Откъс от "Около мита" на Хулио Кортасар

Графичен дизайн и корица Илко Грънчаров

© Илко Грънчаров, Издателство "Агата-А"

Графичен дизайн и корица Илко Грънчаров



На 26 август се навършиха 100 години от рождението на големия латиноамерикански писател Хулио Кортасар. По този повод в рубриката "Четиво" тази неделя ви предлагаме откъс от последната му книга, издадена на български тази година - сборникът "Около мита", с поезия, разкази и за пръв път - негова драматургия, любезно предоставен от издателство "Агата-А". Съставители са Красимир Тасев и Стефка Кожухарова, а преводачи - Румен Стоянов и Стефка Кожухарова. Разказът "Синът на вампира" е в неин превод.


****


Синът на вампира




Вероятно всички призраци знаеха, че Даги Ван е вампир. Не се страхуваха, но му правеха път, когато излизаше от гроба си точно в полунощ и влизаше в стария замък в търсене на любимата си храна.


Лицето на Даги Ван не беше приятно. Многото кръв, която беше изпил след привидната си смърт през 1606-а, убит от едно дете, един нов Давид, въоръжен с прашка-кинжал, бе придала на помътнялата му кожа мекия нюанс на дървесина, потопена дълго време във вода. В това лице бяха живи единствено очите. Очи, втренчени във фигурата на лейди Ванда, заспала като бебе в леглото, което не познаваше нищо друго освен лекото й тяло.


Даги Ван се движеше безшумно. Смесицата от живот и смърт, обитаваща сърцето му, намираше израз в нечовешки качества. Облечен в тъмносиньо и неизменно придружаван от безмълвна свита миризми на гнилоч, вампирът бродеше из галериите на замъка и търсеше вместилища на жива кръв. Хладилната промишленост би го възмутила. Лейди Ванда, заспала с ръка върху очите, сякаш предчувстваше опасност, приличаше на порцеланова фигурка, внезапно придобила топлина. И също на подканваща морава или на кариатида.


Похвален навик на Даги Ван беше никога да не мисли, преди да действа. В стаята, до леглото, докато събличаше с ефирна проядена ръка тялото на ритмично потрепващата фигура, жаждата му за кръв започна да отстъпва.


Дали вампирите се влюбват, е нещо, което легендата крие. Ако го беше премислил, обичайното му състояние вероятно би го задържало на ръба на любовта и би се ограничил до чистата жизнено необходима кръв. Но за него лейди Ванда не беше просто жертва, предназначена за поредица от угощения. Красотата избухваше в отсъстващата й фигура, сражаваше се с глада, точно по средата на пространството между двете тела.


Без да има време, за да се учуди, Даги Ван проникна в любовта неудържимо и кръвожадно. Рязкото събуждане на лейди Ванда дойде миг по-късно след възможността й да се защити. А престореният сън на припадъка вероятно я е предал на любовника в бялата светлина на нощта.


Истината е, че в ранната утрин преди да си тръгне, вампирът не можа да устои на това, което му беше отредено, и изсмука малко кръв от рамото на припадналата испанка. По-късно, като си мислеше за станалото, Даги Ван настояваше пред самия себе си, че пиенето на кръв е много препоръчително за припадналите. Както при всички същества, мисълта не беше толкова благородна колкото простото действие.


В замъка се събраха не особено приятни лекари и специалисти, имаше сбирки със заклинания и анатемосване, както и една медицинска сестра, която се казваше мис Уилкинсън и пиеше джин с трогателна естественост. Дълго време лейди Ванда беше между живота и смъртта (sic). Хипотезата за един твърде достоверен кошмар бе отхвърлена със свидетелства на очевидци, а след като мина достатъчно време, дамата беше сигурна, че е бременна.


Затворените врати на Йейл спряха опитите на Даги Ван да проникне там. Вампирът трябваше да се храни от деца, от овце и – какъв ужас! – от свине. Но цялата тази кръв му се струваше като вода в сравнение с кръвта на лейди Ванда. Една елементарна асоциация, която вампирската му същност не можеше да преодолее, въздигаше в спомена му вкуса на кръвта, в която бе плувала лакомо рибата на езика му.


Непоклатим в гроба си, обгърнат от деня, трябваше да изчака кукуригането на петела, за да се надигне. Не беше на себе си от глад. Не беше виждал отново лейди Ванда, но стъпките му го отвеждаха пак и пак до галерията, завършваща овалната зала на Йейл, боядисана в подобно на гавра жълто. Даги Ван беше доста по-зле.


Понякога си мислеше – в хоризонтално положение и пропит от влага в каменната си ниша, – че лейди Ванда може да има син от него. Тогава любовта му се изостряше от глада. Трескаво бълнуваше как разбива ключалки, как изгражда по-широк брачен гроб. Тогава треската се засилваше.


Синът му бавно растеше в лейди Ванда. Един следобед чу как мис Уилкинсън вика господарката си. Завари я бледа, отпаднала. Опипваше покритата си със сатен утроба и мълвеше:


– Като баща си е, като баща си.


Даги Ван, който за малко да загине от смъртта на вампирите (нещо, от което изпитваше ужас по понятни причини), все още таеше слабата надежда, че един син, може би също толкова кръвожаден и ловък като него, ще измисли как един ден отново да го срещне с майка си.


Лейди Ванда от ден на ден ставаше все по-бледа, по-въздушна. Лекарите проклинаха, лекарствата за подсилване не даваха резултат. А тя все повтаряше:


– Като баща си е, като баща си.


Мис Уилкинсън стигна до извода, че малкият вампир изпиваше кръвта й с най-изтънчената жестокост.


Когато лекарите узнаха това, се заговори за аборт, повече от оправдан, но лейди Ванда отказа, извърна глава като плюшено мече, а с дясната си ръка галеше покритата си със сатен утроба.


– Като баща си е – каза. – Като баща си.


Синът на Даги Ван растеше бързо. Заемаше не само кухината, отредена му от природата, но и останалата част от тялото на лейди Ванда. Лейди Ванда вече едва говореше, не й остана кръв, а ако имаше такава, тя беше в тялото на сина й.


И когато дойде денят да ражда, изчислен по памет, лекарите си казаха, че ще бъде странно раждане. Четирима на брой, те стояха около постелята на родилката в очакване да стане полунощ на трийсетия ден от деветия месец след посегателството на Даги Ван.


Мис Уилкинсън видя в галерията приближаваща се сянка. Не извика, защото беше сигурна, че с това няма да постигне нищо. Наистина лицето на Даги Ван не предразполагаше. Землистият му цвят бе преминал в равна лилаво-червеникава повърхност. Вместо очи под сплъстената му коса примигваха две големи разплакани въпросителни.


– Той е изцяло мой – каза вампирът на странния език на своята общност – и никой не може да застане между неговата същност и моята обич.


Говореше за сина си, мис Уилкинсън се успокои.


Лекарите, застанали в единия край на леглото, се опитваха да покажат един на друг, че не са изплашени. Започваха да възприемат промените в тялото на лейди Ванда. Кожата й внезапно бе потъмняла, по краката й се оформяха релефни мускули, утробата й постепенно ставаше все по-равна и едва ли не по познат и естествен начин половият й орган се превръщаше в този на противоположния пол. Лицето вече не беше на лейди Ванда. Ръцете вече не бяха  на лейди Ванда. Лекарите бяха обзети от невъобразим страх.


Когато удари дванайсет, тялото, което беше лейди Ванда, а сега бе синът й, леко се надигна в леглото и протегна ръце към отворената врата.


Даги Ван влезе в стаята, мина пред лекарите, без да ги забележи, и стисна ръцете на сина си.


Докато се гледаха, като че ли винаги са се познавали, двамата излязоха през прозореца. Леглото беше леко омачкано, лекарите ломотеха нещо около него, гледайки инструментите си по масите, теглилката, в която трябваше да претеглят новороденото, а на вратата мис Уилкинсън кършеше ръце и питаше, питаше, питаше.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4205 Неутрално

    Не зная защо са избрали точно този разказ но Кортасар има страхотни къси разкази много въздействащи и точни.
    Този може да създаде погрешна представа за творчеството му, но нейсе.

    klimentm
  2. 2 Профил на berillo
    berillo
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Превода е страхотен.

    Be3Al2(Si6O18)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK