"Тоалей" - разказ от Александър Шпатов

"Тоалей" - разказ от Александър Шпатов

© Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" на "Дневник" представяме още един кратък градски разказ от новия сборник на Александър Шпатов  "#НаЖивоОтСофия", любезно предоставен от издателство "Колибри" и избран от автора по повод днешния ден.


Сборникът излезе на пазара на 1 септември, а през октомври  ще се появи и на английски език. Екипът на "Колибри" подготвя и смартфон приложение, разработено въз основа на текста "Да изживееш този град", включен и като въведение към сборника.С него всеки, посетил местата от списъка, ще може да се отбелязва в приложението и при събран достатъчен брой локации да си изтегли електронна версия на книгата безплатно.


***

Тоалей




Уважаеми другари акционери,


Изпращам Ви настоящото писмо, преди да сте научили новините от другаде и да сте побързали да наемете някого, който с безшумна точност да насочи снайпера си към мен. Държа категорично да Ви уверя, че въпреки злонамерените обвинения за провал на Конгреса неговият успех, уважаеми другари акционери, е обективен факт. Впрочем още от днес започва изплащането на първите ни дивиденти.


Преди да пристъпя към отчета за свършената работа обаче, бих желал още веднъж да благодаря за Вашето доверие. Никога няма да забравя ентусиазма, с който всички Вие откликнахте на инициативата ми за подобаващо отбелязване на задаващия се юбилеен конгрес. При все че от Промените са изминали вече повече от три десетилетия, ние успяхме да учредим нашето проектно дружество при феноменален инвеститорски интерес. Държа да припомня, че проспектът на компанията много ясно обясняваше целта на нейното инкорпорираране – набирането на достатъчно капитал за организацията на най-мащабния БКП конгрес в българската история, а именно конгрес с Бира, Кюфтета и Пържени картофи за масите. Благодарение на факта, че самият кмет и половината общински съветници също станаха наши другари, още на учредяването успяхме да издействаме разрешение за използването на площад "Александър Батенберг", за да можем да осигурим и поставянето на венеца на събитието - повторното издигане на мавзолея на др. Г. Димитров.


Помня много добре как един от основните акционери ме поправи, когато обявих, че специално за Конгреса мавзолеят ще бъде възстановен. "Говорите само за възстановяването на надземната част. Нека не забравяме, че ако подземията под него също бяха разрушени, днес никой от нас нямаше да бъде това, което е." И наистина, къде ли щяхме да сме днес, ако тайните коридори, свързвали мавзолея с Партийния дом, Министерския съвет, Народното събрание и кой знае още какво, не бяха просъществували през всичките тридесет и пет години след т.нар. Промени?


(Впрочем при строително-монтажните работи по издигането на Мавзолея входните шахти наистина бяха открити непосредствено под циментовата настилка, но по-подробно по този въпрос – малко по-нататък.)


Когато разполагаш с такъв начален капитал, самата организация на събитието няма как да представлява особен проблем. Ако сте имали време да разгледате месечните доклади, които редовно Ви изпращах, сигурно сте успели да се уверите и сами в безукорното провеждане на подготовката за Конгреса. В прикачения файл може да откриете окончателния финансов доклад за разходваните средства, който включва и всички разноски по осигуряването на достатъчно безплатно БКП за масите. (Както добре Ви е известно, според утвърдения от нашето Учредително събрание бизнес план Конгресът не следва да реализира каквито и да било директни приходи. Не се предвижда нито входна такса за участниците, нито заплащане за предоставеното БКП. Спонсорските договори бяха фиктивни - сключени само с цел осветляване и популяризиране на дейността на нашитe акционери.)


В крайна сметка в началото на месеца на площад "Батенберг" бяха разгънати дванадесет огромни шатри, всяка със своя сцена и поне километър маси, които спокойно да могат да поберат десетките хиляди участници, прииждащи от всички краища на отечеството.


Съгласно любезно предоставените ми от Ваша страна ведомостни списъци, предварително бяха разпратени покани до всички живи бивши и настоящи членове на Партията майка и до структурите на Апарата. С радост мога да заявя, че огромна част от тях се отзоваха с решителна готовност за участие и се регистрираха като делегати още в разгара на лятото. За наше общо задоволство диаспората от синове и внуци сами ни потърсиха, като мнозинството от тях пристигнаха специално за Конгреса от Виена, Лондон, Ню Йорк или Париж, където понастоящем резидират. Почетно място в главната шатра бе отделено и за делегациите от братските ни по сърце и съдба страни, ръководени от 700-членна група руски инвеститори и хора на духа. (Може би именно тук е моментът да благодарим още веднъж на партньорите ни от Газпром за дарената биропроводна система, която направи възможно наливането на бира направо от делегатските места.)


Разбира се, освен всички изрично поканени в днешната паметна утрин пред конгресните входни пунктове се изсипа хиляди маса народ, ако мога да използвам думите на Поета, но този път народ не със злоба и гняв, а народ тържествуващ, готов да празнува с безплатно БКП до окончателната победа на зрелия социализъм или каквото там друго следва да победи. Внуци и пенсионери, военни и милиционери, неграмотни, безработни, академици и обикновени кибици, нямаше значение – щом новината за Конгреса започна да се разпространява, от всички гари и по всички пътища към столицата заприиждаха все нови и нови участници в заплануваното юбилейно тържество, което веднъж и завинаги трябваше да постави нещата на мястото им.


Ще пропусна речите и официалната част по откриването, защото почти всички от Вас присъстваха на живо и заедно вдигнахме първата наздравица. По-важното в случая бе, че през целия ден имаше млади сервитьорки с дълбоки деколтета и неприлично къси поли, пристъпващи под звуците на все по-жизнерадостната духова музика, имаше и всякакви допълнителни промоции от спонсори, игри с публиката и купони за намаления в ЦУМ и останалите молове, имаше от всичко, което можеше да повдига още повече духа на участниците, така че те да си наливат колкото се може повече бира, да омитат колкото се може повече кюфтета и да си боцкат колкото се може повече пържени картофи. (Винаги със сирене - като символ на предстоящия прогрес.)


Въобще, без да искам да се изтъквам по какъвто и да било начин, моята равносметка е, че във всяко едно отношение организацията на днешния ден беше перфектна и не отстъпваше по нищо на събития от калибъра на Октоберфест или конгресите на КПСС. Но все пак сигурно веднага с пристигането си дори и самите Вие сте забелязали едно малко неудобство – за всичките дванадесет шатри имаше само едно място с тоалетни, пред което през целия ден се извиваше многолюдна опашка, категорично засенчваща по своя мащаб и най-масовото редене за дефицитни стоки от златните първи години след Промените. Това неудобство обаче си има своето съвсем логично обяснение, което впрочем по-наблюдателните от Вас сигурно ще открият и в самия бизнес план на нашия проект.


В тази връзка обаче все още не мога да си обясня защо на Учредителното ни събрание никой от Вас не постави въпроса какво ще правим с Мавзолея, след като отново издигнем надземната му част. Имах чувството, че всеки от Вас приемаше отговора за очевиден. Сякаш именно затова се бяхме събрали - да потвърдим тайната, която пазите. Да открием истината, която българите несъзнателно отдавна са разбрали. 35 години стигат, помня как някой в залата го подхвърли уж на шега, а всички Вие потвърдихте нашия нов лозунг с одобрителен смях. Но никой не се запита за какво всъщност ще ползваме Мавзолея. Някой недалновидно е допуснал мумията на Георги Димитров да бъде кремирана още в началото на демокрацията, а другарят Живков отдавна вече е изтлял в правешкия чернозем. За добро или лошо друг материал за мумии на Велики кормчии към момента не е наличен. Именно тук обаче се крие разковничето на нашия общ проект, което Вие пропуснахте покрай целия ентусиазъм за неограничено БКП в чест на юбилея. И все пак, преди да се обърнете към услугите на някой дискретен украински снайперист, моля Ви да отворите учредителния акт на нашето АД и да прочете още веднъж какво записахме там. По общо съгласие там ясно пише, че нашият предмет на дейност не е нищо друго освен Предлагане на стоки и услуги, съчетаващи минало с настояще, величие с ежедневие, нужда с предлагане и аз искрено искам да вярвам, че при внимателно препрочитане зад подобна формулировка всеки от Вас ще открие евфемистичната реакция на обстоятелството, че в центъра на София все още няма нито една работеща обществена тоалетна, както впрочем няма музей на комунизма или паметник на жертвите на Народния съд.


Помня, че на откриването днес въпросът за неуместната функция, отредена за новоиздигнатата постройка, неведнъж бе поставян с изострена критичност пред мен. Както и при първата наздравица, бих искал сега още веднъж да Ви уверя, че напълно разбирам тези забележки. Зная обаче, че те по-скоро бяха от прагматичен характер - никой от Вас, уважаеми другари акционери, не искаше да се реди на безкрайните опашки рамо до рамо с обикновените участници в Конгреса. Именно заради това считам, че всички противоречия бяха изгладени с обособяването на отделен вход към тоалея за всички главни делегати от нашата маса, гарантиращ ни максимален комфорт и дискретност. Фактът, че след откриването му не получих повече забележки относно функцията на сградата, идва в потвърждение именно на това.


Уважаеми другари акционери,


Въпреки неминуемите обвинения за катастрофален гаф и за провал на една иначе много добра идея, които всеки момент ще залеят медиите, лично аз съм изпълнен с оптимизъм от развоя на днешния паметен ден. Искам да Ви уверя, че в целия си живот няма да видя нищо по-грандиозно от това как тоалеят се открива с духовата музика на най-големия БКП конгрес, правен някога, как почетните гости вдигат тост с ледено студена бира, делегатите от всички дванадесет шатри отговорят с по халба в ръка и започват да се наливат, да омитат кюфтета и да си боцкат пържени картофки със сирене, докато най-питателният диуретик не тръгна да си върши работата и пред бившата зала със саркофага не се изви опашка, която не спря през всичките дванадесет часа на събитието до момента, в който писоарите просто не преляха поради проблем с канализацията.


И съм напълно убеден, че никога няма и не може да има по-голям успех за нашия проект и лично за мен от това да се окаже, че не е имало никакъв проблем с канализацията, защото канализация просто няма, и че от самото начало цялата идея е била тръбите от писоарите просто да се прокарат до входа на подземията отдолу.


Преди около петнайсетина минутиполучих оплакване за състоянието на Тоалея, станах от масата на главните делегати и със собствените си очи успях да се уверя, че след точно един ден на угощения с неограничено БКП за масите капацитетът на подземията под бившия мавзолей вече е запълнен изцяло. И понеже считам момента за исторически, с признателност към Вашите неволни усилия искам да обявя, че към 22:44 българско време Тоалеят вече наистина работи според предназначението си.


Уважаеми другари акционери,


Вярвам, че има всички основания да се очаква, че пред угрозата новото съдържание на подземията да започне да избива през всичките тайни коридорчета към залите на Министерския свет, Народното събрание, Президентсвото и кой знае още къде, отговорните лица ще се видят принудени да залостят всички входове, през които неведнъж самите те са пропълзявали. И – за да не се разсмърди до небесата – да превъртят ключовете три пъти, да уплътнят със силикон и най-малките пукнатини, да заварят вратите със стоманени скоби и никога повече да не посмеят да ги отворят.


Именно във връзка с посочените по-горе факти и обосновани предположения държа още веднъж да Ви уверя в успеха на нашето бизнес начинание и да повторя - изплащането на дивиденти вече е започнало.


С уважение,


А. Ш.


Sent from Sofia via Gmail 22:54 +2GMT 09/09/2024


***


За автора
Александър Шпатов е роден е в Окръжна болница в София през 1985 г. Учил е в "Младост" (Американския колеж) и Северното крило на Ректората (Юридическия факултет). Живее зад Орлов мост. Първия си сборник "Бележки под линия" (2005) издава, когато е на 20. Следват "Разкази под линия" (2008) и "Календар с разкази" (2011). Работи точно над гръмналия миналата година китайски ресторант и може би именно затова възстановява образа му в един от разказите в новата му книга. Пътува често, но винаги няма търпение да се върне. Готов е да опровергае всеки, който казва, че София не била България.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на mpp2003
    mpp2003
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Ха-ха...
    Абе вие майтапите ли се?

  2. 2 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 948 Разстроено

    По какво се различават добрите от лошите разказвачи? Добрите разказвачи успяват да ви покажат нещо ново за човека. Нещо, което или не забелязваме, или не сме знаели дори,че го имам у нас. Понякога ни показват и неща, който имаме у нас, но по много интересен, неочакван начин. Лошите разказвачи често се съсредоточват върху нещо повърхностно/!/ и залагат не на това, което е у човека, а на някакви шокиращи идеи и факти, на спекулации и често, боравят с ограничен език и нецензурни думи.
    Тук виждаме много, много малко от човека....

  3. 3 Профил на viktor
    viktor
    Рейтинг: 261 Любопитно

    "Работи точно над гръмналия миналата година китайски ресторант и може би именно затова възстановява образа му в един от разказите в новата му книга".

    Не разбрах, китайският ресторант ли е написал книга?

  4. 4 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 660 Неутрално

    "друг материал за мумии на Велики кормчии към момента не е наличен"

    Саркастично. Харесва ми, успех на автора!

    "Winter is Coming"
  5. 5 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 660 Неутрално

    [quote#2:"Додо"]шокиращи идеи и факти, на спекулации и често, боравят с ограничен език и нецензурни думи. [/quote]

    Този случай е напълно различен, посочете, моля, някакви примери за нецензурни думи или беден речник.
    Изглежда сарказмът не Ви понася, както и на повечето българи. Има много надарени разказвачи, които никога не стават добри писатели. Литературата е много повече от това да разказваш истории и да преоткриваш себе си в очите на другите.

    "Winter is Coming"
  6. 6 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 948 Неутрално

    До коментар [#5] от "Катя подкрепя номер 7":
    Катя, този случай съвсем не е е много различен, а за съжаление, твърде типичен. Относно бедният речник, необходимо е повече четене. Няма как иначе да разберете. Относно нецензурните думи, просто вижте заглавието, след това и цялата идея на какво се гради в този разказ.
    Иначе, съм съгласен, че има много надарени хора, който не стават добри писатели,или дори,писатели..въобще.


  7. 7 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 660 Весело

    [quote#6:"Додо"]Относно бедният речник, необходимо е повече четене. Няма как иначе да разберете.[/quote]

    Наистина ме развеселихте. Чета от петгодишна всеки ден. Изкарвам си хляба с това. Недоумявам какво Ви подтикна да мислите, че не разбирам, това, че съм на различно от Вашето мнение?! Това е свободен форум, цензурата е в главата Ви, няма нецензурни думи в текста. Не бъдете назидателен/на, не знаете с кого си говорите тук.

    "Winter is Coming"
  8. 8 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 948 Неутрално

    До коментар [#7] от "Катя подкрепя номер 7":

    За речника на автора става реч тук, не за вас. Мисля,че е доста беден. Но, това си е литература, която си има публика, няма спор в това.
    Вярно,сега като прочетох коментара си, не съм го написал много ясно. Но става дума за автора, не за вас. От едни пост или от някакъв ваш коментар трудно бих могъл да извадя изводи за вас и за вашият речников запас. И не, това, че сте на различно мнение не означава по никакъв начин, че грешите или, че не разбирате. И все пак, не съм съгласен с вас за качеството на този разказ, това е много ниско качество. Особено, ако се постави в някакъв паралел с нещо по-различно от Парушев, Русев и компанията от бързата литература...
    И не съм назидателен, въпреки, че грам не ме интересува с който си говоря тук. Бъдете здрава!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK