Никол Кидман откри фестивала в Кан с грация и танц

Никол Кидман на червения килим преди премиерата на филма за Грейс Кели "Грейс от Монако", в който изпълнява главната роля

© Reuters

Никол Кидман на червения килим преди премиерата на филма за Грейс Кели "Грейс от Монако", в който изпълнява главната роля



Като "великолепна и много спокойна" бе оценена появата на Никол Кидман на червения килим на стартиралия вчера 67-ми кинофестивал в Кан. Световната звезда, изпълняваща главната роля в биографичния филм за Грейс Кели "Грейс от Монако" на режисьора Оливие Дахан ("Животът в розово") неволно попадна под огъня на словесни престрелки и юридически надлъгвания.


Неприятностите на Дахан започнаха още миналия ноември, когато продуцентът на филма Харви Уейнстейн не прие монтажната версия на режисьора, а последният твърдо заяви, че ще я отстоява докрай.


След сдържания, но хладен отказ на княжеското семейство на Монако Грималди да присъства на официалната гала на филма в Кан, тъй като "някои биографични факти от съвместния живот на холувидската актриса Грейс Кели и съпруга й принц Рение III са интепретирани погрешно", всички погледи в Кан се насочиха към Кидман.




С изпълнителите от филма Джийн Балибар и Тим Рот и режисьора Оливие Дахан

© Reuters

С изпълнителите от филма Джийн Балибар и Тим Рот и режисьора Оливие Дахан


Заради това дискретната покана за танц към Кидман във фестивалната зала "Люмиер" от страна на елегантния водещ на церемонията Ламбер Уилсън бе приета като подкрепа на фестивала в полза на Дахан. Малко преди това, главният селекционер Тиери Фремо заяви, че "за фестивала има само една версия и това е версията на режисьора".


"Има добра новина и тя е, че вече всичко е наред" – заяви по време на пресконференцията си самият Оливие Дахан. Според него, противоречията около монтажната версия са вече изчистени, но "ако все пак някакви промени се наложат, то те ще бъдат правени от режисьора и продуцента заедно, без ултиматуми".


"Не съм искал да правя документална възстановка на събитията от 1962 г., когато Арфред Хичкок прави предложение на холивудската звезда Грей Кели, станала принцеса на Монако през 1956 г., отново да се снима в киното в Америка. "Целта ми беше да покажа и представя една приказка, в която кралицата на киното Кели се превръща в кралицата на Монако Грейс."


Танцът на Кидман и водещия на церемонията Ламбер Уилсън в залата

© Reuters

Танцът на Кидман и водещия на церемонията Ламбер Уилсън в залата


Самата Кидман подчерта, че е натъжена от отказа на семейство Грималди да уважи прожекцията, но от друга страна се опитва да разбере позицията им, тъй като най-вероятно преживяванията и спомените им са "много лични." В Кан тя сподели още, че е изгледала много архивни материали с Кели от 60-те години и че съкровеното й желание било да покаже, как някогашната филмова икона успяла да премине от една роля в друга.


От своя страна Дахан постави акцент върху усилията си да спази и запади духа на 60-те години и по-специално на времето, когато Франция и Монако са в данъчна война. "Но войната на Франция в Алжир и ултиматумите на генерал де Гол към Рение III не са най-важните неща във филма. Онова, което ме интересуваше най-много беше да направя филм с актриса, която играе ролята на актриса." Поради тази причина за мен най-важното нещо в този филм е лицето на Никол" - заяви режисьорът в Кан.


Това обаче не му помогна много да спре нападките на американските издания към себе си. За разлика от френските журналисти, които изразяват възхищение си от неповторимия талант на "най-голямата актриса в света" (Кидман) американските им колеги имат сериозни резерви към сценария, преценяван от тях като "незавършен и повърхностен", а образа на Кели като "неоправдано левичарски по дух".


"Това е парадокс" – сподели представител на международната преса –"американците наричат филма европудинг, а европейците – приказка за смела и открита жена, успяла в тежко време да спечели населението на Монако и на съседна Франция на своя страна."


Никол Кидман откри фестивала в Кан с грация и танц

© Reuters


Майк Лий, първият от поредицата големи режисьори, които тази година са избрани да участват в Кан, сподели в Кан, че се е захванал с филм за големия английски художник Джоузеф Търнър, защото "той е бил радикален, но изключителен и талант". Филмът, който се занимава с последните години на художника, направи силно впечатление тук и заради изключителното изпълнение на Тимъти Спал, един от любимите актьори на Лий. Още от първия ден на фестивала той вече е сериозен претендент за наградата за "най-добра мъжка роля".


Спал сподели, че в продължение на две години се е учил да рисува. "Фактът, че майката на Търнър е била психически нестабилна се е отразил зле на Търнер. През целия си живот той е бил жертва на неспособността си да общува с жените нормално, особено с тези, които са били най-близко до него." Филмът за феноменалния художник получи много похвали и заради изключителната работа на известния със скрупульозността си Лий по посока на "визуален образ, изразяващ характерния стил на художника".


С много симпатия бе приет и малкия, но емоционално ангажиран против насилственото насаждане на радикален Ислям в Африка "Тамбукту" на родения в Мавритания, но живял в Мали Абдерахмане Сисако. Пресата хареса и дискретното чувство за хумор на филма, в който населението масово отказва да изпълнява разпорежданията на шепа въоръжени фанатици, налагащи му забрани върху музиката и футбола. "Странна смесица между ужас и красота", така оцени "Тамбукту" международната преса. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK