Голямата победа на малките герои, или за успеха на "Урок" в Сан Себастиан

Част от екипа на "Урок" в Сан Себастиан: Иван Бърнев, Петър Вълчанов и Маргита Гошева

© Нева Мичева

Част от екипа на "Урок" в Сан Себастиан: Иван Бърнев, Петър Вълчанов и Маргита Гошева



Когато преди четири години Кристина Грозева и Петър Вълчанов, партньори в живота и в професията , прочитат във вестника заглавието "Учителка обра банка", реакцията им е смес от смях, тъга, недоумение. От този смут, който отказва да им мине, постепенно се ражда "Урок"  – филм с техен сценарий и режисура, който не се опитва да възстанови реалните събития, а да предложи една убедителна версия за това как е възможно да се получи подобен крах на цивилизацията. Учителка. Обира. Банка.



Заснет с щедрото съучастие на приятели и познати, без държавна помощ, и образцово изнесен от възхитителната Маргита Гошева в главната роля, след една пробна прожекция на тазгодишния "София Филм Фест", пълнометражният дебют на Грозева и Вълчанов е селектиран за два от най-престижните фестивали в света - септемврийските в Торонто и Сан Себастиан, а както изглежда, до края на 2014 му предстоят и още.




В Торонто "Урок" беше откупен за дистрибуция в САЩ и Канада, а тази събота, на заключителната церемония на 62-ото издание на Сан Себастиан, логично и заслужено бе удостоен с едно от най-желаните отличия - в раздела "Нови режисьори".


Петър Вълчанов с наградата

© Montse Castillo, Film Society Bulgaria

Петър Вълчанов с наградата


"Нови режисьори" събира около дузина първи и втори пълнометражни творби от цял свят: сред печелилите голямата награда или поощренията му са режисьори от класата на Лоран Канте ("Човешки ресурси", 1999), Петер Нес ("Елинг", 2001), Дьорд Палфи ("Хълцук", 2002), Бонг Джун-хо ("Спомени за убийство", 2003). Именно в този раздел през 2010 г. участва първият български филм, състезавал се някога в Сан Себастиан: "Подслон" на Драгомир Шолев. "Урок" се конкурираше с филми от Франция, Русия, Румъния, Испания, Швейцария, Канада, повечето от които – с бюджет в пъти по-голям от неговия, и беше посочен като най-добър от специалното петчленно жури, оглавено тази година от Никол Брене, преподавателка в Сорбоната и автор на ред публикации за френския киноавангард.


Филмът на Грозева и Вълчанов е замислен като първи от трилогия, която ще разказва за "малките герои": хора, изскубнали се поне за миг от примката на делника в името на нещо по-значимо. Следващият им проект е вдъхновен от железничаря, който откри чанта с пари, предаде я на властите и за достойнството си бе награден с часовник менте. Тук е моментът да се отбележи, че колкото и рисковани етически и естетически да изглеждат темите на този екип, в подхода му няма нищо злободневно и сензационно, нищо, търсещо евтин смях или първосигнално просълзяване. Както писа местната преса за "Урок": "...изключително интересно предложение, осъществено с оскъдни средства, но с добър вкус и възхитителен сценарий за основа, което съумява да предизвика размисъл по интелигентен начин."


Режисьорът Карлос Вермут (вторият вдясно) взе Златната и Сребърната раковини на фестивала

© Vincent West, Reuters

Режисьорът Карлос Вермут (вторият вдясно) взе Златната и Сребърната раковини на фестивала


Раковини и аплодисменти

Двете най-високи награди в "Официалната секция" на Сан Себастиан 2014 – Златната раковина за най-добър филм и Сребърната за най-добър режисьор – много уместно бяха присъдени на Magical Girl на испанеца Карлос Вермут (1980), действително най-фестивалния филм тази година: абсолютно непредвидим в развитието си, зловещо-комичен, елегантно-разюздан, напълно различен от всички останали в конкурса. Историята започва с едно болно момиченце, което си пожелава подарък, непосилен за пробития джоб на безработния му татко, и уверено, безкомпромисно се разгръща от нещо, което обещава да е кичозно и сълзливо, в славен образец на умело, жизнерадостно кино от порядъка на най-добрия Алмодовар и най-буйните братя Коен.



Сякаш за да компенсира силната доза ексцентрика на Magical Girl, журито даде специалната си награда на интерпретиращия реален случай "Див живот" на Седрик Кан, в който Матийо Касовиц играе баща, успял в течение на повече от десетилетие да изолира двамата си сина от майка им и от цивилизацията, каквато я знаем в европейските градове – и това в съвремието, във Франция. Без да е разтърсващ, "Див живот" успява да постави ребром два въпроса от твърде различно естество: възможно ли е връщането към природата в наши дни и защо от гледна точка на закона бащите не са равноправни с майките в решаването на съдбата на малолетните си деца.



Най-солидно и интересно изграденият сценарий на тазгодишния Сан Себастиан без съмнение беше на Денис Лихейн и съответната награда за неговата адаптация на собствения му разказ "Пратката" (The Drop) бе най-малката изненада. В тази напрегната история, умно сглобена от неустоимите разнопосочни пориви на група от правдоподобни чудаци, Джеймс Гандолфини изиграва последната си роля на съдържател на бар, който служи на чеченската мафия за "пощенска кутия" за парични и други пратки. Дали защото този път Лихейн е оставен сам да преработи литературата си в кино ("Реката на тайните" на Клинт Истууд и "Злокобен остров" на Мартин Скорсезе са екранизации на негови романи, но с други сценаристи), или защото режисьорът е европеец (белгиецът Михаел Р. Роскам), резултатът този път е наистина забележителен.



За най-добра актриса бе избрана датчанката Паприка Стейн, която – както винаги безукорно – се въплъщава в дъщерята на жена, решила да избере евтаназията, вместо бавното да угасне от неизлечима болест. Филмът е Silent Heart на Биле Аугуст и колкото и да е неочаквано, той не само не е тягостен, но и носи истинско умиротворение след взрива от въпроси и колебания, който предизвиква отначало.



Без награди останаха достойните "Втори шанс" на Сузане Биер (с Николай Костер-Валдау и Николай Лие Каас в много силни роли на полицай и престъпник, чиито животи се оплитат около живота на едно бебе и смъртта на друго) и пастелният, изящен "Цветя" на Йон Гараньо, с оператор Хави Агире Ераусо – първият филм на баски език, който се състезава в най-важния фестивал на баска територия.




На тях щяха да паснат идеално наградите за най-добър актьор и за най-качествена операторска работа, които обаче отидоха у главния изпълнител (Хавиер Гутиерес) и оператора (Алекс Каталан) на "La isla mínima" (приблизително преведен като "Островчето"). Този опит за film noir на испанеца Алберто Родригес, ситуиран в началото на 80-те и на испанския преход към демокрация в мочурищата край устието на могъщата река Гуадалкивир, е визуално впечатляващ, да, но разказан неубедително до степен, в която героите няма как не само да блеснат, но и дори да добият някакъв релеф.


Сред важните награди извън големия конкурс на 62-рия Сан Себастиан бяха тази в раздела "Латинохоризонти" за "Güeros" на Алонсо Руиспаласиос (едно твърде експериментално младежко road movie от Мексико) и тази на международната асоциация на филмовите критици ФИПРЕССИ за "Феникс" – новата, чужда на всяка емоционална и фактологична достоверност следвоенна драма на Кристиян Петцолд. За разлика от критиците и журито по-горе, зрителите в Сан Себастиан както винаги направиха най-точния избор сред програмираните заглавия.



Основната награда на публиката беше отредена за "Солта на земята", вълнуващ документален филм на Вим Вендерс и Жулиано Рибейро Салгадо за един от най-великите фотографи на всички времена: Себастиао Салгадо (Жулиано е негов син). Наградата на публиката за европейски филм парадоксално (поради това, че е копродукция) взе аржентински филм, но пък какъв. Най-веселият и необуздан, най-експлозивният и луд на фестивала: "Диви разкази" на Дамиан Сифрон – съчленен от шест късометражки "сборник", посветен на загубата на контрол в ситуации, от които на всички рано или късно ни е идвало до гуша. Едно зрелищно "изтрещяване", заредено не само с конфети, а и с важни, дълбоки наблюдения.



Накрая, но не на последно място: в несъстезателните раздели на това пълно с интересни заглавия поредно издание на Сан Себастиан бяха прожектирани и някои истински "бисери от други фестивали", които додадоха смисъл и размах на събитието – "Камъни в джобовете ми" на Сигне Баумане, "Зимен сън" на Нури Билге Джейлан, "Племето" на Мирослав Слабошпицки, "В мазето" на Улрих Зайдъл, "Завръщане в Итака" на Лоран Канте.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2589 Неутрално

    На печелившите честито.Прекрасно е това с което са се захванали.Има нужда от такива филми.Успех в работата и да не се отказват.

  2. 2 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2747 Неутрално

    Браво! С минимални средства.А ако имаха повече?

  3. 3 Профил на Petak
    Petak
    Рейтинг: 532 Неутрално

    [quote#2:"излез и гласувай 7"] С минимални средства.А ако имаха повече?[/quote]
    Обратно на това, което се опитват да ни убедят бездарните субсидирани кинаджии, хубави филми не се правят с пари, а с идеи, талант и хъс. Ако човек има какво да каже и знае как, ще намери начин. Техниката вече е толкова качествена и достъпна, че във Вимео е пълно с прекрасно видео, а дори и с всички пари на света Майкъл Бей си остава тъп, груб и циничен ред нек.

  4. 5 Профил на cinnabar
    cinnabar
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Браво! Къде да го гледаме?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK