Отново интересно. Разказването на истории не е занимание лесно и за всеки, но очевидно Милен Русков е добър в разказването на истории и то с невероятни езикови вариации
По никакъв начин не искам да подценявам труда на автора, но за мен романът няма почти никаква литературна стойност - историята е твърде безинтересна, няма развитие, няма сюжет. Единствено езикът е това, което създава тази чудовищна разлика от модерната литература. И тук възниква въпроса, който лично аз си задавам - достатъчно ли е да напълниш 500 страници с да го наречем диалект (макар и неточно), за да сътвориш шедьовър?
От коментара Ви разбирам, че или не сте чел книгата, или сте я чел като дявола евангелието. В тази книга има точно две успоредни сюжетни линии.
Първата линия е хайдутлука. Вас какво са ви учили в училище - че хайдутите по турско са били едни чисти, честни и неопетнени герои, които тормозят лошите турци и не посягат на невинни. Е, не е било точно така и Милен Русков ни представя двама герои, представители на точно този тип хора, които не правят разлика между обир на душманин и обир на случаен човек. Защото въстанията са се спонсорирали точно така - с обири и престъпления. Колкото и да отказваме да го приемем този факт българите.
Другата сюжетна линия е възвишението. Двама хайдути-престъпници. Единият се възвисява, защото осъзнава греховете си, а другият - не. Има и личностно развитие, и хумор, и съспенс накрая. Накрая следва изкуплението. Но повече няма да говоря, за да е интересно.
Книгата "Под игото" да не би да има по-бърз сюжет? Далеч съм да сравнявам Вазов с Русков, но и в двете книги има основна част, в която движението е бавно, пълнежът е предимно със сцени от живота на селяните, тук-там някоя по-шокираща ситуация при Вазов, чак до финалните глави и убийствата на главните герои.
Хубаво е, преди да говори негативизми за една книга, човек първо да каже какво търси в книгата.
СССР - родина на всички безотечественици!
При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното!
Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две!
Всички комунисти - под земята!
25 цирк - 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и СССР!
Който не познава Сибир, той не познава СССР!
Да живее 10-ти септември - ден на народната милиция - единствената опора на народната власт!
До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!
"Историята на 20-те години у нас е невероятна, смайваща, мрачна и не много известна, защото и двете страни на сблъсъка имат причини да я премълчават. "
Чудесно казано. Перманентната гражданска война, в която се намира клетата ни държавица между '19 -'48 е слабо известна (вероятно заради трагизма си) тема. Браво на пича, че се е наел да разчовърка с пръчка това ако. Не се сещам за много автори или кинаджии, които са се престрашили да го направят.
П.С. Вживяването в епохата е пълно - г-н Русков прилича на охтичав словослагател-анархист от 20-те, който има достъп до течаща вода веднъж седмично. С това не бива да се прекалява.
Николайчо, явно много малко си чел - ако беше чел, нямаше да започваш писанието си с: "По никакъв начин не искам да подценявам труда на автора, но за мен романът няма почти никаква литературна стойност". Самото ти твърдение за липса на литературна стойност е повече от подценяване на труда на автора. Такива евтини преценки от самозвани критици издават оная завист у българина, която не му дава мира щом пред него се изправи някой умен, кадърен или талантлив. А романът е наистина чудесен; само че за да оцениш достойнствата му трябва тепърва още много да четеш. И то не интересни според тебе съвременни книги с развитие и сюжет - такива бъкат от лавиците на книжарниците - а истинска, ценностна литература.
[quote#15:"stantheman0327"]Такива евтини преценки от самозвани критици [/quote]
Не е ли обикновенния читател най важният критик? Сички ли трябва да харесаме романа? Липсата на лит.стойност не подценяване на труда на автора,напротив човека съжалява че е отишал бадева сичкия труд.
[quote#13:"Lou"] Защото въстанията са се спонсорирали точно така - с обири и престъпления. Колкото и да отказваме да го приемем този факт българите. [/quote]
И с принос на всеки в комитетската каса. Както и със задължението на въстаника да си набави въоръжение и облекло за своя сметка. Колкото и някои да отказват да приемат този факт.
Изказах мнението си на читател за книгата. Не съм изказвал мнение за хората, които са я харесали. Ако искате да ми кажете какво на вас ви е харесало - добре. Но не ми обяснявайте колко съм прост, задето не съм я харесал. То вече си пролича кой е по-прост.
"Тhe most outstanding work in an ideal direction ..." - това заявява (примерно) Алфред Нобел в завещанието си, отделен въпрос, доколко заръката му се спазва. Казвам това, защото току що ми попадна из пресата, че издирвали Патрик Модиано, новият нобелов лауреат за литература. Според мен, не е важен толкова въпросът за наградите, а въпросът е, кога и защо читателите обичат една книга. "За" и "против" има и ще има винаги, за каквото и да било - не само за литература. Радостното в случая е, че международно признание получава роман, обичан от повечето българи. Би било ненормално да е харесван от всички. И Библията не е, нали така. Прочетох тази книга съвсем наскоро, отблъскват ме "общоприетите" неща. Мнението ми, нито е меродавно, нито го налагам - едно от многото читателски мнения за "Възвишение". За мен лично - това е една от най-хубавите книги, писана някога на български. Вярвам, иска ми се и го пожелавам на "Възвишение", да добие широка популярност и в Европа, и в Америка, а защо не в Япония и Русия. Въобще, не, че каквито и да е награди имат значение - (една книга е толкова по-значима, колкото повече повлиява позитивно на нагласите на един народ, колкото повече тласка хората към по-добро, по-възвишено, колкото повече прояснява визизията ни и за нас самите и за онова, което в крайна сметка ни е създало, родина, език, менталност), но твърдо вярвам, че в лицето на "Възвишение" българският език и българският роман, ще бъдат уважени един ден и като "Тhe most outstanding work in an ideal direction ..." Това, което в края на краищата има тежест, е че хората харесват тази книга. Успех на автора и на "Възвишение"!
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
red.mary
Рейтинг: 536 НеутралноОтново интересно. Разказването на истории не е занимание лесно и за всеки, но очевидно Милен Русков е добър в разказването на истории и то с невероятни езикови вариации
Додо
Рейтинг: 984 Неутралноинтересно интервю
Додо
Рейтинг: 984 Неутралносъщо така е интересно, дали ще успее за втори път с подобни,езикови, хватки и похвати да направи отново добра история
clarkv622
Рейтинг: 570 Неутрално"Възвишение" - най-добрият български роман писан някога!
България е на 111 място по свобода на словото. Ако дневник се откаже от грантовете ще се изкачим до 110Това е моето мнение. Искрено се радвам, че в БГ все още има хора, като Милен Русков
yourstruly
Рейтинг: 409 Неутрално[quote#2:"Додо"]интересно интервю[/quote]
Где го?
yourstruly
Рейтинг: 409 Неутрално[quote#4:"clarkv622"]"Възвишение&qu
Ей това беше висш пилотаж в литературоведението!
Nikolay
Рейтинг: 419 НеутралноПо никакъв начин не искам да подценявам труда на автора, но за мен романът няма почти никаква литературна стойност - историята е твърде безинтересна, няма развитие, няма сюжет. Единствено езикът е това, което създава тази чудовищна разлика от модерната литература. И тук възниква въпроса, който лично аз си задавам - достатъчно ли е да напълниш 500 страници с да го наречем диалект (макар и неточно), за да сътвориш шедьовър?
Nikolay
Рейтинг: 419 НеутралноЩо се отнася до "най-добрия български роман някога", както е писал някой горе, силно препоръчвам "Цената на златото" на Генчо Стоев.
yourstruly
Рейтинг: 409 НеутралноДо коментар [#8] от "Nikolay":
Романите на Яна Язова няма за същата епоха няма да навредят.
yourstruly
Рейтинг: 409 НеутралноИзвинете, да се чете: "Романите на Яна Язова няма да навредят".
zakonitenakrummm
Рейтинг: 588 НеутралноПонеже става дума за най, единственият български роман на европейско равнище е "Тютюн". За световно засега не може да се говори.
proza
Рейтинг: 403 НеутралноДобрите български писатели отдавна са мъртви. Но щом има за разказване, нека разказва, стига да има кой да го чете.
Lou
Рейтинг: 2432 НеутралноДо коментар [#7] от "Nikolay":
СССР - родина на всички безотечественици! При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното! Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две! Всички комунисти - под земята! 25 цирк - 25 години плодотворна размяна на циркови номера между България и СССР! Който не познава Сибир, той не познава СССР! Да живее 10-ти септември - ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!От коментара Ви разбирам, че или не сте чел книгата, или сте я чел като дявола евангелието. В тази книга има точно две успоредни сюжетни линии.
Първата линия е хайдутлука. Вас какво са ви учили в училище - че хайдутите по турско са били едни чисти, честни и неопетнени герои, които тормозят лошите турци и не посягат на невинни. Е, не е било точно така и Милен Русков ни представя двама герои, представители на точно този тип хора, които не правят разлика между обир на душманин и обир на случаен човек. Защото въстанията са се спонсорирали точно така - с обири и престъпления. Колкото и да отказваме да го приемем този факт българите.
Другата сюжетна линия е възвишението. Двама хайдути-престъпници. Единият се възвисява, защото осъзнава греховете си, а другият - не. Има и личностно развитие, и хумор, и съспенс накрая. Накрая следва изкуплението. Но повече няма да говоря, за да е интересно.
Книгата "Под игото" да не би да има по-бърз сюжет? Далеч съм да сравнявам Вазов с Русков, но и в двете книги има основна част, в която движението е бавно, пълнежът е предимно със сцени от живота на селяните, тук-там някоя по-шокираща ситуация при Вазов, чак до финалните глави и убийствата на главните герои.
Хубаво е, преди да говори негативизми за една книга, човек първо да каже какво търси в книгата.
damage_case
Рейтинг: 494 Неутрално"Историята на 20-те години у нас е невероятна, смайваща, мрачна и не много известна, защото и двете страни на сблъсъка имат причини да я премълчават. "
Чудесно казано. Перманентната гражданска война, в която се намира клетата ни държавица между '19 -'48 е слабо известна (вероятно заради трагизма си) тема. Браво на пича, че се е наел да разчовърка с пръчка това ако. Не се сещам за много автори или кинаджии, които са се престрашили да го направят.
П.С. Вживяването в епохата е пълно - г-н Русков прилича на охтичав словослагател-анархист от 20-те, който има достъп до течаща вода веднъж седмично. С това не бива да се прекалява.
stantheman0327
Рейтинг: 466 НеутралноДо коментар [#7] от "Nikolay":
Николайчо, явно много малко си чел - ако беше чел, нямаше да започваш писанието си с: "По никакъв начин не искам да подценявам труда на автора, но за мен романът няма почти никаква литературна стойност". Самото ти твърдение за липса на литературна стойност е повече от подценяване на труда на автора. Такива евтини преценки от самозвани критици издават оная завист у българина, която не му дава мира щом пред него се изправи някой умен, кадърен или талантлив. А романът е наистина чудесен; само че за да оцениш достойнствата му трябва тепърва още много да четеш. И то не интересни според тебе съвременни книги с развитие и сюжет - такива бъкат от лавиците на книжарниците - а истинска, ценностна литература.
klimentm
Рейтинг: 4803 Неутрално[quote#15:"stantheman0327"]Такива евтини преценки от самозвани критици [/quote]
klimentmНе е ли обикновенния читател най важният критик? Сички ли трябва да харесаме романа? Липсата на лит.стойност не подценяване на труда на автора,напротив човека съжалява че е отишал бадева сичкия труд.
stantheman0327
Рейтинг: 466 НеутралноЗа да бъде обикновениЯТ читател критик трябва най-напред да бъде грамотен и начетен - от (в)сички и всеки критик не става!
yourstruly
Рейтинг: 409 Неутрално[quote#13:"Lou"] Защото въстанията са се спонсорирали точно така - с обири и престъпления. Колкото и да отказваме да го приемем този факт българите. [/quote]
И с принос на всеки в комитетската каса. Както и със задължението на въстаника да си набави въоръжение и облекло за своя сметка. Колкото и някои да отказват да приемат този факт.
Nikolay
Рейтинг: 419 НеутралноДо коментар [#15] от "stantheman0327":
Изказах мнението си на читател за книгата. Не съм изказвал мнение за хората, които са я харесали. Ако искате да ми кажете какво на вас ви е харесало - добре. Но не ми обяснявайте колко съм прост, задето не съм я харесал. То вече си пролича кой е по-прост.
НАДЕЖДА ИСКРОВА
Рейтинг: 524 Неутрално"Тhe most outstanding work in an ideal direction ..." - това заявява (примерно) Алфред Нобел в завещанието си, отделен въпрос, доколко заръката му се спазва. Казвам това, защото току що ми попадна из пресата, че издирвали Патрик Модиано, новият нобелов лауреат за литература. Според мен, не е важен толкова въпросът за наградите, а въпросът е, кога и защо читателите обичат една книга. "За" и "против" има и ще има винаги, за каквото и да било - не само за литература. Радостното в случая е, че международно признание получава роман, обичан от повечето българи. Би било ненормално да е харесван от всички. И Библията не е, нали така. Прочетох тази книга съвсем наскоро, отблъскват ме "общоприетите" неща. Мнението ми, нито е меродавно, нито го налагам - едно от многото читателски мнения за "Възвишение". За мен лично - това е една от най-хубавите книги, писана някога на български. Вярвам, иска ми се и го пожелавам на "Възвишение", да добие широка популярност и в Европа, и в Америка, а защо не в Япония и Русия. Въобще, не, че каквито и да е награди имат значение - (една книга е толкова по-значима, колкото повече повлиява позитивно на нагласите на един народ, колкото повече тласка хората към по-добро, по-възвишено, колкото повече прояснява визизията ни и за нас самите и за онова, което в крайна сметка ни е създало, родина, език, менталност), но твърдо вярвам, че в лицето на "Възвишение" българският език и българският роман, ще бъдат уважени един ден и като "Тhe most outstanding work in an ideal direction ..." Това, което в края на краищата има тежест, е че хората харесват тази книга. Успех на автора и на "Възвишение"!
НАДЕЖДА ИСКРОВА