Майкъл Ондатджи, писател: Дори в мемоарите ми има повече въображение, отколкото спомени

Майкъл Ондатджи, писател: Дори в мемоарите ми има повече въображение, отколкото спомени

© Rolex Mentors and Proteges Art Initiative



В петък вечер в София канадският писател от цейлонски произход Майкъл Ондатджи представи романа си "Английския пациент", донесъл му наградата "Букър" за 1993 г. и разговаря за писането със своя български колега, носителят на наградата на Би Би Си за кратък разказ за 2012 г. Мирослав Пенков.


Майкъл Ондатджи е роден през 1943 г. в Шри Ланка, в семейството на холандец и цейлонка. Автор на проза и поезия, той става известен с романа "Английският пациент", чиято екранизация получи 9 награди "Оскар".  Освен него, на български е преведен романът му "Дивисадеро", а след две седмици предстои излизането на най-новата му книга на български "Котешката маса". "Дневник" публикува интервю с него, взето и любезно предоставено от издателя му Лъчезар Минчев.


Бях се уговорил с Майкъл Ондатджи за интервю още преди два месеца. Тогава ми хрумна един жест към някои колеги – предложих им да ми кажат свои въпроси към него, ако има неща, които ги интересуват, за да му ги задам. Но не се обадиха, вероятно се притесниха от толкова голям писател. И по-миналата седмица Майкъл Ондатджи сам ме попита: "Ти искаше интервю, какво стана? Ще го правим ли, или да оставим нещата така?" О, Боже, как ще оставим нещата така!




Предавам нашия разговор без всякаква редакция. Приятно четене!


Здравейте, господин Ондатджи! Толкова е радостно, че можем да ви видим в България! Тук имате много почитатели.


Вижте, тези интервюта с големи творци са сериозен проблем, защото хората винаги питат едно и също: "Как пишете?" (като че ли може да се пише по друг начин, освен с ръка) и "Какви са вашите бъдещи творчески планове?" (сякаш човек винаги ги знае предварително с подробности).


Затова бих искал, надявам се, и вие, да ни кажете каквото намирате за най-интересно по въпросите по-долу, и, разбира се, всичко, което сам бихте желали да споделите.


Какъв е образът на вашето детство в спомените ви сега? Кое е останало най-силно в съзнанието ви?


Винаги си спомням детството като самотно и неопитомено, и ще си остане така, гледайки го много отдалеч. Напуснах Шри Ланка на дванайсет години. И ми се струва, че ако бях останал там, щях да имам съвсем различен живот. Нямаше да съм писател. Въпреки това винаги е голямо удоволствие да се върна и да се потопя в онзи друг живот, който напуснах.


Кое беше натрупването, което ви накара да седнете и да пишете за пръв път? Стихотворение или проза беше първото ви произведение, било то и непубликувано?


Бях в нова страна и на осемнайсет, а мисля, че на тази възраст всички искаме да се развиваме, да станем някой друг. Така че започнах да пиша дневник в стихотворна форма, и продължих оттам. Освен това ми провървя – имах прекрасен учител по английски, който ме запозна с поезията.


Лесно ли взеха първата ви стихосбирка за печат? А втората?


Имах късмет, тъй като към мен се обърна малко издателство. Провървя ми. Нямаше нужда да се съобразявам с правилата на големите издателства. Малкото издателство ми даде време да открия гласа си и не ме пришпорваше. Все още се учех.


В прозата ви има много силни елементи на поезия – детайли, настроения, бързи появявания и изчезвания на предмети и състояния. Също и обратното – вглеждания в материалната среда. Сигурно е трудно да се опише, но би ми било интересно – как протича мисълта, когато прелива от поезия в проза?


Знам, че противопоставям поезията на романа. Но много ми се иска да запазя тази интимност, която се съдържа в поезията, бързите движения и отклонения, които обичам в поезията и се опитвам да използвам и в романите си – защото мисля, че ние мислим така.


Някому може да се стори, че отговорът на този въпрос е рецепта за добро писане. Нека предварително да кажем, че такава няма. Как творите най-често – преработвате ли многократно първоначално написаното или предпочитате да остане както е излязло спонтанно първия път?


О, аз съм голям почитател на редактирането. За мен редактирането е толкова важно, колкото и писането. Първите ми чернови са ужасни, или поне аз си мисля така. Правя около петнайсетина чернови на всичко, което пиша. За редактирането мога да ви говоря с часове.


Имате ли по-сериозни впечатления от читателската реакция на романа "В кожата на лъв"?


Мисля че за канадците означаваше много това, че беше за неописана част от канадската история.


Кое ви заинтересува първо, за да се появи идеята за "Английският пациент"?


Чул бях за човек, който превел немски шпионин до Кайро по време на войната, и този водач бе съвсем незначителна фигура в разказа. Имаше около два абзаца, които го описваха, но ме заплени. Това беше Олмаши. Направих проучване за изследването на пустинята и го открих. Така започнах. Само че превърнах историята му в роман.


Мисля, че в прозата си винаги се опирате на основни образи и спомени от вашия живот, които се появяват тук и там, променени според художествената ви цел. Така ли е?


Винаги когато използвам нещо от живота си, го видоизменям и превръщам в художествена измислица. В книгите ми има много повече въображение, отколкото спомени. Дори в мемоарите!


И децата и възрастните в романа ви "Котешката маса" са с много колоритни и запомнящи се характери. Имахте ли прототипи за всеки от тях или бяха плод на въображението ви, само бегло наподобявайки хора, които сте познавали?


Те са напълно измислени, с изключение на Майкъл. И дори той е в голяма степен измислен. Всъщност, още по-измислен от останалите, защото му дадох името си.


Госпожица Емили де Сарам е сред главните герои в "Котешката маса". Съдейки от подробния начин, по който сте я описали, човек без да иска се пита – дали някой като нея не е бил част от собствения ви живот?


За жалост, не! Открих я, докато пишех книгата, и си остана…


Животът сега по цял свят е много забързан, материален, паричен и духовното все повече и повече отстъпва, с тенденция да изчезне. Как гледате на съвременната литература? Каква ви се иска да бъде, повече от това, което е в момента?


Има толкова хубави книги, за които не знаем. Толкова култури, които ние на Запад не превеждаме и затова са ни непознати. Има великолепни книги, които сме забравили или още не знаем за тях. И толкова много масов боклук, който постоянно ни натрапват и ни се пречка.


Нека в разговора ни да има и нещо обичайно. Нали все пак е интервю. Имате ли някаква конкретна идея, по която работите в момента, и ако да, каква е?


Съжалявам, но аз никога не казвам за какво пиша. На никого. Ужасно е грубо от моя страна, но съм установил, че докато създавам книгите и историите си, трябва да ги пазя в тайна. Нужно ми е уединение, за да изградя историята пласт по пласт, частица по частица.


Пожелавам ви всичко, което сте намислили, да стане както го искате. Бяхте много любезен и сърдечно ви благодаря за този разговор.


И аз благодаря.


Превод от английски: Маргарита Дограмаджян.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Wornoxmaniak    vs Фейсбук дупката на Славуца от Чалгария
    Wornoxmaniak vs Фейсбук дупката на Славуца от Чалгария
    Рейтинг: 1698 Неутрално

    Страхотен филм, любимият на приятелката ми.

    Wornoxmaniak Най-подискан, репресиран и цензуриран коментатор във форума на Дневник за всички времена. Навсякъде гонен, всякъде приет.
  2. 2 Профил на damage_case
    damage_case
    Рейтинг: 497 Неутрално

    "Английският пациент" е един от много малкото случай, за които се сещам, в които екранизацията е далеч по-добра от книгата. Не знам дали защото беше пострадала при превода или заради Ралф Файнс.

  3. 3 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1408 Весело

    До коментар [#1] от "Wornoxmaniak":
    Не знаех, че Пешо се интересува от такива тематики и филми.
    Пациентът не съм го чел, малко ми заприлича на Далеч от Африка.
    Пешо сигур има ДВД-то, питай го.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  4. 4 Профил на Wornoxmaniak    vs Фейсбук дупката на Славуца от Чалгария
    Wornoxmaniak vs Фейсбук дупката на Славуца от Чалгария
    Рейтинг: 1698 Весело

    До коментар [#3] от "СДС":

    Я не съм го гледал никога, само казвам.

    Wornoxmaniak Най-подискан, репресиран и цензуриран коментатор във форума на Дневник за всички времена. Навсякъде гонен, всякъде приет.
  5. 5 Профил на Tony
    Tony
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Книгата е прекрасна, чела съм я в превод на български. Има аудио книга на английски с гласа на Ралф Файнс, да я слушаш е невероятно удоволствие. Беше част от фонда на библиотеката на Британския съвет, доколкото знам, след закриването й книгите и дисковете са подарени на библиотеката на СУ.

    Интересното при филма е, че е останал верен на книгата, но е различен. Не мога да ги сравнявам, и двете произведения са високо изкуство.

  6. 6 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 229 Весело

    Нещо доста едносрично отговаря на въпросите на издателя си...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK