Деян Енев представя новата си книга "Малка домашна църква"

Деян Енев

© Цветелина Николаева

Деян Енев



"Малката домашна църква" е новата книга на Деян Енев. Нейната премиера ще бъде на 25 април в "Гринуич" от 18.00. Ето как той я представя в портала "Култура", чийто редовен автор е. Тези текстове са моят опит да предам какво чувствам, когато мисля за България и за нейните тъжни хора - това казва писателят за съдържанието на книгата. Ето цялата му днешна колонка в портала "Култура":


Сряда не като другите


С този текст ще стъпя на тънък лед. Но се надявам да ме разберете. Всеки писател се вълнува от появата на новата си книга. А днес след броени часове аз ще отида в книжарницата на "Хермес" на бул. "Стамболийски" и ще взема в ръка новата си книга – "Малката домашна църква". Затова сега ще си позволя да поговоря още малко за нея.




Може би попрекалих – и с линковете във "Фейсбук" и прочие. Но се надявам да ме разберете. Макар че аз смятам, че всяка книга има собствен живот и ролята на нейния автор се изчерпва с това да я напише. Това, разбира се, в нашето пронизано изключително много от медиите време, в нашето изтъкано единствено и само от медиите време е доста, как да река, старомодно схващане. Но аз наистина мисля така. И щеше наистина да е така, ако нямаше една подробност – че нормалните канали за общуване между читателя и книгата у нас днес на практика не съществуват. Така че разбирам добре и тези, които продължават да се грижат усърдно за книгите си и след тяхното излизане.


Но този текст не е рекламен. Този текст е едно кратко споделяне за това как се ражда една книга, как се роди тази книга.


Тази книга е плод на моите вторнишки вечери и нощи. Технически за тях ми бяха нужни две кутии цигари, една метална кутийка от средните с нескафе, компютър и интернет. Гордея се с това, че не пропуснах нито веднъж да изпратя текста си на Тони Николов – като започнем от 12 септември 2012 г., та до днес. Някои от текстовете наистина се получаваха добри, някои – не дотам. Затова и отбрах от близо 100-те вече колонки 44 – за да ви спестя разочарованието. Имаше и инфарктни мигове – когато наближаваше шест сутринта, вече се развиделяваше, а аз не бях написал и ред. Или, както, да речем в Барселона през януари 2013 г., където изкарахме с жена ми цял месец покрай операцията на коляното на дъщеря ни – но средите не чакаха, те идваха, а в квартирата токът беше толкова слаб, че когато се включеше хладилникът, прекъсвачът падаше; компютърът угасваше, аз отивах до таблото, вдигах нагоре прекъсвача и започвах отначало…


Който е писал колонки в медии за продължителен период от време, знае какъв изнурителен, но и благодатен труд е това. Защото понякога успяваш да сложиш ръка на вената на обществото и да произнесеш думи, които се оказват валидни за много широк кръг от хора – нещо, немислимо за чисто художествения текст. Така например се случи с текстове като "Чалга и брюкселски дантели", "Писмо до Орешарски" и особено с текста "Малката домашна църква", дал заглавието на книгата.


Какви са тези текстове? Не знам. Най-лесно е да ги наречем есета. Но те не са есета. Някои могат да минат за разкази, но техният брой е твърде ограничен. Притчи? Нека да са притчи. Аз ще ги определя така – тези текстове са моят опит да предам какво чувствам, когато мисля за България и за нейните тъжни хора; но чувството ми, усилено до максимум с помощта на редовното му появяване като текст в сряда в "Портал Култура". Може би тук е мястото да споделя и направо неистовото си удовлетворение от факта, че нито веднъж, в нито един случай, по никакъв повод аз не срещнах и най-малкия намек за цензура.


Премиерата е на 25 в "Гринуич" от 18.00.


Това е. Благодаря за вниманието.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3675 Неутрално

    "Това е. Благодаря за вниманието."

    Аз благодаря на Деян Енев за текстовете му.
    Паза си талон от книжарници "Хермес", за да си взема на 25 април тази книга и една друга, на чужд автор, с отстъпка. Допада ми стилът му на писане, а мислите му - в много случаи все едно, че е "сканирал" моите...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK