Защо журито е предпочело Пловдив пред другите кандидати за Европейска столица на културата

Като всеки конкурс и този за Европейска столица на културата 2019 в България предизвика множество позитивни и негативни коментари относно избора, който в крайна сметка след финала се спря на Пловдив. Мнозина одобриха победителя, други останаха разочаровани.

На сайта на българското Министерство на културата бе публикуван и докладът, който съдържа конкретната обосновка на журито, оценило финалните градове - кандидати. В него се обобщават предложенията на отделните градове - Варна, Пловдив, София и Велико Търново, както и какво от тях е било прието като позитивно и какво ги в спънало по пътя им към победата.

Пловдив определено е събрал най-много похвали за програмата си, като голяма преднина му дават не особено големия бюджет за оперативни разходи от 22.3 млн. евро, който е така разпределен, че журито пише: "Прогнозният бюджет е реалистичен (и разумен) с възможност за по- нататъшно развитие." Освен това програмата му включва и "честна оценка на предизвикателствата пред града", което също е било високо оценено. Журито е било впечатлено и от възприетия подход към ромите, заемащи основно място в общността. Изглежда единствената му загриженост е по отношение на управленския капацитет на града, но за сметка на това е оценило "искреността на настоящия художествен директор, който ще се оттегли за етапа на изпълнението, тъй като той изисква различни умения".

По отношение на бюджет единствено Велико Търново предлага по-малка от Пловдив прогнозна оперативна сума от 20 млн. евро, но за това журито пише: "Предложеният бюджет не отговаря на нивото на повечето ЕСК (много малък бюджет за откриването и закриването на програмата, в сравнение с някои по-несъществени проекти, като например "средновековен фолклорен фестивал"). Освен това от доклада се разбира, че програмата, която градът е изложил, явно не е била особено убедителна за журито. То е преценило, че "макар градът да е идентифицирал предизвикателствата, които стоят пред него и ги е поставил в Европейски контекст, предложената програма не е достатъчно разгърната, за да ги преодолее." Велико Търново не е представил добре как смята да осъществи участието на гражданите в подготовката на града, а европейското измерение на проекта също е било слабо изразено.

По отношение на прогнозен програмен бюджет най-голям такъв има столицата София - общо 89.6 млн. евро, който според доклада е предизвикал "опасения... особено по отношение на сегашния бюджет за култура на града (отново според доклада от 3,25% до 3,5% от годишния бюджет на града - бел.ред.), използването на структурните фондове на ЕС за програмата не бе обяснено достатъчно ясно, както и доколко това финансиране е обезпечено". Сред журито програма е била разгърната и същевременно конкретна, но според него е страдал от липса на ясен фокус, който да обединява множеството концептуални направления в даден Европейски контекст. Освен това кандидатите от столицата на са успели да убедят комисията, че София "се опитва да се научи как да "споделя културата" и изкуството като процес на съ-творчество." То е харесало проектът за създаване на център за превод на по-малко разпространените езици, но е очаквало повече внимание върху културното развитие на гражданите от по-бедните квартали в града. Освен това не му е допаднал и възприетият подход към проектите, свързани с ромската общност. "Ромите не са "целева аудитория", както е написано в апликационната книга, а значима част от българското общество и европейското културно многообразие."

Вторият по големина представен прогнозен бюджет е на Варна - 68 млн. евро. Градът обаче също не е успял да защити кандидатурата си, в която предлага голям брой проекти, сред които и инфраструктурни, без убедителни доказателства, че те ще могат да бъдат реализирани в предвидения срок. Журито е било впечатлено от проектите за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите "Горещо лято от Студената война" и "Приключения в панелния блок". В същото време са липсвали повече такива за сътрудничество и ко-продукции. Аспектът за развитие на туризма също не е бил достатъчно разграничен, тъй като той е полезен като вторичен продукт, но не и цел на Европейска столица на културата, е сметнало журито.

Пълният текст на доклада може да прочетете в приложения документ.

На страницата на министерство на културата е публикувано и официалното становище на Европейската комисия по отношение на появилите се медийни публикации относно съмнения за наличие на конфликт на интереси при избора на българския град - номинация а европейска столица 2019 г.. В писмото, което също може да прочетете в пълни му вид от приложения документ, еврокомисаря по образованието, културата, езиковото многообразие и младежта Андрула Василиу Европейската комисия обявява, че "не е идентифицирала каквито и да било нередности в нито един от етапите на избора".