Колоездачен маршрут SOS Детски селища

По пътя към Скопие

© SOS детски селища

По пътя към Скопие



През България минават два от най-интересните маршрути от Европейската мрежа за велотуризъм – Евро Вело 13, който проследява някогашните граници на Желязната завеса от Финландия до Резово и Евро Вело 6, който свързва Атлантическия океан с Черно море по живописните долини на три големи реки. Ако човек поеме оттук нагоре по лекото и приятно Дунавско трасе, бързо ще забележи, че ентусиастите в насрещното движение са доста повече – швейцарци, немци и холандци, французи и англичани - все страни, където велосипедът като спорт и транспорт отдавна се е доказал.


Даниел Миленов (23 г.) и Люпчо Кръстев (21 г.) са не само двама колоездачи от тукашните ширини. Те са отраснали в SOS Детски селища в България и Македония – центрове по модела на международната организация SOS Kinderdorf, където деца, изгубили родителска грижа, растат в малки групи от семеен тип. На първи април тази година Дани и Люпчо предприемат свое собствено велоприключение по недружелюбните пътища на шест балкански страни – България, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Хърватска и Сърбия – през 8 SOS Детски селища. Целта им е да насърчат децата в тях и да популяризират модела, който им е помогнал да пораснат.


Дани и Люпчо в селището в Нови сад

© Личен архив

Дани и Люпчо в селището в Нови сад


20 дни, 1500 км и литри дъжд по-късно




Въпреки, че най-много би предпочел да се качи обратно на колелото, Даниел любезно и откровено ми разказва историята си, която e повторил не веднъж и дваж из Балканите. Велопоходът им преминава при голям медиен интерес през всички страни от маршрута. Пътната полиция и понякога дори граничарите се обръщаха към нас на първо име отдалеч, смее се той.


Дани попада в първото SOS Детско селище в Трявна, когато е на 3 години - почти едновременно със създаването му през 1993 г. С навършване на пълнолетие напуска и втория етап на програмата – SOS Младежките общежития във Велико Търново, и вече четири години живее и работи самостоятелно в София. "Обичам да пътувам. Миналата година си купих колело и по едно време се сетих, че мога да ходя с него наляво-надясно." В една от първите си международни обиколки Дани посещава приятеля си Люпчо Кръстев от SOS Детското селище в Скопие, с когото се познават от футболен турнир за деца в неравностойно положение, организиран от Красимир Балъков през 2005 г. Така се ражда идеята за колоездачен тур из SOS-комплексите на Балканите, която е радушно приета от цялото разширено семейство на организацията.


В един от малкото слънчеви дни

© Личен архив

В един от малкото слънчеви дни


Първоначалният план е 4400 километра.  "И някой ден ще бъде осъществен", убеден е Любчо. След внимателно планиране остава настоящият маршрут. Македонската и българската страна намират спонсори и се свързват с всички детски селища в страните без едно, което се намира твърде навътре в Хърватска. Благодарение на една от възпитаничките на SOS - Скопие, която работи като личен специалист по връзки с обществеността на външния министър, посолствата на Македония успяват да осигурят съдействие от полицията по места. На няколко пъти тя ги ескортира, защото маршрутът не е лек  - понякога през магистрали, но в повечето случаи по второстепенни пътища и тесни отсечки, където велосипедистите са рядко животно.


Най-голямо объркване цари в Косово, където местните хора избягват да говорят всички езици, които колоездачите кумулативно владеят. С много смешки на македоно-сръбско-български и английски момчетата едва убеждават двама веломонтьори, че е безопасно да напомпат тънката шосейна гума на Люпчо. Там започва и дъждът.


Колоездачен маршрут SOS Детски селища

© SOS детски селища


От 18 дни сериозно каране само 4 минават при хубаво време . На първите баири в планинска Босна дори ги посреща сняг. "Доста е неприятно, особено когато си на средата на нищото и знаеш, че имаш само един чифт велосипедни обувки. Но няма как, продължаваш, защото трябва да се движиш в срок. Най-важното е, че успяхме да стигнем до всички детски селища по маршрута."


Обиколката тръгва от българското SOS- селище  в Дрен към Скопие. Разстоянието взимат за три дни, а в македонската отсечка към тях се присъединяват деца и младежи от македонската федерация по колоездене. Два дни по-късно домакини от Скопие им организират пищно изпращане. Над 70 човека - 6 деца от селището и други поддръжници - изминават с тях 27-те километра до границата с Косово. 


Колоездачен маршрут SOS Детски селища

© Личен архив


Сред специалните им срещи и е карането с Карло Хубай на връщане през Сърбия, който, разказва Дани, е диабетик, завършил успешно триатлона Iron Man – плуване, тичане и колоездене.


По пътя си Люпчо и Дани обсъждат идеята за създаване на велоклубове във всички детски селища, за да може догодина повече деца да се включат в различните етапи на турнето.


Най-впечатляващят прием за Дани е в Грачаница, Босна и Херцеговина, където малките обитатели ги посрещат с аплодисменти пред входа на селището посред нощ. Това е и денят на най-дългия им преход – 185 километра. На другия ден има годишна среща на всички възпитаници на селото, която се превръща в огромен празник.


Колоездачен маршрут SOS Детски селища

© Личен архив


"Когато пристигнеш, децата те наобикалят и първоначално не могат да повярват, че си един от тях и че си го направил, че си пристигнал сам на колело. Обясняваш им, че си отраснал в подобно селище, но в България, и че имаш също толкова братя и сестри. Изминавахме средно на ден около100 километра с 30 км/ч, но си заслужаваше, защото мотивираш децата навсякъде."


Първото колело


Дани се има за любител атлет, въпреки че се е занимава с най-различни спортове от дете – футбол, баскетбол, дори тенис. Никога няма да забрави първото си качване на колело. "Край една от къщичките имаше малка площадка – паркинг. Подпирах се на стената и се бутах, докато започнах да поддържам равновесие. След 10-15 минути си казах, край - научих се да карам колело! Сега е време за изпитание по някое нанадолнище. И това беше грешка, защото директно се забих във вратата на един от гаражите. Не завърши добре, но оттогава карам колело."


А как е могъл да си позволи велосипед? "Мисля, че към всяка къща има 1-2 колела.  А и да не е имало, по мое време, на всяко дете се падаха джобни по 15 лева на месец. Ако преговаряш с другите, с майка си и директора, има начин да се уреди. Естествено, винаги искахме да го караме по едно и също време, но при нас нямаше лишения, както в другите домове."


Колоездачен маршрут SOS Детски селища

© Личен архив


Двете детски селища в България - в Трявна и Дрен, се състоят от 12 и 13 фамилни къщи. Всяка е обитавана от 5-6 деца и тяхната SOS  майка. "Благодарение на нея и екипа от педагози, психолози и социални работници  сме това, което сме", казва Дани . "Откраднали" сме от всеки по нещо – дори и от пазачите." Не помни на колко години за пръв път е хванал кирка, за да прокопае с братята и сестрите си канал за тъй желаната кабелна телевизия. "Така се учиш на дисциплина и работа и не след дълго усещаш силата на самостоятелността. Сами изявявахме желание да работим през лятото, а парите, разбира се, харчехме само за щуротии."


Важен етап от съзряването са младежките общежития, в които децата се местят в началото на средното образование. В двата центъра в София и Търново те живеят заедно с други младежи в риск и се научават да управляват седмичните си финанси. Посещават стандартните учебни заведения в градовете. "Е, случвало се е и да ни приемат с пренебрежение заради факта, че сме без родители – но като отупаш двама-трима, всичко си идва на мястото", казва с добродушна усмивка Дани. С ръст от над 1.9 м. изглежда, че сякаш е минал без проблеми, но едва ли е точно така.


След SOS


Дани завършва Професионалната гимназия за електрообзавеждане и транспортна дейност във Велико Търново. Системата на SOS предвижда и месечни стипендии за студенти редовно обучение, но заради "автогол с матурата по география" се разминава с УНСС. Скоро мисли да пробва пак с маркетинг, тъй като работи в областта на продажбите и открива, че му се удава.


Колоездачен маршрут SOS Детски селища

© SOS детски селища


Разширеното семейство на Дани му оказва голяма подкрепа в предизвикателството да дойде в София след пълнолетие. Две от по-големите му сестри живеят в София и Варна, а брат му е завършил живопис в Националната художествена академия с отличие. Мрежата от SOS възпитаници реално означава дом навсякъде из България. Поддържа редовна връзка със SOS майка си Севда, за която говори без абревиатурите. Тя го е отгледала от 3-годишен. "В SOS по принцип има вариант биологичният ти родител да те посети и дори да те вземе за няколко дена, така че по някое време ти щраква в съзнанието, че това не е твоята майка, а има някой друг. Не знам колко години ти трябват, за да осмислиш цялата работа, но няма как, всяко дете минава през тази фаза."


Дани смята, че всеки върви със своя късмет и днес няма претенции към никого. Според него държавата най-сетне мисли в правилна посока с разпускането на домовете за деца, лишени от родителска грижа и с поемането на финансов ангажимент към "SOS Детски селища".  Досега организацията поддържа дейността си главно с дарения от Австрия и по-скромни постъпления от физически и юридически лица. Дани единствено призовава да не се пипа концепцията, тъй като тя работи. "Много е хубаво, че държавата иска да намери приемно семейство за всяко дете, но трябва да подпомага тази грижа в дългосрочен план. Защото не е лесно да намериш работа и собствено жилище.  Ако остана в България например, никога няма да имам апартамент."


Но дали обмисля да емигрира? На този Дани още не знае, но е сигурен, че иска да превърне велотура в традиция и догодина да се присъединят много нови спонсори и колоездачи. Смята да не е обиколка, а права – между България и SOS селището "майка" в Имст, Австрия, първото в света. Чуди се само дали да е оттук до "майката" или на обратно. Но клони към първото – "защото рано или късно всяко дете се връща при майка си," казва той.



Моделът "SOS Детски селища" е съществува от 1949 и днес се прилага в над 133 страни и територии по света. В България освен семейната грижа, те се застъпват за правата на детето и поддържат няколко центъра за подкрепа на семейства, които са в риск да изоставят децата си. Повече за дейността им и как можете да помогнете вижте на http://sosbg.org/


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Firefly
    Firefly
    Рейтинг: 914 Неутрално

    Много добра идея са тези селища. Децата получават усещане за семейство и принадлежност.

  2. 2 Профил на Даниел Стойнев
    Даниел Стойнев
    Рейтинг: 782 Неутрално

    Винаги съм се възхищавал на Киндердорф и системата по която е организирана даването на любов и домашна грижа за децата без родители. Сега обаче това се побългарява. Най - лошото е, че ще бъде в нечий личен интерес вижте - http://www.inter-view.info/2014/05/sos-dren.html

    Creative ideas & design




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK