Постоянство и вяра в себе си - посланията на Форум "КЛЮЧ" 8

 

© Форум КЛЮЧ

 



За осми път стотици младежи, представители на неправителствени организации, доброволци и хора, които се вълнуват от дейностите на гражданския сектор в България, се събраха заедно на Форум "КЛЮЧ", за да чуят и обсъдят идеи за това как инициатива по инициатива нещата у нас да се подобрят. Ентусиастите за събитието със свободен вход изпълниха залата на столичния Модерен театър в събота сутринта и останаха там до късния следобед, за да чуят посланията на девет личности и организации.


"Постоянство и вяра в себе си" се оказа лайтмотивът на събитието, след като няколко от лекторите на сцената разказаха личните си истории като доказателство, че точно тази комбинация е ключът към успехите им. Други пък се съсредоточиха върху мотото на форума - "Сподели промяната" и разказаха за мотивите си да помагат на останалите като реализират и споделят идеите си.


Форумът откри журналистката Ива Дойчинова с примери за това, че когато си уверен в пътя си и имаш вяра в хората, нищо лошо не може да ти се случи. "Смелостта не е безразсъдна храброст. Смелостта е да се довериш на хората и да усетиш енергията, включително на природата и на животните", заяви радиоводещата пред аудиторията.




 Ива Дойчинова и всички останали лектори получиха символични ключове с благодарност за участието им.

© Форум КЛЮЧ

 Ива Дойчинова и всички останали лектори получиха символични ключове с благодарност за участието им.


Том Хигинс - банкер, предприемач и инвеститор от САЩ, който живее и работи в България от 20 години - разказа за своя професионален път тук след като пристигнал през 1993 г. като доброволец в 1-годишна стажантска програма. Приел го като интересно предизвикателство, и понеже му харесало - решил да остане. После започнал работа в Българо-американския инвестиционен фонд, където бързо се издигнал до ръководното място, тъй като много от американските му колеги решили да се върнат у дома. Макар че докато разработят фонда имали доста несполуки, точно преди световната икономическа криза през 2008 г. успели да продадат инвестициите си с огромна печалба от 400 млн. долара, с която по-късно започва дейността на фондация "Америка за България". Сега Хигинс инвестира в социални предприятия и най-новият му проект (yatoto.com) е свързан с т.нар. "възобновяеми реклами".


"Най-важният въпрос, който един човек трябва да си зададе е: Готов ли си да бъдеш най-добрият човек, който можеш да бъдеш във всички области на живота си? Ако отговорът е "да", със сигурност ще имате успех", заяви предприемачът на развален, но съвсем ясен български език. И даде своята рецепта за успех за всички онези, за които отговорът все още е "не": постоянство, концентрация и сътрудничество.


 Даниел Миленов на сцената на Модерен театър

© Форум КЛЮЧ

 Даниел Миленов на сцената на Модерен театър


Презентацията на следващия лектор - 23-годишният Даниел Миленов беше емоционална и много лична. Той разказа за детството си в SOS Детско селище в Трявна. Показа снимки от града и от селището, посочи къщата, където е израснал, с думите: "там живях едни страхотни 13 години и осъзнах, че най-важното нещо за един човек е да има семейство, да има хора, с които да сподели своите падения и успехи и да може да каже искрено "обичам те". Показа снимка и на многобройното си семейство, което по традиция продължава да се събира заедно на Коледа в същата къща в Трявна. 


Това лято Даниел решил да покаже подкрепа и да популяризира мисията на организацията с инициативата SOS – Балкански велосипеден-тур, който организира заедно с Люпчо - младеж, израстнал в SOS Детско селище в Македония. Двамата, съпровождани от десетки други ентусиасти, направили обиколка на детските селища в България, Македония, Косово, Сърбия, Хърватска и Босна и Херцеговина, като изминали общо над 1500 км. Даниел разказа (и показа снимки) за невероятните природни гледки по трасето, за трудните хълмисти участъци, които трябвало да изкачат, за топлото посрещане с надписи на български и на македонски... Амбицията му за догодина е турът да стигне още по-далеч - до първото SOS детско селище в света - в Австрия.


"Това съм аз - продукт на SOS Детски селища и не само това, а и човек, който работи за тях и ще го правя докато съм жив, защото съм благодарен за това как съм отгледан и възпитан", каза накрая той и беше изпратен с бурни аплодисменти.


След почивката на сцената се качи Ирена Даскалова - продуцент и режисьор в собствена фирма. Тя е автор на проекта Enjoy Sofia, който в поредица от снимки показва нов и нестандартен поглед към столицата на България.


Ирена е имала трудности в професионалния си път, но е успяла да ги пребори благодарение на две правила, които подари като съвет и на публиката на Форум "КЛЮЧ" - "Да си постоянен, т.е. да вярваш в себе си, и да откриеш какво те прави щастлив и никога да не пропускаш възможността да го правиш". С тази философия Ирена открила за себе си, че обича да помага на хората, да се занимава със значими проекти, независимо дали са свързани с възнаграждение, или не. Поредицата от портрети на София е едно от тези неща, за които искрено се вълнува и прави за собствено удовлетворение с вярата, че помага на жителите на града да го оценят, да го обикнат повече и да се вдъхновят да го подобрят.


 Ирена Даскалова пред аудиторията на форума

© Форум КЛЮЧ

 Ирена Даскалова пред аудиторията на форума


Ива Попова от село Бачево също разказа за своя път - от Бачево, през София, до Вроцлав в Полша и обратно в планинското село. Въпреки възможностите да остане и да се развива в столицата на България, или пък в Полша, Ива предпочела да се върне на родното си място и да направи нещо полезно за общността там. Междувременно натрупала опит като доброволец в различни инициативи, които й показали, че с малко усилия може да промени деня на едно дете и да му дари усмивка. В Бачево младата жена започнала инициативи съвместно с местното читалище "Самообразование" и има планове за мащабен фестивал на водата с много изкуства за догодина.


"Не се лъжете, не ви виждам. Но ви усещам и ви чувам", каза като излезе на сцената Албена Алексиева, основател и председател на Фондация "Очи на четири лапи", която обучава и предоставя кучета-водачи за незрящите хора в България. Придружаваше я Мария Тонева - стажантка във фондацията.


В няколко изречения Алексиева разказа историята на живота си - загубила зрението си на 15 от тежък менингит. Няколко години живяла на ръба на депресията, но решила да продължи заради вродения си оптимизъм. Завършила училището за деца с увредено зрение, след това и университет и започнала работа като радиоводещ. "Междувременно успях да се омъжа, да създам най-доброто си творение - моя син, който вече е голям и продължава да е най-добрият ми приятел... след кучето", заяви Албена и предизвика смях и аплодисменти от аудиторията.


Когато се сдобила с първото си куче-водач - Камила от Германия, с която си говорели на немски, животът на Албена се преобърнал и осъзнала, че никога повече не иска да живее без куче. Обаче се замислила и, че това куче някога ще я напусне, както и че повече незрящи хора в България трябва да имат достъп до такова улеснение и да не се налага да плащат огромни суми за кучета от Германия.


Така се ражда идеята за фондацията, която да обучава кучета-водачи. "Това е идея с много енергия, защото е концентрирана върху любовта между човека и кучето, защото не излъчва проблем, а дава решение", заяви Андреева и разказа за няколко случая на хора, чиито светове станали по-светли, благодарение на четирикраките си партньори. Кучето е не само улеснение, но и терапия за самочувствието на незрящите, кучето живее заради теб и не поставя условия, разказа още Албена Андреева и покани всички желаещи да посетят базата на фондацията в "Люлин", ако са любопитни да видят как се обучават помощниците.


В третата част на форума, посветена на екипните представяния, на сцената се появиха Димана и Георги, които разказаха за мисията на Колектив "Космос" - група от архитекти, дизайнери и ентусиасти, които от любов към автентичността, решили да спасят и възстановят сградата на едно от най-големите и стари кина в България - "Космос" в Пловдив.


Масивната сграда, построена през 1964 г., е жертва на многобройни апетити и интереси през годините. През 1999 г. е прекратена дейността на киното и то започва да се експлоатира по най-различни наичини - поделя се на части с изграждане на стени и служи за дискотека, видеотека, интернет клуб и каквото още е било потребно в различни моменти. През 2011 г. се издава заповед да се събори и на мястото да се построи паркинг. Спасено е след протести и дори се провежда конкурс за реставрирането му, но спечелилият проект така и не се реализира.


В крайна сметка през 2013 г. Димана, Георги и компания организират гражданска инициатива за почистването и връщането на киното към автентичния му вид и дейност. Започват усилена работа с дарения от строителни компании, ангажирани с каузата - възстановява се оригиналната архитектура на сградата, подновяват се инсталациите и т.н. Амбицията на Колектив "Космос" е киното да си върне старата слава, но и да добави нова - на културен център, където да има място за всякакви изкуства и събития. "Кино "Космос" беше една от спирките на комисията, която избра Пловдив за културна столица на Европа, така че може би сме допринесли" - отбеляза архитект Димана Бикова.


Следващи на сцената бяха Виктория и Йоана от втория випуск на Академия "Ключ", в която млади хора могат да научат как работи гражданския сектор и получават възможността да стажуват в неправителствени организации. Посланието на момичетата чрез личните им примери беше съвсем просто: Излез от зоната си на комфорт, защото ако не го направиш, няма да се развиваш и ще тъпчеш на едно място.


"Благодарим за отключването", написаха момчетата от <a href="https://www.facebook.com/140ideas" target="_blank">"140 идеи" във "Фейсбук"</a> страницата си след края на форума.

© 140 идеи

"Благодарим за отключването", написаха момчетата от "140 идеи" във "Фейсбук" страницата си след края на форума.


Накрая Николай Петров, един от четиримата художници на графити в екипа "140 идеи", излезе на сцената и обяви, че ще поговори за лешоядите. Първата асоциация за лешоядите не е никак положителна и същото важи и за графитите. За лешоядите - че това са мръсни, грозни, зловещи птици, които се хранят с мърша, а за графитите - че са драсканици, вандализъм. Обаче според Николай така както наличието на лешояди е признак на здрава природа, защото те са "санитарът на природата", така и за графитите може да се каже, че "естетическият санитар на града".


Младият художник показа поредица от снимки на стени и сгради, които "140 идеи" са преобразили и разказа, че с рисунките си винаги се стремят не само да направят едно място по-красиво, но и да предадат послание. Едно от последните им творения например е посветено на египетския лешояд.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK