Няма начин да няма и хорица, които да продължават да твърдят, че Господинов не е никакъв писател, въпреки множеството му номинации и награди и то не у нас, а сред наистина конкурентна литература.
Чудесна е книгата!!!
Всъщност рожденното му име е Евгений Волгангович Руге, родил се е в някаква Русийска провинция, където баща му - ГДР-ейски историк е бил на заточение. По образование е физик - съвет на препатилия баща да се занимава с природно-математически науки.
Някои тъпи българи още не са разбрали, че книгите не са само корици, но и съдържание. Ето от самия извор:
Влизам в един кенеф на университета. От тия общите. Ама целият оплескан с лайна. Пък не съм вече студент да не ми пука. И в тоя момент се чука на вратата. Казвам: заето. Страхотен женски глас отвън: извинявайте. Ама страхотно секси глас. И казвам ти, направо ми секва. Чудя се как сега ще изляза от този оплескан кенеф и онова гадже, като влезе след мен, ще помисли, че аз съм свършил всичката тази работа. И така, стоях вътре, бях си свършил работата, и не знаех как да изляза. Ако се забавя малко, може и да си тръгне. Обаче ако не си тръгне, цялото забавяне е за моя сметка. За толкова време спокойно може да се оплеска целия кенеф. Иди после обяснявай на момичето, че не си ти. И кво като си с вратовръзка и чанта от естествена кожа. Абсолютен дрисльо си за нея. Сбъркана ситуация, сбъркана система на обществените кенефи, никакъв изход, никакъв прозорец. И даже като си с вратовръзка и сако, в този лайнян контекст изглеждаш адски перверзно. Някакъв извратеняк. А момичето навън чака и сигурно вече е бясно. И тогава реших. Свалих вратовръзката, натъпках я вджоба си, разкопчах ризата, сакото го метнах на една ръка, навих ръкавите на ризата чак до лактите. Станах невидим, станах част от целият този мизерен кенеф. И досега мисля, че това е най-добрият начин да се справиш с подобна ситуация. Ритнах вратата и излязох.
[quote#13:"77bobo"] Станах невидим, станах част от целият този мизерен кенеф. И досега мисля, че това е най-добрият начин да се справиш с подобна ситуация. Ритнах вратата и излязох.
[/quote]
Ама явно доста от пишещите нямат нужда от излизане и са си там,в кафявото.
Чета го и в момента , харесвам го .
Нямам комплекси от искрения му и непрефърцунен , неакадемичен стил . Натурален е - без лъскава опаковка , но и без консерванти , подобрители , оцветители , овкусители . Истинския живот , разказан от талантлив писател .
Да му даде Бог здраве и вдъхновение , а аз просто ще си чета книгите му .
Наградата е обещание за престиж. Господинов е добър като автор и това е по-важното. А най-важното е колко книги е продало издателството - това е истинския критерий за успех. Маса световни признати автори нямат пукната награда, а маса Нобелови лауреати за литература не се харесват от публиката и дори в родината им има по-популярни и ценени автори.
Затова проблемът на Господинов е, че е от малка държава и пише за България. Казвам го, защото дори и гений да има у нас, навън няма да го оценят високо.
А самата номинация не е успех, понеже няма възможност за друга - той е единствения съвременен автор, който е преведен на италиански от години насам. Заслугата и успехът е на българското му издателство, което дава добър пример на останалите у нас.
Георги Господинов е добър писател, но точно тази книга е изключително слаба. Но пък това за пореден път доказва, че дори този, който заслужава нещо, не го получава именно заради това, заради което го е заслужил - разказите в случая. Карай да върви, и честито.
интересно защо комуноидите и подобната сган така не го харесват господинов? винаги съм се чудил, но може би защото е един от малкото бг интелктуалци които са независими от хранилката и се чувстват свободни хора... това е много страшно за комуноидите...
Лани поръчах да ми гравират на меден дискос следния цитат от световно известния "Естествен роман":
"- Чакайте .. Тук е цялата работа. Това е проблемът. Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, ако я приемеш като твоята миризма, щото от твоята не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли. Може да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години и пр. Това е. Тези неща не се случват толкова често. Само веднъж. И това е тестът."
Много е остарял .... Ама нормално де , с всички е така.
А за тия , които не са чели нищо от него и нямат представа писател от какъв ранг е - препрочитайте Как закалялась сталь и да ви няма. Не е моя вината ,че социализма унищожи културата ни и не позволи да имаме нито един писател от световно ниво.
Подкрепям ,, в окото на бурята,, - за мен този е най - слабият му роман . Всички останали преди него са много добри , уникални, оригинални , с чудесен стил.
Хранилката? Георги Господинов е научен сътрудник (виж му лицето и наука) в комунистическия Институт за литература, първи издател и хвалител на Вапцаров.
Главен редактор, назначен от ДС да бъде такъв, на спомените ни за комунизма и т.н. Поет на кенефите, писател с 1200 думи речник, профан. Безмозъчните са излъгани отново, браво на комунистите.
Четох книгата и мога да кажа, че наистина е много добра и предизвикваща размисъл. Може да се каже, че това е един от най-добрите романи в съвременната българска литература, наред с "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков и "18 % сиво" на Захари Карабашлиев.
Откъс от новия роман на Георги Господинов“ Физика на тъгата“. Публикацията е предоставена от Издателство „Жанет-45“. http://library.litclub.bg/gospodinov/
Много добър автор. Ето и няколко отзива на италиански критици за Георги Господинов, по повод издаването на“Физика на тъгата“(Fisica della malinconia) на италиански език, в подбор на вестник „Култура“. http://news.ibox.bg/news/id_40024304
Нещо лично ли ви мъчи с въпросния писател или просто така...??
Всеки живял поне 30 последователни дни в странство оценява Г.Господинов ,като добър автор.Може би човек трябва малко да погледне по широка на света около себе си и да намери и припознае , някой проблемите на света като свой.
Кога и как го е подкрепил, след като е единствената номенклатура, която издава вестник и е в комунистическия Институт за литература? И всяка глупост, а той не може и друго да измисли, която каже, се печата? Как е подкрепил? С четене на умни мисли за мравките.
Много добре за българите в странство, щом толкова добре им влияе чуждата култура и могат да оценят една автентична история за лайна и кенефи. Прекрасно, радвам се за тях.
Четох ги, макар да подозирах заради многото награди нещо претенциозно и не толкова добро. Всъщност не са никак лоши, приятни са, написани са приятно, без маниерничене, "свежо", струват си четенето, макар да не бих ги определила за шедьоври. Напомнят за Радичков на моменти (който аз дълбоко уважавам и наистина намирам голяма част от творбите му за шедьоври). Вероятно общото ниво е доста ниско та всяко нещо, което излезе от рамките му "изпъква". Така си обяснявам купчината награди.
Аз познавам лично Георги Господинов и неговите колеги от редакцията на „Литературен вестник“. Преди доста време, под ръководството на на Едвин Сугарев, главен редактор на „Литературен вестник“ те направиха така, че нови автори, наши и чужди, публицисти и поети да публикуват на страниците на „Литературен вестник“, на време. Това беше нещо повече от наваксване, тогава, след падането на комунизма. http://litvestnik.wordpress.com/
В продължение на години, „Литературен вестник“ беше едно от малкото издания с международна редколегия. Между гостите ще спомена Ю. Кръстева-световно известен български лингвист, с огромен принос за изследване на Интертекстуалността и Хайнрих Бьол - световно известен немски писател с Нобелова награда за литература.
Георги Господинов и неговите колеги от „Литературен вестник“ са получили не една награда за литература и ще продължат да получават. Пожелавам им успех. А специално за „Физика на тъгата“, през погледа на италианската критика( линк в коментар 34) мисля, че достойнството на българската литература, като равноправна на литературата в други цивилизовани държави е подчертани за пореден път, от сериозни европейски критици.
ком.40 "е подчертани за пореден път, от сериозни европейски критици."
да се чете "е (достойнството на българската литература) подчертано за пореден път от сериозни европейски критици."
Съжалявам за печатната грешка.
Госпожо, точно за това става дума. През 90-те години, когато се отпускаше хартия не на кого да е, се създаде този псевдолитературен вестник за удоволствието на няколко много посредствени провинциалисти като Господинов да ласкаят своята некадърност. Преводните материали, макар и интересни, бяха вече от автори с нафталин, каквато е и Юлия Кръстева, един спорен по качествата си епигон на Барт и структуралистите. Но това беше и целта - чрез донякъде смислени текстове да се подредят и нашите некадърници. От цялата работа нищо не излезе. Уверявам ви, служебните бюлетини на СБП бяха с много по-новаторски и радикални текстове. Защо списанията (макар и полутайни) по времето на комунизма са по-интересни от тези от времето от началото на демокрацията, оставям на вас да си отговорите. Ще ви насоча към отговора на въпроса с това да се запитате дали наистина има демокрация в България. И днес издаването на български автори става спонсорирано, наредено отгоре, от издателства с огромен достъп до литература. Нали не се изненадвате, че само на комунистически наследници се даде възможност за медии и печатане. Господинов е само един техен слуга и нищо повече. Същото е и с разпространението на книгите и с литературната критика. Достатъчно доказателство е фактът, че срещу Господинов няма нито една лоша рецензия, включително и за романа му с кенефа и лайната. Хайде и този факт да обясните, ако искате, с големите награди, с големия талант, с огромния потенциал на българската литература, която е равностойна (с кое? с кенефа?, с лайната? с мравките? с мрънкането, че българите са профани, че са полуидиоти, в плен на някакви исторически събития, които ги правят или роботи или безмозъчни превъртели получовеци, унтерменши?) на световната. Или пак ще ми твърдите, че Г.Г. е велик, защото във вестника му на тоалетна хартия пише, че е в компанията на Хайнрих Бьол и Юлия Кръстева, за която френската критика казва, че е "маниерна шивачка на нищото". Ами и ГГ е още по-маниерен кояфьор на раздвоението, глупостта и брътвежа. Но разликата между Франция и България е в това, че във Франция се издават и съвсем различни автори, няма да ви обяснявам за литературната критика. Да, българите не са по-загубени и заслужават да имат литература, но с ГГ, едно голямо недоразумение, да се напечата и забележи истински писател ще е много трудно и дори непосилно.
Да, точно така е. Какво пише ГГ си е негова работа и въобще не ни интересува, ще бъде забравен. Но българите са станали с промито съзнание, еднакви, унижени, лишени да избират своя начин на живот, и затова неспособни и на собствено мнение. А искат да имат такова и компенсират с мнението, което им натрапват - че това е литература, че печели награди, че издига престижа на България. Също както издигането на Стоичков го направи доктор хонорис кауза на Пловдивския университет, дотолкова стигна българската парвенющина. Нека да направят Господинов вратар на националния отбор, все ми е тая. Но когато българите, разберат, че литературният им идол пише за кенефи и лайна, разбират, че нямат и мнение и тогава почват минусите, Позитано, Юлия Кръстева, преводите на 67 езика, отзивите на критиките от Италия, фондациите, които плащат путуванията на гения от Ямбол и т.н. И литературните вестници, сякаш ние не знаем да четем, няма никои други вестници в света за литература, няма TLS, няма London review of books, New York review of books, Lire... Човек се пита дали наистина не е прекрасно да сложиш анцуга и кецовете, но и да знаеш колко велики писатели има в тази страна. Същото е и с т.нар. Столици на културата. Къщите им в самия център се рушат (София, Пловдив, Търново, Варна), но центрове на културата. Българите живеят в маниакално-депресивен унес и неискат той да им бъде развалян.
Сигурен съм, че въпросният 77бобо е просто безкрайно неудовлетворен стар писател - той не харесва никой, който е под 40 години, забелязал съм. Е, Господинов мина 40-те, ама пак не го харесва, защото е почнал да го мрази преди да навърши 40. Дано съм ясен Това за срането нонстоп го повтаря като един вид аргумент, та всеки път да се заливаме от смях.
77Бобо, сега видях какво си написал за Юлия Кръстева.
Юлия Кръстева се изучава навсякъде, дедо, включително в Харвард и Оксфорд. Знайш ли де е туй?
Ако беше просто някакъв епигон на Барт, каквато я изкарваш, надали някой щеше да си прави труда да я изучава. Дори на концептуално ниво не е така - Барт е структуралист, а Кръстева - постструктуралистка. От понятието интертекстуалност до приноса и към третата вълна на феминизма, Кръстева е една от най-важните фигури през последните 40 години.
Така че пропагандата ти е безкрайно нелепа и жалка.
Господине, вие си противоречите:
Коментар 35: „Георги Господинов е научен сътрудник (виж му лицето и наука) в комунистическия Институт за литература, първи издател и хвалител на Вапцаров.
Главен редактор, назначен от ДС да бъде такъв, на спомените ни за комунизма и т.н...“
Коментар 42: „„Уверявам ви, служебните бюлетини на СБП бяха с много по-новаторски и радикални текстове.”(СБП-предполагам Съюз на Българските Писатели, идеологически съюз на Българските писатели преди 10ти ноември 1989)
Преди да си изясните сам на себе си към кое от двете мнения се придържате, припомнете си, че завистта е смъртен грях. Националното предателство е също смъртен грях и когато ругаете успели по света Български творци или учени пред цялото Интернет общество, знайте, че всъщност ругаете България.
Госпожо, в двете мнения няма никакво противоречие. В полутайните издания няма нищо странно, и тогава имаше Западна култура, българи общуваха с нея по таен начи, по същия начин и властта избираше само така да общува, за да не лъсне лицемерието в разрез с идеологията. Всички филми от Запада се прожектираха на тайни прожекции в НТС и т.н. Това не е важно, защото е минало. Който е трябвало, да го е написал. С това режимът тогава няма да стане по-симпатичен. Още повече, че и тогава имаше един велик писател, който пишеше абсолютни селски глупости за простаци и идиоти, а властта го издигаше в култ. По същия начин, както сега. Трябвало и Нобелова награда да му дадат. Да, но не. Шведската академия не е "сговор на глупци", които ще слушат какво им казва Политбюро какво е литература и какво не. Явно ситуацията се повтаря и сега. Знаем кой е най-великият писател в България и трябва да замълчим пред вселената, защото Бог, Политбюро и Институтът за литература ни гледат и следят какво казваме и мислим. Уверявам ви, на Запад нищо от посткомунистическото "изкуство" на България няма никаква стойност и предизвиква жалката реакция в хората от Запада, че макар и малкото свестни хора в България са подложени на манипулацията да харесват разкази за кенефи.
В основата на отричането на обективната реалност лежи някаква депривация. Можем само да гадаем каква е, но има натрапчиви внушения, водещи до представата за фрустат, който с изплезен език прелиства страниците за някоя мръсна думичка. Само за да си я сложи в шепите и да замеря с нея автора.
Жалка картинка.
Госпожо, в името на вашето добро родолюбиво чувство и в интерес на престижа на родната литература ще си позволя да ви представя цитата, към който трябва да се придържате:
"Чакайте .. Тук е цялата работа. Това е проблемът. Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, ако я приемеш като твоята миризма, щото от твоята не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли. Може да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години и пр. Това е. Тези неща не се случват толкова често. Само веднъж. И това е тестът." Георги Господинов, "Естествен роман"
[quote#19:"magnas"]искрения му и непрефърцунен , неакадемичен стил . Натурален е - без лъскава опаковка [/quote]
Изобщо не си разбрал - точно неговата 'натуралност' е префърцунена, фалшива и затова Господинов stinks, както биха казали на английски, вони - като кенефната му проза.
[quote#22:"pogled"]колко книги е продало издателството - това е истинския критерий за успех[/quote]
Успех - какъв успех? За днешния душевно девалвирал българин май т.н. успех се измерва само по американски, в пари. Но такъв успех е в сила само докато въпросният писач е жив; след това времето си казва тежката дума и определя кои са наистина успешните писатели.
[quote#35:"id_1"]Всеки живял поне 30 последователни дни в странство оценява Г.Господинов ,като добър автор[/quote]
Сигурно нещо не съм в ред, защото след 30, макар и непоследователни години в странство, не мога да прочета дори и два последователни реда от въпросния гений. До такава степен е непрочетаем.
[quote#54:"Окото на бурята"]Добре бе, жокер, от мен да мине - откакто съществува литературна теория [/quote]
Именно, Кръстева се изучава като част от ИСТОРИЯТА на литературната теория. Тя си е изиграла ролята през съответния период, но е под въпрос каква научна или друга стойност имат нейните писания.
Господине,
Мисля, че тайните прожекции, за които говорите, са били някакво тайно копие на нещо, за чийто оригинал сигурно и днес не е много ясно какъв точно е бил, така, че зрителите на тези прожекции са били просто измамени. Не знаех за тези прожекции. Чувала съм за „Тамиздат“, както и за „Самиздат“, за авторите и издателите в тези издателства живота е свършвал бързо, днес трудно може да се намери някаква бележка, статия, превод или каквото и да било от тази истинска съпротива на духа. Тайната продължава да поддържа жив мита, който отдавна е политически злоупотребен.
Днес, цитираният от вас откъс е добро отражение на живота, в който живеем и ние с вас. Няма „отражение на отражението“(това си спомням от учебника по Обществознание), няма диалектическа мъгла, няма напъни, няма тайна.
Другият откъс, който аз си позволих да споделя с форума http://library.litclub.bg/gospodinov/ се опитва да свързва времена, през фигури на хора, от поколения, следващи едно след друго, но оставащи несвързани. В този откъс за ненужния човек се търси живот. Той се вмъква нахално, навсякъде и това свързва времената. За да няма тайна, в страницата е вкарано всичко-история, психология, митология и лични спомени. Много добре за хора, които не обичат да четат, не разбират от сложни процеси и забравят бързо. Вероятно е, бъдещите читатели да могат да запомнят, че всичко, за което става въпрос в страницата е свързано през този излишен човек, за който струва ми се вече казах. Изглежда, този излишен човек е всеки един от читателите, а също така и вие и аз.
Госпожо, with all due respect към вашите разсъждения, в коя митология и философия открихте концепцията за излишния човек? Мисля, че едва ли е хуманистична.
Не, прожекциите са били едно към едно. Всички филми от Запада са предлагани за България, имало е една или две прожекции, разрешени от агенциите и след това България отказва филмите, след като е направила незаконно черно-бяло копие.
На този профан може само да обясним, че е изключено проф. Stephen Greenblatt в Харвард да преподава за феминизъм и постструктурализъм, тъй като е основател на новия историцизъм, а в Осфорд също не сме чували за кой знае какви огромни напъни да има спрямо литературната теория, да кажем на профана, че литературна теория наистина се преподава в Кеймбридж и при това от двама много солидни марксисти и постмарксисти, които от кумова срама може и да споменат нещичко за Кръстева. Но след като е жива, защо самата нея да не я поканят? Да отидат двамцата с Господинов, нали той е научен сътрудник по литература, да им говорят за психоанализа на историята на кенефа. Ще бъде законна национална гордост, ще е национален празник, когато Кръстева и Господинов са в Оксфорд.
Господине,
Не съм казвала философия, то и няма. Има фолклорно-митологичен пласт. Спомнете си как в приказката за „Дивите гъски“, сестричката „забрави“ по-малкото си братче, защото то ѝ пречеше да си играе, как после го откраднаха дивите гъски, а тя разкаяна хукна да го търси и мина през всякакви перипетии, за да видите човешкия характер на откъса от „Философия на тъгата“, който съм дала повторно, в последния ми коментар. Търси се живот за забравеното-излишно братче, според мен. Желая ви приятна вечер.
Много ми е забавно, когато един профан, който няма никакви познания, нарича другите профани. Дядо, бас хващам, че ин виво си още по-зле, отколкото онлайн. Ако те питам къде точно се намира Оксфорд или пък Харвард без уикито си за-гу-бен. Пак казвам, няма нито една програма, която да си занимава с език, литературна теория, семиотика, феминизъм и да не включва Кръстева, от самото начало, от първи курс. Дори да не се споменава името на Кръстева, се използва нейният инструментариум, по един или друг начин. Казвам ти като човек, който е доста запознат с нещата. А Принцесо, Кръстева не се преподава като минало, тя и настояще. Интертекстуалността, за която по-рано стана дума, не е понятие, което скоро ще се вмирише и отпадне от списъка с литературни продукти
Госпожо, това за мiтологията може и да е интересно и любопитно, но не виждам каква възка има с обекта на литературните ви предпочитания. Ще ми позволите да ви кажа, че прибягването до митология и психоанализа в романите се смята на Запад вече за безпомощност и липса на талант и какво важно да се каже. Попитах ви и за вашата лична философия откъде намирате вдъхновение за идеите за излишните хора и за родоотстъпничеството като грях. На Запад има много успели българи и всички те съвсем доброволно и анонимно изпълняват родолюбивите си задължения, познавам ги и ги приветствам, защото това са истинските българи. Тези, за които ми говорите, са успели за тях, да прескочат бариерата на посредствеността, но в никакъв случай не са помогнали с нищо на България. В това е и трагедията на България. Истински талантливите нямат нужда да се обявяват и да бъдат рекламирани като "най-четени, най-издавани". Във Франция никой не е чувал за Господинов, името на Кръстева е толкова обрасло с митове, че французите предпочитат да не мислят за този период от интелектуалната си история. Какво е направил Господинов за българия, освен, че е обявил личните си страдания от изпаренията в тоалетната? Какво е направила Кръстева за български таланти и за българската диаспора в Париж? Нищо. Съжалявам. Осъзнавам, че възможностите да се виждат нещата ясно и безпристрастно винаги е трудно. Но съм сигурен, че философията на "излишния човек" и "родоотстъпничеството като грях" правят така, че нещата никога да не могат да бъдат видени такива, каквито са в действителност.
[quote#66:"Окото на бурята"]Дядо, бас хващам, че ин виво си още по-зле, отколкото онлайн. [/quote]
Странен език. По-този начин искате да "сразите" опонента си или искате да изглеждате млад? Бас държа, че "ин виво" не сте на по-малко от 45! А по душа... Няма лошо, че сте останал просто един "хъшлак".
“You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.”― Abraham Lincoln
Изненадва ме, че повечето поЧитатели на Господинов концентрират вниманието си върху 'идеите' и 'посланията' на книгите му, а не забелязват езика и стила му. А точно неговият език и стил издигат, лично за мене, непреодолима бариера, която не позволява да се добера до 'дълбоките' му 'философски' послания (ако изобщо се съдържат в книгите му). Подобен е проблемът ми с останалите съвременни български писатели, които съм се опитвала (доста неуспешно) да чета. Не мисля, че грешката е в телевизора (мене).
Както казва героят на Вл. Зарев от романа "Разруха", ако си сломяващо ожесточен, можеш да напишеш само лоша книга. Не зная дали същото не важи и за читателите - губят толерантност и търпение...
“You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.”― Abraham Lincoln
[quote#72:"запетайката"]ако си сломяващо ожесточен, можеш да напишеш само лоша книга[/quote]
Историята на изкуството и литературата ни дава доста примери за противното, докато този цитат е пример за ефектна фраза. По-точно - за фраза, желаеща да мине за ефектна.
Иначе романчето се чете... все едно чоплиш семки. Все пак Владко е син на татко Пантелей. И тук имам някои опасения, че крушата понякога пада много далеч от дървото, ако са завяли силни политически ветрове... Тогава пък ми изниква образът на Соломон, син на Исак... и преставам да чета.
“You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.”― Abraham Lincoln
„Попитах ви и за вашата лична философия откъде намирате вдъхновение за идеите за излишните хора и за родоотстъпничеството като грях.“
Господине,
Това не е моя лична философия, а състояние на духа за доста хора.
Така и аз вдъхновена от кресливи съевропейци, пожелах да се усетя що е това род и отстъпление, заради, което е цялата врява на новата мода в политика, но срещнах вашето (не)одобрение. Моля, да ми простите.
Струва ми се, че основания за търсене на корени и възстановяване на истории през митология, космология, антропология има, откакто тези науки са доказали значението си за обществото.
Изглежда, че в постмодерното време, в което живеем с вас, пътя на героя-ите не е толкова ясно определен, срещата му с врагове или приятели не са гарантирани, този герой се занимава със себе си, но никой не му обръща внимание. От гореизброените науки се интересуват критиците, а постмодерният герой има за задача да си спомни нещо, което не е успял да запомни, но мисли, че е забравил. Той обича да изпитва себе си, но това отдавна не е подвиг, обича да ни занимава с усещанията си, докато нещо се случва. Литературата в настоящото време се определя от едни като епигонство на класици, от други като мозайка от различни истории. Известна пародийност определя общият стил за повечето автори, които пишат в настоящите времена. Историите имитират някакъв стил чисто формално, за да вкарват нови и нови истории, някои от които цитират известни класици, други преработват анализ-и засягащи проблема, така майсторски скрит в оригинала, трети вмъкват публицистика. Този „кош“ с много неща се надява да пренапише историята, а читателите трябва вече не да препрочитат, а да дописват. Това е интересно, дори, когато няма загадка.
Постмодерният читател иска да има свой автор-автори, но това се получава все по-трудно.
Един добър съвременен автор : Патрик Зюскинд, познавам го от една негова новела „ Гълъбът“, която някога изчетох за часове, а също и „Парфюмът“. Изпращам ви линк за „Парфюмът“, има възможност за сваляне на книгата в различни формати. Желая ви приятно четене: http://chitanka.info/book/1648-parfjumyt
Госпожо, постмодернизмът е изпята песен. Постмодернизмът и родолюбието нямат допирни точки. За какво ми давате пример? Вместването на много гледни точки в един разказ не е нещо ново. Но то не се прави така, както вашият приятел го прави. Много е слабо обучението му по литература, затова. Постмодернизмът не говори за кризи на идентичността, той не е криза на личността. Там е разликата. Господинов е здравомислещ провинциалист, който заема пози на полуинтелигентен прогимназист, но това не е нито криза на съзнанието, нито постмодернизъм, дайте да се разберем. Освен това, няма по-голям галеник на посткомунистическия режим от него, да кажем нещата с истинските им имена. За съжаление, това ниво се разбира като много високо в България, уви, не е така. Ще ви дам прост пример, в разсъжденията си и аргументите си вие сте по-силна от Господинов. Това трябва да ви е достатъчно като сравнение.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
Free person
Рейтинг: 733 ВеселоТова е радостно - Георги Господинов отново заслужава да получи престижно международно признание!Честито!
Tonylot49
Рейтинг: 627 НеутралноЗначи вече не е престижна. Окръжният комитет на БКП да номинира Умберто Еко.
lot49
Рейтинг: 627 Неутралнов Ямбол.
znaya
Рейтинг: 458 НеутралноОйген Руге е името на автора от Германия.
Финладската авторка е Роза Ликсом.
Но важното е нашето именце, нали.
lot49
Рейтинг: 627 ВеселоДо коментар [#4] от "znaya":
То пък едно име!
mockingjay256
Рейтинг: 8 Неутралноедин човек с който можем винаги да се гордеем
znaya
Рейтинг: 458 НеутралноДо коментар [#6] от "mockingjay256":
Гордост и предразсъдъци
salvador
Рейтинг: 740 НеутралноНяма начин да няма и хорица, които да продължават да твърдят, че Господинов не е никакъв писател, въпреки множеството му номинации и награди и то не у нас, а сред наистина конкурентна литература.
Комунистите са опасни за нашето здраве!!!Чудесна е книгата!!!
izabell
Рейтинг: 1372 НеутралноЧестито на Господинов
znaya
Рейтинг: 458 НеутралноДо коментар [#5] от "77bobo":
Всъщност рожденното му име е Евгений Волгангович Руге, родил се е в някаква Русийска провинция, където баща му - ГДР-ейски историк е бил на заточение. По образование е физик - съвет на препатилия баща да се занимава с природно-математически науки.
Додо
Рейтинг: 965 ЛюбопитноНаречете му глупав, но как една награда, която ще се дава за първи път, може да се нарече престижна???
hodounski
Рейтинг: 3225 НеутралноХаресвам Господинов .Честито!
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#8] от "salvador":
Някои тъпи българи още не са разбрали, че книгите не са само корици, но и съдържание. Ето от самия извор:
Влизам в един кенеф на университета. От тия общите. Ама целият оплескан с лайна. Пък не съм вече студент да не ми пука. И в тоя момент се чука на вратата. Казвам: заето. Страхотен женски глас отвън: извинявайте. Ама страхотно секси глас. И казвам ти, направо ми секва. Чудя се как сега ще изляза от този оплескан кенеф и онова гадже, като влезе след мен, ще помисли, че аз съм свършил всичката тази работа. И така, стоях вътре, бях си свършил работата, и не знаех как да изляза. Ако се забавя малко, може и да си тръгне. Обаче ако не си тръгне, цялото забавяне е за моя сметка. За толкова време спокойно може да се оплеска целия кенеф. Иди после обяснявай на момичето, че не си ти. И кво като си с вратовръзка и чанта от естествена кожа. Абсолютен дрисльо си за нея. Сбъркана ситуация, сбъркана система на обществените кенефи, никакъв изход, никакъв прозорец. И даже като си с вратовръзка и сако, в този лайнян контекст изглеждаш адски перверзно. Някакъв извратеняк. А момичето навън чака и сигурно вече е бясно. И тогава реших. Свалих вратовръзката, натъпках я вджоба си, разкопчах ризата, сакото го метнах на една ръка, навих ръкавите на ризата чак до лактите. Станах невидим, станах част от целият този мизерен кенеф. И досега мисля, че това е най-добрият начин да се справиш с подобна ситуация. Ритнах вратата и излязох.
Лелка
Рейтинг: 1116 Неутрално[quote#13:"77bobo"] Станах невидим, станах част от целият този мизерен кенеф. И досега мисля, че това е най-добрият начин да се справиш с подобна ситуация. Ритнах вратата и излязох.
[/quote]
Ама явно доста от пишещите нямат нужда от излизане и са си там,в кафявото.
ARRI
Рейтинг: 1416 НеутралноБраво ! Дори и да не я спечели, самата номинация е престиж...!
Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!SSS
Рейтинг: 1063 НеутралноДо коментар [#13] от "77bobo":
Този цитат се разнася из нета като лайната от кенефа, за който пишеш.
Нещо друго?
Евала на Господинов за книгата.
optimu_s
Рейтинг: 538 НеутралноЕ, кви хора сте.... Каква е тая злоба!
Ужас!
Браво за номинацията!
Jessika
Рейтинг: 1477 НеутралноДо коментар [#13] от "77bobo":
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”Та това е литература, човече
magnas
Рейтинг: 1203 НеутралноЧета го и в момента , харесвам го .
Нямам комплекси от искрения му и непрефърцунен , неакадемичен стил . Натурален е - без лъскава опаковка , но и без консерванти , подобрители , оцветители , овкусители . Истинския живот , разказан от талантлив писател .
Да му даде Бог здраве и вдъхновение , а аз просто ще си чета книгите му .
*****
ВеселоДо коментар [#11] от "Додо":
*****
Весело[quote#12:"hodounski"]Харесвам Господинов .Честито! [/quote]
За номинацията - честито!?!
Ако (не)дай Боже спечели?Сигурно ще идете да го цунете?
Григор Лилов
Рейтинг: 965 НеутралноНаградата е обещание за престиж. Господинов е добър като автор и това е по-важното. А най-важното е колко книги е продало издателството - това е истинския критерий за успех. Маса световни признати автори нямат пукната награда, а маса Нобелови лауреати за литература не се харесват от публиката и дори в родината им има по-популярни и ценени автори.
Затова проблемът на Господинов е, че е от малка държава и пише за България. Казвам го, защото дори и гений да има у нас, навън няма да го оценят високо.
А самата номинация не е успех, понеже няма възможност за друга - той е единствения съвременен автор, който е преведен на италиански от години насам. Заслугата и успехът е на българското му издателство, което дава добър пример на останалите у нас.
Окото на бурята
Рейтинг: 289 НеутралноГеорги Господинов е добър писател, но точно тази книга е изключително слаба. Но пък това за пореден път доказва, че дори този, който заслужава нещо, не го получава именно заради това, заради което го е заслужил - разказите в случая. Карай да върви, и честито.
Човек и добре да живее, остава животно.Medesc
Рейтинг: 233 НеутралноНа мен тази негова книга също не ме грабна, но много се радвам за наградата и признанието, което е получил
lol
Рейтинг: 1416 Неутралноинтересно защо комуноидите и подобната сган така не го харесват господинов? винаги съм се чудил, но може би защото е един от малкото бг интелктуалци които са независими от хранилката и се чувстват свободни хора... това е много страшно за комуноидите...
zakkwylde
Рейтинг: 561 ВеселоЛани поръчах да ми гравират на меден дискос следния цитат от световно известния "Естествен роман":
"- Чакайте .. Тук е цялата работа. Това е проблемът. Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, ако я приемеш като твоята миризма, щото от твоята не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли. Може да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години и пр. Това е. Тези неща не се случват толкова често. Само веднъж. И това е тестът."
Хорошо там где нас нет
Рейтинг: 1447 НеутралноМного е остарял .... Ама нормално де , с всички е така.
Хотели как лучше, получилось как всегдаА за тия , които не са чели нищо от него и нямат представа писател от какъв ранг е - препрочитайте Как закалялась сталь и да ви няма. Не е моя вината ,че социализма унищожи културата ни и не позволи да имаме нито един писател от световно ниво.
Нина Цачева
Рейтинг: 402 НеутралноПодкрепям ,, в окото на бурята,, - за мен този е най - слабият му роман . Всички останали преди него са много добри , уникални, оригинални , с чудесен стил.
Нина Цачева
Рейтинг: 402 Неутралнодо горния Карелсон , който критикува нечетящите : Господине , много сте чел - много похвално , но защо пишете ,, ... социализмА унищожи ...,, ?
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#25] от "lol":
Хранилката? Георги Господинов е научен сътрудник (виж му лицето и наука) в комунистическия Институт за литература, първи издател и хвалител на Вапцаров.
Главен редактор, назначен от ДС да бъде такъв, на спомените ни за комунизма и т.н. Поет на кенефите, писател с 1200 думи речник, профан. Безмозъчните са излъгани отново, браво на комунистите.
zlatediki
Рейтинг: 458 НеутралноЧетох книгата и мога да кажа, че наистина е много добра и предизвикваща размисъл. Може да се каже, че това е един от най-добрите романи в съвременната българска литература, наред с "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков и "18 % сиво" на Захари Карабашлиев.
maren
Рейтинг: 515 НеутралноОткъс от новия роман на Георги Господинов“ Физика на тъгата“. Публикацията е предоставена от Издателство „Жанет-45“.
http://library.litclub.bg/gospodinov/
kumcho
Рейтинг: 458 НеутралноДо коментар [#30] от "77bobo":
Георги Господинов подкрепи протеста срещу правителството и затова не може да го дишате от Позитано? Днес ти ли си дежурния копромет?
maren
Рейтинг: 515 НеутралноМного добър автор. Ето и няколко отзива на италиански критици за Георги Господинов, по повод издаването на“Физика на тъгата“(Fisica della malinconia) на италиански език, в подбор на вестник „Култура“.
http://news.ibox.bg/news/id_40024304
Виктор Флоров
Рейтинг: 1415 ВеселоДо коментар [#30] от "77bobo":
Нещо лично ли ви мъчи с въпросния писател или просто така...??
Всеки живял поне 30 последователни дни в странство оценява Г.Господинов ,като добър автор.Може би човек трябва малко да погледне по широка на света около себе си и да намери и припознае , някой проблемите на света като свой.
Виктор Флоров
Рейтинг: 1415 Неутрално[quote#35:"id_1"] някой проблемите на света като свой. [/quote]
да се чете -някой ОТ...
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#33] от "kumcho":
Кога и как го е подкрепил, след като е единствената номенклатура, която издава вестник и е в комунистическия Институт за литература? И всяка глупост, а той не може и друго да измисли, която каже, се печата? Как е подкрепил? С четене на умни мисли за мравките.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#35] от "id_1":
Много добре за българите в странство, щом толкова добре им влияе чуждата култура и могат да оценят една автентична история за лайна и кенефи. Прекрасно, радвам се за тях.
idianata
Рейтинг: 735 НеутралноЧетох ги, макар да подозирах заради многото награди нещо претенциозно и не толкова добро. Всъщност не са никак лоши, приятни са, написани са приятно, без маниерничене, "свежо", струват си четенето, макар да не бих ги определила за шедьоври. Напомнят за Радичков на моменти (който аз дълбоко уважавам и наистина намирам голяма част от творбите му за шедьоври). Вероятно общото ниво е доста ниско та всяко нещо, което излезе от рамките му "изпъква". Така си обяснявам купчината награди.
maren
Рейтинг: 515 НеутралноАз познавам лично Георги Господинов и неговите колеги от редакцията на „Литературен вестник“. Преди доста време, под ръководството на на Едвин Сугарев, главен редактор на „Литературен вестник“ те направиха така, че нови автори, наши и чужди, публицисти и поети да публикуват на страниците на „Литературен вестник“, на време. Това беше нещо повече от наваксване, тогава, след падането на комунизма. http://litvestnik.wordpress.com/
В продължение на години, „Литературен вестник“ беше едно от малкото издания с международна редколегия. Между гостите ще спомена Ю. Кръстева-световно известен български лингвист, с огромен принос за изследване на Интертекстуалността и Хайнрих Бьол - световно известен немски писател с Нобелова награда за литература.
Георги Господинов и неговите колеги от „Литературен вестник“ са получили не една награда за литература и ще продължат да получават. Пожелавам им успех. А специално за „Физика на тъгата“, през погледа на италианската критика( линк в коментар 34) мисля, че достойнството на българската литература, като равноправна на литературата в други цивилизовани държави е подчертани за пореден път, от сериозни европейски критици.
maren
Рейтинг: 515 Неутралноком.40 "е подчертани за пореден път, от сериозни европейски критици."
да се чете "е (достойнството на българската литература) подчертано за пореден път от сериозни европейски критици."
Съжалявам за печатната грешка.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#40] от "mariol":
Госпожо, точно за това става дума. През 90-те години, когато се отпускаше хартия не на кого да е, се създаде този псевдолитературен вестник за удоволствието на няколко много посредствени провинциалисти като Господинов да ласкаят своята некадърност. Преводните материали, макар и интересни, бяха вече от автори с нафталин, каквато е и Юлия Кръстева, един спорен по качествата си епигон на Барт и структуралистите. Но това беше и целта - чрез донякъде смислени текстове да се подредят и нашите некадърници. От цялата работа нищо не излезе. Уверявам ви, служебните бюлетини на СБП бяха с много по-новаторски и радикални текстове. Защо списанията (макар и полутайни) по времето на комунизма са по-интересни от тези от времето от началото на демокрацията, оставям на вас да си отговорите. Ще ви насоча към отговора на въпроса с това да се запитате дали наистина има демокрация в България. И днес издаването на български автори става спонсорирано, наредено отгоре, от издателства с огромен достъп до литература. Нали не се изненадвате, че само на комунистически наследници се даде възможност за медии и печатане. Господинов е само един техен слуга и нищо повече. Същото е и с разпространението на книгите и с литературната критика. Достатъчно доказателство е фактът, че срещу Господинов няма нито една лоша рецензия, включително и за романа му с кенефа и лайната. Хайде и този факт да обясните, ако искате, с големите награди, с големия талант, с огромния потенциал на българската литература, която е равностойна (с кое? с кенефа?, с лайната? с мравките? с мрънкането, че българите са профани, че са полуидиоти, в плен на някакви исторически събития, които ги правят или роботи или безмозъчни превъртели получовеци, унтерменши?) на световната. Или пак ще ми твърдите, че Г.Г. е велик, защото във вестника му на тоалетна хартия пише, че е в компанията на Хайнрих Бьол и Юлия Кръстева, за която френската критика казва, че е "маниерна шивачка на нищото". Ами и ГГ е още по-маниерен кояфьор на раздвоението, глупостта и брътвежа. Но разликата между Франция и България е в това, че във Франция се издават и съвсем различни автори, няма да ви обяснявам за литературната критика. Да, българите не са по-загубени и заслужават да имат литература, но с ГГ, едно голямо недоразумение, да се напечата и забележи истински писател ще е много трудно и дори непосилно.
lot49
Рейтинг: 627 Неутралноиздателства с огромен достъп до хартия!
klimentm
Рейтинг: 4582 НеутралноДо коментар [#38] от "77bobo":
klimentmНали си спомняш поговорката" В царството на слепите едноокия е цар"?
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#44] от "klimentm":
Да, точно така е. Какво пише ГГ си е негова работа и въобще не ни интересува, ще бъде забравен. Но българите са станали с промито съзнание, еднакви, унижени, лишени да избират своя начин на живот, и затова неспособни и на собствено мнение. А искат да имат такова и компенсират с мнението, което им натрапват - че това е литература, че печели награди, че издига престижа на България. Също както издигането на Стоичков го направи доктор хонорис кауза на Пловдивския университет, дотолкова стигна българската парвенющина. Нека да направят Господинов вратар на националния отбор, все ми е тая. Но когато българите, разберат, че литературният им идол пише за кенефи и лайна, разбират, че нямат и мнение и тогава почват минусите, Позитано, Юлия Кръстева, преводите на 67 езика, отзивите на критиките от Италия, фондациите, които плащат путуванията на гения от Ямбол и т.н. И литературните вестници, сякаш ние не знаем да четем, няма никои други вестници в света за литература, няма TLS, няма London review of books, New York review of books, Lire... Човек се пита дали наистина не е прекрасно да сложиш анцуга и кецовете, но и да знаеш колко велики писатели има в тази страна. Същото е и с т.нар. Столици на културата. Къщите им в самия център се рушат (София, Пловдив, Търново, Варна), но центрове на културата. Българите живеят в маниакално-депресивен унес и неискат той да им бъде развалян.
Окото на бурята
Рейтинг: 289 ВеселоДо коментар [#33] от "kumcho":
Това за срането нонстоп го повтаря като един вид аргумент, та всеки път да се заливаме от смях.
Човек и добре да живее, остава животно.Сигурен съм, че въпросният 77бобо е просто безкрайно неудовлетворен стар писател - той не харесва никой, който е под 40 години, забелязал съм. Е, Господинов мина 40-те, ама пак не го харесва, защото е почнал да го мрази преди да навърши 40. Дано съм ясен
Окото на бурята
Рейтинг: 289 Неутрално77Бобо, сега видях какво си написал за Юлия Кръстева.
Човек и добре да живее, остава животно.Юлия Кръстева се изучава навсякъде, дедо, включително в Харвард и Оксфорд. Знайш ли де е туй?
Ако беше просто някакъв епигон на Барт, каквато я изкарваш, надали някой щеше да си прави труда да я изучава. Дори на концептуално ниво не е така - Барт е структуралист, а Кръстева - постструктуралистка. От понятието интертекстуалност до приноса и към третата вълна на феминизма, Кръстева е една от най-важните фигури през последните 40 години.
Така че пропагандата ти е безкрайно нелепа и жалка.
maren
Рейтинг: 515 НеутралноДо коментар [#42] от "77bobo":
Господине, вие си противоречите:
Коментар 35: „Георги Господинов е научен сътрудник (виж му лицето и наука) в комунистическия Институт за литература, първи издател и хвалител на Вапцаров.
Главен редактор, назначен от ДС да бъде такъв, на спомените ни за комунизма и т.н...“
Коментар 42: „„Уверявам ви, служебните бюлетини на СБП бяха с много по-новаторски и радикални текстове.”(СБП-предполагам Съюз на Българските Писатели, идеологически съюз на Българските писатели преди 10ти ноември 1989)
Преди да си изясните сам на себе си към кое от двете мнения се придържате, припомнете си, че завистта е смъртен грях. Националното предателство е също смъртен грях и когато ругаете успели по света Български творци или учени пред цялото Интернет общество, знайте, че всъщност ругаете България.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#48] от "mariol":
Госпожо, в двете мнения няма никакво противоречие. В полутайните издания няма нищо странно, и тогава имаше Западна култура, българи общуваха с нея по таен начи, по същия начин и властта избираше само така да общува, за да не лъсне лицемерието в разрез с идеологията. Всички филми от Запада се прожектираха на тайни прожекции в НТС и т.н. Това не е важно, защото е минало. Който е трябвало, да го е написал. С това режимът тогава няма да стане по-симпатичен. Още повече, че и тогава имаше един велик писател, който пишеше абсолютни селски глупости за простаци и идиоти, а властта го издигаше в култ. По същия начин, както сега. Трябвало и Нобелова награда да му дадат. Да, но не. Шведската академия не е "сговор на глупци", които ще слушат какво им казва Политбюро какво е литература и какво не. Явно ситуацията се повтаря и сега. Знаем кой е най-великият писател в България и трябва да замълчим пред вселената, защото Бог, Политбюро и Институтът за литература ни гледат и следят какво казваме и мислим. Уверявам ви, на Запад нищо от посткомунистическото "изкуство" на България няма никаква стойност и предизвиква жалката реакция в хората от Запада, че макар и малкото свестни хора в България са подложени на манипулацията да харесват разкази за кенефи.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#47] от "Окото на бурята":
Откога в Харвард и Оксфорд изучават структурализъм и феминизъм? Може ли линк към програмите, специалностите и водещите на курсове?
kumcho
Рейтинг: 458 НеутралноДо коментар [#46] от "Окото на бурята":
В основата на отричането на обективната реалност лежи някаква депривация. Можем само да гадаем каква е, но има натрапчиви внушения, водещи до представата за фрустат, който с изплезен език прелиства страниците за някоя мръсна думичка. Само за да си я сложи в шепите и да замеря с нея автора.
Жалка картинка.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#48] от "mariol":
Госпожо, в името на вашето добро родолюбиво чувство и в интерес на престижа на родната литература ще си позволя да ви представя цитата, към който трябва да се придържате:
"Чакайте .. Тук е цялата работа. Това е проблемът. Ако можеш да издържиш миризмата на гаджето, което сере пред тебе, ако не ти е гадно, ако я приемеш като твоята миризма, щото от твоята не ти е гадно, нали, значи ти оставаш с тази жена. Разбирате ли. Може да го наречете голямата любов, единствената твоя половинка, точната жена, с която можеш да издържиш поне няколко години и пр. Това е. Тези неща не се случват толкова често. Само веднъж. И това е тестът." Георги Господинов, "Естествен роман"
Окото на бурята
Рейтинг: 289 НеутралноДо коментар [#50] от "77bobo":
Човек и добре да живее, остава животно.Хахахахаха, е не, ама ти сериозно ли? Малей, в кво се забърках
Окото на бурята
Рейтинг: 289 ВеселоДобре бе, жокер, от мен да мине - откакто съществува литературна теория
Човек и добре да живее, остава животно.princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#8:"salvador"]въпреки множеството му номинации и награди и то не у нас, [/quote]
Това само по себе си е много показателно - знаеш ли как преводачите са 'допринесли' за 'литературните качества' на книгата му?
princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#19:"magnas"]искрения му и непрефърцунен , неакадемичен стил . Натурален е - без лъскава опаковка [/quote]
Изобщо не си разбрал - точно неговата 'натуралност' е префърцунена, фалшива и затова Господинов stinks, както биха казали на английски, вони - като кенефната му проза.
princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#22:"pogled"]колко книги е продало издателството - това е истинския критерий за успех[/quote]
Успех - какъв успех? За днешния душевно девалвирал българин май т.н. успех се измерва само по американски, в пари. Но такъв успех е в сила само докато въпросният писач е жив; след това времето си казва тежката дума и определя кои са наистина успешните писатели.
princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#27:"Karelson (Не съм платен ,мразя ви безплатно)"]
Не е моя вината ,че социализма унищожи културата ни ...[/quote]
...поради което бездарници като Господинов са превъзнасяни за 'талантливи'.
princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#35:"id_1"]Всеки живял поне 30 последователни дни в странство оценява Г.Господинов ,като добър автор[/quote]
Сигурно нещо не съм в ред, защото след 30, макар и непоследователни години в странство, не мога да прочета дори и два последователни реда от въпросния гений. До такава степен е непрочетаем.
princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#54:"Окото на бурята"]Добре бе, жокер, от мен да мине - откакто съществува литературна теория [/quote]
Именно, Кръстева се изучава като част от ИСТОРИЯТА на литературната теория. Тя си е изиграла ролята през съответния период, но е под въпрос каква научна или друга стойност имат нейните писания.
maren
Рейтинг: 515 НеутралноДо коментар [#49] от "77bobo":
До коментар [#52] от "77bobo":
Господине,
Мисля, че тайните прожекции, за които говорите, са били някакво тайно копие на нещо, за чийто оригинал сигурно и днес не е много ясно какъв точно е бил, така, че зрителите на тези прожекции са били просто измамени. Не знаех за тези прожекции. Чувала съм за „Тамиздат“, както и за „Самиздат“, за авторите и издателите в тези издателства живота е свършвал бързо, днес трудно може да се намери някаква бележка, статия, превод или каквото и да било от тази истинска съпротива на духа. Тайната продължава да поддържа жив мита, който отдавна е политически злоупотребен.
Днес, цитираният от вас откъс е добро отражение на живота, в който живеем и ние с вас. Няма „отражение на отражението“(това си спомням от учебника по Обществознание), няма диалектическа мъгла, няма напъни, няма тайна.
Другият откъс, който аз си позволих да споделя с форума http://library.litclub.bg/gospodinov/ се опитва да свързва времена, през фигури на хора, от поколения, следващи едно след друго, но оставащи несвързани. В този откъс за ненужния човек се търси живот. Той се вмъква нахално, навсякъде и това свързва времената. За да няма тайна, в страницата е вкарано всичко-история, психология, митология и лични спомени. Много добре за хора, които не обичат да четат, не разбират от сложни процеси и забравят бързо. Вероятно е, бъдещите читатели да могат да запомнят, че всичко, за което става въпрос в страницата е свързано през този излишен човек, за който струва ми се вече казах. Изглежда, този излишен човек е всеки един от читателите, а също така и вие и аз.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#61] от "mariol":
Госпожо, with all due respect към вашите разсъждения, в коя митология и философия открихте концепцията за излишния човек? Мисля, че едва ли е хуманистична.
Не, прожекциите са били едно към едно. Всички филми от Запада са предлагани за България, имало е една или две прожекции, разрешени от агенциите и след това България отказва филмите, след като е направила незаконно черно-бяло копие.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#60] от "princess_x":
С изключение на Desire in Language - никаква!
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#60] от "princess_x":
На този профан може само да обясним, че е изключено проф. Stephen Greenblatt в Харвард да преподава за феминизъм и постструктурализъм, тъй като е основател на новия историцизъм, а в Осфорд също не сме чували за кой знае какви огромни напъни да има спрямо литературната теория, да кажем на профана, че литературна теория наистина се преподава в Кеймбридж и при това от двама много солидни марксисти и постмарксисти, които от кумова срама може и да споменат нещичко за Кръстева. Но след като е жива, защо самата нея да не я поканят? Да отидат двамцата с Господинов, нали той е научен сътрудник по литература, да им говорят за психоанализа на историята на кенефа. Ще бъде законна национална гордост, ще е национален празник, когато Кръстева и Господинов са в Оксфорд.
maren
Рейтинг: 515 НеутралноДо коментар [#62] от "77bobo":
Господине,
Не съм казвала философия, то и няма. Има фолклорно-митологичен пласт. Спомнете си как в приказката за „Дивите гъски“, сестричката „забрави“ по-малкото си братче, защото то ѝ пречеше да си играе, как после го откраднаха дивите гъски, а тя разкаяна хукна да го търси и мина през всякакви перипетии, за да видите човешкия характер на откъса от „Философия на тъгата“, който съм дала повторно, в последния ми коментар. Търси се живот за забравеното-излишно братче, според мен. Желая ви приятна вечер.
Окото на бурята
Рейтинг: 289 ВеселоМного ми е забавно, когато един профан, който няма никакви познания, нарича другите профани. Дядо, бас хващам, че ин виво си още по-зле, отколкото онлайн. Ако те питам къде точно се намира Оксфорд или пък Харвард без уикито си за-гу-бен. Пак казвам, няма нито една програма, която да си занимава с език, литературна теория, семиотика, феминизъм и да не включва Кръстева, от самото начало, от първи курс. Дори да не се споменава името на Кръстева, се използва нейният инструментариум, по един или друг начин. Казвам ти като човек, който е доста запознат с нещата. А Принцесо, Кръстева не се преподава като минало, тя и настояще. Интертекстуалността, за която по-рано стана дума, не е понятие, което скоро ще се вмирише и отпадне от списъка с литературни продукти
Човек и добре да живее, остава животно.princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#62:"77bobo"]след това България отказва филмите, след като е направила незаконно черно-бяло копие. [/quote]
Затова гледахме 'Клеопатра' в черно-бяло.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#65] от "mariol":
Госпожо, това за мiтологията може и да е интересно и любопитно, но не виждам каква възка има с обекта на литературните ви предпочитания. Ще ми позволите да ви кажа, че прибягването до митология и психоанализа в романите се смята на Запад вече за безпомощност и липса на талант и какво важно да се каже. Попитах ви и за вашата лична философия откъде намирате вдъхновение за идеите за излишните хора и за родоотстъпничеството като грях. На Запад има много успели българи и всички те съвсем доброволно и анонимно изпълняват родолюбивите си задължения, познавам ги и ги приветствам, защото това са истинските българи. Тези, за които ми говорите, са успели за тях, да прескочат бариерата на посредствеността, но в никакъв случай не са помогнали с нищо на България. В това е и трагедията на България. Истински талантливите нямат нужда да се обявяват и да бъдат рекламирани като "най-четени, най-издавани". Във Франция никой не е чувал за Господинов, името на Кръстева е толкова обрасло с митове, че французите предпочитат да не мислят за този период от интелектуалната си история. Какво е направил Господинов за българия, освен, че е обявил личните си страдания от изпаренията в тоалетната? Какво е направила Кръстева за български таланти и за българската диаспора в Париж? Нищо. Съжалявам. Осъзнавам, че възможностите да се виждат нещата ясно и безпристрастно винаги е трудно. Но съм сигурен, че философията на "излишния човек" и "родоотстъпничеството като грях" правят така, че нещата никога да не могат да бъдат видени такива, каквито са в действителност.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноБългария!
Златната акула
Рейтинг: 1453 Любопитно[quote#66:"Окото на бурята"]Дядо, бас хващам, че ин виво си още по-зле, отколкото онлайн. [/quote]
“You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.”― Abraham LincolnСтранен език. По-този начин искате да "сразите" опонента си или искате да изглеждате млад? Бас държа, че "ин виво" не сте на по-малко от 45! А по душа... Няма лошо, че сте останал просто един "хъшлак".
princess_x
Рейтинг: 1303 НеутралноИзненадва ме, че повечето поЧитатели на Господинов концентрират вниманието си върху 'идеите' и 'посланията' на книгите му, а не забелязват езика и стила му. А точно неговият език и стил издигат, лично за мене, непреодолима бариера, която не позволява да се добера до 'дълбоките' му 'философски' послания (ако изобщо се съдържат в книгите му). Подобен е проблемът ми с останалите съвременни български писатели, които съм се опитвала (доста неуспешно) да чета. Не мисля, че грешката е в телевизора (мене).
Златната акула
Рейтинг: 1453 НеутралноДо коментар [#71] от "princess_x":
“You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.”― Abraham LincolnКакто казва героят на Вл. Зарев от романа "Разруха", ако си сломяващо ожесточен, можеш да напишеш само лоша книга. Не зная дали същото не важи и за читателите - губят толерантност и търпение...
princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#72:"запетайката"]ако си сломяващо ожесточен, можеш да напишеш само лоша книга[/quote]
Историята на изкуството и литературата ни дава доста примери за противното, докато този цитат е пример за ефектна фраза. По-точно - за фраза, желаеща да мине за ефектна.
Златната акула
Рейтинг: 1453 ВеселоДо коментар [#73] от "princess_x":
“You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.”― Abraham LincolnИначе романчето се чете... все едно чоплиш семки. Все пак Владко е син на татко Пантелей. И тук имам някои опасения, че крушата понякога пада много далеч от дървото, ако са завяли силни политически ветрове... Тогава пък ми изниква образът на Соломон, син на Исак... и преставам да чета.
maren
Рейтинг: 515 НеутралноДо коментар [#69] от "77bobo":
„Попитах ви и за вашата лична философия откъде намирате вдъхновение за идеите за излишните хора и за родоотстъпничеството като грях.“
Господине,
Това не е моя лична философия, а състояние на духа за доста хора.
Така и аз вдъхновена от кресливи съевропейци, пожелах да се усетя що е това род и отстъпление, заради, което е цялата врява на новата мода в политика, но срещнах вашето (не)одобрение. Моля, да ми простите.
Струва ми се, че основания за търсене на корени и възстановяване на истории през митология, космология, антропология има, откакто тези науки са доказали значението си за обществото.
Изглежда, че в постмодерното време, в което живеем с вас, пътя на героя-ите не е толкова ясно определен, срещата му с врагове или приятели не са гарантирани, този герой се занимава със себе си, но никой не му обръща внимание. От гореизброените науки се интересуват критиците, а постмодерният герой има за задача да си спомни нещо, което не е успял да запомни, но мисли, че е забравил. Той обича да изпитва себе си, но това отдавна не е подвиг, обича да ни занимава с усещанията си, докато нещо се случва. Литературата в настоящото време се определя от едни като епигонство на класици, от други като мозайка от различни истории. Известна пародийност определя общият стил за повечето автори, които пишат в настоящите времена. Историите имитират някакъв стил чисто формално, за да вкарват нови и нови истории, някои от които цитират известни класици, други преработват анализ-и засягащи проблема, така майсторски скрит в оригинала, трети вмъкват публицистика. Този „кош“ с много неща се надява да пренапише историята, а читателите трябва вече не да препрочитат, а да дописват. Това е интересно, дори, когато няма загадка.
Постмодерният читател иска да има свой автор-автори, но това се получава все по-трудно.
Един добър съвременен автор : Патрик Зюскинд, познавам го от една негова новела „ Гълъбът“, която някога изчетох за часове, а също и „Парфюмът“. Изпращам ви линк за „Парфюмът“, има възможност за сваляне на книгата в различни формати. Желая ви приятно четене:
http://chitanka.info/book/1648-parfjumyt
princess_x
Рейтинг: 1303 Неутрално[quote#74:"запетайката"]Иначе романчето се чете... все едно чоплиш семки.[/quote]
Отдавна съм приключила с това типично родно занимание, чопленето на семки. Сигурно заради това и съвременната родна литература не ми се услажда.
lot49
Рейтинг: 627 НеутралноДо коментар [#75] от "mariol":
Госпожо, постмодернизмът е изпята песен. Постмодернизмът и родолюбието нямат допирни точки. За какво ми давате пример? Вместването на много гледни точки в един разказ не е нещо ново. Но то не се прави така, както вашият приятел го прави. Много е слабо обучението му по литература, затова. Постмодернизмът не говори за кризи на идентичността, той не е криза на личността. Там е разликата. Господинов е здравомислещ провинциалист, който заема пози на полуинтелигентен прогимназист, но това не е нито криза на съзнанието, нито постмодернизъм, дайте да се разберем. Освен това, няма по-голям галеник на посткомунистическия режим от него, да кажем нещата с истинските им имена. За съжаление, това ниво се разбира като много високо в България, уви, не е така. Ще ви дам прост пример, в разсъжденията си и аргументите си вие сте по-силна от Господинов. Това трябва да ви е достатъчно като сравнение.