Манифест на дружеството за борба против поетите

Манифест на дружеството за борба против поетите

© Свобода Цекова, Издателски център "Боян Пенев"



В рубриката "Четиво" на "Дневник" представяме два текста от  интересната фигура на българския интелектуален живот Кирил Кръстев (1904 – 1991), събрани в първия том от инициативата за събиране на цялостното му творчество "Манифести, статии, есета 1922 – 1939" на центъра "Боян Пенев" към Института по литература на БАН. Повече за Кирил Кръстев може да прочетете в предговора към изданието "Кирил Кръстев - един така дискретен анархист",  любезно предоставен на "Дневник" от издателството и автора Георги Господинов.


"Манифест на дружеството за борба против поетите" (1926), под който седят подписите на ямболските модернисти Кирил Кръстев, Васил Петков, Недялко Гегов и Тотю Брънеков, е първия български манифест на футуризма и причинява скандал с излизането си.


Есето "Футбол, филм, култура" от следващия период, излязло в списание "Златорог" през 1938 г. и в последствие станало част от книгата на Кирил Кръстев "Смъртната красота" (1939), е един от примерите за неговите разностранни интереси, "винаги намирани на границата между изкуството и живота", пише съставителят на сборника Иво Милев.




Изданието вижда бял свят благодарение на инициативата и финансовата помощ на Цветан Марангозов и редактора и автор на бележките към книгата Елка Димитрова.

***


МАНИФЕСТ НА ДРУЖЕСТВОТОЗА БОРБА ПРОТИВ ПОЕТИТЕ


Хвърлим ли поглед през историята назад, ще видим, че понятието "поет" (частно) и "артист" (общо) всякога е доминирало над психиката на "обикновения" човек. Един император дори се обезсмърти, не с друго, а с това, че се наведе да поднесе четката, изтървана от един живописец. Във всяко време една група хора са се обособявали като избраници над другите, срещу правото си (sic!) да се занимават изключително с римуването на гладки мисли или с чертане на голи тела и дървета.


Поетът (на словото, боите и пр.) е символ на историята до наше време. История на господството на традиционните абсолюти. Зевс, жрецът, поетът, цезарят са митично въплъщение на неясния тормоз на Непознатото. Зевс беше узурпирал тайната на живот и смърт, жрецът посредничеше за милостта на Зевса, цезарят раздаваше земните блага на гръмовержеца, а поетът се мъчеше да хвърли мост между малкото пламъче вътре в човека и безбрежния океан на Неизвестното.


Е, добре, Олимп е разтресен от новия Прометей на научното познание, жреческият жертвеник е пренесен в сърцето, многогранните корени на народните маси се събуждат от страхлив сън – мечтателното изстъпление е прогонено от трезвото интуитивно обхващане на жизнените истини.


И Зевс, и Жрецът, и Цезарят, и Поетът са мъртви. Защото са изгубили смисъл за нашето позитивно и активно време, в което се издига върховната ценност на живота – Човекът.


За ония, които са уж слепи за тая истина, основаваме "Дружеството за борба против поетите".


Три вида основания зоват настойчиво това дружество към живот: 1. метафизични 2. социални 3. естетични.


А. Метафизични


1. Ние смятаме, че до днешно време човечеството доброволно се е отдавало на една измама по отношение на една висша духовна жизненост. То е било готово да мисли – по унаследявана привичка, – че с една книга стихове, с една маслена картина или с шест музикални номера от един концерт може да се осигури някакво висше духовно постижение.


2. На "издаденото", отпечатаното изкуство ние противопоставяме първичната ценност на вътрешното, оригинално и истинско изкуство. Всеки човек е творец, доколкото трябва да представя един здрав инструмент за улавяне на жизнената тайна. Няма друга хармония, друга красота в света, освен хармонията на великите и общи природни закони.


Две от най-висшите човешки прояви – науката и изкуството, претендират да откриват и посочват на човека тъкмо тия жизнени основи. Науката, наистина, върши това обективно, съвестно, човечно. Новата наука – след превземането на философията – върви към синтез: натурфилософия. Изкуството обаче взема наготово от постиженията на мисълта и под претекст да ги постави във фокуса на живота – личността – ги наводнява с емоционални своеволия.


Науката работи да разбули мъглата около Непознатото, а изкуството хвърля някакъв личен воал върху истината, с никак неоправданата цел да се предизвикат емоционални вълнения. Това своеобразно осветление, пол което всеки творец упълномощава зрителя да вижда действителността, се провъзглася за "стил".


3. Човек не би изгубил никак, ако творецът пълномощник беше наистина едно "ясновидско" оръжие на познание. Но ние забелязваме, че обикновено, колкото повече едно изкуство е угнетено от личния поглед на твореца, толкова за по-съвършено се провъзгласява то. Забелязва се, че поетите обикновено се комплектуват между най-непросветените и непосветени хора. Забележително е, че поетите се боят и избягват от широкото интелектуално просветление, пред опасността да "загрубеят" във визионерството. Силно интелектуалните творци са създавали обикновено гротескно изкуство.


4. Ние не сме принципиално против съществуването на тая човешка дейност – изкуството. Ние искаме само да посочим, че изключителното запълване на битието със стихоплетство или свирене на пиано е похабяване на живота. Делото на човека е едно вътрешно творческо изграждане и професионалното изкуство има само третостепенна роля. Вместо религията и декоративното Съзерцание у досегашния човек ние издигаме днес новия и велик смисъл на религията на Активната вътрешна красота. Досегашният творец стои вън от света и го съзерцава през зелени, червени, жълти очила. Ние искаме да извикаме към живот една нова раса, която да плюе на очарованието на Измамата, на илюзиите и измислиците, за да влезе смело в сърцето на самия живот и от там да загребе победно парливата истина.


Ние искаме живот, а не мечтателство.


Б. Социални


Ние смятаме, че естетичната специализация на личността, под формата на разно "творчество" и интерпретиране, има не само метафизична, но и социална отговорност. Ние протестираме изобщо против всяка едностранчива специализация на човека. Човекът не бива да остане през своя живот нито само стихоплетец, нито само скулптор, нито само свещеник, банкер или инженер. Във всеки случай, всеки социален индивид е длъжен да се отдаде на една "всеобщо утилитарна функция". Ние признаваме, че понякога "творецът" може да има голямо педагогическо значение. Той може да възпитава цяло поколение, да бъде ментор на слабите духовно. Но това е въпрос, страничен от неговите занятия. Той би могъл с по-голям успех да стане апостол, свещеник, учител, професор, философ. "Творецът" е луксът на живота и слабите духовно по-мъчно могат да минат без него. Художникът, казват, давал нови форми на истината. Истината няма нужда от други форми освен своята пълнота и освобождаване от формата. От нови форми се нуждае материалната култура на човечеството. Тук ние провъзгласяваме девиза на дадаистите: в живота без поет може, но без столар – не.


Поне числото на поетите трябва да бъде ограничено. Известен кадър от гениални творци за всеки един народ, за всеки език, за всяка цивилизация – може да бъде допуснат. Но повсеместното разрастване на тяхното число (увеличението на Изкуството!) води до отвратително епигонство във форма и мисъл – до непростително социално дезертиране. Изкуството се изчерпва много лесно – макар че естетите не са склонни да мислят така.


Писателю, бъди човек и гражданин преди всичко, а после автор на 10 сбирки или романа!


В. Естетични


По тая част нашата борба е насочена по-специално против общия дух на досегашното творчество. Тук се визират особено поетите, чието творчество най-очебийно носи извращенията, посочени в първите две точки.


Че поетът не се ражда с никаква метафизична и социална "изключителност", говори обстоятелството, че законите на поетичното творчество могат да бъдат усвоени, като всичко друго.


Ние твърдим, че писането на стихове и разкази е една quasi умозрителна работа, която не изисква никаква "висша белязаност". Всеки начетен интелигент, дори средношколник, може – с упражнения и благодарение на асимилацията на конвенционалните поетични елементи и маниери – да сътвори една сносна сбирка. Всеки добър журналист – както един недавнашен голям френски конкурс го потвърди – би могъл да напише какъв да е разказ или роман, и то без недостатъците на писателското "интерпретиране".


Ние се ужасяваме от неизменността на поетичното схващане на действителността. И Сафо, и Петрарка, и Кийтс, и Яворов са пели за същите неща, еднакво, по същите начини, със същите думи. Поезията на всеки народ представя превод на тая на другите. Всеки поет е превод на събрата си. Понякога шаблонността на поетичните форми отива до характерни епохални увлечения: употребата на едни и същи прилагателни, рими, възклицания, фигури, думи; в един общ девиз: социална поезия, трудова поезия, "земна" поезия и пр. Доста е да надникнем в нашата литература, за да илюстрираме това.


Публиката храни особено уважение към стиха: ако най-големият глупак сполучи да римува една каква да е мисъл – той се издига в нейните очи. Внимателното наблюдение се натъква на един любопитен закон за художественото въздействие. Силата на трансцендентния и морален натиск, който изкуството упражнява върху душата на зрителя, зависи от степента на непосветеността на същия. Обратно, колкото по-богата става една личност, толкова повече изкуството за нея става елемент за проста естетична наслада, удоволствие, забава, спорт. Изкуството е детската игра на премъдрия човек. Ето защо в него нямат място сантименталното, патетично-сериозното, блудкаво-еротичното и всички ония нюанси, под които досега изкуството е цъфтяло. Изкуството, ако съществува, трябва да бъде винаги ново, дръзко, смайващо, примамливо, могъщо. Нищо, разбира се, няма да го спаси от забвението, но поне няма да угнетява уморения човешки поглед.


Дружество за борба против поетите
Седалище на Дружеството – Ямбол*


Кирил Кръстев, Васил Петков, Недялко Гегов, Тотю Брънеков


Ямбол, август 1926 год.


***


Футбол, филм, култура


Напоследък българският футбол наново изпи няколко пъти горчивата чаша на международното поражение. Следя "литературата" около всички международни мачове, които сме играли досега и в които сме били почти все побеждавани; дори когато сме побеждавали, спортните журналисти изтъкват все същото: българските играчи проявиха устрем, стихийност, нападателност, силни и високи удари; ала противникът разви методична, стегната, свързана, стилна игра (дори когато е бил победен от стремителния устрем на българския тим). Бил съм на международни състезания у нас и съм виждал това с очите си.


Чудно нещо! На какво се дължи това, че ни побеждават и че другите играят по-другояче от нас! Не сме ли физически толкова и дори повече издръжливи? Нямаме ли нападателен дух? Не са ли повечето наши играчи доволно интелигентни хора? Толкова ли е голяма "философията" на футбола, че не може да се научи? Нали и у нас играчите посвещават същото време, сили и амбиции да усвоят тая игра? Футболът е съвсем млада игра, за да смятаме, че високата способност да се играе той се предава наследствено.


Прочее, ако така поставим въпроса, той е необясним. По никой начин не може да се смята, че сме по-нисше племе от другите, поне въз основа на способността да се играе по-добре или по-зле футбол. Къде е тогава причината? – Навярно никак не в късмета, в лошия терен на игрището, в посоката на вятъра или на слънцето, както понякога спортните писачи обичат да извиняват несполуките.


Аз мисля, че футболните ни несполуки са само дял от някои особености на други културни прояви и на историческата ни съдба изобщо. Виждам ясно тоя дух – не на пораженство! – но на неудачност, да владее още много области, предимно в духовния ни живот, защото в материалния живот ние сме показали вече всички белези на сръчност и съвършенство. Нашите технически, индустриални и стопански прояви, както и проявите на т.нар. свободни професии, са се издигнали на равнище, на което границата между наше и европейско съвършенство не е изличена само относно въпроса за финансовия размах. Значи в това отношение племенните ни качества показват пълно равенство с качествата на всички други.


Ето обаче, че не е така въпросът с футбола, както видяхме. Не е така, каквото и да разправяме, с много духовни наши прояви. Напр. българският филм, независимо от материалната си немощ, е далеч под прага на понятието филм: досегашните ни филми са ужасно наивни като игра и режисура, патетични, неотмерено свързани (спомнете си отзивите на нашата футболна игра!). Справедливо намират, че "Страхил войвода" е най-добрият български филм. Това "най" не ме утешава и не може да ме накара да бъда родолюбец "на всяка цена". Вярно е, че в него има хубави неща (сиреч на футболните състезания Байкушев, Мазников, Ангелов са играли добре!): интересна и благодатна е сюжетната основа, дадена от Орлин Василев; Богомил Андреев, Ас. Камбуров и Ружа Делчева дават доста добри филмови образи; ала главният образ, Страхил, е съвсем неподходящ за инак добрия сценичен артист Иван Димов; а от целия филм има още много да се желае – в игра, говор, музика, декупаж, надписи, – за да бъде художествено здрав организъм с право на утвърждение. Ако го сравните със средните европейски филми, ще признаете, че той още не е "изпипан". Дано обаче най-после "Страхил" да е първото многообещаващо преодоляване на филмовата назадничавост у нас.


На същата плоскост лежат и други прояви: имаме един или два хубави романа, ала имаме ли един роман, написан като от Толстой, Мороа, Голсуърти; дори от десетките френски и английски романисти от по-малък ранг? Признаваме си, че нямаме още истинска драма, има да чакаме още за нашенска симфония или концерт.


Нека обобщя. Между всички тия явления виждам една "историческа кохеренция", както се изразява Шпенглер за подобни случаи. Ние постигаме лесно материално съвършенство, защото сме интелигентни, схватливи, сръчни, способни. Душевният ни опит обаче е още млад – опит на един младенчески народ. Той е пламтящ, необуздан, патетичен, наивен, твърде образен. Затова най-добра е нашата лирика, онова изкуство (като уеднаквяваме лирика с поезия), което изобщо изразява едно първично светоотнасяне. Стиховете ни са от същия ранг като тия на Верлена, Мюсе, Юго, Лермонтов. Ние имаме и твърде много лирика; дори детската ни литература е повече в стихове, макар децата да не ги обичат. Уви, ние имаме твърде много лирика, като смятаме, че и повечето ни романи и разкази носят още лирично-образен характер: това още не е същинска белетристика. Лирично-импресионистична е доста голяма част и от живописта ни: Щъркелов е най-високият израз на тая лирична живопис. Трябва да се признае, че много наши художници обладават вече усет за плътна форма и за здрава композиция. На това равнище стои и музиката на Петко Стайнов, докато Панчо Владигеров носи хаоса и афектацията на младенчеството. Интересно е, че в края на робството, сиреч в класическата епоха на един граждански улегнал живот, българинът е обладавал вече в голяма мяра чувство за стил и композиция: това се вижда ясно от висотата на пластичните ни изкуства по онова време; българинът е имал дори личен граждански стил, какъвто сега липсва. След освобождението тая класическа зрялост се прекъсна и настъпи нов младенчески и необработен период в развитието ни.


Прочее по племенно-исторически и народопсихологични причини още сме слаби в изкуствата и проявите, при които се иска отмереност, дълбоко чувство за постройка, стилово равновесие, светско чувство за съвършенство в подробностите: роман, драма, филм, симфония. И футболът изисква подобни качества: отмерена и свързана игра. Тия качества трябва да легнат в кръвта ни, в гражданския ни живот, за да се изразят в изкуството и другаде. Имаме таланти, но както ни напомни Жул Ромен, романистът трябва да бъде още и архитект в творчеството си. Романът, драмата, филмът искат "отлежало" виждане, каквото ние още не сме добили; на всичко това отгоре, у нас много от писателите ни белетристи са млади хора или селяни, които стоят още по-силно привързани към лирично-образното светоотнасяне.


Но нима най-после тая младенческа и незряла импулсивност не се простира и по-далече? Много автори се изказват вече, че тя е била съдбоносна изобщо за историческия ни живот. Ние сме били всякога силни в стихийните войни, които сме водили от Симеона до сега, буйно сме се жертвали за най-благородни идеали, но сме били всякога слаби да обладаем трайни политически придобивки чрез отмерена, спокойна, търпеливо обработена дипломатическа или културна работа. Не е ли така импулсивен политическият ни живот и в по-нови времена? Сравнете английската политика с нашата, за да ви стане ясна отведнъж разликата в "качеството" на английския и нашия футбол. Да, далечни наглед неща имат обща основа. Разбира се, не е никаква вина, че сме младенчески народ; всички народи вървят по такъв път. Наистина, при нас има някои племенни, географски и исторични причини, които разтеглят пролетта на историческия ни живот, но ние можем в голяма мера да сгъстим духовната си зрялост само като поощряваме високо културата.


Из: Кръстев, К. Смъртната красота. – София: Хемус, 1939.



*Идеята за създаване на Дружеството за борба против поетите е на Васил Петков, а текстът на манифеста е написан от К. Кръстев. Оформен е в стила на италианските футуристични манифести – на фолио от 4 страници. Позовава се на техни тези за преодоляване на сантименталната, мечтателната, болезнената, "туберкулозна" поезия, като, по думите на Кръстев, "разширява теоретичната мотивировка и призовава към положителна жизнена практика." (Кръстев, К. Спомени за културния живот между двете световни войни. – София: Български писател, 1988, с. 54.) Това е най-скандалното постижение сред Кирил-Кръстевите манифести. В Спомените си той го нарича "последна, вече наистина "дадаистична" замашка на част от групата ямболски модернисти." (Пак там.) Интересно е наистина, че макар това да е единственият манифест на К. Кръстев (и ямболските авангардисти), който се разпространява по пощата или от ръка на ръка, без да е публикуван в периодично издание, именно той извиква най-много критични реакции в литературната преса. (Бел. ред.)


*Манифестът има две издания. Едното е безименно, подписано само от Дружеството за борба против поетите. Него авторите разпращат на всички столични и провинциални редакции и на някои писатели. Другото издание, раздадено само на близки приятели, е подписано от Кирил Кръстев, Васил Петков, Недялко Гегов и Тотю Брънеков – част от групата на ямболските модернисти. (Бел. ред.)


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на InmoInvestments
    InmoInvestments
    Рейтинг: 800 Неутрално

    Е, тогава да не се чудите защо нищо не върви и все е нескопосано..От два века, все същата песен.

    You can get much farther with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. Al Capone
  2. 2 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 2785 Весело

    Подкрепям...ама и аз не знам що

  3. 3 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 717 Весело

    Е, господа, това заслужава сериозен поетически отговор. Като инженер, човек на числата, на политиката и честта, като баща на син, аз съм изкушен от поезията. Дубарова, Вапцаров, Дебелянов, Ботйов и Вазов, не задължително в този ред, за мен са кумири. Но тук си требе мъжки аргументи, война е това - много ще помоля, модераторите, да не ме модерират - цитирам не кого да е, а СЛОВОТО БеГе! Да видим що е туй е мощта на римуваното слово:

    Поема за Кънчо Путкодеров

    С морала да започнем братя,
    морала туй си е морал
    но всеки плод е на ебнята
    бащата майка му ебал

    Напрягал черната й пичка
    сренощ по цели часове
    тъй както вършили са всички
    през тия дълги векове

    Привърженик съм на морала
    и тача моралиста строг
    той винаги за идеала
    започва с първия урок

    Но за да водим чиста сметка
    и да не бъда толкоз сух
    ще кажа, че моралиста
    разбира се не е евнух

    Той може сълзи са пророни
    за разпиляни младини
    но как природните закони
    могъл би тук да измени?!

    То казва - не, това е низко
    морала то ще погребе!
    Ала на всеки му се иска
    на нему също му се ебе

    И все пак знам, той ще псува
    но тук под нашето небе
    докато свят светува
    човечеството ще ебе!

    Ебат се бедни и имотни
    от древността до тоя век
    Ебат се хора и животни
    от всички най-ебе човек

    Ебе каквото му попадне,
    красива, грозна и неважна
    ебе сред нощ, ебе по пладне
    докато хуйчето му спадне

    Ебе, забива, не престава
    ебе отпред, ебе отзад
    Докато хуйчеца му става
    усеща се щастлив и млад

    А, този що ни хули скрито
    от где дошъл е на света?
    Той нека сам да се запита
    не е ли клецал през нощта?

    И нека сам си отговори
    каква я хуйовата мощ
    и колко милиона хора
    ебат редовно всяка нощ.

    http://slovo.bg/old/ppenev/kyncho.htm

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  4. 4 Профил на wallenstein
    wallenstein
    Рейтинг: 439 Неутрално

    Свежо, много свежо....което обаче въобще не се вписва в интелектуалното ниво на тукашния форум.

  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4104 Неутрално

    Аз не смятам Георги Господинов за свободен поет а по-скоро за поръчков !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4104 Неутрално

    [quote#4:"wallenstein"]Свежо, много свежо....което обаче въобще не се вписва в интелектуалното ниво на тукашния форум. [/quote]
    А смяташ ли ,че някъде където има по-високо ниво изобщо ще го публикуват?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4168 Неутрално

    До коментар [#4] от "wallenstein":

    Кое е свежото? Подобни идеи се размахват от един век насам.

    klimentm
  8. 8 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 1489 Любопитно

    Прочетох само първия текст, по лични причини. Като цяло не съм съгласен: едва ли има поетическа школа, която да не е твърдяла, че връща нещата към "живота". Доста банална претенция, която винаги остава завоалирана в клишета.

    Това как науката била обезлюдила Олимп още Е.А. По го казва.

    Иначе ми допадна следната мисъл: "Че поетът не се ражда с никаква метафизична и социална "изключителност", говори обстоятелството, че законите на поетичното творчество могат да бъдат усвоени, като всичко друго." Ей тука съм много съгласен -- поезията си е чист майсторлък, поетите да посмалят претенциите.

  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4168 Неутрално

    До коментар [#8] от "lechevalier":

    Математиката и квантовата механика са също въпрос на майсторлък. Трябва да овладееш предварително някакви прийоми( знание) и да ги приложиш на дело. Самата математика казва че няма начин да се докаже нейната вярност.
    По какво се отличава тогава поета от математика?

    klimentm
  10. 10 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 1489 Неутрално

    До коментар [#9] от "klimentm":

    По материята, върху която работи. И на двамата им трябва въображение, но за решаване на различни задачи. Разликата между тях е подобна на тази между сладкаря и цигуларя.

  11. 11 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 645 Весело

    аз чак сега го прочетох и намирам текстовете за изключителни. не велики, но ми става тъжно, като се сетя кой знае колко още такива неща са изгубени във времето от работническо-селската интелигенция? евала на Жоро Господинов, издателите и Марангозов, че се сещат да не забравяме! напоследък има някакъв опън или напън да се върнем към стойностни и често мъдри хора, например това: https://www.youtube.com/watch?v=zLMcD2w5sfw
    ... безрезервно подкрепям.

  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1697 Неутрално

    Ако беше написан като хумористично-иронично съчинение, може би щях да го преглътна, но по-принцип всички тези манифести са били убийствено сериозни в твърденията и исканията си 'долу това, смърт за онова' и са си останали в миналото, когато се е вихрила тази мода. И да не ни убягва от вниманието фактът, че големият 'кръстник' на Футуризма Маринетти и неговите последователи в Италия са се прехласвали и по един друг Водач/Дуче. (А с какви ли количества опиум са разпалвали ентусиазма си е отделна загадка)

    После, не мога да повярвам, че Кръстев, през 1926г. е използвал паразита на нашия век 'визирам'.

    ''Силата на трансцендентния и морален натиск, който изкуството упражнява върху душата на зрителя, зависи от степента на непосветеността на същия. Обратно, колкото по-богата става една личност, толкова повече изкуството за нея става елемент за проста естетична наслада, удоволствие, забава, спорт. Изкуството е детската игра на премъдрия човек.''

    А това заключение е толкова заблудено и противоречащо на действителното въздействие на изкуството, че не смятам необходимо да се занимавам с него. Единствено бих коментирала, че за съжаление днешните двайсетгодишни не раждат дори и такива наивни манифести.
    Остава да разбереме какво означава 'замашка', както Кръстев е нарекъл (далеч по-късно) 'манифеста'.

  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1697 Неутрално

    [quote#8:"lechevalier"]Иначе ми допадна следната мисъл: "Че поетът не се ражда с никаква метафизична и социална "изключителност", говори обстоятелството, че законите на поетичното творчество могат да бъдат усвоени, като всичко друго." Ей тука съм много съгласен -- поезията си е чист майсторлък,[/quote]

    Не е така - неведоми са пътищата мозъчни на изкуството.

  14. 14 Профил на Ослик, суслик, паукан
    Ослик, суслик, паукан
    Рейтинг: 629 Неутрално

    [quote#12:"princess_x"]А това заключение е толкова заблудено и противоречащо на действителното въздействие на изкуството[/quote]

    Напълно вярно е заключението. Ако можете да го оборите, защо не го направите?

    I had a dream, Joe
  15. 15 Профил на Ослик, суслик, паукан
    Ослик, суслик, паукан
    Рейтинг: 629 Неутрално

    "Изкуството е детската игра на премъдрия човек. Ето защо в него нямат място сантименталното, патетично-сериозното, блудкаво-еротичното и всички ония нюанси, под които досега изкуството е цъфтяло. Изкуството, ако съществува, трябва да бъде винаги ново, дръзко, смайващо, примамливо, могъщо."

    I had a dream, Joe




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK