Откъс от "Майстора на куполи" на Елиф Шафак

Автор на корицата Стоян Атанасов

© Издателство "Егмонт"

Автор на корицата Стоян Атанасов



В рубриката "Четиво" ви представяме откъс от новия роман на турската писателка Елиф Шафак "Майстора на куполи", любезно предоставен от издателство "Егмонт" и в превод на Красимира Абаджиева.


***


От всички хора, които Господ е създал и Шейтан е отклонил от правия път, малцина са онези, открили центъра на вселената, или мястото, където няма добро и зло, минало и бъдеще, аз и ти, войни и поводи за войни, а само едно безкрайно, спокойно море.




Онези, които видели центъра на вселената, онемели от красотата му. A aнгелите се смилили над тях и им дали право на избор. Ако искали да си върнат гласовете, трябвало да забравят видяното и сърцата им завинаги да страдат от липсата му. Ако пък предпочитали да запомнят красотата, щели да загубят способността си да различават истината от илюзията. И така, някои от тях избрали да останат с чувство на копнеж към нещо, но не знаели какво е, а други – с хиляди въпроси, на които не знаели отговора. Първите, или онези, които жадували да запълнят необяснимата липса, ще наречем "любовниците", а вторите, които се стремели да овладеят познанието, "учениците".


Майстор Синан често разказваше тази история на четиримата си главни калфи, един от които бях аз. Гледаше ни внимателно, сякаш искаше да проникне в душите ни. Бях суетен, колкото и суетата да не ми подхожда, и си мислех, че я разказва най-вече на мен. Задържаше погледа си върху лицето ми и аз извърнах очи, тъй като се боях да не разочаровам очакванията му, макар да не знаех какви са те. Интересно какво виждаше в очите ми. Допускаше ли, че ще бъда пръв в усвояването на знания, но че свенливостта ми ще бъде пречка за моята голяма безнадеждна любов?


Иска ми се да се обърна назад и да кажа, че се научих да обичам толкова добре, колкото обичах да уча. Дано да е така, защото, ако излъжа, утре ще се озова във врящия казан на ада, а знае ли човек дали това утре не е зад ъгъла – та аз съм стар като вековен дъб, макар и все още далеч от гроба.


Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти… Беше толкова отдавна, че спомените ми са се стопили и превърнали в притаена болка. В главата ми изплуват образи, може би създадени по-късно от моето въображение с надеждата да се освободя от чувството на вина към забравата. И все пак помня обещанията, които си дадохме и не спазихме. Странно, но лицата, които са от плът и кръв, изчезват, а думите, плод на дъха ни, остават завинаги.


Всички те си отидоха. Един по един. Само Господ знае защо напуснаха света, а аз съм още тук, макар и старец. Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и си мислят, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък.


Под един от тези камъни скрих малка тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я разтълкуват? Никой не знае, че в основите на една от стотиците построени от Майстора сгради, се спотайва центърът на вселената.


 


Агра, Индия, 1632




Истанбул, 22 декември 1574



След полунощ чу гневното ръмжене на най-големия звяр в султанския палат – каспийски тигър с жълти очи и златиста козина. Зачуди се кой и защо ли бе подразнил животното. Всички трябваше отдавна да спят – хора, животни, джинове. Будните по това време в града на седемте хълма бяха уличните пазачи, молещите се и изкушените от греха.


Джахан също не спеше. Работеше.


– Работата е нашата молитва – казваше Майстора. – Чрез нея се свързваме и общуваме с Господ.


– А той как ни отговаря? – попита веднъж Джахан.


– Като ни дава повече работа.


Джахан си каза, че ако това е истина, той би бил пръв приятел с Бог – нали се трудеше два пъти повече и усвояваше два занаята – на чертожник и на гледач на слонове. Учителят му е един. Той го уважава, обожава и тайно се надява да го надмине. Казва се Синан и е главният дворцов архитект на Османската империя.


Синан имаше стотици ученици, хиляди работници и още повече последователи и привърженици. Но само четирима калфи. Джахан беше горд, че е един от тях, горд и притеснен. От цялото дворцово училище с талантливи ученици Синан избра него, един прост слуга, един нищо и никакъв махут, дето се грижи за слона. Не се възгордя от избора, а напротив – смути се и се обърка. Изпитваше ужас, че може да разочарова единствения човек в света, който повярва в него.


Последната задача беше да проектира хамам с голям купол и фонтан в средата. Майстора даде указания: мраморен басейн с бойлер под него, отдушници в стените за парата и две врати на срещуположни улици, за да не се срещат мъжете и жените. Ето върху какво работеше Джахан през нощта, когато тигърът ръмжеше като същински звяр, а той скицираше на грубата маса в султанската менажерия. Нарисуваното му се виждаше лишено от изящество и хармония. Най-труден беше куполът. Основите можеше да направи и с двете си голи ръце, но не и сводовете и таваните. Как би искал хората да живеят под открито небе и да се гледат безстрашно със звездите…


Тъкмо се канеше да започне нова скица на откраднатата от султанските писачи хартия, когато тигърът отново изрева. Ръмженето прозвуча като кръвожадно предупреждение към приближаващ се враг.


Джахан отвори тихо вратата и чу поредния, не толкова заплашителен рев. Животните се разбудиха. Папагалът запищя в мрака, носорогът измуча, мечката изръмжа, лъвът изрева и леопардът му отвърна. Зайците затупаха нервно със задните си крака – така правеха винаги, когато бяха уплашени. Маймуните бяха само пет, но крещяха до възбог. Конете зацвилиха и затропаха с копита. В цялата олелия Джахан долови недоволното сумтене на слона, който не желаеше да се включи в общата врява. Наметна се, грабна маслената лампа и излезе на двора.


Въздухът беше свеж, с ухание на омайни зимни цветя и билки. Мъжете, които се грижеха за животните, седяха под близкото дърво и си шепнеха.


– Какво става?


– Животните са неспокойни – отвърна Дара, който отговаряше за жирафа.


– Да не е заради някой вълк? – предположи Джахан.


Преди две години, в една студена зимна вечер, вълците слязоха в града и тръгнаха из кварталите на евреите, мюсюлманите и християните. Незнайно как, няколко се бяха вмъкнали в двореца и бяха нападнали султанските патици, лебеди и фазани. Дни наред чистиха храстите и къпините от кървавата перушина. Но сега не беше нито толкова студено, нито пък имаше много сняг.


– Трябва да огледаме навсякъде – нареди укротителят на лъвове Олев. Той беше огромен, мускулест мъжага, със светла коса и мустаци. В менажерията никой не взимаше решение без негово знание. Всички го слушаха. Може би дори султанът би се възхитил на смелчага, който умее да командва лъв.


Разпръснаха се и огледаха конюшните, оборите, кошарите, клетките и кокошарниците, за да се уверят, че няма избягали животни. Всички бяха налице: лъвове, маймуни, хиени, елени, лисици, белки, рисове, диви кози, газели, гигантски костенурки, сърни, щрауси, гъски, морски свинчета, гущери, зайци, змии, крокодили, цибетки, леопард, зебра, жираф, тигър и слон.


Трийсет и пет годишният, седем аршина висок и необичайно бял азиатски мъжки слон Чота, беше много неспокоен и с разперени като платна уши. Джахан го познаваше добре. Усмихна му се, потупа го и му подаде шепа от сладките бадеми, които винаги носеше в пояса си.


– Какво има? Какво те уплаши?


Чота не отказваше на лакомства и бързо лапна бадемите, без да сваля поглед от вратата.


– Спокойно, всичко е наред – рече Джахан, макар и двамата да знаеха, че не е така.


След малко Олев се замисли и каза:


– Индиецът е прав. Сигурно е бил някой вълк. Или чакал. Но си е тръгнал. Хайде, отиваме да спим.


Мъжете се запътиха към сламениците – бодливи и пълни с въшки, но това беше единственото топло местенце, където можеха да поспят. Джахан не си тръгна.


– Ей, индиец, ти няма ли да си лягаш? – попита го Като, който се грижеше за крокодила.


– След малко – отвърна той и се загледа във вътрешния двор, откъдето се чу приглушен звук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sey
    sey
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Еее,що да я четем?Турска е бе...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на paf
    paf
    Рейтинг: 650 Неутрално

    До коментар [#1] от "sey":

    НЕУМЕСТНО!

  3. 3 Профил на stoitza
    stoitza
    Рейтинг: 225 Весело

    страхотна е, много страхотна е даже

  4. 4 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2284 Неутрално

    Работата е нашата молитва... има ли още такива хора. Между другото Синан е оставил много в и България нп. джамията в София, а ние се срамуваме да я показваме на туристите. Защо?

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  5. 5 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8815 Неутрално

    Добре де, сега като не знам как свършва...какъв звяр има в двора.

  6. 6 Профил на ytrewq
    ytrewq
    Рейтинг: 721 Неутрално

    [quote#5:"peni_nikol.53."]Добре де, сега като не знам как свършва...какъв звяр има в двора. [/quote]
    Купи си "Майсторът на куполи" и ще разбереш какъв звяр има в двора а и ще се потопиш във вълнуващо приключение из богата история на Османската империя !
    Елиф Шафак трудно се вмества в общоприетите рамки и представи. Също като героите, които създава. Тя е автор на 12 романа и пише политически коментари за издания като "„Гардиън”, „Монд” и „Ню Йорк Таймс”. Пише на турски и английски език, живяла е на Запад и на Изток и се определя като космополит, номад, пацифист, любител на суфизма, майка и жена. Нещата, изпълващи сърцето й с въодушевление са старите книги, черните рокли, бухалите, лавандулата и нощта. Един от малко известните факти за авторката е, че създава текстове и за рок музиканти от родината си. Сред любимите й изпълнители са U2, Боб Дилън, Massive Attack и Pearl Jam.
    Тя е родена в Страсбург, Франция. Когато е на 1 годинка, родителите й се развеждат и тя остава при майка си. Двете живеят в Испания и Йордания и след това се връщат в Турция. Елиф живее из целия свят - Бостън, Мичигън, Аризона, Истанбул, Лондон, като пътуването из тези места повлиява на писането ѝ. През цялото време обаче остава здраво свързана с Истанбул, играещ централна роля в творбите й.
    Желаем й още дълги години да твори и животът й да е изпълнен с много светлина и любов!

  7. 7 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1364 Неутрално

    Харесвам повечето неща на Шафак

  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4519 Неутрално

    Много зоологическо за моя вкус.

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK