София Лорен отбелязва 80-ия си рожден ден с книга с мемоари

© Regis Duvignau, Reuters

Една от италианските киноикони, София Лорен, навършва 80 години тази събота, 20 септември, и ще отбележи юбилея си с книга с мемоари, разкриващи нейния път от бедността към богатството, съобщи "Ройтерс".

За книгата от 300 страници със заглавие "Вчера, днес и утре - моят живот" Лорен се потапя в нещо, което сама нарича свой "камион от спомени", за да търси стари снимки, писма и бележки от хора като Кари Грант, Одри Хепбърн и Ричард Бъртън, както и нейната италианска сродна душа Марчело Мастрояни.

Изданието съдържа множествено пикантни истории, като например как е успяла да спре физическото привличане с Марлон Брандо, както и как Кари Грант й предложил да се помолят, за да вземат правилното решение, когато се влюбили по време на снимките на филм.

Книгата предлага наистина добър поглед към едни от най-големите кинозвезди на 60-те години и проследява живота на една обикновена италианка от улиците на Южна Италия, която се превръща в една от най-бляскавите филмови звезди в света.

Заглавието идва от комедийната антология от три части от 1963 г., режисирана от Виторио де Сика, в която тя изпълнява три различни роли. Частта с "утре" явно идва, за да покаже, че кариерата й не е приключила. Последната й роля в адаптация на романа на Жан Кокто "Човешкият глас" излезе на екран тази година.

Всеки път, когато Лорен отбелязва такава голяма годишнина, това се превръща в почти национално събитие, което отчасти е като сладко-горчиво напомняне, че онези времена, които тя олицетворява, са минало.

Един телевизионен канал върти само филми с Лорен цяла седмица в чест на жената, спечелила две награди "Оскар" - една за трагичния образ на майка от войната в неореалистичната класика на Де Сика от 1961 г. La Ciociara.

Има и няколко фотографски изложби, както и кръгли маси, на които се коментира изгряването и огромната слава на бедна тийнейджърка, открита от филмов продуцент, който по-късно се жени за нея и я превръща в онова, което един критик нарече

"най-добрият износ на Италия след пастата"

Както и книгата обаче показва, зад бляскавите маслинено зелени очи и гладката кожа с цвят на капучино от нейната младост, стои желязна вола и изключителен талант.

Нейната необикновена привлекателност е толкова силна, че преди време един римокатолически кардинал се пошегува, че клонирането е морално погрешно, но за Лорен може и да се направи изключение.

© Reuters

Книгата започва с това как Лорен се подготвя за коледна вечеря за двамата й синове и четирите й внучета в къщата й в Швейцария. Оттегля се, за да се порови в своя "камион от тайни" и започва своята впечатляваща история.

София Шиколоне (по-късно тя променя изписването на първото й име от Sofia на Sophia и приема сценичното си име за фамилия) се ражда в Рим на 20 септември 1934 г. Дъщеря е на актриса, чийто любим отказва да се ожени за нея.

Израства в Поцуоли, беден град близо до Неапол, и си спомня да моли американските войници за храна по време на Втората световна война. Била толкова слаба, че

прякорът й бил Стуцикаденти

което означава клечка за зъби.

Майка й я отвежда в Рим, където тя започва да припечелва по малко и за двете от снимки за списания и печалбата от конкурси за красота. На едно състезание в началото на 50-те години е забелязана от Карло Понти, който й осигурява първите й роли и до края на живота си остава архитект на нейната кариера. Тя и Понти, който умира през 2007 г. на 94 години, са женени в продължение на пет десетилетия.

В книгата тя описва връзките си с няколко известни мъже и разкрива как тя спира в аванс опит за сближаване от страна на Марлон Брандо, докато са снимали филма от 1967 г. A Countess from Hong Kong.

"Изведнъж той постави ръцете си върху мен. Обърнах се напълно спокойно и изригнах в лицето му като котка, погалена по грешния начин: "Да не си посмял някога отново да го сториш. Никога повече!", пише Лорен и допълва, че в този момент той й изглеждал като жертва на собствената си слава. Никога след това не повторил опита си, но им било много трудно да работят отново заедно.

Грант е различна история. Двамата се запознават през 1956 г., когато Лорен е само на 22 години и вече е романтично обвързана с бъдещия си съпруг Понти. Грант пък е на 52 години и насред третия си брак.

Той й поискал ръката, докато снимат "Гордостта и страстта", а в книгата има снимки на неговите любовни бележки. В една от тях пише: "Прости ми, скъпо момиче. Притискам те твърде много. Моли се - същото ще направя и аз - до следващата седмица. Довиждане, София. Кари."

Молитва е дума, която се появява често в бележките на Грант, който умира през 1986 г. В друга той пише: "Ще бъдеш в молитвите ми. Ако мислиш и се молиш с мен, за същото нещо и със същата цел, всичко ще е наред и животът ще е добър."

Лорен описва и 17-те дни, които прекарва в затвора в Италия през 1982 г. като част от сделка след дело за неподадена данъчна декларация. Тогава тя обвинява своя счетоводител.

Книгата излиза в Италия от издателство "Рицоли" и се очаква да се появи в Англия и САЩ през декември от Atria Books, част от издателската къща Simon and Schuster.