изледването на удоволствието е наистина много интересно, защото като че ли то по дизайн е направено да заеме централно място в скалата на ценностите днес. От една страна е спонтанната необходимост от удоволствие -- фрустрираният човек вече не може да преработи даже част от пороя информация, която вече удавя морния му взор. Това го обърква и разболява. Затова нуждата му от възстамовяващо удоволствие е по-голяма от всякога. От друга обаче, the powers that be вече не могат да разчетат предвидимо реакцията на идивида в демократичния процес и това за тях усложнява контролирането на процеса. Наети социолози предвиждат първата политическа сила да води с най-малко 10% пред следващата я, но самите избори, вече в плът и кръв, докарват резултат, който не позволява на въпросната уж първа политическа сила даже да състави правителство и се налага да остане в опозиция. Като бърз лек за този смут в душите на мнозинството веднага идват на помощ плоските забавления, семплото удоволствие. В България чалга, другаде рап, някъде пък другаде салса или нещо друго плебейско. Хеви металът пък повдига милитаристичния дух на пушечното месо -- светът е в постоянни войни от десетилетия. Дали на Сталин порциите водка преди атака са още методът за умопомрачение, потапящо страха в нирваната предизвикваща загуба на болка, не знам. Сега има и наркотици за целта. Слушалките обаче са наденати под каската и хард рокът кънти в ушите, за да заглуши тътена на войната и да докара вдъхновението за бой. Рокът е днешната бойна тръба. Така, трезвият ум, който неминуемо би се ужасил от гледката, вече упоен, е готов за перверзната радост на завоевател и победител. Преди се е умирало за идеи. Днес, струва ми се, в по-малка степен. Друг е стимулът, а и удоволствието, на наемния войник.


    Цивилният живот е не по-малка жертва на тази систематично насаждана страст към удоволствията. Киното и литературата от доста време са стимулирани да са интровертни. Няма да е касов филмът, анализиращ широки социални явления. Почти всичко днес в киното е сведено до I, me, mine. Мен, моето семейство, моите проблеми, моето удоволствие, това е подготвена публиката да очаква, за да раздели парите си от джоба, а успехът на филма не е нищо друго освен приходът от него. Безкрайните вариации и пермутации на тривиални любовни триъгълници и вечно раждащи се деца в не повече от пет очаквани ситуации, са темите не само на турските сериали. За поне някакво утешение на естетите, турските сериали имали в допълнение и магнетичността на отдавна забравеното структурирано семейство, та затова се харесвали от публиката на изток от Виена, това създавало удоволствието у нея. Но пък публиката в арабските страни, особено жените там, ги харесвали, защото виждали някакво чудно разкрепостяване. Въпросните сериали, разбираемо, нямат публика в развития свят, но и и в него тривиалното интровертно е взело връх. Семплото, предвидимо удоволствие, както приспивните симфонии на музикалните класици, уж разтърсвани от някое остинато, нарочно вплетено от набеден революционер-будител, е обявеното за удоволствие. Да не говорим за крайностите в една британска литература и филм, където по традиция добрите са аристократите, а лошите непременно са commoners. Друг изход не ще е повкуса на британската публика. Тя е възпитана да търси удоволствието само в такава класова схема.


    Горните духовни наркотици, работещи да затворят индивида в себе си и в собствените му проблеми и да не се бърка в истинските проблеми на обществото, където не му била работата, се акомпанират от истински физиологични наркотици, които вече докарват процеса на отчуждение и безвластност до логичния му край. Наркоманът е еманация на егоиста, съсредоточен единствено върху собственото си удоволствие, превърнато сетне в неистова, физиологична нужда. Диктаторът-удоволствие е единственият доброволно приет суверен за наркозависимия. Те като че имат някакви затворени техни си общества, но това са общества от особен тип, общества, съставени от завършени егоисти. Пълно вътрешно противоречие при дефиниране на въпросната, всъщност, сбирщина от хора, когато някой рачи да я нарече общество. Всеки е сам за себе си, за собственото си удоволствие, роб на собствената си крещяща потребност, в компанията на себеподобни, готови във всеки момент да забият един другиму ножа в гърба, ако удоволствието на собственото им 'аз' бъде застрашено. Легализацията, представяна като неминуема, поради мащабите на разпространение, всъщност позволени и стимулирани да се разпространяват от самите контролиращи, слага последните щрихи върху портрета на предизвестеното поробване. Оттук насетне хоризонтът е единствено отвъдното. Това е краят на разумното общество. Това е началото на истинското, невиждано досега, робство.


    Изследването на удоволствието като императив днес няма да бъде пълно, ако не се обърне внимание и на сексуалното удоволствие, тясно свързано с казаното дотук. Така както човекът-ловец днес не убива, за да се прехранва, а вероятно предимно за някакво необяснимо удоволствие от доминация над бепомощното животно, така и сексът е почти излязъл от отредената му роля за репродукция и за някои е незаменим инструмент за удоволствие. Излизащият от пропукващата се черупка на интелектуалната си девственост Джон Ленън проплака, като че един от първите, във Working Class Hero по въпроса, но сетне сексът-удоволствие се изкачи на невиждани и нечувани висоти със Stonewall революцията, довела до гей-парадите, двете майки и двамата бащи, та чак до третия пол. Вече е едно нищо да видиш във филм награден в Кан откровено лезбийски сцени. Вярно, има още една стъпка, за да покрият напълно дефиницията за границата, откъдето почва порнографията, но и така даже, само преди едно десетилетие, зрителят би изпаднал в шок, а дори и в permissible societies биха се завели дела и биха се въвели забрани, ако на някой му беше хрумнало да покаже даже пет минути от някои части на Blue is the Warmest Color. Както, когато концертите на The Who бяха спирани в Кънетикът за непристойност, тъкмо по времето, когато пък на нас ни стрижеха косите, а на момичетата им слагаха печати по бедрата. Интересно е да се отиде и по-нататък в анализа, за да се разбeре защо лезбийските сцени са предпочетените от арабския режисьор-опортюнист, който както се предполага, а и донякъде се разкри, театрализира собствените си удоволствени сексуални фантазии, а филмът не е мъжка гей-история, но това ще утежни и без друг дългия сий текст, та да оставим тези размисли за друг път.


    Някои помнят как Саачи и Саачи подбутнаха кмета Джулиани да се прави на художествен критик и така въздигна непознати дотогава демианхърстовци и насила натика в ръцете им короната на суперзвезди. Един чех нещо се опитваше да епигонства, а и някакъв българин онзи ден (от Варна, ако не се лъжа), и той се наредил да се пробва със закъснение, чул-недочул. Не че и една Гага не е Гагарин в шоу бизнеса, защото там вече имаше откриватели -- и Бой Джордж беше изразходвал шока, и Алис Купър, пък за Секс Пистълс да не говорим (горките Пуси райът, живи да ги оплачеш, самодейките). Пробвано е вече, правено е, печелено е от него. Пакетираната нелепост, къде повече, къде по-малко, вече е изчерпала потенциала си (sorry Азис, и ти). National Endowment for the Atrs вече почти го няма, за което да се благодари на Мейпълторп, Серано и още двама-трима от lower Манхатън. Удоволствието да си откривател на всяка цена не се предвижда вече и в изкуството. А изглеждаше толкова лесно.


    За да се възприеме авангарда, освен шок, трябва да създава удоволствието, че си специален, щом си му ценител. Наредените една до друга галерии в Челси стерилно отделят ценителите от останалия свят, обгръщат го в белотата си и дизайнерската си специалност, още преди да зърнеш онова, което е обявено за творби. Днес даже и не се трудят много много в това отношение. Грантът е важен, удоволствието от получаването му и от последващото му разходване за удоволствия, покрай другото и за подготовка за следващия грант. Един безкраен безплоден кръговрат. Затова, тръгни из Сохо, отбий се в Дъмбо, иди където ти хрумне из меката на съвременното изкуство Манхатън и ще се срещнеш предимно с фотографии, с лесното, с онези прожекторчета досаждащи на минаващите с безсюжетните си шедьоври. Нарисуваното на ръка, трудното, онова което действително показва има ли го таланта или не, вече не е на мода. Instant gratification, това допълва вече познатото I, me, mine. Веднага и всичко, цялото удоволствие, без прелюдия и ауфтактове. Сега. Ама имало някога дълбочина, ама имало едно време проникновение. Моля ви се. Повърхносното е дълбочината днес, еднодневката е прозрението. Иначе е мъка, творческа мъка. Мъката обаче противоречи на удоволствието, тя е освен болка и досада. Бързо нещо смотàно, парите в джоба от гранта и хайде на купона, който даже вече не е и fun в ступора на дрогата. Противоречие ли? Няма противоречие. Вече названото за удоволствие е удоволствието. Присъствието там където трябва да си, е удоволствието. Както както когато преядеш с баклава, но продължаваш да се тъпчеш. Както единствено когато си на екран те прави жив. Иначе си умрял. Ама защо си там, на екрана, какви са ти приносите, какво си дал на света? Моля ви се, това вече не е in. In е, даже още повече, когато просто се натрапваш от екрана, ей тъй на. Колкото по-бездарен, толкова по-добре. Това е то модерното удоволствие, удоволствието да те дърпат за ръкава по улицата, особено, когато нищо не можеш, само понеже се случило да си бил на екран.


    И така, стигаме до края на удоволствието (да не се бърка с онзи текст на Фукуяма; той е за друго). Вече и на авангарда му омръзна да се облича в рокли от пържоли и баретки от sirloin steak. Даже да повърнеш върху певицата като художествен акт е тривиализирано чрез вграждането му в слугинажа на поп-културата. Какво повече? Каквото и да се опитва да покаже от анатомията си Майли Сайръс е представено по десет в десетки уеб сайтове. Билборд класациите са заляти от синтетични звуци, излезли от една и съща месомелачка. Най-много Avicii да преразкаже нещо отдавна познато, Еминем да изговори нещо по шампионски бързо, защото му се сторило, че това е интересно. Не е интересно. Всичко вече е чуто. Всичко вече е видяно. Всяко удоволствие вече е изпитано и за онези, които с трепет очакват избуялите нови поколения нещо да размърдат, да се разбунтуват, да се пръкне новото цвете. Не би. Семплите на европейския хаус повтарят неинтересното, защото интересното е екстасито, а те са само фонът му. А свърши ли удоволствието, свършва обществото. Някой ще каже, ама винаги е било така, новото е идвало в борба със старото. Не е така. Днес, както никога преди, всичко е позволено. Старото няма думата, а свободата всичко да е позволено се оказва най-голямата цензура. Ама, чакай, ти искаш да се върне диктатурата ли? Разбира се, че не. За мен свободата е най-голямото благо и удоволствие, да не говорим, че тя ми позволява да напиша, а даже и някой да прочете горния текст. Не бих и за минута позволил на някой да ми я отнеме, както на мен, така и на всеки друг. Но все се надявам това пренасищане с удоволствие, което вече го прави тривиално, да е панацеята, да е целебната билка, която ще ни върне към първичноте усещания за красотата на пролетния ден и капката роса, стичаща се по стряхата, към онова естествено удоволстви, от което няма насита. Дано вече не сме генетично увредени дотолкова, че да не можем да се върнем към себе си, към природните удоволствия на нашата човешка същност. Как се справя мъдрата майка с преситеното, глезено дете? Със сигурност не с всеопрощение, защото на детето е нужно да чувства структура, много незабележимо прилагана, но все пак да е там. Не че сме деца, но невидмата структура, както по-горе размишлявах, е налице, но е дефектна. Друго вътрешно, не диктувано от демиург, състояние на обществото е нужно, а то може да се установи единствено със съвместните усилия на всички загрижени разумни човеци.

  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2909 Неутрално

    До коментар [#5] от "bryghtlyght":

    +++

  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2909 Неутрално

    До коментар [#5] от "bryghtlyght":

    Тъй като споменахте и ловът,(а аз съм и ловец),някак си се почувствах длъжен да се защитя! Вече от доста години спазвам едно правило по време на лов-винаги давам шанс на животното да се спаси,да ме победи! Стрелям само,когато птицата е високо в небето,или когато заекът например,е в бърз бяг!

  8. 8 Профил на bodensee
    bodensee
    Рейтинг: 464 Неутрално

    Говори за антропологични константи при човека. Може би се опитва да разшири списъка с вече утвърдени в антропологията такива. Потребността от опянение, транс, фанатизиране и т.н. обаче се случва винаги в рамките на някаква форма на общност или социум, така че дотук с философията и нейните метафизични понятия.

  9. 9 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2909 Неутрално

    До коментар [#8] от "bodensee":

    Философът,(под каквито и имена да се крие),е този,който създава ценностите!

    Само битието,(външните условия) не определя човека,напротив в много по-голяма степен човешката природа е тази,която подчинява в своя угода външният свят!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK