"Един парижанин в София" представя творчеството на Николай Ников в НХГ

Винаги изискан и перфектен в облеклото си, денди и бохем, всеобщ любимец, Ников е емблематичен с присъстивето си в култовите за 60-те години заведения като "Бамбука", ресторант "Производство", "Славянка", "Клуб на журналиста" и др., където винаги е душата на компанията.

© НМБИИ

Винаги изискан и перфектен в облеклото си, денди и бохем, всеобщ любимец, Ников е емблематичен с присъстивето си в култовите за 60-те години заведения като "Бамбука", ресторант "Производство", "Славянка", "Клуб на журналиста" и др., където винаги е душата на компанията.



Изложбата с живопис, графика и рисунки "Николай Ников. 1924-1989. Един парижанин в София" ще представи творчеството на известния български художник, наричан още Ничето. Тя ще бъде открита в Бална зала на Националната художествена галерия на 9 октомври и ще бъде отворена за посетители до 30 ноември, обявиха от Националния музей на българското изобразително изкуство.


Изложбата е организирана по случай 90 години от рождението на художника и е първата негова ретроспективна експозиция. За пръв път посетителите й ще имат възможност да се запознаят с дълбоко скритото и лично творчество на художника, създадено през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век.


Сред първите нейни посетители при кратката си визита в София през септември тази година бе френският интелектуалец от български произход Цветан Тодоров, който е близък приятел на Николай Ников. "В Париж той беше като риба във вода, обожаваше града, възползваше се максимално... тържествуваше", пише Тодоров в своя предговор към албума-каталог от 500 страници, съпровождащ изложбата и представящ монографична студия за Ников.




Николай Ников, известен повече като Ничето, е роден през 1924 г. в София. Майка му, Райна Ракарова, е основателка на първото българско училище за приложни изкуства и занаяти "ИЗА", в което преподават видни български художници и приложници, разказват от Националната художествена галерия.


От малък Ничето е заобиколен от интелектуалния кръг на майка си, включващ техния родственик, художник и окултист Емануил Ракаров, Николай Райнов, Борис Шаров, Дечко Узунов, младия Павел Вежинов, Богомил Райнов и много други художници, музиканти, писатели и журналисти.


Картина на Николай Ников

© НХГ

Картина на Николай Ников


Още от дете художникът получава завидно образование в сферата на изящните и приложни изкуства, музиката и езиците. Това му позволява по-късно да работи свободно във всички живописни и графични жанрове и техники, да свири на пиано, китара, мандолина и тромпет, с школуван глас да изпълнява джазови и оперни партии, заедно с шлагери и романси, както и да ползва свободно 8 европейски езика (включително латински и старогръцки). Впоследствие образованието му се допълва от перфектно познаване на историята на европейското изкуство и литература, като има особено предпочитание към френската, както и на окултизма и езотеричните науки. По-голяма част от творчеството му обаче остава скрито от погледа на публиката, дори и от най-близките му приятели, до смъртта му през 1989 г..


Макар да е роден в София, пред приятели Ничето обичал да споделя, че е роден в Париж, където прекарал и първите си детски години. В стаята му в апартамента на пл. "Tакев", над леглото висяла закачена карта на парижкия остров Сент Луи с оградено място на улицата и дома, където, по негови твърдения, бил роден. Tо е в непосредствена близост до "Отел Лозен", където  от 1843 г. живее Шарл Бодлер и където написва значителна част от творбите, влезли по-късно в "Цветя на злото".


Връзката, която съществува или Ников преднамерено създава, с мястото не е случайна, допълват в съобщението си НХГ. Шарл Бодлер не е само неговият любим поет, в значителна степен той се самоидентифицира с него, не по същия, но по сходен на начина, по който Шарл Бодлер се самоидентифицира с Eдгар Алън По. Чувство за прокълнатост, засилен до паника страх от смъртта,  сатанизъм и демонизъм, дълбоко окултно разбиране за света, чувство за отхвърленост и самота, за невъзможност за житейска и творческа реализация в свят на посредственост, преклонение пред миналото, дендизъм (макар и прекроен по мярката на епохата и мястото), вяра в съществуването на паралелен духовен свят на идеи, ръководен от законите на тъждествеността и съответствията, пристрастност към опияняващи средства от всякакво естество и вярата, че въздействието на изкуството е подобно на опиянението – могъщо, но нетрайно, страх от скуката, парични затруднения, преклонение пред жената като извор на значителна част от злото на света, натрапчивото усещане, че светът постъпва несправедливо с теб…


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK