Градските бани в Европа и у нас

Хамамът в Гранада, Испания, наскоро стана първата стара арабска баня в континентална Европа, отворена повторно за къпане след XVI в.

© leo.laempe, flickr/leo.laempe

Хамамът в Гранада, Испания, наскоро стана първата стара арабска баня в континентална Европа, отворена повторно за къпане след XVI в.



Няма да те отегчавам с разказите за нашето уморително пътуване, но не бива да пропусна забележителното нещо, което видях в София, един от най-красивите градове в Турската империя и прочут с топлите си бани, посещавани както за развлечение, така и за лечение. Спряхме за един ден там, за да ги видим. Реших да отида инкогнито и наех турски файтон.


 …Отидох в банята около 10 ч. Беше вече пълно с жени. ...Бях в тоалета си за път, който представлява рокля за яздене, и със сигурност им изглеждах много странно, но въпреки това нито една от тях не показа ни най-малка изненада или неуместно любопитство, а ме посрещнаха с най-голяма любезност. Не познавам европейски двор, където дамите биха се държали по такъв учтив начин с един странник.


…Ако трябва да съм честна, имах нелюбезността тайно да си пожелая г-н Джервас да можеше да е невидим и да присъства. Струва ми се, че неговото изкуство много би се подобрило от гледката на толкова много красиви жени, голи в различни пози - някои увлечени в разговор, други работещи, трети пиещи кафе или шербет, а много от тях небрежно отпуснали се върху възглавниците, докато техните роби (най-често красиви момичета на 17 или 18 години) сплитат косите им в красиви прически."*




Така пише на своя приятелка известната британска аристократка и пътешественичка лейди Мери Уортли Монтагю, съпруга на английския посланик в Османската империя, след посещението на семейството в София през 1717 г. Писмата от пътешествието й до Истанбул, публикувани след смъртта й, са един от първите разкази за Ориента от женска гледна точка и предизвикват фурор на Запад, особено описанието на централната софийска минерална баня, което се смята отчасти вдъхновение за популярната картина "Турска баня" на Жан-Аугуст-Доминик Енгър.


Фотогалерия: Забравените софийски градски бани >


Думите на Мери Монтагю за софийската централна баня наистина са писани преди 300 години, но както и с откритите пазари в момента редица държави на изток и на запад от България успешно експлоатират тази ориенталска практика за туризъм, здраве и собствено удоволствие. След големия интерес към фотопроекта на Здравко Йончев за изоставените и неизползвани софийски градски бани в Горна баня, Банкя и "Овча купел" "Дневник" реши да разкаже за няколко обществени къпални на изток и запад от нас.


Банята "Сечени"

© Associated Press

Банята "Сечени"


Будапеща


Донякъде несправедливо, някои туристически сайтове за Будапеща се хвалят, че тя е единствената столица в Европа, богата на лечебни минерални извори. Въпреки че те са използвани още през римско време, едва османското владение на унгарските земи през XVI и XVII век популяризира културата на обществената баня. Официално именувана Град на балнеотуризма през 1936 г., днес Будапеща помещава най-голямата лечебна баня в Европа – "Сечени", наред с дузина други функциониращи къпални, някои останали още от османско време. Най-известните градски бани се управляват от общината и са една от големите туристически атракции в града.


Унгарците се радват на "Нощта на баните" в Будапеща, в която редица обществени къпални организират партита във водата. Снимката е от банята "Кирали"

© Associated Press

Унгарците се радват на "Нощта на баните" в Будапеща, в която редица обществени къпални организират партита във водата. Снимката е от банята "Кирали"


Надали има гост на унгарската столица, който да не е чул поне за "Сечени", построена в арт нуво стил през 1913 г. в сърцето на градския парк. Сградата е разширявана многократно през годините и в момента разполага с 18 отворени за посетители вътрешни и външни басейна с топла минерална вода, два големи басейна за развлечение, сауни, парни бани, джакузита, лечебни и СПА услуги. Захранва се от два извора с температура на водата между 74 ° и 77 °, която е полезна за възстановяване на редица ставни заболявания и травми.


Топлият минерален басейн в банята "Гелерт" - една от най-популярните гледки на унгарския балнеотуризъм

Топлият минерален басейн в банята "Гелерт" - една от най-популярните гледки на унгарския балнеотуризъм


Поради това дори външните й басейни са подходящи за къпане през зимата. Местните хора обичат да играят вътре шах, а за по-младите се организират "Спартита" в откритите басейни, пишат потребители в Tripadvisor, където като цяло отзивите на банята са от отлични до много добри. Другата популярна с красотата си баня от този период е "Гелерт" в едноименния хотел, отворена за всички гости на Будапеща.


Нощно къпане и в осмоъгълния османски басейн на банята "Рудас" в Будапеща - построена в края на ХVI век

Нощно къпане и в осмоъгълния османски басейн на банята "Рудас" в Будапеща - построена в края на ХVI век


Безспорно забележителни са две от по-малките бани, останали още от османско време - "Рудас" и "Кирали". Построена около 1550 г., "Рудас" е запазила основните архитектурни елементи на турската баня - купол, издигащ се на 10 м и поддържан от 8 колони около осмоъгълен басейн. Тя има един плувен и шест терапевтични басейна, а водата е леко радиоактивна, с температура от 16 до 42°. "Рудас" пази традицията да е мъжка баня, като лечебните басейни са отворени за дами само във вторник и през уикенда. Плувният басейн е отворен и за двата пола.


Градските бани в Европа и у нас

© Wikimedia Commons/Allgau


Баните "Кирали" наистина пренасят обратно в XVI век, дори единствено с външния си вид. Водата е гореща от 26 до 42° градуса и на нея могат да се радват без ограничения и двата пола. Основите на "Кралската баня" са положени от Арслан паша, владетел на Буда, през 1565 г. и са довършени от наследника му Соколи Мустафа, като идеята е била градът да разполага с къпалня в сърцето си, дори в случай на евентуална обсада.


Чехия


Чешкият балнеокурорт Карлови Вари надали има нужда от реклама – получава статут на селище от император Карл V около 1370 г., възникнало според легендата покрай минералната баня, построена от него 20 години по-рано, и съответно наречено Карлови бани на чешки и на немски. Дори и името на минаващата през него река Тепла говори само за топлия й поток.


Градските бани в Европа и у нас

© clarkworldtravel, flickr (CC)


Сред най-известните бани днес там са петте Колонади – четири от тях издигнати в духа на различни архитектурни моди през XIX и началото на XX век, както и Елжбетинският СПА комплекс в парк "Сметана", построен в стил псевдобарок през 1905-1906 г. Карлови Вари е любимият балнеокурорт на европейската аристокрация в пика на модата на лечебните извори през XIX век и е най-популярният център за СПА процедури в Чешката република и до днес.


Словакия


И докато чехите имат и Теплице, словаците имат своето Тречианске Теплице, малко градче в центъра на страната, където също има както филмов фестивал, така и бани. През 1835 г. австрийският финансист Георг Зина разширява и модернизира съществуващия СПА комплекс, а през 1888 г. дъщеря му Ифигения добавя прекрасен хамам в ориенталски стил, вдъхновена от подобна баня на Световното изложение в Париж. Тя специално пътува до египетския двор, чиито дворцови архитекти пристигат в малкото градче и издигат зашеметяваща и безпрецедентна за онова време в Европа сграда. Днес хамамът е отворен за всички гости на Трeнчианске Теплице.



Обратно към извора


Истанбул е най-близкото царство на хамама. Процедурата е свързана с идеята за телесното и душевното пречистване за среща с бога, залегнала в исляма. Сред джамиите, дворците, мозайките и останките на две велики империи в този град на два континента понякога е трудно да се намери време за традиционното удоволствие на турската баня, но хамамите в Истанбул са на всяка крачка – дори в неугледни сгради с вида на обществени тоалетни, стотици от тях обслужват местното население из всички квартали на града.


Женският съджаклък в Чемберлиташ nамам

© https://www.facebook.com/CemberlitasHamami

Женският съджаклък в Чемберлиташ nамам


Все пак за изживяване на церемонията в пълния й блясък някои от най-известните османски хамами в бившата столица са Чемберлиташ (от 1584 г.), Джаалолу (от 1741 г.), Галатасарай, Калъч Али Паша в Топхане и хамамът на Света София, като последните три са най-централни. Хамамът на Света София и Чемберлиташ са построени от големия архитект на Османската империя Мимар Синан и са може би най-известните (и скъпи, в случая с Ая София) продължители на традицията.


Точно както и лейди Монтагю, на входа на Чемберлиташ посетителят е посрещнат най-тържествено и след като е избрал сред редицата процедури, е поканен да се съблече, да се увие с традиционния памучен пестамал и да пристъпи в съджаклъка. Това е гореща стая с нагрятата мраморна платформа в центъра - гьобек ташъ, предазначена за отпускане и потене. Този момент на пречистване на тялото и душата е характерен за турската баня и се корени в традициите на измиването на ислямската вяра.

Процедурата по потенето привършва, когато гостът сам прецени, след което той може да се изкъпе в някой от малките басейни, използвайки традиционните метални купи. Но нито едно посещение на хамам не е пълно, без да се оставиш в ръцете на теляците - служителите на банята, които в Чемберлиташ ще отделят 15 минути за пълен масаж и изтъркване на тялото с кеше, преди да го измият внимателно в някой от мраморните басейни.


Естествено, турските хамами предлагат всички популярни съвременни СПА процедури, но са посещавани най-вече заради традиционната баня. В Чемберли хамам самостоятелното къпане струва 60 турски лири (малко по-малко от 60 лева), изтъркването с кеше – 90, а кеше плюс масаж – 153 лири.


Фотогалерия: Реставрацията на Централната минерална баня в София >


У нас


На този фон изглежда, че софиянци въобще не се къпем. Според данни, изнесени от отдел "Геология и минерални води" на общинското предприятие "Софпроект" през 2012 г., столицата лежи върху 42 находища с осем различни вида минерални води, с което може да конкурира всеки от изброените европейски курорти, но използва само 15-20% от това богатство, включително и за отопление. "Софпроект" смята, че столицата има уникален шанс да стане един от най-големите балнеоложки курорти в Европа и не бива да го пропуска. 


В стратегията за използване на потенциала от хидротермални ресурси (минерални води) на територията на Столичната община, общия устройствен план и плана за развитие на София да 2020 г. е записано не само възстановяването на съществуващите градски балнеоложки центрове в Банкя, "Овча купел", Панчарево, Горна баня и част от сградата на Централната минерална баня за общо ползване, но и създаването на 3 нови, както и на множество плажове и лечебни центрове във и около града. Към 2014 г. обаче само СПА центърът в Централна баня е в процес на изпълнение, а останалите са на етап проектна идея.


В момента в София все пак можете да отидете на закрита баня - в Панчарево. Минералната вода там е подходяща за лечение на ставни, урологични, гинекологични и неврологични заболявания, както и единствена в страната, която може да се дава на малки деца и бебета, пишат панчаревци. Последната сграда на банята е строена през 1945 г. и приема посетители всеки ден от 7 до 18 ч. срещу 5 лева.
 


*На български писмата на лейди Монтегю са публикувани от издателство "Отечествен фронт" през 1979 г. в "Балканите през погледа на две английски пътешественички от XVIII век. Писма на Мери Монтегю и Елизабет Крейвън" с предговор, подбор, превод от английски и бележки от Мария Киселинчева, но в случая преводът е на редакцията.
 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK