Откъс от "Стаята" на Богдан Русев

Откъс от "Стаята" на Богдан Русев

© Издателство "Обсидиан"




Тази събота в рубриката "Четиво" на "Дневник" ви предлагаме откъс от най-новата книга на писателя Богдан Русев "Стаята", която излиза в каталога на издателство "Обсидиан". В нея отново срещаме частния детектив Ники Вълков, който има нова задача: да открие едно момиче, което работи в секс-видеочат, и да го помоли да спре да се среща с популярен политик, преди да съсипе кариерата му. Но когато момичето изчезва не само от чата, а и от реалния живот, правилата на играта се променят. И Ники Вълков ще трябва да стигне по-далеч от всякога, за да открие анонимния похитител. Ще трябва да стигне до Стаята...

Телефонът ми беше на вибрация в левия джоб на джинсите, така че усетих как вибрира в продължение на почти цяла минута, преди да спре. Не вдигнах, защото сестра ми Мила и нейният приятел Орлин ни бяха поканили на обяд, за да ни кажат нещо важно.


Разбира се, ако нещото наистина беше чак толкова важно, сигурно не трябваше да ни канят на обяд в неделя в "Скара бар". Малкият ресторант в дъното на парка "Заимов" се пръскаше по шевовете от развеселени семейни и приятелски компании, а в центъра на всяка от тях имаше поне по един телевизионен продуцент или творчески директор на рекламна агенция. Сервитьорите стоически понасяха ултиматумите за още и още печена червена капия с люто шмеркезе, сирене халуми, наденички от Андрю Соури и големи гроздови от Панко Панов. По лицата им ясно се четеше, че вече са виждали всичко и не са останали особено впечатлени.




– Така – каза тържествено Мила.


Вече си беше поръчала втора голяма гроздова и говореше с тържествена концентрация, напълно
уместна за случая.


– Както знаете, точно след една седмица аз ще се омъжа за това хубаво момче – заяви тя.


Двамата с Александра послушно погледнахме към Орлин, който скромно сви рамене. Предполагам, че наистина беше хубаво момче, ако човек си пада по едри, мълчаливи типове с много татуировки, които се оживяват единствено когато говорят за мотори. Работеше нещо с доставки на алкохол и това често налагаше да бъде в Пловдив, за да преговаря с някакви други типове. Бях останал с впечатление, че в общия случай стигаше до Пловдив за около половин час.


– Ще се омъжа за това хубаво, хубаво момче – повтори Мила.


Орлин мълчаливо отпи от своята втора голяма гроздова, като се усмихна в чашата. Изглеждаше така, че ако се случи цяла бутилка гроздова да го причака в някой тъмен ъгъл, оттам ще си тръгне само един от двамата и това няма да е бутилката гроздова.


– Кой не би? – подсказа услужливо Александра.


Мила я погледна подозрително, но приятелката ми отвърна с толкова невинно изражение, че по лицето на сестра ми разцъфтя щастлива усмивка.


– Но! – продължи Мила. – Преди това трябва да се организира още нещо. И точно за това искахме
да говорим с вас.


Двамата с Александра показахме, че целите сме в слух.


– По-точно с теб – добави Мила към мен.


Александра плавно се завъртя към мен и ме загледа с широко отворени очи, все едно очакваше да
направя нещо много интересно. Аз изядох една подлучена тиквичка.


– Не знам дали познавате нашите кумове... – продължи Мила.


Двамата с Александра показахме, че не.


– Но те са по-така... – каза Мила и се поколеба.
– Възрастни хора – обади се Орлин.
– Да – каза Мила и погледна към Орлин, но той не добави нищо повече. – Те са по-така, възрастни
хора, и ще участват по-сериозно в църковната сватба.


По някаква си тяхна причина Мила и Орлин бяха решили да се оженят на двайсет и втори декември и вече си бяха запазили час в гражданското. По някаква си нейна причина Българската православна църква не беше показала голямо въодушевление към тази идея, така че църковната брачна церемония беше планирана за пролетта на следващата година.


– Така че не е... – продължи Мила и се поколеба.
– Уместно – обади се Орлин.
– Уместно – повтори Мила, с повече чувство. – Да караме нашия кум да организира това, което искаме да те помолим да организираш ти. Всъщност Орлин иска, така че нека той да ти го каже, а аз млъквам, защото само аз говоря от известно време и не е честно.


Орлин я погледна, после се обърна към мен и каза:


– Имаш ли нещо против да организираш ергенското ми парти?
– Не – отговорих аз. – Кога?
– Мислех си за следващата сряда, деветнайсети декември – каза той.
– Готово – казах аз.


Орлин вдигна чашата си към моята, двамата се чукнахме и отпихме. Мила и Александра се спогледаха невярващо.


– Мъже – каза Мила.


Сервитьорът пристигна и методично разтовари на масата ни няколко килограма печено месо.


– Ние отиваме да пушим – съобщи Мила. – Незапочвайте без нас.
– Абсурд – казах аз и изядох едно кебапче.


Мила и Орлин излязоха пред ресторанта. Орлин беше по тениска.
– Ергенско парти? – каза Александра.
– Аха – потвърдих аз.
– Като в онзи филм с Брадли Купър?
– Като в онзи филм със Зак Галифианакис – поправих я аз.


Александра кимна на себе си и отпи миниатюрна глътчица бяло вино.


– Какво? – попитах аз.
– Не знам – каза тя. – Просто не съм сигурна, че ти си най-подходящият човек за това.
– Мога да организирам едно ергенско парти – възразих аз. – Орлин е готин.
– Орлин е много готин – съгласи се Александра. – Просто искам да кажа, че откакто живеем заедно, вече не излизаме толкова много и има някаква вероятност да не си на сто процента в час с организацията на едно модерно ергенско парти.


Помислих малко.


– Ние и преди това не излизахме толкова много – казах след това.


Александра ме погледна топло.


– Искаш ли да излизаме повече? – попитах я аз.


Тя се наведе към мен и ме целуна.


– Не – каза тихо. – Много обичам да сме си двамата вкъщи.


Преди да отговоря нещо на това, се случиха две неща – Мила и Орлин се върнаха на масата, увлечени в спор дали навън е ужасно студено (Мила) или не чак толкова (Орлин); и телефонът ми започна да
вибрира отново. Извиних се и погледнах дисплея.


Беше същият непознат номер, от който толкова усърдно се бяха опитвали да се свържат с мен и
преди малко. Извиних се отново, целунах Александра по бузата, станах и започнах да се провирам
между масите към изхода на ресторанта.


– Никифор Вълков? – попита един женски глас, когато вдигнах.
– Самият той – отговорих аз.
– Казвам се Анелия Спасова – представи се жената. – Препоръчаха ми да се обърна към вас.


Жената добави едно име, което ми говореше нещо – беше някаква позната на Катя Сребрева от
"Опасни връзки", която (познатата, не Катя) се занимаваше с разработване и поддържане на имиджа
на средно популярни политици. Името на Анелия Спасова, от друга страна, не ми говореше абсолютно нищо.


– Това е чудесно – казах бодро аз. – С какво мога да ви помогна?
– Имам нужда от... по-специфична услуга, каквато разбрах, че можете да ми предложите.


Това също не ми говореше абсолютно нищо.


– Надявам се да мога – отговорих аз. – Ще ми кажете ли за какво точно става въпрос?
– Не по телефона – отсече жената.


По принцип съм доста резервиран към хора, които наистина вярват, че някой специално се занимава с това да им подслушва телефона. Опитът показва, че огромното мнозинство от хора не представляват чак такъв интерес за никого.


– Можете ли да дойдете в хотел "Грийнвил"? – продължи тя.
– Кога? – поинтересувах се аз.
– Сега – отговори тя с такъв тон, все едно беше очевидно. – Аз съм в спа-центъра на хотела. Попитайте на рецепцията.


Въздъхнах и погледнах през запотената врата на "Скара бар" към масата в дъното, на която бяха любовта на моя живот, родната ми сестра и бъдещият ми зет, както и няколко порции от най-добрата скара в града.


– До половин час ще бъда при вас – казах и затворих.


Прибрах телефона в джоба си и постоях още малко навън, като се чудех дали да не вържа една голяма тенекия на Анелия Спасова и да я оставя да се обади на следващия познат на познатата на Катя
Сребрева, който можеше да ѝ предложи по-специфична услуга.


После пак извадих телефона и си повиках такси, преди да се върна на масата.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Слушах интервю по радио Дарик, мисля беше, с писателят. Направи ми добро първо впечатление на уравновесен и с чуство за хумор и самоирония млад човек.
    Успех на книгата желая.

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  2. 2 Профил на Джонджо
    Джонджо
    Рейтинг: 389 Весело

    Чудесен книжовен стил а ла футболен коментаторт с това "на сто процента". Само така!

  3. 3 Профил на greenhrast
    greenhrast
    Рейтинг: 969 Разстроено

    Признавам си потърсих го в читанката... /няма го/
    срам... ;(

  4. 4 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Уелбек+Реймънд Чандлър+Богомил Райнов

  5. 5 Профил на diegos
    diegos
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    До коментар [#4] от "77bobo":

    абсолютно... и си личи от километри

    иначе, Богдан Русев пишеше книги-игри и ревюта в сп Егоист... после издаде някакво криминале, ако не се лъжа... не съм го чел

  6. 6 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    До коментар [#5] от "diegos":

    Само предположение... Харесва ми, защото не е псевдоинтелигент като Г.Г.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK