Откъс от "Соло. Джеймс Бонд се завръща"от Уилям Бойд

Откъс от "Соло. Джеймс Бонд се завръща"от Уилям Бойд

© Издателство "Милениум"



Тази неделя в рубриката "Четиво" на "Дневник" ви предлагаме откъс от новия роман за известния Агент 007 "Соло. Джеймс Бонд се завръща" от Уилям Бйд, предоставен ни от издателство "Милениум" в превод от английски на Гриша Атанасов.


***


"Дженсън Еф Еф"




- Радвам се да ви видя отново, уважаеми г-н Бонд, наистина се радвам – посрещна го с широка усмивка продавачът и го придружи до шоколадовокафявия "Дженсън Интерсептор I".
Беше паркиран най-отпред в изложбения салон на Парк лейн, в квартал "Мейфеър". Бонд беше идвал вече три пъти, за да оглежда интерсептора, затова консултантът му се усмихваше приветливо. Как му беше името? Брайън, точно така, Брайън Ричардс. Бентлито на Бонд беше извън строя, трябваше да му се сменя скоростната кутия. Старата кола, която така обичаше и която с любов беше приспособявал към нуждите си през годините, вече проявяваше симптомите на възрастта и на бурната си история и започваше да му гълта доста пари само за поддръжка. Верен стар състезателен кон, на който бе дошло времето да бъде оставен на пасището.
Но с какво да замени бентлито? Не беше особено очарован от съвременните автомобили – беше карал пробно "Ягуар" E-тип и MGB GT, но те не задействаха никакъв импулс на удоволствие у него, не накараха сърцето му да се разтупти.
 Интерсепторът беше различен – съвършен и красив – и затова Бонд се връщаше отново и отново на Парк лейн.
Брайън, продавачът, се приведе към него и снижи глас:
- До няколко седмици ще има "Интерсептор II", веднага след автомобилното изложение, при това на отлична цена... – Озърна се, сякаш се канеше да разкрие мрачна тайна: – Междувременно елате отзад да хвърлите поглед на нещо...
Бонд последва мъжа през залата до двора и работилниците. Продавачът спря пред автомобил, който изглеждаше като друг "Интерсептор", боядисан в обичайното сребристосиво. Бонд го заразглежда с интерес: на вид беше по-дълъг, с два вентилационни отвора зад предните колела.
- "Дженсън Еф Еф" – обяви тихо Брайън с благоговение. – Задвижване на четирите колела. – Отвори вратата. – Влезте, г-н Бонд. Опитайте я дали ви е удобна... – Бонд се плъзна на седалката и положи ръце върху дървената облицовка на волана, очите му обходиха групираните циферблати по арматурното табло, а ноздрите му се изпълниха с миризмата на нова кожа. Подейства му като афродизиак. – Вземете я за едно кръгче – предложи Брайън. - Изкарайте я на магистралата, настъпете малко газта. Ще бъдете изумен. Вземете я за колкото ви е нужно, сър.
Бонд се замисли.
- Добре. Кога затваряте? Може да отнеме няколко часа...
- Ще работя до късно тази вечер. Ще бъда тук до десет. Само я докарайте отзад и натиснете звънеца на портата.
- Отлично – заяви Бонд и запали двигателя.


***


Бонд се почувства, сякаш беше в нисколетящ самолет, а не в автомобил, когато ускоряваше дженсъна надолу по A316 към Туикнъм. Мощният тътен на мотора звучеше като рева на реактивен двигател. Задвижването на четирите колела му гарантираше, че и най-острият завой можеше да бъде преодолян без намаляване на скоростта. Когато спираше на светофарите, пешеходците открито зяпваха колата, която ръмжеше гърлено на празен ход, главите се въртяха, пръстите сочеха. Ако имаш нужда от автомобил, за да си раздуеш егото, помисли си Бонд, "Дженсън Еф Еф" ще ти свърши чудесна работа. Не че имаше нужда от укрепване на егото, рече си той, когато отново даде газ и остави на място един "Сънбийм Алпин", серия V, чийто шофьор жестикулираше вбесен.
Бонд зави наляво преди Ричмънд бридж. Отби при пощата да попита за посоката към Чапъл клоуз, където живееше Брайс Фицджон. Продължи надолу по "Питършам роуд", покрай брега на реката, намери тясната уличка, зави зад ъгъла и паркира. Беше почти шест часа и той по-скоро харесваше идеята да пристигне първи на малкия й прием. Само няколко минути насаме и щеше да отхвърли или да потвърди всички съмнения, които го тормозеха.
Оказа се, че домът на Брайс Фицджон е красива джорджианска вила с величествен жив плет. Бонд огледа алеята и фасадата на къщата от отсрещната страна на улицата. Захабени, патинирани червени тухли, плочест покрив, фронтон с форма на мидена черупка над входната врата, три големи повдигащи се прозореца на приземния етаж и три на горния – сдържан и елегантен дизайн. Тези изискани къщи по реката не бяха евтини – значи не й липсваха пари.
Колкото и да е бил мъчителен разводът й, може би се е оказал доходен, мислеше си Бонд, докато пресичаше улицата, отбелязвайки, че няма коли, паркирани отвън. Пристигаше първи – отлично. Натисна звънеца.
Нямаше отговор. Бонд се заслуша, после отново позвъни. И отново. Сега започнаха да покълват нови тревожни предчувствия. Що за покана беше това? Бонд беше невъоръжен и внезапно се почувства уязвим, зачуди се дали не го наблюдават от някоя удобна позиция. Огледа се и се върна обратно на пътя. Майка буташе количка. Момче разхождаше кучето си. Нищо необичайно.
Върна се при къщата и се вмъкна през кованата желязна порта отстрани, която водеше към задния двор. Зърна добре поддържани цветни лехи, заобикалящи грижливо окосена морава с голяма каменна къпалня за птички, разположена на изваян цокъл в центъра. В дъното на градината, под стара смокиня, имаше пейка и маса от ковано желязо. Всичко бе безкрайно подредено. Бонд пое към зимната градина зад къщата. До нея имаше кухненска врата и той надникна през прозореца й. Там, на чамовата кухненска маса, бяха подредени подноси с хапки, различни видове чаши и купички с ядки, топчици от сирене и маслини. Значи наистина щеше да има прием… Но къде беше домакинята?
Помисли си дали да не се прибере у дома в Челси, но любопитството му бе събудено и реши да разбере дали тук не става нещо нередно. Трябваше да проникне в къщата. Събу мокасината си, завъртя тока й и издърпа петсантиметрово острие с форма на кама, скрито в специално конструираната подметка. Сетне го пъхна в процепа до ключалката, натисна и завъртя, като почувства как езикът на бравата потъва назад и вратата се открехва. Това влизане с взлом се оказа прекалено лесно.
Нагласи тока на мястото му и отново нахлузи обувката си. Позволи си няколко секунди размисъл – още можеше да се върне у дома и да забрави за всичко. Бутна вратата и тръгна из кухнята. Не чу нито звук, затова си позволи един волован с пилешко и триъгълна хапка с пушена сьомга. Ммм. Имаше количка за напитки с впечатляващо разнообразие на бутилки. Бонд ги огледа – явно се очакваха сериозни пиячи. Изкуши се от отлежалия "Дъмпъл хейг" и си наля три пръста в чаша. Изля част в гърлото си и напусна кухнята, за да огледа къщата.
Стаите на партера бяха с високи тавани и забележителни размери: имаше трапезария и гостна с изящни корнизи и френски прозорци към моравата. От другата страна на антрето се намираше дрешник с баня и малък кабинет.
Той прекара известно време в кабинета да разглежда многобройните книги - предимно биографии и документални, с ясно изразено преобладаване на теми от шоубизнеса.
Отвори най-долното чекмедже на малкото писалище (винаги започваше от най-долното чекмедже) и с изненада откри купчина големи лъскави професионални фотографии на Брайс Фицджон, почти гола, в предизвикателни пози. На някои беше само по малки кожени бикини, на други бе гола до кръста, свенливо поставила ръка пред гърдите си; имаше и още – с коса, развявана буйно от машина за вятър, силно гримирана, с деколте, щедро изложено на показ.
В друга серия седеше в измачкано легло, гола, с гръб към камерата, с разрошена коса и с полузатворени подканящи очи.
Името в долния край на всяка снимка беше Астрид Остергард. Значи Брайс Фицджон беше Астрид Остергард в някой друг живот. Името се стори познато на Бонд – къде го беше виждал преди? Той прелисти снимките – актриса, танцьорка, модел? Или куртизанка? Бонд беше изкушен да си вземе една за спомен.
Бързо прегледа другите чекмеджетата на бюрото, но не намери нищо необичайно. Паспортът й потвърждаваше, че името й наистина е Брайс Конър Фицджон (на трийсет и седем!), родена в Килкени, Ирландия. Време беше да се качи горе. Бонд пресуши чашата си с "Хейг" и я остави на бюрото.
На първия етаж имаше две спални, едната с баня – явно на Брайс. Бонд отвори шкафовете, чекмеджетата и аптечката в банята – забеляза, че навсякъде, изглежда, нямаше и следа от мъжко присъствие. В стаята за гости най-долното чекмедже на нощното шкафче съдържаше древен, изсъхнал преполовен пакет цигари "Голоаз" и окъсан екземпляр от "Моят живот и любови" от Франк Харис. Недостатъчни доказателства за мъж в живота й. Не, тук наистина нямаше за какво да се хване освен за снимките под псевдоним…
Звук от двигател – дизел – и от хрущене на чакъл под гуми накара Бонд да замръзне за секунда, преди да се приближи до прозореца и да надникне предпазливо. Влекач за пътна помощ теглеше "Триумф хералд 13/60" кабриолет. Брайс Фицджон излезе от кабината на влекача, а от другата врата се появи механик по работен гащеризон, който откачи колата.
Бонд наблюдаваше как Брайс написа чек за водача, а после му помаха за довиждане. Бонд се отдръпна, докато тя отключваше входната врата на дома си. Бързо се качи на горната площадка, откъдето най-добре можеше да чуе поредицата й разговори, които проведе от телефона на малката масичка в коридора.
- Да – чу я той да казва. – Пак съм аз. Кошмар… След аварията в Кингстън… Още по-лошо – двигателят умря съвсем.
И после:
- Здравей, скъпи, толкова съжалявам. Не, ще го оставим за друг път. Все едно бях в Сибир, никой не предложи да помогне…
И друг:
- Отне ми три часа, след като ти се обадих, за да намеря сервиз... И тогава човекът каза, че колата била оправена, но тя пак не искаше да запали… Именно, така че трябваше да намеря друг сервиз... Адски ден… Да, ще взема гореща вана и ще си направя огромен джин с тоник.
И още:
- Извинявай, скъпа… Да, жалко… всичко беше готово… Не, ще го направим друг път. Обещавам...
И така нататък още няколко минути, тъй като тя звънеше да се извинява на поканените приятели.
Докато стоеше там и слушаше, Бонд се замисли какъв би бил най-добрият му начин на действие. Да се разкрие? Или да се опита да се измъкне незабелязано? Тя се запъти към кухнята и след минута-две тръгна обратно към стълбите.
Той се шмугна в спалнята за гости. Чу как Брайс изрита обувките си на площадката и как лед прозвънва в чаша, а после, след миг, как водата шурти във ваната. Бонд надникна внимателно навън. Беше оставила вратата на спалнята си открехната и той можеше да види отчасти как се съблича, нещо като стриптийз на пресекулки, тъй като тя преминаваше напред-назад и разпиляваше дрехите си. Той пристъпи предпазливо в коридора и я зърна отразена в огледалото на тоалетката. Носеше кървавочервено бельо, което силно контрастираше на бялата й кожа. Плъзна ръце назад и разкопча сутиена си, после се скри от погледа му.
Бонд се върна в спалнята за гости – беше едновременно възбуден и смътно притеснен от този неочакван акт на воайорство. Всичко изглеждаше обичайно и обяснимо: наистина имаше планиран прием – отменен, след като колата й се бе повредила в Кингстън по обратния път от Лондон. Как да заложиш такъв капан? Явно е чиста случайност! И все пак трябваше да се увери!
Измъкна се безшумно от стаята за гости и спря за миг на площадката. Беше тихо. Тя, изглежда, беше потънала в блажена наслада от ваната. За част от секундата му се прищя да влезе при нея – не, лудост! Измъкни се незабелязано, докато имаш шанс, рече си и си наложи да прекрачи разхвърляните й обувки. Слезе до кабинета, написа на лист от хартия за писма: "Благодаря за коктейла. Джеймс", и го затисна с празната чаша за уиски в средата на бюрото. Как ли щеше да го приеме тя, запита се самодоволно от непрофесионалната си постъпка. По дяволите – днес беше почивният му ден. Излезе през предната врата, затвори я безшумно и закрачи небрежно, с ръце в джобовете, обратно към мястото, където беше паркирал дженсъна.


***


Обратно към Челси Бонд караше умерено, без да изпробва мощта на колата, толкова беше обсебен от образите, които се тълпяха в ума му. Картината как Брайс се съблича - червеното на сутиена, подчертано от алабастровата белота на кожата й, начинът, по който използва пръста си, за да закачи и издърпа смъкналия се ръб на бикините обратно над извивката на дупето си. Какво имаше в тази жена, в тази напълно непозната, че не му даваше мира? Може би поради факта, че беше проникнал в къщата й, беше я шпионирал и воайорствал?
Някъде в дълбините на съзнанието му се таеше мисълта, че каквото и да става, трябваше да намери начин да я види отново. Нищо още не бе приключило.
Смъкна стъклото на прозореца, за да влезе по-хладен въздух в колата. Лицето му беше разгорещено, той избърса устни с опакото на ръката, когато премина по "Крисуик бридж" и го облъхна пушекът от някоя запалена рано вечерта камина. Това мигновено отключи верига от асоциации и Бонд се озова отново в света на военновременните си видения – в овощната градина на замъка "Малфлакон", прикрит от дърво на дърво, с автомата "Стен" на ефрейтор Тозър, заслушан в германския говор.
Заби спирачки на светофара. Някой от тротоара му подвикна:
- Страхотна кола, приятел!
Бонд дори не се озърна – беше на различно място, двайсет и пет години назад. Пушекът, мислеше той, идва откъм другия край на градината, където горяха дебели папки и големи кутии с документи. Огънят тлееше слабо, струйки дим се просмукваха сред купищата хартия, но нямаше и следа от истински пламъци.
Трима немски войничета изпразваха последните кутии с документи в огнището, като се смееха и закачаха. Един от тях, съблякъл куртката си, по вълнен зелен пуловер, събираше и трупаше с вила с дълга дръжка разпилените листове.
Писари, стенографи, радиооператори, предположи Бонд, последните, които напускаха замъка, бяха инструктирани да изгорят всичко, без да подозират, че майор Броуди и отрядът му от БРОДФОРС са оттатък сградата.
Момчето захвърли вилата и започна да разлива туба бензин над купчината. Остави тубата и започна да рови в джобовете си за кибрит. Един от другите му подхвърли кутийка. Бонд излезе иззад дърветата и насочи автомата "Стен":
- Weg vom Feuer – каза той, като им нареди да се отдалечат от огъня.
Те замръзнаха: бяха напълно шокирани да видят британски войник, който говори свободно немски. Двама от тях хукнаха в паника към близкия храсталак. Бонд ги остави. Момчето с пуловера продължи безуспешно да драска клечки кибрит, като се опитваше да се прави на герой.
- Не бъди глупак – предупреди го Бонд и вдигна своя "Стен".
Момчето с пуловера продължаваше да драска кибрита. Този луд ли е, помисли си Бонд. Насочи нагоре автомата и стреля във въздуха. Нищо. Само празно прещракване на спусъка. Автоматът беше засякъл. Проклятие! Инструкциите за действие в такъв случай изискваха да се извади пълнителят, да се удари в коляното и да се постави отново. Бонд не мислеше, че ще го направи.
Момчето погледна Бонд и се ухили. Сега по-спокойно драсна клечката и тя пламна.
- Ти си глупакът – рече му то на английски. Пусна клечката в огнището и там заблестяха малки пламъци.
Бонд удари пълнителя на автомата си и дръпна затвора. Започна да натиска спусъка отново и отново. Нищо. Щрак-щрак-щрак.
Момчето грабна вилата с дълга дръжка. Имаше три зъба, видя Бонд, извити, дълги цяла педя. Бонд дръпна отново затвора и насочи автомата към момчето. То вирна вилата нападателно. Острите й зъбци внезапно се оказаха на пет сантиметра от гърдите и гърлото на Бонд. Той трескаво пресмяташе възможностите: не можеше да се обърне и да побегне - щеше да бъде пронизан в гръб. Дали да стовари безполезния "Стен" върху главата на момчето? Някъде в дъното на съзнанието му се надигна абсолютната решимост, че няма да умре тук, в тази овощна градина в Нормандия.
Момчето се усмихна ехидно и приближи зъбците на вилата, така че те вече докосваха куртката на Бонд, готови за фаталното натискане.
Първият изстрел на Тозър улучи момчето право в гърлото, а вторият попадна в гърдите и го запрати назад.
Бонд се озърна. Ефрейторът се беше облегнал на едно ябълково дърво, с отпуснат в ръката му револвер "Уебли", от чиято цев излизаше дим.
- Съжалявам, Бонд – каза той. – Шибаният безполезен "Стен"! – и закуцука напред, за да държи на прицел падналия на земята немец. – Мисля, че го свалих честно и почтено – добави после с доволна усмивка.
Бонд осъзна, че трепери, сякаш изведнъж беше станало много студено. Пристъпи към момчето, чийто зелен пуловер сега бе станал червен от кръвта. Куршумът в гърлото беше отворил голяма рана, по която се образуваха едри розови мехури при накъсаното дишане на агонизиращия. Бонд се свлече на колене. Остави автомата настрана и повърна.
Светофарът светна зелено. Бонд превключи скоростите на дженсъна и потегли рязко. Сега вече знаеше защо видението го преследваше от сутринта като недвусмислен заплашителен символ. Не само защото ставаше по-стар. Не само защото осъзнаваше, че опасностите са постоянно около него. Но и защото тогава бе погледнал смъртта право в лицето и разбра, че такъв ще бъде начинът му на живот оттам насетне.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Jolly Roger
    Jolly Roger
    Рейтинг: 367 Неутрално

    " Задвижването на четирите колела му гарантираше, че и най-острият завой можеше да бъде преодолян без намаляване на скоростта."

    Авторът ни демонстрира елементарно непознаване на законите на физиката. Нищо, англосаксонците ще му повярват. Тия вярват на всичко, което е отпечатано. Имал съм потресаващи случки. Една англичанка чете инструкция за сглобяване на мебел и възкликва откривателски, че ето на- на картинката има нарисувани двама човека, значи мебелта трябва да се сглоби при участието на двама монтажиста. Иначе е неправилно!

    Приятелска усмивка в открито море.
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3 Профил на grisha atanasov
    grisha atanasov
    Рейтинг: 8 Любопитно

    Уважаеми колеги, преводачът на тази книга се казва Гриша Атанасов. Кой е Н.К. сами вие си знаете. Поздрави.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK