© Яна Лозева
Художественото оформление на книгата е на Яна Лозева
В рубриката "Четиво" ви предлагаме четири стихотворения от новата поетична книга "на Стефан Иванов Навътре", любезно предоставени от издателство за поезия "Да".
Книгата ще бъде представена в понеделник, 1 декември от 19.30 ч. в Театрална работилница "Сфумато" с участието на Силвия Чолева, Марин Бодаков, Иглика Василева, Радослав Чичев, Маргита Гошева, Петър Мелтев, Елена Димитрова, Лилия Гелева, Антонио Димитриевски, Дария Симеонова, Насо Русков, Алиса Атанасова, Христо Петков и Георги Георгиев от група "Остава". Редактор е Марин Бодаков.
в кръга на нашите възможности
излизам от дома
в ръката ми
торба пълна с безполезни остатъци
гледам танца на пликчетата с вятъра
танцуват хора някъде
с рокли от тюл с халат
преодолели мързел леност меланхолия
придвижват се с вечерен костюм със скъсани дънки
спазват ритъма помнят стъпките
настъпват се бъркат посоките
пукат стави танцуват
с усти отворени като ковчези
усти очакващи тялото на чуждия език
в зали на площада в топящия се сняг
край операционни маси в магазина
танцуват с денонощно упорство
с фибри душа с кости съвест
със зряло удоволствие
танцуват
изхвърлям боклука
връщам се вкъщи
прегръщам танцьорката
от местопрестъплението
някой ден
продавачът на вестници
от жълтата сергия
ще види новините на живо
на уличната лампа
дето я знае
че не свети от десет години
ще е обесен някой
от онези които
наистина имат
имена и лица
размишлявал е
убеден съм
по този въпрос
малко ще ми пука
за министъра на културата
малък човек е
министър-председателят е по-голям
ще ми пука по-малко
министърът на вътрешните работи
е средна работа
за него и пръст не бих вдигнал
виж
ако заровят този на образованието
в основите на пирамида
това ще е интересно
мисли си той
мълчаливо върти въженцето в джоба
връща ресто
мисли си още
сбогуване
понеделник сутрин е
жената слиза по стълбите
отказва се от грима и огледалото
не й пука на какво прилича
дали децата са нахранени
логиката е счупена чаша
с петна засъхнало кафе
жената се качва по халат
на детското колело
зарязва готвенето и пасиансите
не забелязва погледи
вятърът разтваря халата
какво си мисли тя
избягва алеи
сутрешното слънце осветява
гърдите корема бельото й
не уважава светофари
ще й се размине ли
цветът на кожата й се мени
сгъстено розово с червено
задръстването не й пречи
зарязва колите зад себе си
затваря очи
мъжете гледат не разбират
отварят усти мълчат и се спъват
жената стиска кормилото
мъжете гледат довършват
с едри щрихи с мощни мазки
картината на своето отсъствие
те са щедри към себе си
не си спестяват нищо
не разбират
в крайна сметка
защо си тръгна тя
сляпо петно
автобус с надпис трамвай 9
се движи
по старата трамвайна линия
мърляв мъж е надул касетофон
стар на батерии
насочил го е срещу момиче
не му обръща внимание
вперила е поглед напред
не помръдва
той става
държи я на прицел
приближава се
протяга ръка
да я прокара по правата коса
свалям слушалките
чувам музиката
нещо старо е
сръбско гръцко или българско
заставам срещу него
намали музиката
притесняваш я
не се отдръпва
крещи срещу мен
бог слуша лепа брена
и ще те превърне в негър
