Откъс от биографията "Ив Сен Лоран" на Лоранс Бенаим

Част от корицата на биографията "Ив Сен Лоран" от Лоранс Бенаим

© Издателство "Колибри"

Част от корицата на биографията "Ив Сен Лоран" от Лоранс Бенаим




Тази седмица в рубриката четиво ви представяме едно от най-интригуващите книжни издания от модния свят през последните години - биографията на френската жруналистка Лоранс Бенаим "Ив Сен Лоран", предоставен ни от издателство "Колибри" в превод на Галина Меламед.


Тази първа биография на големия френски моден дизайнер Ив Сен Лоран е разказ за човека, роден през 1936 г. в Оран и заявил на тринайсетгодишна възраст: "Един ден името ми ще е изписано с огнени букви на "Шан-з-Елизе". Това е разказ за младежа в тъмния костюм, който на 21 години наследява Кристиан Диор, за мъжа, който минава през депресии, алкохол, наркотици и електрошокове, за твореца, който заедно с със своя делови и интимен партньор Пиер Берже създава неподражаемата империя на модата, известна просто с инициалите си – YSL.

Изминала е една година от смъртта на Диор. Цяла вечност. Естетиката му е преминала в историята. Тя е била триумфът на показния блясък. Един вид церемониал. Рокли за жени, които се движат в черни коли, карани от шофьор в ливрея.


Ив Сен Лоран е премахнал талията "гривна", освобождавайки силуета от строгата архитектура, която го затваря – прословутите доспехи Диор. "Винаги закъснявам за Елисейския дворец или за дипломатическите приеми – е казал веднъж висш държавен служител на бащата на new look. – Хората мислят, че ме задържат някакви много висши задължения. Всъщност помагам на жена си да се напъха в някоя от вашите рокли. Те са истински брони от плат, скрити корсети с безброй връзки, три-четири ненамираеми ципа, куп банели, редици секретни копчета. И имате дързостта да наричате това "съвсем семпли рокли!" Голямата тайна на моделиера се разкрива, когато роклите му се обърнат наопаки – Кристиан Диор е продавал на жените нова младост, като е запълвал липсите, изтънявал е талиите, повдигал е гърдите, подчертавал е формите…




При все това школата Диор още властва – всеки нов сезон внушава на жените илюзията, че всичко предишно е демодирано, а на мъжете увереността, че жените им са се променили. Диор е казвал: "Да се подчиняваш на трудните закони на елегантността е едно от средствата за постигане на самодисциплина и на хармония с всичко, което не си – със света на другите и със света на нещата. Но да не забравяме и индивидуалния и трогателен аспект на модата – желанието да се харесваш, да обновиш външния си вид, за да поддържаш любовното чувство". Всичко това обаче не пречи на Ив Сен Лоран да се отдалечи от стила на модната къща. При него модата вече не е само "силует", а също и преди всичко походка. Движението смекчава строгостта на конструкцията.


Ив притежава особен подход към тялото, умее да подчертава бледността на ръцете и лицето, да издължава силуета. Открил е черния цвят – черното "мистерия", подходящо за следобедните тоалети, черното "дамска битка", "детектив", "диамант", "черен лилиум". Модата му сякаш говори с думите на Луи Мал за "Любовниците", филма, който скандализира Венеция през септември 1958 г.: "Знаете ли, всъщност ми беше интересно да направя филм за една жена, да кажа онова, което исках да кажа по една изтъркана, но нова тема – любовта". Ив създава усещането, че улавя епохата си, че се разхожда с камера-химикалка, преследвайки с поглед жените, на които е посветил роклите си. Ще стане ли моделиерът "Нова вълна"? Както казва една продавачка: "През 1958 г. почувствахме повей на младост и на нещо модерно. При господин Диор роклите стояха от само себе си. Сега е по-различно – по-гъвкаво, по-свободно. Американците реагираха добре".


И наистина, Марсел Бусак е очарован. Триумфът на колекцията "Трапец", чиито репетиции е проследил, му напомня незабравимия февруари 1947 г. Фотографиран на първа страница на "Вог", най-продаваният (85 поръчки) модел се нарича "Добро поведение", последван от "1958" и "Зора". Колекцията е увеличила оборота с 35 %.


"Прав бях, като му се доверих" – казва големият предприемач, верен както винаги на девиза си: "Отвъд финтифлюшките говорят само цифрите". Натискът на американските купувачи е силен. По онова време френската мода реализира експорт, по-висок от автомобилната индустрия. Американските текстилни магнати вече предлагат на модните къщи подкрепата, която им е нужна.


Ив Сен Лоран е назначен на постоянен договор. Едно комюнике от 12 август 1958 г. съобщава новината: "Всички модели, независимо дали са за колекциите в Париж, Лондон и Ню Йорк, ще бъдат създавани само от Ив Матийо-Сен-Лоран. Марк Боан ще му помага единствено за моделите за Лондон и Ню Йорк от месец септември до месец март".


От януари 1958 г. до юли 1960 г. – дати, които съответстват на престоя му у Диор, Ив ще подпише шест колекции. Колекцията "Трапец" (пролет–лято 1958) ще бъде последвана от линията "Арка" (есен–зима 1959), "Силует на утрешния ден" (пролет–лято 1960). Зимната колекция на 1960 г., която Ив Сен Лоран ще представи през юли, ще се казва "Гъвкавост, лекота, живот". Тя ще бъде последната. Диор е бил баща, глава на семейство, съпруг на жените, Ив е техен любовник. Той ще бъде техният Леон, техният Рудолф. С Пиер Карден и Ги Ларош той е един от тримата дизайнери, които са подмладили модата. Но той си има своя тайна. Не е нито предвестник, нито учител. По силата на някаква тайнствена алхимия само той може да накара младите момичета да мечтаят, обличайки ги като жени.


Диор е обновил езика на съблазняването. Ив Сен Лоран го драматизира с опасно чувство за хумор, винаги на ръба на пародията. С него пресдосиетата на Диор ще заприличат на театрални програми, съдържащи резюме, което държи зрителя в напрежение: "Тази линия е реакция на линията в последната колекция… Макар че талията е висока, тя отхвърля всяка отпратка към стила "Директория"…" Той говори за аксесоарите, като че ли подготвя излизането на парижанката на сцената: "Чорапи: зимната тенденция кръжи около черното. Марказит: опушеносиво. Въглен: фалшивочерно". Вече в колекциите се появяват парижкото сиво-синьо, туидите с цвят на кашмир и мъгла, английската фланела. Тоалетите за театър или кино имат обещаващи имена: "Завесата се вдига", "Съспенс", "Антракт", "Енигма"… Или High fi delity за булчинска рокля. И Клод Ликар, който присъства на пробите с Ив Сен Лоран, както го е правел с Диор, резюмира: "Прилича донякъде на театър. Търсене. Актьорите търсят правилния тон, осветителите – подходящата светлина. Ние търсим линията, манекена, който най-добре ще представи роклята…"


Смятат Сен Лоран за "ексцентричен". Много бързо му лепват етикет. През август 1958 г. "Експрес" публикува две снимки. Вляво – костюм на Шанел. "Обличаме се." Вдясно – рокля за танци на Ив Сен Лоран. "Или се забавляваме?" Всъщност колкото повече се изостря напрежението в света, толкова по-разумна става модата.


Ив Сен Лоран се отказва от брошките с фалшиви диаманти и от нанизите перли. Замества ги с полускъпоценни камъни – две големи топчета от ахат или тюркоаз. И копчета, големи фалшиви бижута. При Сен Лоран огърлицата от перли виси между плешките… За страстната Виктоар той създава тематични рокли: "Салата" (от светлозелена тафта), "Боулинг бар" (във форма на кегла). Освен Фиделия (евразийка) и Дебора (рускиня) е взел нова манекенка от Австралия. Нарича се Гей и е много висока. Черните й коси контрастират с луничките й. Между "Парижкосиньо" и "Боби", Гей се появява в "Черно яке" – следобеден ансамбъл от черна кожа… Кожената каска е в тон с блузата. "Бях шокирана – спомня си Елен Роша – и все пак поръчах един черен костюм. Баленсиага беше шик. Сен Лоран беше шик и модерен…" Ив Сен Лоран е толкова неуловим, колкото силуетите му са фини и гъвкави. Парижки и ориенталски. Андрогинни.


Все още в неведение за грозящата го опасност, Ив изразява живота си със собствени цветове. Кристиан Диор е обичал багрите на ливадите и градините, виолетовото на теменужките, зеленото на моравите, жълтото на жълтурчетата, синьото на синчеца, незабравките и ралицата, тоновете на красивата природа и на опалина. Цветът е разхубавявал роклята.


При Ив Сен Лоран не са онези, които модата обикновено пази за платовете си: традиционното нежносиньо, бонбоненорозово, пепел от рози, светлозелено, кървавочервено, опушеносиво, воднистозелено… Той ги осветява, като им предава друг интензитет. Неговите сини багри забравят Диор, за да предизвикат топло или хладно усещане: синьо наслада, синьо Средиземно море, синьо риба меч, турскосиньо…


През нощта палитрата му се състои от галерия от образи и чувства: сиенскочервено, венецианскочервено, хусарскочервено, яркочервено, пурпурно, пламенночервено. Огненочервено, лаковочервено, червено светкавица. Червено горещ джаз, розово "Роксана", розово "Чинечита". И още розово "Гоген", розово обички, розово бегония, етрускорозово. Серножълто… Има всичко, въображението пламти…


Ив се разхожда със скицник, открадва от Мане една лодкарска шапка, от Пиеро дела Франческа кожен калпак, отнася черната рокля на Антония Сарате от Гоя, оставяйки я върху жълтото й канапе. Подбира, комбинира, съчетава. И сякаш крие някаква странна сила. Като че ли използва виденията си, за да се бори срещу потискащата го действителност. На двайсет и две години вече е открил самотата на почестите. През април 1958 г. трябва да открие Световното изложение в Брюксел. "За първи път – отбелязва кореспондентът на "Фигаро" – Брюксел приема ням парижанин." Патица с портокали от Жозеф, посещение на френския павилион и вечер в квартала на народните увеселения на "веселата Белгия". Моделиерът дава автографи на групи студенти. Въпреки това продължава да си ходи редовно у дома в Оран, винаги натоварен с парфюми и шалове за майка си и сестрите си. Скоро ще бъде толкова зает, че вече няма да може да го прави. През ноември 1958 г. представя колекцията си "Диор" в замъка "Бленхайм" на неколкостотин километра от Лондон пред принцеса Маргарет и две хиляди от най-богатите жени в Англия. Молят го да нарисува сватбената рокля на Фара Диба, бъдещата императрица на Иран. Каква слава! На 19 декември е в Операта, където Калас изпълнява "Мизерере" от "Трубадур" и най-вече второто действие на "Тоска", която ще стане негова любима опера.


Ив е станал господин. Започва нова епоха. "Продължих да ходя във "Фиакр" – спомня си Жан-Пиер Фрер. – Той вече не идваше. Виждаха го в "Реле", във "Франсис"… Там започна да взима успокоителни и да пие. Холивудска звезда, която се тъпче с разни неща, за да издържи. Не го виждах, срещах се с него. Трябваше да моля да ме приеме." Майка му потвърждава: "Когато постъпи при Диор, мисля, че изживя прекрасен период. Беше весел. Забавляваше се с тайфата, Виктоар, Ан-Мари. Разказваше ни за уикендите в Онфльор, за "Бара на театрите". След това дойде работата, бремето на журналистите, фотографите. Младостта му свърши през 1958 г. …" Осъществявайки съкровените си мечти, Ив затваря вратата на живота и се превръща в доставчик на илюзии. След продължително боледуване от рак на черния дроб Мишел дьо Брюноф умира на 26 май 1958 г. Кой ще го замести? Кой ще му бъде "баща"?


Ив е съумял да намери зад стените на модна къща "Диор" весталки съюзнички. Една от тях се нарича Ивон дьо Пейеримоф, главна продавачка при Диор, много важна личност. Клиентка на Баленсиага и Пату по времето, когато е била госпожа Шарл дьо Бретьой, тази горда душа е извоювала независимостта си с енергия, която сразява мъжете и омайва гейовете. "Познавате Съединените щати, там ви обичат, а аз имам нужда от вас" – й е казал Диор през 1947 г. Тя е обикнала Ив Сен Лоран още от постъпването на младия моделиер през 1955 г. "Никога нямах време да обядвам, той също. Пък и беше стеснителен, не искаше да яде с непознати. Отиваше с помощничките, които си носеха закуска. Или ме чакаше. Вземахме в стола яйца на очи и чаша чай. Там се сближихме. Беше толкова чаровен. Бях по-възрастна, бях негова приятелка." И добавя: "Когато си работил с Ив, можеш само да го обичаш". Той е необикновен шеф. Винаги намира мила дума. Ако нещо не е направено, както е искал, много кротко обяснява, макар че би могъл да каже: "Нищо не разбирате, вървете си и елате утре с това, което съм ви поискал!" Опитва се да уреди нещата на място. "Присъствала съм на всичките му репетиции. Бях омагьосана. Прекрасно е да го виждаш как твори…"


Твори? Около 1959 г. миризма на сяра се носи от модните ревюта на Ив Сен Лоран. Шестте колекции от този период, изключително богати на противоречия, са най-неизвестни. И има защо… Папката с отзивите в пресата липсва от архивите на Диор и на Ив Сен Лоран. Загубила се е… Поставили са тези две години в скоби. У Диор са запазени "таблата", огромни каширани листове с рисунките, имената на моделите, образците от платове, програмите, снимките. Но в ретроспективата на модна къща "Диор" се цитира само линията "Трапец" от 1958 г.


Новината избухва като бомба. "През следващата година Ив Сен Лоран ще бъде облечен от един голям моделиер: интендантството" – пише Елен дьо Тюркем във "Фигаро" от 28 ноември 1959 г. Младият дизайнер, който е бил отложен от военна служба – в приложение на член 23 от закона от 31 март 1928 г., – трябва да постъпи в армията на 1 септември 1960. Времетраенето на военната служба е 27 месеца и 15 дни. Ив се прави на глух. Заявява, че ще отиде в Алжир, но за да рисува колекцията си… Този път обаче заплахата е ясна и категорична. И се усеща в творбите му. Например тези поли, подобни на амфори, така стегнати в коленете, че пречат на ходенето. Сякаш са рокли-капани. Нима иска на свой ред да закове жените на едно място? Да ги постави в стойка "мирно"? Котировката му спада. През юли 1959 г. "зелките" от тафта, но най-вече прословутите рокли, стегнати в коленете, ще бъдат хладно приети от критиката. "Не става дума да разберем дали тези лампиони, в които Ив Сен Лоран с удоволствие е напъхал женското тяло, са красиви, или грозни, нито дали ще харесат на французойките. В друго време можехме да очакваме съкрушително фиаско, поздравявайки същевременно този млад момък за безспорния му усет към новото – той наистина е съвременник на Зази и Лолита, умее възхитително да дегизира момиченцата и онези, които биха искали да заемат младенческото им нахалство" – пише Кристиан Коланж в "Експрес". Наистина, купувачите ще се снабдят с рокли-лампиони. Но журналистката уточнява: "Тъй като, от друга страна, тази година съществува базова мода, чиито различни интерпретации като цяло са доста успешни и разнообразни, никой купувач не може да се ограничи само с "Диор" – някои можеха да го сторят по времето, когато Диор създаваше модата…" (6 август 1959 г.). Американската преса ще говори за линията "туба с вазелин", французите ще я определят като "капка олио". Холивуд дори ще обяви война на линията "Диор" чрез устата на Ким Новак: "Предпочитам да остана вярна на природата, отколкото на "Диор". Обичам простите рокли, които следват естествените линии и извивки, дадени ни от природата". Джанет Ли също ще се изкаже неблагоприятно. Корин льо Рал, по онова време продавачка у "Диор", обяснява: "Имахме проблем, защото се налагаше да обясним на клиентките, че за да отидат в тоалетната, трябва да се съблекат".


"Това нехайно отношение към пропорциите на женското тяло, което в миналото не веднъж му е изигравало лош номер…" – ще подеме "Експрес" през март 1960 г. Разтърсен от международната криза, светът не търпи екстравагантностите. Париж вече не е столица на модата. На 13 май 1958 г. военният пуч в Алжир е показал нестабилността на институциите. Властта е в криза, демоните на антипарламентаризма са се разбудили. През октомври Дьо Гол изразява скръбта си за смъртта на убитите в сраженията 7200 френски войници и 77 000 бунтовници. Франция е залепила ухо на радиоприемниците. Модните журналисти са посланици на нечистата съвест.


За Ив Сен Лоран също започва истински ад.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bgpainter
    bgpainter
    Рейтинг: 1322 Любопитно

    Добър превод.

    С радост изчетох откъса. Мозъчните ми клетки направо се размазаха.

    И си поръчах книгата

    Жената е покана за щастие
  2. 2 Профил на girl power
    girl power
    Рейтинг: 982 Неутрално

    Типичен френски текст - добре "отгледан" и запазен от преводача. Винаги е очарователно да четеш френски автори. Толкова добре си играят със словото. Артистизират го, жонглират с него и го извеждат от най-интересния ъгъл на хрумването. Въпреки тежката и подробна обяснителност все пак един такъв маниер на писане е по-скоро ориентиран към "изкуство заради самото изкуство"...

    Самотата обливаше сърцето ми




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK