Откъс от "Кучешко потекло" на Нобеловия лауреат Патрик Модиано

Откъс от "Кучешко потекло" на Нобеловия лауреат Патрик Модиано

© Издателство "Делакорт"



Тази събота в рубриката "Четиво" на "Дневник" ви предлагаме откъс от една от книгите на Патрик Модиано, издадена на български език "Кучешко потекло", предоставен ни любезно от издателство "Делакорт" в превод на Надежда Донкова.


Преди седмица Модиано бе отличен от Шведската акадамия с Нобел за литература заради "изкуството на паметта, с което възкресява най-неуловимите човешки съдби, разкривайки един свят под Окупация".


***




Роден съм на 30-и юли 1945 г. в Булон Бийанкур, алея "Маргьорит" 11; родителите ми –  евреин и фламандка –  са се запознали в Париж по време на oкупацията. Пиша евреин, защото по онова време са го отбелязвали в паспортите, но всъщност не знам какво е означавала тази дума за баща ми. Смутните времена раждат отчаяни случайни връзки, знам това, и никога не съм се чувствал законен син, нито нечий наследник.


Майка ми е родена през 1918 г. в Антверпен. Прекарала е детството си в предградие между Кил и Хобокен. Баща й е бил работник, после помощник-земемер. Дядо й по майчина линия, Луи Богаер, е бил докер. Позирал е на Константин Мюние за статуята на докера, която може те да видите пред кметството на Антверпен. Пазя неговия бележник от 1913г., там са записани имената на всички кораби, които е разтоварвал: "Мичиган", "Елизабетвил", "Санта Ана"... Починал е на около шейсет и пет години при
трудова злополука.


Съвсем млада, майка ми се записала в движението "Червени соколи". Работела е за Газовата компания. Вечер е ходела на курсове по актьорско майсторство. През 1938 г. е наета от режисьора и продуцент Ян Вандерхейден, за да се снима в неговите фламандски "комедии". Четири филма от 1938-а до 1941 г. Била е girl в ревюта в мюзик-хол в Антверпен и Брюксел; много от танцьорките и артистите там са били бегълци от Германия. В Антверпен обитава къщичка на "Хоренстраат" заедно с двама свои приятели:
Йопи ван Алън, танцьор, и Леон Леманс, който тогава се подвизава като секретар и сводник на един богат хомосексуалист, барон Жан Л., и ще бъде убит при бомбардировка в Остенде през май 1940 г. Най-близкият й приятел е Лон Ландо, млад сценограф; през 1942-а ще го види в Брюксел с жълта звезда на гърдите.


Опитвам се да следвам хронологичния ред, тъй като нямам други ориентири. През 1940 г., след окупацията на Белгия, тя се мести в Брюксел. Има годеник, Жорж Нилс, който на двайсет години вече е управител на хотел "Кентърбъри". Ресторантът на хотела е отчасти реквизиран от офицерите на Пропаганда-Щафел. Майка ми живее в "Кентърбъри" и там се среща с всякакви хора. Не знам нищо за тях. Работи във фла мандските предавания на радиото. Наемат я в театър "Гент". През юни 1941-а участва в турне по пристанищата на Атлантическия океан и Ламанша –  играе пред фламандските работници от организацията "Тодт", и на север, в Хазенбрук, пред немските пилоти.


Била е хубаво и безсърдечномомиче. Нейният годеник й подарил чау-чау, но тя не се грижела за него и го оставяла на разни познати, както по-късно ще постъпи с мен. Кученцето се е самоубило, хвърляйки се през прозореца. Виждал съм това чау-чау на две или три снимки и трябва да призная, че е много трогателно и по някакъв начин го чувствам близко.


Родителите на Жорж Нилс, заможни хотелиери от Брюксел, не искат синът им да се ожени за нея. Тя решава да напусне Белгия. Немците смятат да я изпратят в школа за актьори в Берлин, но един млад офицер от Пропаганда-Щафел, с когото се е запознала в хотел "Кентърбъри", я спира от тази неразумна постъпка и й намира работа в Париж, в продуцентска къща "Континентал", управлявана от Алфред Гревен. През юни 1942-а майка ми вече е в Париж. Гревен я праща на пробни снимки в различни студиа
в Бийанкур, но никъде не я харесват. Започва работа в отдел "дублаж" в "Континентал", като пише субтитри на нидерландски за френските филми на компанията. Приятелка е на Орел Бишоф, един от помощниците на Гревен. В Париж тя има стая на Ке дьо Конти 15, в апартамент, нает от антиквар от Брюксел и приятеля му Жан дьо Б. –  представям си го като младеж, който тайно пише пламенни писма до Кокто, а майка му и сестрите му живеят в замък в най-затънтената част на Поату. Жан дьо Б. запознава майка ми с млад немец, Клаус Валентинер, успял да се скатае на административна служба. Той живее в ателие на Ке Волтер и в свободното си време чете последните романи на Ивлин Уо. Ще го пратят на руския фронт, там ще загине.


Други посетители на апартамента на Ке дьо Конти: млад руснак, Жорж Исмаилов, който въпреки туберкулозата си винаги излизал без палто през ледените зими на окупацията. Един грък, Кристос Белос. Изпуснал последния кораб за Америка, трябвало да иде там при свой приятел. Женевиев Водоайе, момиче на възрастта на майка ми. От тях остават само имената. Първото френско буржоазно семейство, в което майка ми ще бъде поканена: това на Женевиев Водоайе и на баща й Жан-Луи Водоайе. Женевиев представя майка ми на Арлети, която живее в съседна къща, на Ке дьо Конти. Арлети взема
майка ми под крилото си. Простете ми за всички тези имена и за другите, които следват. Аз съм куче, което семъчи да си измисли родословно дърво. Майка ми и баща ми не принадлежат на определена среда.Толкова са объркани, толкова несигурни, че ми е много трудно да открия някакви следи и знаци в
тези плаващи пясъци, сякаш се опитвам да разчета фиш за гражданско състояние или административен въпросник с изличени букви.


Баща ми е роден през 1912 г. в Париж, на площад "Петрел", на границата между IX-ти и X-ти район. Неговият баща е родом от Салоник, семейството му –  евреи от Тоскана –  се е установило в Отоманската империя. Братовчеди в Лондон, Александрия, Милано, Будапеща. През септември 1934-а четирима братовчеди на баща ми: Карло, Грация, Джакомо и жена му Мари, ще бъдат убити от есесовците в Арона, Италия, край Лаго Маджоре. Дядо ми е напуснал Салоник като дете и отишъл в Александрия, но след няколко години заминал за Венецуела. Мисля, че се е откъснал напълно от корените и от семейството си. Занимавал се с търговия на перли на остров Маргарита, после работел в
базар в Каракас и накрая, през 1902 г., се установил в Париж. Държал антикварен магазин на улица "Шатодюн" 5, там продавал произведения на изкуството от Китай и Япония. Имал испански паспорт и до края на дните си ще се разписва в испанското консулство в Париж, а дедите му, като тоскански граждани, са били под протекцията на консулствата във Франция, Англия, Австрия. Пазя много негови паспорти, един от които е изваден от испанското консулство в Александрия, и членска карта на Дружеството
за защита на животните, издадена през 1894 г. в Каракас. Баба ми е родена в Па дьо Кале. Баща
й е живял в предградие на Нотингам през 1916-а, но след сватбата си тя ще получи испанско
гражданство.


Моят баща е загубил своя, когато е бил на четири години. Детство в Х-ти район, Отвил. Колеж "Шаптал" –  не излизал от интерната дори в събота и неделя, така ми казваше. От спалното помещение чувал музиката от панаира на булевард "Батиньол". Не взема зрелостния си изпит. Отрано му се налага сам да се справя с всичко. На шестнайсет с приятелите си посещава хотел "Бони Лафайет", баровете на Монмартр, "Кадет", Лунапарка. Малкото му име е Алберто, но го наричат Алдо. Осемнайсетгодишен се захваща с трафик на бензин, като нелегално преминава бариерите на Париж. На деветнайсет моли директора на банка "Сен Фал" да го подпомага за някакви финансови операции и е толкова убедителен, че печели доверието му, но това свършва зле, защото баща ми е непълнолетен и служителите на реда се намесват. На двайсет и четири години наема стая на авеню "Монтен" 33 и според документите,
които съм запазил, често ходи до Лондон, за да участва в учредяването на дружество "Брависко" ООД. Майка му умира през 1937 г. в семеен пансион на улица "Рокепин", където той самият е живял с брат си Ралф известно време. Наел стая в хотел "Терминюс", близо до гарата Сен Лазар, и се изнесъл, без да плати. Малко преди войната е работел като управител на магазин за дамски чорапи и парфюми на булевард "Дьо Малшерб". По това време е живял на улица "Фре дерик Бастиа" (VIII-и район).


Когато войната започва, за него вече няма нищо сигурно и преживява както може. През 1940 г. получава пощата си в хотел "Виктор Емануел III", улица "Дьо Понтийо" 23. През 1940 г. в писмо до брат си Ралф, който е експедиран в Ангулем и мобилизиран в артилерийски полк, баща ми споменава някакъв полилей, който са оставили в заложна къща. В друго писмо моли да му изпращат "Куриер де петрол" в Ангулем.
През 1937-1939 г. се занимава със сделки с петрол заедно с някакъв Енрикес: дружество "Ро-
ялю", румънски петрол.


Поражението от юни 1940 г. го заварва в казармата в Ангулем. Не успяват да го задържат, немците стигат до Ангулем чак след сключването на примирие. Бяга в Сабл д’Олон, където остава до септември. Там намира отново своя другар Анри Лагруа и две техни приятелки – Жизел Холерич, танцьорка в "Табарен", и някоя си Сюзан. След завръщането си в Париж не се оставя да го запишат като евреин. Живее с Ралф у приятелката на брат си, която е от остров Мавриций и има английски паспорт. Апартаментът е на улица "Сосе" 5, до Гестапо. Приятелката е задължена да се представя в комисариата всяка седмица заради английския си паспорт. Като "англичанка" ще бъде интернирана за дълги месеци в Безансон и във Вител. Баща ми има една приятелка, Хела Х., немска еврейка, която в Берлин е била сгодена за Били Уайлдър. Една вечер през 1942-а ги хващат в ресторант на улица "Маринян" при проверка на документите – същия месец е излязла заповед, според която се забранява на евреите да излизат от домовете си след осем вечерта. Баща ми и приятелката му нямат никакви документи в себе си. Инспекторите ги вкарват в полицейска кола и ги водят на разпит на улица "Грефулхе" при някакъв комисар Швеблин. Баща ми трябва да каже имената си. Полицаите отвеждат приятелката му, а той успява да избяга точно когато се канят да го закарат в Депото, като се възползва от угасване на светлината. Хела Х. ще бъде освободена от Депото на следващия ден, сигурно заради намесата на приятел на баща ми. Кой? Често съм се питал.


След бягството си баща ми влиза в една сграда на улица "Де Матюрен" и се скрива зад стълбището, като внимава да не го види портиерът. Прекарва нощта там заради комендантския час. На сутринта се прибира на улица "Сосе" 5. После се покрива с брат си Ралф и с приятелката му от Мавриций в един
хотел, "Алсион дьо Бретьой", чиято управителка е майка на техен приятел. По-късно живее с
Хела Х. в мебелиран апартамент на площад "Вияре дьо Жоайоз" и "О Мароние" на улица "Шазел".
От всички, които е посещавал по онова време, знам за Анри Лагруа, Саша Гордин, Фред МакЕвой, австралийски шампион по бобслей и автомобилен състезател, с него малко след края на войната ще отворят "бюро" на "ШанзЕлизе", чието фирмено название не можах да открия; някакъв Жан Коропинде (улица "Помп" 189), Жеза Пелмон, Тоди Вернер (която се представяла като г-жа Саюк) и нейната приятелка Хесиен (Лизелот), Киса Куприна, рускиня, дъщеря на писателя Куприн. Участвала е в няколко филма и в пиеса на Роже Витрак, "Les demoiselles du large". Флори Франкен, известна като Нардю
–  баща ми я наричаше Фло –  е дъщеря на холандски художник и е прекарала детството и ранната си младост в Тунис. После дошла в Париж и посещавала Мон парнас. През 1938-а се е забъркала в нещо съмнително, заради което е била изправена пред съда, и през 1940 г. се омъжила за японския актьор Сешьо Хаякава. По време на окупацията е поддържала връзка със звездата от "Аталанта", Дита Парло, и нейния любов-ник доктор Фюш, един от управляващите бюро "Ото", най-важната фирма за покупки на черния пазар, улица "Адолф Ивон" 6 (XVI-ти район).


Толкова знам за света, в който баща ми си пробивал път. Обърнат свят? Лъскава измет? Ще цитирам друга рускиня, преди да се изгуби в студената нощ на забравата, навремето е била негова приятелка –  Галина Орлова, наричана Гей. Съвсем млада е емигрирала в Щатите. На двайсет години танцувала на ревю във Флорида, там срещнала един нисичък и тъмнокос мъж, много сантиментален и любезен, и станала негова любовница: казвал се Лъки Лучано. След като се върнала в Париж е била манекен и се омъжила, за да получи френско гражданство. В началото на окупацията живеела с чилиец, Педро Ейсагуире, "секретар на легация", после се изнесла сама в хотел "Шатобриан" на улица "Сирк", където
баща ми често се отбивал да я види. Когато съм бил на три месеца ми е подарила плюшено мече,
дълго го пазех като единствен спомен, останал от изчезнала майка. Самоубила се е на 12 февруари 1948 г., на трийсет и четири години. Погребана е в Сен Женевиев де Боа.


Вие ми се свят и все повече се задъхвам, докато изреждам тези имена, чувствам се сякаш викам в празна казарма. Странни хора. Странни мрачни времена. А родителите ми се срещат тогава, сред тези хора, с които си приличат. Две заблудени и замаяни пеперуди сред тъмен град. Die Stadt ohne Blick. Но нищо не мога да направя, това е земята –  или бунището –  откъдето идвам. Повечето късове от техния живот, които съм събрал, идват от историите на майка ми. Баща ми й е спестявал много неща за
странния свят на черния пазар и нелегалното съществуване, в който той е търсел своя път.
Тя не е знаела почти нищо. Той отнесе своите тайни със себе си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Phoebus Apollo ♕
    Phoebus Apollo ♕
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Модиано е наистина голям писател. Има прекрасен стил.

    ☯ ✯✯✯✯✯✯ ♕ ✯✯✯✯✯✯ ☯
  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4129 Неутрално

    "Две заблудени и замаяни пеперуди сред тъмен град."
    .......................................................................................
    Радвам се че Модиано спечели Наградата за литература.

    klimentm
  3. 3 Профил на lynyrdS
    lynyrdS
    Рейтинг: 516 Неутрално

    Който иска да се запознае с най-доброто от Модиано- препоръчвам Добри момчета и Вратата към детството..

    още не мога да повярвам че дадоха наградата на един " чист " писател...след толкова политика.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK