Откъси от "Българската история в 100 личности"

Откъси от "Българската история в 100 личности"


Тази седмица пред препълнената аула на Софийския университет екипът на сайта "Българска история" представи първата си офлайн литература, издадена от "БГ учебник" - книгата "Българската история в 100 личности". Тримата автори Иван Кънчев, Ивомир Колев и Марио Мишев, студенти в СУ, разказаха пред аудиторията как са превърнали историята в бъдеще за себе си и защо за тях тя е толкова важна. Книгата е в книжарниците от 17 март и е замислена като първата част от трилогия. Втората - "Българската история в 100 събития" - по план трябва да излезе през есента, а третата - "Българската история в 100 дестинации", можем да очакваме по някое време догодина. 


"Подбрахме личностите в книгата след наистина ожесточени дискусии, като искахме всяки една от тях, да е запомняща се и отличителна и най-вече да представя и символизира един цял период. Именно затова в книгата има имена като Георги Димитров и Тодор Живков, които са най-ярките представители на социализма, но има и хора като Георги Калоянчев и Парцалев, които ни връщат назад в прекрасните години на българското кино. Не сме подминали и славната ни военна история, като сме включили видни офицери като Владимир Вазов и полковник Борис Дрангов.", разказа Марио Мишев пред "Дневник". Според младежа, най-голямото предимство на книгата и на екипа е, че не си служат с тежки исторически термини, а с "човешки" език.


Пред аудиторията на представянето авторите обясниха, че първоначалният им списък е съдържал над 300 имена и спорът кои от тях да влязат в книгата е продължил повече от две седмици. Написването и издаването пък е отнело около пет месеца.  

Борис Дрангов 




Полковник Борис Дрангов е един от видните български военни дейци от началото на XX век. Умел пълководец и брилиянтен педагог. Автор на редица трудове, посветени на войната. Съвременниците му го определят като мислеща и пламенна личност, умееща да заразява подчинените с примера си.


Борис Дрангов е роден на 15 март 1872 г. в Скопие, където получава началното и средното си образование. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, като е зачислен в първа юнкерска рота. Демонстрира завидни умения в учението, но поради неподчинение е разжалван. Година по-късно правата му са възстановени и през 1895 г. е произведен в чин подпоручик. Още като млад офицер той излага възгледите си по отношение на военната дисциплина и възпитание в редица списания, сред които "Военен журнал" и "Народ и армия".


За първи път прилага уменията си през 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание като водач на чета. След неуспеха на въстанието, Дрангов следва в елитната Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие през 1907 г. В следващите години военначалникът се отдава на педагогическа дейност. Чете лекции по военна история в Школата за запасни офицери в Княжево, а впоследствие е назначен за преподавател по тактика във Военното училище.


В следващия период от живота си офицерът достига върха на своята военна кариера. С избухването на Балканската война през 1912 г., майор Дрангов е назначен за началник щаб на бригада в състава на Първа пехотна софийска дивизия. Неговата част се изявява в сраженията при Гечкенли, Люлебургас – Бунархисар, Чаталджа и Булаир. Година по-късно, по време на Междусъюзническата война, бригадата му воюва срещу сърбите при връх Бублюк. През Първата световна война командва V пехотен македонски полк от XI пехотна македонска дивизия, сражавал се храбро край Куманово и Криволак. През лятото на 1916г. Дрангов ръководи първата българска школа за запасни подпоручици в Скопие. Неговата задача е да "...да подготви надеждни взводни командири, сиреч самоотвержени изпълнители на свещения дълг към Отечеството...". Следващата длъжност, която поема в разгара на войната е началник-щаб на Първа пехотна софийска дивизия, но подава рапорт за преместване, тъй като дълбоко в сърцето си жадува да воюва на територията на своята мила Македония. Назначен е за командир на Девети пехотен пловдивски полк.


На 26 май 1917 година вражеските войски при река Черна нанасят тежък артилерийски обстрел на българските части. Подполковник Дрангов се бие рамо до рамо с войниците си – акт, който той винаги е изтъквал като необходим за добрата организация на войската. В разгара на лютата битка снаряд отнема живота на командира. Само на 45 години, един от най-способните български офицери си отива от този свят, изписвайки за вечни времена името си в българската военна история. Погребан е тържествено от бойните си другари в Скопие – там, където преди почти половин век започва славния си житейски път. В знак на уважение и признателност, на 20 юли 1917г. посмъртно е повишен в чин полковник.


Приносът на полковник Борис Дрангов за развитието на българското военно дело е неоспорим. Неговият труд, озаглавен "Съвети за строеви офицери", известен днес като "Помни войната!" с времето се превръща в същински учебник по дисциплина, възпитание и най-вече родолюбие. Съдържанието на тази книга на практика увековечава морала и достойнството на този достоен български офицер. Полковникът стои зад всяка една написана дума, както неведнъж е доказал. Личният пример, който дава на подчинените си, независимо дали в разгара на битката или извън нея, се оказва причината за всеки един да бъде чест и дълг да служи в редиците му. Вероятно най-голямото призвание за командира се крие в простичкия на пръв поглед надпис, издълбан в скалите на Беласица - "Аз служих при Дрангов!".


Стамен Григоров


Ние българите сме странен народ. Обичаме да повтаряме, че имаме вековна и славна история, но рядко се сещаме да даваме конкретни примери. Сякаш понякога се притесняваме да признаем постигнатото от страх да не ни упрекнат в самозабрава. Жертва именно на тази наши черта става и героят на разказа ни – Стамен Григоров. Докторът, открил тайната зад елексира на българското здраве – бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. Bulgaricus, един от микроорганизмите, предизвикващи образуването на кисело мляко – не e подкрепен в решителен момент от държавата и това попречва да се изпише името му със златни букви в историята на световната медицина.


Стамен Гигов Григоров е роден на 25 октомври 1878 година в село Студен извор, Трънско. Началното си образование получава в родния си град, след което заминава за София, където завършва гимназия. Високият успех, който има през всичките години прави впечатление на френския пълномощен министър и именно той съдейства на младия Стамен да замине за Монпелие. Там той следва биология в Института по естествени науки, но през цялото време той не крие, че истинската му страст е медицината. Желанието му е да я изучава в Женева, но затова са му нужни финансови средства, които той няма как да намери. Съдбата обаче знае работата си и запознава младия студент с богат трънчанин, който на драго сърце се съгласява да финансира образованието на Стамен. Така, в началото на XX век, в Женева пристига един младеж, чието име ще бъде изписано със златни букви в историята на световната медицина.


Любознателността на Стамен и желанието му постоянно да се развива правят впечатление на професор Масол, който по това време е един от най-уважаваните експерти по бактериология в Женевския университет. Той прави българина свой асистент и енергично подкрепя проучванията му, осигурявайки му достъп до съвременни лаборатории. Тези събития съвпадат с изследванията на руския учен Иля Мечников, посветени на човешкото стареене. Според него то е болест като всички останали и има начин да се лекува.


В търсене на заветния лек, той прави излседване сред 36 страни, което да покаже къде има най-много столетници. Резултатите са категорични – в началото на XX век България е на първо място сред тези държави по брой на столетниците. Това откритие провокира Мечников и той започва да търси причината за дълголетието на българите. Една от изказаните хипотези е, че е много вероятно българското кисело мляко да се противопоставя на гниенето в червата, което е една от основните причини за преждевременното стареене. Професор Мечников споделя това свое предположение на приятеля си професор Масол, който от своя страна веднага се сеща за българския си асистент Стамен Григоров и му възлага задачата да изследва по-задълбочено киселото мляко.


Едва ли дори самият професор Масол е предполагал, че младият българин толкова бързо ще направи едно от значимите открития на XX век. През 1905 година, едва 27-годишен, Стамен Григоров открива под микроскоп бактерията, която "произвежда" българското кисело мляко. Нарича я "Бацил А", но впоследствие името е променено на Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus.


Професор Масол веднага пише на професор Мечников, който е натоварен със задачата да провери и евентуално потвърди откритието на българина. Бъдещият нобелов лауреат потвърждава резултатите на Стамен Григорови предлага той да бъде награден с парична награда от Женевския университет. От учебното заведение не само, че награждават подобаващо българина, а дори му предлагат и професорско място. Стамен Григоров обаче отклонява това предложение, както и възможността да стане директор на филиала на института "Пастьор" в Сао Пауло, за да се завърне в България. Така, в края на 1905 година, прочулият се из цял свят българин се завръща в Трън.


Стамен Григоров започва работа като околийси лекар в родния си град и създава малка лаборатория в местната болница. Именно в нея през 1906 година доктор Григоров ще открие ваксина срещу туберкулозата. На 29-ти декември същата година той публикува откритието си в списанието "Ла прес медикал", но малко по-късно разбира, че двама французи – Албер Калмет и Камий Герен също са създали ваксина срещу коварната болест, която остава в историята като БЦЖ и се прилага и до днес. Стамен Григоров обаче е убеден, че неговото откритие е по-съвършено и през следващите месеци успява да го докаже с няколко експеримента. Той прави опити с морски свинчета и зайци, които доказват, че ваксината работи в девет от десет случая. Заявява:


"Работата е там, че микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, затова и имунизирането е трудно."


Именно микроорганизъм, който убива тази обвивка открива българския учен, за разлика от французите, които заселват вече отслабени туберкулозни бацили.


За съжаление, въпреки че откритието на доктор Григоров е потвърдено от водещи в световната наука умове, българската държава така и не подпомага по никакъв начин учения и разпространението на труда му. Въпреки това, през следващите няколко години Стамен Григоров оставя медицината на заден план, за да защити отечеството си. През Балканската и Първа световна война ученият е на фронта като полеви лекар и се опитва да спре разпространението на холерата сред войнците. За проявената храброст е награден с орден "За храброст" и златен медал "Червен кръст".


След края на военните конфликти Григоров открива болница в Трън за лечение на туберкулоза, където прилага успешно откритата от него ваксина. Работи и във Велико Търново, Провадия, Варна, Горна Оряховица, Трявна и Искрец. През 1935 година заминава за Италия, където за пореден път успява да впечатли научните среди. Работи в санаториуми за лечение на туберкулоза и отново ползва откритата от него ваксина. Лечението дава толкова впечатляващи резултати, че пресата на Апенините заговаря за Стамен Григоров и неговото "българско лечение".


През 1944 година доктор Григоров се завръща в България, където и среща смъртта си през 1945 година, на рождения си ден. Печалната вест бързо напуска българските предели и обикаля целия свят като зловещо доказателство, че чужденците често оценяват сънародниците ни много повече от нас самите. 


Асен Йорданов


1896 година се оказва съдбоносна за бъдещото развитие на българското самолетостроене. Тогава се раждат Цветан Лазаров и Асен Йорданов – хората, които ще допринесат изключително много за прогреса на авиационното дело не само в национален, а и в световен мащаб. Силно впечатление прави личността на Асен Йорданов – роденият в София авиатор се превръща в един от най-четените автори в САЩ, а книгите му стават задължително четиво за всички бъдещи пилоти и специалисти. Американският специалист Д.Х.Ърл казва, че 90% от познанията по авиация американските летци дължат именно на Асен Йорданов. Всичко това го превръща в един от българите прославили най-много родината ни зад граница.


Асен Йорданов е роден на 2-ри септември 1896 година в София. Баща му – Христо Йорданов е предприемчива и високо образована личност– владее няколко чужди езика, развива собствени предприятия и се нарежда сред директорите на търговската гимназия в Свищов. Именно затова не трява да се изненадваме, че от малък Асен Йорданов все майстори нещо. Семейството му си спомня, че в най-ранната си възраст голямата му страст са хвърчилата, а малко по-късно започва да се интересува живо от раждащата се авиция.


Логично, когато през 1912 година, Асен има възможност да замине за Франция, той не скрива желанието си да посети авиошколата на Луи Брелио в Етан. Въпреки че е само на 16 години, след личен разговор с легендарния авиатор, българинът е приет в учебното заведение като слушател. Там става част от група на български авиатори и механици, които се обучават, сякаш предусещайки бъдещия балкански конфликт.


Само няколко месеца по-късно така чаканата война избухва. Всеобщият ентисуазъм не подминава и младия Асен и той става доброволец-наблюдател в аеропланното отделение в Свиленград. След края на войната продължава гимназиалното си образование, след което се записва в Авиационното училище в Божурише. Когато през 1914 г. избухва Първата световна война, младият Асен отново се записва като доброволец. Той е един от летците, които извършват най-много полети по време на военния конфликт (общо 57), за което е награден заслужено с орден "За храброст".


Всички тези постижение обаче все още са малък залък за огромния талант на софиянеца. 1915 е годината, в която той за първи път показва на България, а и на целия свят, че името Асен Йорданов завинаги  ще остане в историята на световната авиация. Тогава, едва 19-годишен, той създава първия български самолет – "Експрес". Ето какво заключава за летателния апарат Министерството на войната:


"Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов — за изобретател."


Така датата 10 август 1915 година се превръща за рождена на българската авиация, а новината за първия български самолет бързо обикаля страната. Ето какво пише ежедневния вестник "София" на 21-ви август 1915 г.:


"От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка.


Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Биплан".


Непълнолетния българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин — нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост."


Няколко години след този успех на Асен Йорданов, той разбира за провеждането на конкурс за обиколка на Земята. Заедно с приятеля си Александър Стоянов успяват да издействат от правителството на Александър Стамболийски нужната сума в размер на 6000 долара. Двамата заминават за Новия свят, но разочарованието бързо ги застига, когато разбират, че конкурсът няма да се проведе, тъй като освен тях само още една двойка е изявила желание за участие. 


Вече пристигнал в Америка и останал без пари, Асен Йорданов решава да опита късмета си далеч от дома. Първоначално двамата с Александър Стоянов са принудени да ринат сняг на една аерогара, за да припечелват по 50 цента на час, с които да се изхранват. Въпреки тези затруднения изобретателността на Асен Йорданов не го напуска и той прави опити да конструира предшественика на днешния снегорин. Междувременно започва усилено да изучава английски. Скоро започва по-сериозна работа в строителния сектор, която му позволява да продължи и образованието си. Всички тези инвестиции му се отпалащат, когато през 1922 г. е назначен за чертожник в голямата самолетостроителна компания "Къртис-Райт". 


Очевидно Асен Йорданов е притежавал забележително излъчване, защото много бързо хората, които са общували с него разбират, че говорят с една наистина талантлива и способна личност. Това помага на българина бързо да се издигне. Започват да му се поверяват полети, а връх в кариерата му в "Къртис-Райт" е моментът, в който му гласуват доверие да стане пилот-изпитател.


Голямата депресия обаче повлича със себе си и фирмата, в която работи българинът и следващите няколко години са тежки за него. Името, което вече си е изградил в авиационните среди обаче работи в полза на Асен Йорданов и това му помага много в разпространението на книгите, които започва да пише в началото на 30-те. Първата – "Летенето и как се прави това" е последвана от осем други, които се превръщат в библията на американските летци. Тиражът им достига рекордната бройка от 1 000 000, а американското правителство вижда в трудовете на Асен Йорданов отлично четиво за всички начинаещи пилоти, главно заради достъпния език и прекрасните илюстрации. 


В навечерието на Втората световна война Йорданов създава уважаваната компания Jordanoff aviation company. Годините на световния конфликт са добри за бизнеса на българина, който взима активно участие в развитието на самолетостроенето в САЩ през този период. След края на войната обаче идват трудни времена за компанията и скоро той се отдава на другата си страст – изобретенията. Създава първия телефонен секретат – Jordaphone, както и предшественика на сегашните въздушни възглавници в автомобилите. 


На 18 октовмри 1967 г. световните медии излизат с новината, че на 71-годишна възраст е починал един от пионерите на авиацията – българинът Асен Йорданов. Две години по-късно за него Нийл Армстронг казва: 


"От него, както аз, така и всички американски летци сме се учили на авиация!"


На летището "Ла Гуардия" в Ню Йорк в Залата на славата има негов портрет, но въпреки всичко това до последно Асен Йорданов настоява на табелката на жилището му в Ню Йорк да пише "Асен Йорданов – български авиатор". 


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Питанка
    Питанка
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Тази книга е от тези, които са задължителни за библиотеката на всеки български дом.

    "Въпросителната" е просто уморена "Удивителна!"
  2. 2 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3092 Весело

    Заедно с приятеля си Александър Стоянов успяват да издействат от правителството на Александър Стамболийски нужната сума в размер на 6000 долара. Двамата заминават за Новия свят, но разочарованието бързо ги застига, когато разбират, че конкурсът няма да се проведе, тъй като освен тях само още една двойка е изявила желание за участие.

    Вече пристигнал в Америка и останал без пари
    _________
    По онова време 6000$ е било шеметна сума днес един сребърен долар от тогава отговаря на 100-150$ от днешните хартийки на ФЕД !
    За какво си е похарчил парите?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  3. 3 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1295 Весело

    Йорданов е бил един от конструкторите на Боинг Б-17 "Летащите крепости", а съветският Ту-4 е тяхнно копие.
    "Самолета е точно копие на американския бомбардировач Боинг В-29 „Суперфортрес“."
    От което следва, че отново трудът на българин е бил откраднат от Ваня, за да се пъчи после пред света като могучиь солдатин, хаха, смях.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  4. 4 Профил на lil.brain
    lil.brain
    Рейтинг: 656 Неутрално
  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3092 Неутрално

    [quote#3:"СДС"]Йорданов е бил един от конструкторите на Боинг Б-17 "Летащите крепости"[/quote]
    В този ред на мисли можеше поручик Димитър Списаревски да е между тези личности защото ги е свалял като круши!


    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Гьонсурати на Едноличния Ръководител Борисов
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    Сайтът "Българска история" е чудесен, сигурен съм, че и тази книга също. Ще си я купя. Поздравления на авторите!

    "В сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее." Георги Бенковски
  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4191 Неутрално

    Разбира се комунистическите интернационалисти наложиха информационно ембарго на подобни личности и за техните дела малко се знае . Хубава идея!

    klimentm
  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4191 Неутрално

    До коментар [#5] от "comandante":

    Пиши на Дмитрий Иванов който сега под път и над път подчертава че бил племенник на Списаревски , ала преди не смееше да каже гък за това!

    klimentm
  9. 9 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 678 Неутрално

    Добро дело!Поздравления за Дневник че го популяризира.
    Хубаво беше да се напомни и това:
    "Велик ден за България и българите ! На този ден българската войска влиза в големите градове на Вардарска Македония. Сръбските окупационни войски са се изтеглили десетина дни преди това.Българите са организирани в Акционни комитети.Ръководствата им се споразумяват победоносната българска войска под върховното водачество на Царя на българите Борис ІІІ, да бъде посрещната от народа, след като те си свършат работата. Тя се е състояла във въздаването на справедливост по отношение на сърбоманите и все още останалите сръбски колонисти ! Та на днешната дата килими от цветя по пътищата на Вардарска Македония , са постлани пред братята им от Пиринска Македония, Горна Тракия, Мизия и Добруджа , които с вяра в правотата си извършват последното досега в нашата история национално обединение ! В навечерието на Великден да си спомним за светлите дни и да помолим Бог, отново да има такъв ден! Бог да пази и да помага на България !"

  10. 10 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3092 Неутрално



    [quote#8:"klimentm"]Пиши на Дмитрий Иванов [/quote]
    Ставаш все по-долен !
    А истината е ,че Костов не взе нито един репресиран в СДС , събра дружинни ръководителки и комсомолски секретарки ! За Бойко да не говорим !
    ...Историята трябва да се основава на факти а не на идеология.



    Libertarianism is just anarchy for rich people
  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4191 Неутрално

    [quote#10:"comandante"]Ставаш все по-долен ! [/quote]
    Не ставам, а винаги съм бил!

    klimentm
  12. 12 Профил на razlichen123
    razlichen123
    Рейтинг: 521 Неутрално

    В която и област на науката и техниката да се разровиш, виждаш следа от Българи! Защо не се говори, пише и обсъждат тези постижения и постоянно да се дават за пример на младите и по този начин да се стимулират, да се занимават със сериозни неща, а не с глупости?

  13. 13 Профил на Angel Panchev
    Angel Panchev
    Рейтинг: 5 Неутрално

    “ Българите стоят в основата на човешката цивилизация”-- Франсоа Митеран


    http://kolevm38.blog.bg/history/2013/12/21/bylgarite-stoiat-v-osnovata-na-choveshkata-civilizaciia.1221275





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK