Георги Данаилов, писател: Революцията е театър, но смъртта е реална

Георги Данаилов на Аполония, 2000 г. Снимка Бистра Бошнакова

© Бистра Бошнакова, Портал "Култура"

Георги Данаилов на Аполония, 2000 г. Снимка Бистра Бошнакова



"Дневник" препубликува интервюто с писателя Георги Данаилов пред портал "Култура" за новата постановка по пиесата му "Солунските съзаклятници" в Народния театър "Иван Вазов". Следващото представление е тази неделя. Разговорът води Панайот Денев.

Режисьорът Стоян Радев работи по текст, писан преди 32 години, имал голям успех сред публиката, хвален и награждаван. През 2006 г. имаше нова постановка. Сега това се случва отново – нещо твърде необичайно за съвременна българска драматургия. С Георги Данаилов разговаряме в родопското село Ковачевица, където той живее от години. В началото писателят ми напомня какво е писал за пиесата през 2001 г. в третата част на своята книга "Доколкото си спомням":

Тероризмът е зло. Фанатизмът е зло. Но ограничените обяснения, които се дават за тях, са още по-голямо зло. Когато преди години работех над пиесата "Солунските атентатори", прекръстена за всеки случай в "Солунските съзаклятници", аз се опитах да вникна в психологията на тези нашенски момчета или поне да се опитам да ги разбера. Да, те са били обсебени, след като могат три години подред да копаят тунел под улицата край Отоманската банка в Солун, да изнасят пръстта в джобовете си, да се задушават от липсата на въздух.


Те са решили да загинат в атентатите и това решение е било непоколебимо, те са избрали собствената си смърт  да загинат, при това анонимни, неизвестни, защото не желаят и капчица суета да замърси святото дело. За да не остане никакъв спомен за тях, те изгарят дори фотографиите си. Техният идеал е Свободата. Те се посвещават на него и понеже представата за свобода си остава абстракция, учениците от Солунската гимназия са влюбени повече в смъртта, отколкото в свободата.


Те се обричат и тази обреченост ги привлича по-силно от идеята за въстание, те са против него, защото знаят, че то ще се провали. Да взривят Отоманската банка за тях означава да взривят Европа, нейните пари, нейните интереси, защото тя е глуха и сляпа за страданията на Македония и нищо не е в състояние да я разтърси, нищо освен мръсните й пари. Дотук като че ли има аналогия с днешните терористи. Но за разлика от тях момчетата на Орце Попйорданов не желаят човешки жертви, техният тероризъм е идиличен. Сам Орце предупреждава за предстоящата експлозия директора на банката, който живее в същата сграда.




Георги Данаилов на журналистическите награди "Паница" през 2003 г.

© Красимир Юскеселиев, Капитал

Георги Данаилов на журналистическите награди "Паница" през 2003 г.


Да започнем подред. Как се роди идеята за тази пиеса?


Честно казано, идеята дойде от страстта, напрежението, преживяванията, свързани с филма "Мера според мера" на Георги Дюлгеров, сниман главно в Ковачевица. Естествено у мен се прояви интерес към събитията от този период и неочаквано реших, че историята на солунските съзаклятници, или да ги наречем атентатори, или т.нар гемиджии, е не само твърде интересна, а и разтърсваща и може би си заслужава да се напише една пиеса на тази тема. Седнах и работих май цяло лято, може би повече и тогава получих подкрепата на режисьора Красимир Спасов, който също много се запали от тази история. Седяхме тук, в тази къща, дни и седмици и работихме сцена по сцена.


Забавното беше, че първата постановка направи самият Жоро Дюлгеров в театъра в Димитровград. Беше един прекрасен спектакъл с много настроение, с много чувство, с хумор, който той успя да изведе, и с добри актьори. Тогава бяха съвсем млади, момчетии, но станаха впоследствие едни от много добрите актьори… След това дойде вече премиерата в "Сълза и смях" в София, която, не мога да отрека, мина с голям успех. Не мога да си спомня колко представления се изиграха, но Красимир Спасов беше събрал състав от действително добри актьори. За голямо съжаление повечето от тях не са живи. Отидоха си Антони Генов, Илия Караиванов, Венци Кисьов, отиде си и Стойчо Мазгалов, който, макар и частично, участваше.


Разбира се, водещата роля беше за Васил Димитров, който създаде образа на Стареца, всъщност историка, разказвача, както искаш го наречи, със своята силна и много странна съдба след атентатите. Павел Шатев, който най-напред е осъден и интерниран в Либия, в пустинята, където решава да избяга и, моля ти се, изкопава черепите на загиналите свои другари, носи ги чак до Македония и ги погребва там. Павел Шатев като човек е революционер. Като не знаеш какво да правиш с живота си, ставаш революционер, като не знаеш какъв – ставаш болшевик. По едно време той е бил преследван от българското царско правителство за противодържавна дейност.


В полза на Москва?


В полза на Москва, разбира се. Тогава Симеон Радев отива при цар Борис Трети и му казва: "Ваше Величество, него султанът не го уби!" И всъщност след една година Павел Шатев излиза от затвора и става министър на просветата – в Македония.


На едно място в пиесата подмяташ, че той може би е наивник, но какъв е?


Нека да съдим за живота му по неговата участ, която участ е трагична. Той се противопоставя на желанието българският език, българската реч да бъде все повече отстранявана от т.нар. македонски език. Поради тази причина него го уволняват, интернират, никакъв министър вече не е и действително той умира, както се казва от всички, на бунището. Това е Павел Шатев.


Книгата му е много интересна – "В Македония под робство". Той има едно развитие, да го наречем, от детето – бунтар, което копае заедно с Манджуков в Цариград, но понеже турците ги надушват, те бягат и продължават да живеят под земята. Три години копаят в Солун. Кой човек би се хванал? Това са, как да ги наречем – съдбовни каузи…


Какви книги, източници си чел навремето освен съчиненията на Шатев? До каква степен вярваш на спомените?


Всичко съм чел. Христо Силянов, разбира се – "Освободителните борби на Македония" и спомените му. Четох всички интервюта, които оцелелите герои са давали пред проф. Любомир Милетич: Борис Сарафов, Иван Гарванов, Павел Шатев, Даме Груев, който не е участвал пряко в атентатите, убиват го значително по-късно, но той е знаел какво се подготвя… Цялата история е потресаваща – наивна и същевременно много тъжна.


Ти така я представяш в пиесата…


Смятам, че  те са заслужили съдбата си, те са искали да загинат, загинали са, искали са да не убиват, не са убивали, с няколко изключения… Това е много интересно и като драматургичен, като литературен прототип за такъв тип хора.


Борис Сарафов ти е симпатичен, личи си в пиесата?…


Борис Сарафов е блестящ образ. Той действително е бил много симпатичен. Хубав, напет, с чувство за хумор, с лек тарикатлък по македонски. Те са от тук, от село Илинден, там са родени с брат му Кръстьо. Освен другото Борис Сарафов е бил доста мразен от така наречените санданисти (приближените на Яне Сандански, бел. авт.), които, общо взето, са донесли само зло с всичките си и "младотурски", и други действия… Убийството на Сарафов, както и на Гарванов са абсолютно безсмислени. Убиват ги заради борбата за власт. Нататък започва едно изтребление помежду им. Действително Борис Сарафов ми е симпатичен образ и освен това той беше много добре изигран от Марин Янев навремето. Защото някой път големият актьор прави ролята, а не ролята прави артиста.


Всъщност в тази пиеса има само един-два измислени образа.


А жените – те драматургичен ход ли са, или в тези образи има и нещо документално?


И англичанката, и Ана Шепец са исторически личности. Лелята е някакъв събирателен образ на българките от Солун – чудесно изиграна навремето от Ани Бакалова. Цветана Манева играеше кабаретната актриса Ана Шепец, жената, която казва, че й е омръзнало да спи върху сто килограма динамит, скрити под кревата. Защото "нали невинаги си лягам сама, представи си някой по тежък…". Много добре го играеше, макар да не беше в нейния стил.


Каква беше съдбата на пиесата?


Тръгна по българските театри, там, където имаше възможност да бъде поставена, защото е тежка, голяма, с много действащи лица. Беше първата работа на младия Стоян Камбарев в Русе – прекрасен спектакъл! Хубав спектакъл беше направил Пламен Марков в Сливен – с изключение на финала, измислен от него. Там млади актьори бяха Атанас Атанасов, Ивайло Христов, който играеше Орце. Но режисьорът накрая допусна едно своеволие и така лиши пиесата от завършек. Защото реши, че всички трябва да загинат едновременно, скачайки някъде и така – край, няма ги.


Според мен това беше съвършено излишно. Единственият театър, който не пожела да постави "Солунските съзаклятници", беше кърджалийският – директорката казала: "Ние тук втора Полша няма да правим!". Пиесата спечели награди на прегледа на историческата драма във Велико Търново.


През 1961 г. има югославски филм за гемиджиите. Ти знаеш ли за него?


Не само че знам, но съм го и гледал. Играеше един прочут югославски актьор – един такъв като супермен. Обаче нищо не мога да си спомня, само че беше на бум-бум изградена цялата история. Екшън…


Богоборството, или не знам как инак да го нарека, което го има във всяка твоя книга, във всичко писано и изговорено от теб, в пиесата твоето убеждение ли е, сложено в устата на Димитър Мечев: "Търся бога да му искам сметка, но него го няма…"? Или го има у някои, или във всичките тези момчета? Струва ми се, че този е много важен монолог в пиесата…


Мисля, че той е един от най-силните монолози в тази пиеса. Като се отстраня от моите лични религиозни, атеистични, или както искаш, схващания, струва ми се, че такова раздвоено отношение към религия, към бог е било типично за младите хора по онова време. Няма нужда да отидем и към Иван Карамазов. Това е усещането на мислещия човек, който търси бога, надява се, че той съществува, но никъде не го намира.


Ти имаш ли свидетелства, че го е имало в тези момчета?


За Димитър Мечев се знае. Той е по-възрастният, бил е миньор в Перник. Виж, трябва да се знае, че малко или много образите на солунските съзаклятници са събирателни. Тъй като в атентатите участват не четирима, както е в пиесата, а са петнайсетина. Не можех да изкарам толкова на сцената…


На какъв принцип ги събра?


На принципа на  различните характери. На обзети хора. Тези четиримата са били главните действащи лица тогава. Останалите са по-периферни участници. Например истина е, че Коста Кирков е ограбил баща си. Краде за революцията. Орце Попйорданов е двигателят, абсолютно посветилият се човек на действието, който нищо друго не го интересува. Той е там, копаят, задушават се, готов е даже да извърши убийство… Той е и диктатор.


Внася ред?


Без това не може.


В пиесата има покъртителен разказ за убитото куче в Цариград… Това измисли ли го?


Неее! В тази пиеса има твърде малко измислени неща. Сега историческото им тълкуване може да бъде различно, но историята си е история. Много е интересно противопоставянето – не сме съгласни да правим въстание, защото то няма да успее. Ние не можем да се бием срещу стотици хиляди турци, трябва да направим нещо друго – да ударим на Европа капиталите. Това е все едно като КТБ бе… Това е тяхната логика. Абсолютно реално е противопоставянето на организацията и тези момчета. Те са отишли при учителя Гарванов и са му казали: "Ще те убием, ако ни пречиш!" А той пък им дава акъл. Гарванов от гледна точка на логиката е най-образованият между тях. Не само защото е даскал, завършил е физика в Австрия. Бил е човек с големи познания и всичко му е било ясно.


Имаше ли някакви неприятности преди 32 години с властимащите органи?


Не. Според мен тази пиеса няма нито антимакедонски, нито антибългарски характер. Но беше интересно при обсъждането. Далеч преди художествения съвет в театъра. Тогава се правеха обсъждания в управление "Театри" в Министерството на културата. Присъстваха "забележителни" личности като Владимир Каракашев и Юлиан Вучков. Никога не мога да забравя забележката, която направи Вучков: "Абе, Георги, доста в отрицателна светлина си поставил Гарванов… Аз казвам: "Такова е отношението на моите герои към него." "Е, да, ама той е председател на революционния комитет!" Щях да падна!


Съвсем деликатно си пипнал езика на твоите герои. Не ти ли се е искало повече да го доближиш до техния някогашен говор? Те не са говорели тогава така, както сега говорят от сцената.


Така е, истина е, че аз внимателно боравех с езика, който, между другото, по онова време е една мешавица и има голяма неяснота. Основното възражение срещу филма "Мера според мера" беше, че не е този езикът, на който са говорели. Но езикът там се изменя, като изминеш дори няколко километра.


Чия е идеята да си унищожат снимките, да не остане никаква следа от тях? Наистина ли е на Коста Кирков? Той казва: "Нищо не требе да остане от нас, нито на небето, нито на земята…"


Само от Коста Кирков никаква снимка не е останала, не знаем как е изглеждал. Идеята е на Орце Попйорданов – да си изгорят снимките. Коста Кирков дава снимка като дете и той му вика: "Прати я на вашите да си те гледат." Само Мечев казва: "Немам снимка, не се снимам, грозен съм…"


И в пиесата, и навсякъде, също както е с т. нар. атеизъм, много те занимава предателството. Сред българите и не само…


Има даже монолог на предателя… Българската история е история на предателства. За голямо съжаление. Който не му се вярва, нека да прочете Захари Стоянов. Това се е случило и в моя род. Ботевият четник Прокопи Дянков, брат на прабаба ми по бащина линия, като избягва от Вола, където при неизвестни обстоятелства загива Ботев, се скрива за известно време в една пещера и едно овчарче го предава. Много сложен въпрос е защо го има предателството. Не знам дали сериозен автор може да се заеме да изследва теория на предателството. Когато предателството е от страх, когато са те измъчвали и пребили, и кажат: "Кажи го" – е едно. Когато предателството е за изгода – е друго. Общото според мен е конформистката нагласа на хората. У нас тя продължава от 9 септември и досега. Готовността на хората да се подчиняват на чужда воля.


Това е obedience to authority – подчинение на авторитета, изследвано с прочут експеримент от американския социален психолог Стенли Милграм в Йелската университетска лаборатория. Милграм търси отговора на въпроса за принуждаващата и възнаграждаващата власт, които се основават на подчинението, а това от своя страна насочва към определена санкция или награда. Опитът е оспорван както от етична, така и от техническа гледна точка. Връзката с предателството не е пряка, но говори за една нагласа за конформизъм.


Много ми е интересна сцената, в която Лелята пита: "Когато извоювате свободата, какво ще правите с глупаците, защото глупавият, кога е на свобода, дваж по-глупав става, иначе барем се потайва?" Казва го Лелята, но както и да ми отговориш, знам, че това си е чисто твое съмнение.


Робството, или по-добре да го наречем подчинението, е състояние, в което ти си знаеш тавана. Гледаш там нещо да спестиш, някак да се уредиш… Никой човек не е сигурен, че е глупак. И не вярва, че това е възможно. Поради което се наема да отиде в Народното събрание…


Да стане министър…


Да, да стане министър. Ей такива работи. Ама колко му е. И ето – открива се хоризонт за действие. Така съм го мислил, така съм го написал.


И друг много важен въпрос, който поставяш, но не даваш ясен отговор: всички ли искат свободата? Въпрос, който ми се вижда в момента свръхактуален. Има една реплика, дето питат един овчар какво иска – свобода или още пет овце…


По онова време, когато пишех пиесата, не бях чел внимателно "Записките…" на Захари Стоянов. Има една фраза на Стефан Стамболов след Старозагорското въстание: "Можеш ли насила да накараш един народ да обикне свободата?" Оказва се, че сигурното си е по-сигурно. Свободата е свързана с чувството за самосъхранение. Ти не знаеш колко ще бъдеш свободен при  новосъздалата се обстановка. Ти дори не знаеш какво ще правиш. Има едни изумителни мисли в книгите на Алберт Швайцер. Казва, че цялото развитие на човечеството разграничава мисленето от свободата. Правото да мислиш сам винаги е било ограничавано и така се е посягало на човешката свобода.


"Да мислиш можеш ти свободно, но да си мълчиш е по-удобно…"


Чий е този цитат?


Мой си е цитатът.


Продължава ли да е актуално изреченото от твоя герой Гарванов – че нищо не обединява така хората както омразата… И омразата ще ги погуби?


За съжаление, мисля, че да. Всички национализми, всички фашизми, всички расизми търсят врага, но не само това. Пределно ясно е, че така наречената ксенофобия е нещо вродено във всяко живо същество. Непознатото същество те дразни – дали няма да посегне на теб… Той е друг, не си ти… И от тази гледна точка това се развива в национализъм, който е пълна щуротия.


Накрая Старецът, но всъщност ти, авторът, твърди, не е много сигурен, но безнадеждността ражда терора… Само безнадеждността ли? Актуалността на тази пиеса, освен от болката Македония, идва и от терора, който днес залива света…


Мисля, че този израз: Безнадеждността ражда терора – си тежи на мястото и днес това непрекъснато се доказва. Колкото са по-отчаяни и обезверени хората и колкото повече оръжие и средства за унищожение имат в ръцете си, толкова повече… Каква би била съдбата на т.нар. Ислямска държава? Почти сигурно е, че е безнадеждна. Те това не го имат предвид. Бунт, не знам защо. Не знам… Ами тези млади хора, които се самозапалват. Какво е да избереш този род смърт, да цвърчиш… Един протест срещу безнадеждността.(Разговаряме по-малко от 24 часа преди трагедията на Лидия Петрова при шадравана пред президентската канцелария – бел. авт.)


Сериозно мисля, че днешната цивилизация е пред заник. Ще припомня тук лудия американски математик, анархист, примитивист и социален критик Теодор Качински, който извърши поредица атентати с писма-бомби в продължение на 20 години, при които уби трима и рани 23 души. Той е в затвора, ще остане там до края на живота си, убеден, че свободата и технологичният прогрес са несъвместими. От това следва или неизбежна гибел, или цялостна революционна промяна на обществото.


Накрая твоят герой Борис Сарафов казва, че революцията е театър, в който героите умират наистина…


Какво повече да кажа, то е достатъчно ясно. Революцията е театър, защото революционният подтик е драматичен, показен, театрален. Но смъртта винаги е реална…


Георги Данаилов подготвя нова книга, още без заглавие. Ще включи два големи предговора, които написа неотдавна – за последното издание на "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов и за "Страница от политическото ни възраждане" от Марко Д. Балабанов. Както и други неща, сред които успях да видя "Заговорът на посредствеността", разтърсващ текст, посветен освен другото и на разправата на некадърниците с двамата велики  Рангел Вълчанов в киното и Крикор Азарян в театъра.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (41)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Данаилов да беше прочел спомените на Петър Манджуков "Предвестници на бурята", издателство Шрапнел, преди да почне проекта си.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  2. 2 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 434 Неутрално
  3. 3 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Такъв ни е "елитът", Andru...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  5. 5 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    Удоволствие за мен е да чета интервю на един достолепен ерудит като Панчо Денев с може би най-сладкодумния български съвременен (жив) писател!

  6. 6 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#4] от "kr":
    [quote#4:"kr"]само светци сте се събрали в този форум [/quote]
    Не е задължително да си светец. Достатъчно е да си почтен човек!

    The best way out is always through Robert Frost
  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4581 Неутрално

    Харесах интервюто. Мисля че Данаилов е умен човек и има какво още да каже.

    klimentm
  8. 8 Профил на carwindwrclir
    carwindwrclir
    Рейтинг: 488 Неутрално

    "Революцията изяжда децата си." Другарят да не заплашва артистите?

    And so something which I thought I was seeing with my eyes is in fact grasped solely by the faculty of judgement which is in my mind.
  9. 9 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1516 Любопитно

    Защо само на умните,ерудираните,талантливите им държите гарез за ДС въженцето,което ги е стягало за врата?Парламент,журналисти ,бизнес са пълни с ДС-ари,ама от тъпите и неинтересните.Но щом някои с талант се окаже свързан с десарите,тутакси всичко останало вече няма значение.
    Ненавиждам цялата смазваща ситема на ДС,принудила и хора като Георги Данаилов и Вера Мутафчиева да оцапат съвестта си с примирено сътрудничество.Мразете насилниците,не огъналите се,но не навредили никому.

  10. 10 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    До коментар [#9] от "Лелка":

    Точно така е. Сложиха в един кюп всички ченгета заедно с хората "с картончета" и набързо внушиха, че тези с картончетата са виновни за всичко. На баш зловредите доносници има публикувани и доносите им, но те и до ден днешен са едва ли не моралния коректив в държавата

  11. 11 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1967 Неутрално

    "Когато извоювате свободата, какво ще правите с глупаците, защото глупавият, кога е на свобода, дваж по-глупав става, иначе барем се потайва?"

    Мъдрост...много голяма мъдрост...

  12. 12 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1568 Неутрално

    До коментар [#9] от "Лелка":

    Браво!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  13. 13 Профил на Maradona
    Maradona
    Рейтинг: 460 Неутрално

    Уж дневник е за демокрация и лустрация ,пък какво излиза и тука ченгетата са на почит!?

  14. 14 Профил на chudomor
    chudomor
    Рейтинг: 427 Неутрално

    данаилов












    Данаилов е талантлив писател.
    Талантлив е...
    А това, че се е заточил в Ковачевица /или Майнино/ показва, че душата му няма покой...






    От идиоти отговор не чакам
  15. 15 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1567 Неутрално

    До коментар [#13] от "axmet":

    Данаилов какво общо има? Да не би да заема някоя висока държавна длъжност?

  16. 16 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    На една крачка сте от възможността да превърнете доносниците на ДС в мъченици и герои.
    Може да го направите. Никой не ви пречи. не ви преча и аз.
    Но според мен те не са нито мъченици, нито герои. Предпочели са кариерата пред почтеността.
    Тогава би трябвало да приемете и Доган?! Ами той е просто едно ченге.
    Тогава би трябвало да приемете и патриарх Максим и днешният състав на Светия синод, където 99% са от ДС.
    Приемете и тях! Това също са хора, които са подписали само една декларация. Че ще изпълняват нарежданията на ДС. Само това.
    Но тогава би трябвало да приемете, че вие и вашите деца ще живеят в общество, в което се приема правото да бъдеш непочтен. Правото да живееш двойствен живот. Правото да изпълняваш заповедите на задкулисието. Самият ти да стоиш зад кулисите.
    Тогава не се възмущавайте от днешното състояние на страната ни. Тя е такава, каквато е, заради това задкулисие.
    Така е.

    The best way out is always through Robert Frost
  17. 17 Профил на carwindwrclir
    carwindwrclir
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#10:"Митев"]Точно така е. Сложиха в един кюп всички ченгета заедно с хората "с картончета" и набързо внушиха, че тези с картончетата са виновни за всичко. На баш зловредите доносници има публикувани и доносите им, но те и до ден днешен са едва ли не моралния коректив в държавата [/quote]

    наистина ли си мислиш, че това е най-страшното - запознай се с делата на "народния съд", да разбереш колко невинни са го отнесли, а и абсолютно незапознати, на които им е отнета собствеността. Тези заслужават точно това, всичките(много малко изключения, според банковите сметки )!

    And so something which I thought I was seeing with my eyes is in fact grasped solely by the faculty of judgement which is in my mind.
  18. 18 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#15:"luda_krava"]Да не би да заема някоя висока държавна длъжност? [/quote]
    Сега не.
    Но , както той, така и Вера Мутафчиева, е бил в определен период Председател на Агенцията за българите в чужбина...вижте Уикипедията!

    The best way out is always through Robert Frost
  19. 19 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 575 Весело

    Налага се и най-публично да си признаем, че
    Георги Данаилов е изтърпял добросъвестно и с дълбоко покаяние хнародната "присъда" в Ковачевица, където е положил и тежък и висок, общественополезен труд ...
    Предлагам да остане там, колкото Господ му е отредил ...
    Това, до всички хинквизитори от по-горе ...

  20. 20 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    До коментар [#16] от "Realistka":

    Реалистке, забави малко темпото и си припомни, че картотекирани в различни управления на ДС има и сред концлагеристи, и сред обикновени многодетни родители по селата... Нещата никъде не са еднозначни, дори и в картончетата на ДС.

    Сега ти си на крачка да ни заподозреш в тайно сътрудничество, но повярвай, никой не защитава гадовете, а само потърпевшите. Не казвам, че непременно Г. Данаилов или В. Мутафчиева са потърпевши, това още никой не знае, но все пак е добре да сме по-внимателни в обобщенията!

  21. 21 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#19] от "dimko":

    Инквизитори ли?!
    Ти гледал ли си документалния филм "Горяни"?! За да видиш какво значи почненост на обикновени селски хора, двама, от които присъстваха на премиерата. На единият от тях, както той разказва, като излиза от лагера (мисля, че беше 15 години присъда) веднага му предлагат да подпише декларация за сътрудничество с ДС. Той отказва. И офицера му казва:
    - Като не подписваш ще ходиш да чукаш чакъл!
    - Ами ще ходя, но няма да подпиша!
    Видях го с очите си, този истински герой и мъченик! Глдайте филма. Той поне е в You Tube!

    The best way out is always through Robert Frost
  22. 22 Профил на otg46594191
    otg46594191
    Рейтинг: 667 Неутрално

    [quote#9:"Лелка"]Ненавиждам цялата смазваща ситема на ДС,принудила и хора като Георги Данаилов и Вера Мутафчиева да оцапат съвестта си с примирено сътрудничество.Мразете насилниците,не огъналите се,но не навредили никому. [/quote]

    Подкрепям!+++++++

  23. 23 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#20] от "Митев":

    Знаеш, че не обобщавам! Гледай "Горяни". Писах вече!

    The best way out is always through Robert Frost
  24. 24 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4581 Неутрално

    До коментар [#16] от "Realistka":

    Имаш право, ако затвориш очи за един ,значи да приемеш всички,въпроса е много сложен специално за тези хора които нямат тежка вина .Все пак да ги сравняваме с агентитеДимитър,Павел и други подобни не е правилно.

    klimentm
  25. 25 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3800 Неутрално

    Х 0000 2014

    Интерсно и съдържателно интервю, но... потвърждава

    Тавана на таланта, интелекта... на интервюиращ и интервюиран, на поръчителите на интервюто и публикацията и т.н.

    Атеистичен Таван.
    Неволна или волна Амнезия.

    "Амнезия" за Многовековна Световна Християнска Цивилизация
    преди, по време на антиправославния фараонски тоталитаризъм "Ленин", както и след -- в България, Европа, Русия и целия Свят, повече или по-малко.

    "Амнезия" за многоликия и агресивен Интер национален Марксизъм: матрица за себеподобни комунизъм, социализъм, изми и крации, вкл. партокрации, клептокрации и лъжедемокрации.

    Добре известно е, че днешните и вчерашни човешки грехове са разновидности на познати древни.

    В човешки индивидуален "мащаб", както и групов.

    Известни са и без модерна социология американска или друга,
    за да се пак открива... топла вода... или _чужда_ вина (соционелогична или друга).

    Има неща много истински в интервюто, но недоизречени.

    Доброто е реалност "паралелна" с недоброто.

    Донякъде е въпрос на личен избор - отново и отново - през Целия Живот.

    Добрата реалност се губи... в пост тоталитарното интервю на тоталитарен талант.

    Българският народ (като много други) е оцелял като приобщен в световната Християнска култура, нравственост и етика
    (без да се идеализирана, каквото и иначе да е).

    Такова е било Българското Възраждане през 19 век,
    такива са били повечето български и други борци за освобождение, "революционери".

    Европейска Християнска освободителна война е била
    руско-турската: при цар Александър II.

    След Гърция, България се освободила по-рано от (географска) Македония, но (също) частично.

    Не след дълго са разкъсани и затворени в два антитеистични марксистки соцлагера (на СССР и Югославия), плюс "свободни части" наоколо.

    В интервюто не е казано, но естествено се разбира, че македонските солунски "съзаклятници" срещу Отоманската банка
    произхождат от Християнска култура.
    Така са възпитани - да уважават човешкия живот като Свещен.

    Същевременно, поради отчаяние, други влияния или каквито и да са причини, били "фанатици" в очите на "нормалните" хора.

    Избрали да жертват _само_себе_си_ в борба с брутално Отоманско, "Европейско" и пр. потисничество,
    като взривят известна Отоманска банка,
    като при това останат анонимни за земната суета.

    "Аналогично" на много и много "национални" герои,
    вкл. някои християнски светии, почитани през вековете
    от един или друг народ по света.

    "Аналогично" на Апостола на Свободата Васил Левски.

    ЗА НАШАТА И ВАША СВОБОДА.


    "Продължава ли да е актуално изреченото от твоя герой Гарванов – че нищо не обединява така хората както омразата… И омразата ще ги погуби?

    За съжаление, мисля, че да. Всички национализми, всички фашизми, всички расизми търсят врага, но не само това. Пределно ясно е, че така наречената ксенофобия е нещо вродено във всяко живо същество. Непознатото същество те дразни – дали няма да посегне на теб… Той е друг, не си ти… И от тази гледна точка това се развива в национализъм, който е пълна щуротия."

  26. 26 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1901 Неутрално

    До коментар [#22] от "dombi":

    ОК, но не може накой без морал, да се опитва да играе ролята на моралист и да дава морална оценка на епизоди от историята хора, които са приели смъртта в името на идеали. Има ли право да го прави

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  27. 27 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#24] от "klimentm":
    [quote#24:"klimentm"]специално за тези хора които нямат тежка вина .Все пак да ги сравняваме с агентитеДимитър,Павел и други подобни не е правилно.[/quote]
    Какво значи "тежка" и "лека" вина?
    Вие знаете ли колко тежка е нечия вина?! Щото аз не зная. Архивите не са открити. Ние не знаем много от нашата близка история. Колко животи са били погубени по нечий донос?! Ние не знаем Аз гледах неотдавна филма "1989" ! Бях потресена! Бяха показани събития от лятото и есента на 1989 г., за които ние не сме имали и понятие че се случват. А какво остава за архиви на ДС.
    Аз ви предложих да гледате филма "Горяни" Гледахте ли го? Гледайте го и тогава ще си говорим.


    The best way out is always through Robert Frost
  28. 28 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Георги Данаилов работи с режисьорката Иванка Гръбчева. Тя е дъщеря на партизанката Митка Гръбчева, която е извества с това, че застрелва в упор ген. Стефатов, военен с мвого заслуги.
    Вижте Уикипидията за гет. Стефанов и за Митка Гръбчева.

    The best way out is always through Robert Frost
  29. 29 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4581 Неутрално

    До коментар [#27] от "Realistka":

    Имаше хора които са подписвали декларации за сътрудничество само за да излязат зад граница или за да останат на работата която са заемали но никога не са писали доноси.Имаше и такива разбира се които без да са били сътрудници бяха по опасни и от тях.Не казвам че те трябва да бъдат оправдани от нас морално или по какъвто и да е било начин.
    Спомням си какво каза Дертлиев когато комунистите навремето подхвърлиха няколко досиета във ВНС Когато си в затвора и ти кажат че близките ти са навън и от теб зависи дали да останат там или да те последват в лагера или затвора почти няма начин да не се съгласиш да подпишеш каквото и да е.
    Вярно е също че не знаем кой каква вина носи и какво е правил.Не вярвам вече че и някога ще научим .
    Колкото до филма гледал съм го,и мисля че това е част от една напълно непозната за много от нас история на България.
    Самата дума"горяни' съществуваше преди почти нелегално и беше обкръжена с някаква тайна и нещо недоизказано.Чак през 1985 се запознах с един такъв човек съвсем случайно и постепенно разбрах за какво става дума.

    klimentm
  30. 30 Профил на Maradona
    Maradona
    Рейтинг: 460 Неутрално

    До коментар [#15] от "luda_krava":

    Не искам младите да му четат мнението, той е донасял, топял е хора !За хигиена говорим!

  31. 31 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1567 Неутрално

    До коментар [#16] от "Realistka":

    Реалистке, нещата не са само черно и бяло, нали си гледала филма Sophie's Choice? Ако не си, гледай го.

    Погледнах в Уикипедия. Да, бил е за 2 години председател на Агенцията, а не е трябвало. Не е трябвало да бъде допускан до държавни длъжности. Все пак сътрудник на ДС не значи че е лош писател и не значи, че не трябва да бъде допускан да публикува, да се поставят негови пиеси и т.н. ако те не нарушават с нещо законите, такова нещо би било цензура.

    Аз съм "за" всеки път, когато бивш сътрудник се изявява в публичното пространство да бъде отбелязвана неговата принадлежност към ДС, да знаят читателите или зрителите за кого става дума и да си правят изводите, но не и да се забранява на тези хора да присъстват в медиите. Всеки има право да се защити и да разкаже своята версия, а публиката ще реши доколко заслужава да му се прости, дали изобщо заслужава да му се прости.

  32. 32 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1567 Неутрално

    До коментар [#28] от "Realistka":

    "Тя е дъщеря на партизанката Митка "

    Не бива да обвиняваме децата за греховете на родителите им! Ако майка ми е крадла, с какво съм заслужила да ме наказваш? Аз не мога да си избера коя да ми е майка! Не мога и да си избера дали да отрасна при нея или не. Ще ме сочиш ли с пръст: "Ето, това е дъщерята на крадлата!"

  33. 33 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#31] от "luda_krava":

    Искаш да се изказваш! Изказвай се!
    Но не ме намесвай, като ми приписваш неща, които не съм мислила и не съм казвала.
    Какво било "писател", какво било "доносник".
    Хайде холан!
    Аз казах какво мисля по въпроса: За мен най-важното е да бъдеш почтен човек! В английския език думата е integrity, което значи "почтен" и "цялостен". ПОЧТЕН ! Точка.

    The best way out is always through Robert Frost
  34. 34 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#32] от "luda_krava":

    Хайде . сега пък проблема: бащи - деца! Майки - дъщери!
    Хайде холан!
    Аз говоря за ПОЧТЕНОСТ ! За това говоря! Точка.

    The best way out is always through Robert Frost
  35. 35 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1567 Неутрално

    До коментар [#30] от "axmet":

    Не си прав, младите могат да му четат мнението. Не е хигиена да затваряш устата на някого. Хигиена е младите да знаят наистина какво се случило, а не да романтизират соц времената.

    Младите трябва да знаят какво означава доносник на ДС, за да могат сами да направят своя избор доколко си заслужава да се вслушват в мнението на този човек. Не си ти този, който решава какво трябва да слушат младите, но ти си човекът, който трябва да изисква да им се даде пълната информация какъв е човекът, а те ще преценят оттам нататък какво да правят с информацията. Не решавай вместо тях какво трябва или не трябва да слушат, те не са дебили, ще разберат, ако си си свършил работата добре, вярвай им, те ще могат да дадат правилната оценка.

  36. 36 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1567 Неутрално

    До коментар [#34] от "Realistka":

    Аз не съм почтена, ако майка ми е крадла, това ли искаш да кажеш?

  37. 37 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#36] от "luda_krava":

    Каквото имам да кажа, аз вече съм го казала.
    Това е.

    The best way out is always through Robert Frost
  38. 38 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1567 Неутрално

    До коментар [#33] от "Realistka":

    Извинявай може да не съм те разбрала правилно, но професията на даден човек, няма отношение към обществените му дела. Един инженер не трябва ли да бъде допускан да работи, ако е бил агент на ДС?

    Колкото до почтенността, един мошеник определено не е почтен и заради него може да са пострадали много хора, но това основание ли е да му запушваме устата? Четох една книга на затворник, трафикант на наркотици и крадец, хич не бил почтен, но не смятам, че е трябвало да му забранят да пише и да публикува книгата си.

  39. 39 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#38] от "luda_krava":

    Повтарям:
    [quote#37:"Realistka"]Каквото имам да кажа, аз вече съм го казала.
    Това е. [/quote]

    The best way out is always through Robert Frost
  40. 40 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    А сега мнението на един друг човек. Прочете го. Дано нещо ви влезе в главите:
    Срам или страх
    Антоний Гълъбов

    Срамът предполага поне две неща – нравствени критерии и общо съзнание за щетите, които сме нанесли на себе си и на другите. Споделеният срам може да обедини една общност. Готовността да приемем, че онова, в което сме били въвлечени ни е покрило с позор, може да бъде градивна сила.
    Българското общество не постигна съгласие по един важен въпрос: дали това, което сме правили през тоталитаризма е позор или слава, както казва Ботев. Поради тази причина ние не споделяме общ нравствен хоризонт, нито имаме общи цели. Припомняме си избирателно, когато ни е удобно или когато се стремим да изглеждаме по подходящ начин. Затова и българската национална общност е в тежко състояние. Затова имаме толкова много патриотари и толкова малко истински патриоти.
    Продължават да ни лъжат, и ние продължаваме да повтаряме лъжите. Дори си измисляме нови. Отново и отново, докато напълно загубим чувство за реалност. Не вярваме на онова, което ни говорят, но и не искаме да погледнем истината в очите. Защото ни е страх, че ако само за момент напуснем мъгливата сянка на политическата пропаганда ще трябва да се запитаме: как стигнахме дотук? Затова предпочитаме да ни смятат за най-нещастните хора на планетата, но не и да се опитаме да променим онова, което уж ни правело нещастни.
    Страх ни е от това, че миналото не е свършило. Обвързаностите и зависимостите, компромисите и унижението не са си отишли. Прекалено много хора, свързани с това минало продължават да определят бъдещето на България. И те се страхуват, но от това, че биха могли да изгубят позициите и влиянието си. Преди двадесет и пет години, същите тези хора и техните родители изпитваха панически ужас от това, че спрямо тях могат да постъпят, така както те постъпиха с политическия и стопански елит на България през 1944 година. Но само дни по-късно, разбраха че нищо не е загубено и че ще успеят да удържат властта си чрез страховете на другите. И така двадесет и пет години.
    Вярно е, че младите хора в България не знаят почти нищо за тоталитарния режим. Вярно е и това, че мутациите на тоталитарната власт съвпаднаха с голямата Интернет-революция. Но, в това ново пространство се възпроизведоха старите клишета на комунистическата пропаганда и агитация, а истинските жертви на режима решиха, че е по-добре да сложат край на паметта и да гледат напред. Така младите хора в България продължават да повтарят защитните лъжи на собствените си родители но все така не са готови да отстояват правото си да знаят какво точно се е случвало в България.
    Продължаваме да се колебаем да посочим и да се разграничим от онези, които изградиха и продължават да поддържат виртуалната реалност на т.нар. „носталгия по социализма”. А те са тук, край нас, както онези прословути трактори „Беларус”, които никой не изнесе зад граница, а просто прибра в двора на партийния секретар на бившето ТЗКС. Но, най-абсурдното е, че именно тези хора, техните деца и внуци продължават не само да искат да ни управляват, а и да ни обясняват какво е демокрация и пазарна икономика.
    След края на национал-социалистическия режим в Германия се появява феномена „поколение без бащи”,. Колективната памет на германците запазва за дълго белезите на този чудовищен режим и чувството за вина, но малко по малко, десетилетия по-късно, възниква общата воля да бъде сложен край на този кошмар.
    В България обаче се появи „поколението без деца”. Стотици хиляди хора у нас продължават да настояват на собствената си лъжа, страдайки за това, че децата им ги изоставиха и отидоха да живеят там, където „народната власт” не е успяла да приложи на практика „диктатурата на пролетариата”. Парадоксално, но върху илюзиите и страховете на тези хора продължават да изграждат влиянието и богатството си децата на онези, които всъщност пропиляха живота им. Твърде много хора в България продължават да вярват, че „демокрацията” е прогонила децата им и ги е потопила в отчайващата социална изолация и самота, в която живеят.
    Паметта постепенно избледнява за сметка на пропагандното клише, което обслужва днешния ден, което се опитва да редактира собствения ни живот, за да осигури оцеляването на един фалшив политически елит в бъдеще.

    The best way out is always through Robert Frost
  41. 41 Профил на kirsner
    kirsner
    Рейтинг: 878 Неутрално

    До коментар [#40] от "Realistka":

    В България не по делата съдят, а по приказките. Може да си бил комунист и част от най-първите комунистически семейства, може да си бил агент на ДС, но ако днес заемеш "ярка антикомунистическа позиция", каквото е журналистическото клише, ти е простено. И същевременно може да си бил критик на комунистическата система, доколкото е било възможно, но днес ако не викаш здраво срещу комунизма, минаваш за комунист. Примери - на всяка крачка - от Дондуков 1 през Дондуков 2.....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK