Откъс от "Възвишение" на Милен Русков

Част от корицата на романа "Възвишение"

© Издателство "Жанет 45"

Част от корицата на романа "Възвишение"



Българският писател и преводач Милен Русков се нареди днес сред 13-те лауреата на Европейската награда за литература за 2014 г., които бяха обявени в първия ден на Панаира на книгата във Франкфурт. На официална церемония, която ще бъде на 18 ноември в Брюксел, Русков ще бъде награден за романа си "Възвишение", издаден от "Жанет 45" през 2011 г.. По този повод в "Дневник" публикуваме един от любимите откъси на самия автор от книгата, който издателството любезно ни предостави.


***


На следващия ден в град К. отседнахме в хана да ся наспим. А там, брате, един френец. Кой го знай тоз френец какъв вятър го е запилял насам. Ханджията разправя, че бил някой си инджинерин. Гледам го френецът – един строен такъв человек, с европейски опнати дрехи, сако сложил дълго доколени, на врат му боямба (вратовръзка) златочерна на раета, бомбе си в ръка държи, панталони му и те на раета сивочерни, чепички му лъщят на слънцето. Брате! Изискана работа! Красиво е да си европец, туй ще ви река! Като го гледам така, и на мен бая ми ся поревна – викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник, Абдул Азизу грозний подопечник. Ех, рекох си, живот е несправедлив.




Аз ся осведомих и наинформирвах (как ся туй зове по французки), че тоз френец работел за аустрийската так називаема железница, проверявал откъде може тя да мине. У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница… Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада! Англичане горди британци са сичко у Анадола яко овладели – кое струва повече от пет пари, имам под вид; те затова за Турско толкоз милеят, защо за собствений си джоб милеят. Макар да не съчувствувам, туй го аз разбирам (Je comprendre) – аз тоже за собствений си джоб милея, кога даже не съм англичанин. А те са и англичане, и горди европейци, кое ще рече – имат търговска Висша цел (меркантилическа), коя им като пътеводна звезда служи в черное небе дивой Азии и коя те следват с ненащърбаема енергия в юнашкото това овладевание и яко цицание на сякакви диви народности и държавности, от чиито едни прости гърди те благо бозаят златное мляко благополучия, за върховното процветание и всяческо успевание на ненадминатата тази европейска сивилизация, като която втора никога не е и имало. И на която и ний сме ся сърдцем устремили и духом наострили да бъдеме членове. Но никакви членове не сме, ами сме проста народност. Коя ще я яко опоскат, защо това и заслужава.


Но ти Анадола го махни, ами гледай, че от таз страна на ибания Възпор аустрийци са зели сичко да овладяват. "Край Възпора шум ся дига, лъскат саби, щитове. Ей го, Симеон пристига, воеводи си зове." Зове той, на шуря си учинайката. Виж, аустрийци, и въобще европейци, здраво пипат. На сичко ръка слагат. И тоз вишеречений френец ся е доброволно посветил на чуждия аустрийски народ с ежемесечно служение против едно заплащане, за осъществяването и реализирването (фр.!) на споменатата Висша цел. Нощя иба ли го що прави, но деня ходи да обикаля околние пространства, проучваейки землемерно, откъде, как разправят тукашни местни хора селяци, ще минава так називаемата железница. Аз таквоз нещо никогаш не съм виждал. За Асенчо хич даже не ма и питай. Ш’та шамаросам, заде ми задаваш глупави въпроси и ми ценно револуционно време губиш. Ибах та! Мисли малко!


Българе, българе… Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки.) Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадолски османлии. Изскочили, брате, от черний азиатский лес по пълнолуние, като върколаци и луноходи. Туй не са ти тебе изтънчени, коджа интелегентни французои и французойки, ами е дива азиатска паплач! Някой французоин ако ги види, ще припадне от миризма им само. А ний с таз гмеж живейм в едно царство. Но хайде хак да ни е, защо и ний сме последни отрепки, аз да ти река!


Та значи тоз французой, за кой ви ся издума отгоре, ся помещава на вторий кат при нас, в отсрещний край на пътеката. И гледай Съдба как разпореди, че като ся наспахме ний с Асенча, ставам аз в ранния следобед и отидох долу на двора да пия вода от чешмата и да зема нещо от гостилницата, и го гледам френеца насреща ми, прибира ся чиляка и като ся разминавахме, дружески ми кимна и бомбе си от глава надигна. Аз ся след няколко стъпки бързо врътнах да видя где ще отиде, и го видях че ся качва по стълбите и после чух врата да ся затваря – явно си в стая отишъл. Аче ся замислих и отидох, та пих вода, и като ся връщах, заслушах ся тъй пред вратата му да видим дали ще чуя нещо – тишина, брате, чилякът спи ли, кой го знай. Като ся прибрах в наша си одая, рекох на Асенчо:


- Асенчо – рекох, - иди, братко, долу и запрегни Дяда Ювана, да сме готови немедленно да тръгнем.


- Защо? – учуди ся Асенчо.


- Бе – викам – действувай, не рассуждай! После ш’ти обяснявам.


- Ама защо? – кай.


Та ся принудих да му обясня. Той слезе долу, пък аз ся замислих за френеца. Гледай къде го Съдба зафърлила. Железници да прокарва. Инджинерин человек! Туй не е проста работа. Аз железница може да не съм виждал, но съм чувал какво тя представлява. Железний, кай, кон прогреса! Бре, ибах ва! Тоз ми мяза на человек, що би яздил железний кон. Язди, и с бомбе си народ поздравява.


А ей ти го прочия и Асенчо, що наший кон язди, върна ся и вика: "Готово", кай. Аз минах един път по пътеката, като ся заслушах пред вратите дали ще чуя някакво движение вътре, да видим хора дали има, но нищо не чух. По-длъжко ся застоях пред вратата на френеца и там нещо чух, някакво движение ми ся счу, ил’ затварянето на някоя си вратничка на долап, такова някакво нещо.


После ся върнах, зех другаря си Колта и другите си багажи и с бърза стъпка с Асенчо влязохме в стаята на френеца. Ти си представяш, че той бая ся изненада. Стои в средата на одаята и ни гледа учудено. Аз отидох, та го фанах приятелски за лакътят.


- Дай – викам, - друже, туй сако. И бомбе някое, ако имаш.


А той ся дърпа и говори нещо, но не можеш му разбра. На французки нещо. Нещо като "жужу-мужу, жуа-муа, он-бон". Но една дума му ясно разбрах – "терибль, терибль". Не знам що ще рече. Ще видя после в речника на Богоров. Но мисълта ми е – не му ся разбира, европейский человек. Аз си дръпнах кесията и извадих от нея една жълтица, като му обясних, доколкото можах, че повече не можем му даде, защо тия пари ни трябат за револуциата. И като казах това, подадох му жълтицата и зех да му свалям сакото. А той:


- Он-бон – нещо, - жуа-муа – и бърка в кесията, още жълтици иска.


- Е, не – викам, - ще прощаваш, но повече не можем ти даде. Туй е за нашта револуциа. – И ся надигнах към него, приближих си главата до него, белким ма разбере, и му викам: - Револуциа, револуциа.


А той пак:


- Терибль, терибль.


- Аче туй нали е французка дума, и нея ли не разбираш? – разперих ръце аз. – В чудо ся видях от тебе, братко!


И тогаз мен ма осени тая, да не кажа, блестяща мисъл, и викам на Асенча:


- Я дай "Старината"!


А и на него бързо му сече пипето и ся веднага сети, че аз имам под вид списанието на Раковскаго, "Българската старина", чийто единът брой аз си носех в торбата. И бръкна Асенчо, та ми го даде. А аз го отворих в самото начало, дето е уводът, и показах на френеца онуй място, където пише:


"Ето що говори о тому един учен:


La philosophie Indienne est tellement vaste, que tous les systèmes de philosophie s’y rencontrent, qu’elle forme un monde philosophique, et qu’on peut dire à la lettre que l’histoire de la philosophie de l’Inde est un abrégé de l’histoire entière de la philosophie."


А туй ще рече, както отдолу ся е пояснило:


"Индийското мъдрословие е толкова обширно, штото сичките системи мъдрословия ся срештат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и можи ся каза буквално, чи повестността Индийскаго мъдрословия е едно съкраштение на цялата повестност мъдрословия."


Ей туй му показах на френеца, на неговия си язик хем написано, и не е нещо страшно, да речеш, ами за мъдрословието мисъл, а той ма гледа, като че ли е кон с три крака видял, или не знам си що. Аз му викам:


- Ний с добро идим, разбираш ли? Разбираш ли? Хабер алмак?


А той само маха с ръка и нещо бързо-бързо блещореви, жуа-муа, не знам що си, че зе и да ся дърпа да излиза, та аз трябаше да го придържам за ревера.


- Ей – викам му на Асенча, - ний сме попаднали на най-тъпия френец в цяло Френско.


А Асенчо вика:


- Ох – кай, - с тоз чиляк не можем са разбра. Поради язиците голяма разлика има и полное недоумение.


Но мен вече ми узря мисълта и му рекох:


- Ще зема – викам – да го чукна по главата с тъпото на пищовът, че да ся свърши работата. Той иначе не ни разбира, чилякът.


А през туй време френецът бърка в кесията и си сочи сакото и нещо говори – он-мон, туй-онуй.


Е, пресегнах ся аз и го чукнах с приклада по челото, като внимавах да го не нараня, а той ся дръпна назад и изпищя нещо, но не падна, понеже твърде леко го бях ударил. Наложи ся втори път да го чукна, вече по-ячко, и той падна на земята в безсъзнание, като чувал някой. А Асенчо ся наведе над него, разглежда го и вика:


- Бачо Гичо, ти да го не повреди чиляка? Нидей тъй!


- Нищо му няма! – викам. – Туй е европейски чиляк. Ще ся оправи той. Но иначе нямаше как да ся разберем с него, нали виждаш. Ще полежи тъй и ще ся оправи.


Не че бях чак пък съвсем сигурен, но какво да река?


После ний свалихме на френеца сакото, панталонките с раетата свалихме, а тоже ризата. Боямбата и бомбето видях на една окачалка провесени, та ги зех и тях. Накрая и чепичките свалихме. Другите неща как да е, панталоните като ся леко подгънат, направо ми лепват, га че ли някой терзия ги е нарочно за мен по мярка правил, обаче обувките му на мене са ми леко големшки, и туй то. Чиляка малко по-едър от нас пада. Туй е тъй, защо е той от германските народи. Те са едри хора, снажни и левенти, да ги иба в чукундурите.


- Тук ний нещо ще тряба да сложим – викам му на Асенчо, - да запълниме петите.


Той зе да ся оглежда, горкий, па изведнаж лице му светна, и вика:


- Дай да изтръбушиме възглавниците, па да пълниме.


Ний зехме по една възглавница и ги изтръбушихме, но после аз ся сетих, та му викам "Бе защо са ни на нас две, тя и една стига", и едната я оставихме настрани, а от другата зехме перушина и напълнихме тъй-тъй където тряба, и ми лепнаха тия чепици като изляти направо!


После аз ся поколебах малко, пък оставих две жълтици на масичката. Ибах та, туй са двесте гроша! Ако не стигат за сичките тез дрехи, то почти за сичките сигур стигат. Иначе ще значи, че не мож’ да ся ти пазариш. А като не можеш да ся пазариш, къде си в тоз свят тръгнал! Пък тряба и да ся има под вид, че туй са носени дрехи, употребени. Двесте гроша може и в повече да дойдат биля. Но хайде, от мен да мине, и да е жив и здрав Араба-Конашкий проход.


Освен туй и мои си дрехи внимателно сгънах, та оставих, ако няма що да облече той на първо време, макар че никак не ми ся вярва той да няма друг чифт дрехи. Но все пак, че знае ли чиляк. Да не ходи по вътрешни гащи из улиците. Само кундурите си задържах и навущата, ако ми трябат за Балкана, едно-друго.


След това проверих в чекмеджетата на писалището му – защо в таз стая и писалище има – и намерих там едни франкове. Скрити тъй между книжата, множество каймета. Аз книжни пари рядко съм виждал, па и много ги не тача, но тез ми станаха интересни, че са французки пари – едни хора най-различни изобразени на тях, орли и прочия. Зех по едно-две каймета от секи вид, да имам за спомен, а другите ги оставих. Най-големите бяха по петдесет франка, две парчета. Колко ли ще е туй в грошове? Е, зех ги. Макар те да не са най-красиви, мен ако питаш. Но ний и числата тряба да уважаваме, не е ли тъй?


После го погледнах тъй френеца, един вид да ся на ум с него сбогувам, а той си лежи в безсъзнание, уста си леко отворил, га че ли спи като бебе невинно, но сърдце му тупка, как аз на шия му проверих, ще ся оправи.


- Е – рекох, - ако има нещо, прощавай!


- Ако има нещо, няма нищо – обади ся и Асенчо.


След туй ний вече излязохме от там.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3440 Неутрално

    Уникална книга - горещо препоръчвам! "Брате! Изискана работа! Красиво е да си европец, туй ще ви река! Като го гледам така, и на мен бая ми ся поревна – викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник, Абдул Азизу грозний подопечник. Ех, рекох си, живот е несправедлив."
    Що не си го напишем това над сградата на Народното събрание. Ясно е, че "Съединението прави силата" никой вече не го чете. А този цитат поне ще ги кара да влизат разревани ...

    Доброто е заразно
  2. 2 Профил на Кака Пенка
    Кака Пенка
    Рейтинг: 525 Любопитно

    Ха, ха. И защо да я чета, като всеки ден живея в тази ситуация Любопитна съм как ще я преведат на други езици. Не прилича на стария български говор, нещо насилен ми е този диалект. Ама, да ме прощават, ако има нещо, няма нищо...

  3. 3 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3440 Неутрално

    До коментар [#2] от "Кака Пенка": По въпроса за диалекта: никак не е пресилен, може би не си попадала точно на него, което е съвсем разбираемо. По другия въпрос: прочети я все пак

    Доброто е заразно
  4. 4 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 2251 Неутрално

    В момента я чета. Езикът е доста интересен и странен в началото. Ако не я зарежете в първите страници, със сигурност ще бъдете впечатлени. Разбрах, че вече има и театрална постановка.

    The best way to predict the future is to invent it.
  5. 5 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    Това нещо сякаш на пияна глава е списвано.
    Обаче, много зле, братче, просто трагедия.
    Фекалният свят на един графоман.
    Няма нужда, а.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  6. 6 Профил на dokoro
    dokoro
    Рейтинг: 517 Неутрално

    До коментар [#5] от "СДС":

    Графоман ли?
    Това е Милен Русков, поинтересувайте се.
    От много време чета за него, но не смеех да си купя негова книга, недай си боже да попадна на нещо претенциозно.
    Ясно е, че това не е езика на всичките му книги, но си личи, че младежът е писател.

  7. 7 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    До коментар [#6] от "dokoro":

    Добре.
    Може би откъсът е избран неудачно, а и не може да се съди само по него. Ще взема нещо от него.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4262 Неутрално

    Днес писах на друго място че не съм чел нищо от него и се зарадвах на наградата му. Знам че само един откъс не може да даде представа за книгата но туй което прочетох е обезкуражаващо.

    klimentm
  9. 9 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 480 Неутрално

    Авропейците знаят какво да наградят. Туй да не тий дядо Вазов или даже Захари.

  10. 10 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1843 Неутрално

    Присъствах на представянето на книгата в Бургас преди 2 или 3 години по време на литературния празник "Четящият човек", дело на една верига книжарници. Милен Русков беше там почете малко от книгата.
    Той сподели на място, че това бил диалектът, който говорили баба му и дядо му в родния им (му) край. Някъде в западна България беше, но забравих къде. Той дори бил изучавал диалекта, преди да напише книгата. Затова не мога да се съглася с мнението, че старинният език бил малко "насилен". Напротив. Ако по българските исторически игрални филми се е говорило на чист или получист съвременен български, в действителност всяка област е имала свой диалект и особен говор. Фактът, че днес казваме "царевица", не значи, че някъде в България не са казвали "кукуруз".
    Русков сподели, че се е сетил за сюжета на романа след изследване на въоръжената борба на българите по това време. И че самата борба не е била само с дарения, а пари са се набавяли и с престъпления, обири и всякакви други престъпления. Чистият образ на жадните за свобода хайдути всъщност не е нищо повече от химера, а те трудно са правили разликата между "народоугодно" и "личноугодно" дело.
    Главните герои са двама такива хайдуЦи, от които единият после получава възвишение и просветление, а другият остава просто престъпник. Хубава книга, препоръчвам я. Честито и на Русков - с такива хора ще се прославим по света.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  11. 11 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    Хареса ми
    Малко на Учиндолски звучи

  12. 12 Профил на meteor
    meteor
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Книгата е явление в българската литература. Както каза един колега по-горе, ако не се откажеш в началото ще ти хареса. Диалекта изглежда малко пресилен, но постепено се свиква. Освен това с развитието на сюжета си личи познаване на историята около Арабаконашкия обир и периода преди залавянето на В. Левски, както знаете залавянето е следвие на обира. Интересно наистина, как аджеба, ще се преведе този диалект на френски например-пълна мистика

  13. 13 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1913 Неутрално
  14. 14 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    До коментар [#9] от "gogaroga":
    Авропейците знаят какво да наградят. Туй да не тий дядо Вазов или даже Захари.
    ...............
    Ми, не.
    Комисията, която го награждава е съставена изцяло от българи, начело с Терзийски.
    Тя, книгата не е преведена на чужд език, няма как европейците да знаят какво и кого награждават,нали така.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  15. 15 Профил на red.mary
    red.mary
    Рейтинг: 504 Неутрално

    Интересно. При всички положения е нестандартно, а публикуваният тук откъс ме грабна.

  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4262 Неутрално

    До коментар [#10] от "Lou":

    Разминаването се състои между съвременният мироглед(мислене) на героите и архаичност на езика.
    Това едва ли може да се нарече диалект. Нито баба ми нито пра баба ми говореха така . Това е онзи език който са говорили Захари ,Каравелов , и останалите.

    klimentm
  17. 17 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1843 Неутрално

    До коментар [#16] от "klimentm":

    Да ти кажа, съвременният мироглед с почти нищо не се отличава с онзи преди 130 години. Само имената са различни, а интересите са си останали същите. И днес се караме на тема изток-запад, и тогава са се карали така; и днес търсим келепира, и тогава са го търсили; и днес има социална несправесливост, и тогава я е имало. Двамата герои са съвременна проекция на тогавашните хайдуЦи. Не онези, които загиваха по въстанията, а другите - които обираха търговци и пътници в мирно време, за да пълнят собствения си джоб. Сега не е ли същото?
    По думите на Русков диалектът май бил някъде около Карловско или малко по на запад оттам. Може и да бъркам, отдавна беше. И тогава хората действително са говорили на диалекти по селата. Защото образованието е било слабо разпространено, а 90 % от хората по селата са били неграмотни и никога не са напускали родния си край. Познавам такива хора от селото, в което аз имам вила, в Бургаско. Там имахме една баба, набор 1926, която беше неграмотна, никога не беше напускала района и говореше на откровен местен диалект - "Омарите апят" (комарите хапят), "сабахлем" (утре сутрин) и т.н.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  18. 18 Профил на stoedin
    stoedin
    Рейтинг: 384 Неутрално

    Романа е страхотен! Все едно нищо не казах... Огромен, колосален роман. За мен задължително четиво наред с Записки по българските въстания и Българския Великден!
    А относно езика, просто вземете няколко документа от Възраждането. Нещо от Левски, Горски пътник от Раковски, Кървавото писмо на Каблешков и туй-онуй от Захари Стоянов и Стоян Заимов. Това просто е българския език от епохата с малко подправки
    Тъй като съм доста пристрастен за мен този роман е веднага след четирилогията на Талев за Македония, но доста пред Тутун и Под игото...

    Демократ за силна България
  19. 19 Профил на CAHDOKAH
    CAHDOKAH
    Рейтинг: 383 Неутрално

    Автора се е заел с едно голямо предизвикателство - да преразказва с автентичен език, но на много места бърка и използва съвременни думи, което е лошо. Проличава аматьорството в интерпретацията. Ако се пише така, трябва да се ревизира по-внимателно текста и да се отстранят грешките иначе сюжета е добър.

    Истината има много врагове, а лъжата-много приятели.
  20. 20 Профил на dugong
    dugong
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Възрожденския" език е вероятно основното достойнство на романа. Донякъде пресъздава атмосферата от онази епоха. Историята е прилична и доколкото мога да преценя, близка до историческите факти.
    Романът е добър но нищо повече.
    "Възвишение" не е превеждан а и вероятно не може да бъде преведен на чужд език.
    Рекламираната напоследък европейска награда, всъщност се оказва българска . Тези фалшиви европейски мераци са добре описани в самия роман: "Красиво е да си европец, ... викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник".

  21. 21 Профил на barsila
    barsila
    Рейтинг: 8 Неутрално

    това , категорично не е диалект от западна българия . всеки филолог ще го разпознае. Якавски говор от Пловдив към Бургас , Южна Б-я ,но не напълно спазен , осъвременен и с много възрожденски книжовни литературни заемки. Интересна интерпретация .Става за четене





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK