Откъс от "Напълно изгубили себе си" на Карън Джой Фаулър

Корица: Радослав Донев<br /><br />

Корица: Радослав Донев



В рубриката "Четиво" "Дневник" представя откъс от романа "Напълно изгубили себе си" на Карен Джой Фаулър, една от първите американски финалистки за наградата "Мен Букър" откак тя стана отворена за всички англоезични романи, и носителка на наградата Pen/Faulkner в родината си. Романът излезе наскоро под знака на издателство "Софтпрес". Преводът е на Паулина Мичева.


Шест


Всъщност никога не бях чела Бъроуз (Едгар Райс Бъроуз (1875–1950) – автор на историите за Тарзан - б. пр.) родителите ми не биха допуснали такава книга вкъщи. За Тарзан знаех само общите неща, това, което знаят и малките деца. Когато Редж започна да изнася лекция за расизма в книгите, не знаех дали самите книги са расистки, което нямаше да е по вина на Тарзан, или Тарзан е расист, което вече щеше да е проблем. Но не смятах, че мога да победя в спора, ако призная невежество.




Така единственият ми вариант бе оттегляне с оправданието: "О, виж кое време е станало!". Тръгнах към къщи сама през мрачния лабиринт на уличките в центъра. Вдясно от мен със силен тътен премина дълъг влак и светлините и звънците на бариерата се включиха. Листата на дърветата се клатеха от студения вятър, а пред пица "Уудсток" се бе струпала групичка пияни мъже. Пресякох от другата страна на улицата, за да ги избегна. Един от тях изкрещя някаква покана към мен, но думите не бяха никак подканващи.


Тод още беше буден и също не беше чел Бъроуз, но имаше манга версия – "Новият крал на джунглата Таркан", и бе добре запознат с нейния сюжет. Таркан имал суперсили. Категорично. Тод се опита да ми опише поредицатах (която, изглежда, беше веселяшка смесица от готвене и порнография) и предложи да ми донесе няколко броя от комиксите следващия път когато се прибира, но не беше ясно дали няма да ми се наложи да чета на японски.


Не успях да го накарам да се съсредоточи върху главната идея – че Редж е задник, защото бе зает да ми разяснявасвоята – че Масая Токухиро (Масайя Токухиро – японски манга автор, включително и на серията за Таркан. – б. пр.) е гений. Както и да е, вече не бях чак толкова убедена, че Редж напълно греши. А и защо въобще бях започнала да дрънкам за Тарзан? Беше недискретно. Сигурно съм била много пияна.


Една или две вечери по-късно най-после спипах Езра.


Беше получил куфара ми, но все още бях наказана; обясни ми, че точно в момента не му е удобно да ми го предаде.


– Прекалено си зает?! – попитах смаяно аз. Колко етажа смяташе, че има в нашата сграда?


– Correctamundo – каза ми той иронично. – И това, че се съмняваш, само показва колко малко знаеш.


Минаха още два дни, преди да отвори сервизното помещение ("Тук има препарати, които сериозно могат да прецакат канализацията; можеш да отровиш целия град, ако искаш" – каза ми веднъж Езра. Негова задача била да ги пази добре затворени, далече от ръцете на терористите от третия етаж) и да извади куфара оттам. Беше метален и светлосин.


– О, да – каза Езра. – Забравих. Един тип дойде вчера, твърдеше, че е брат ти, Травърс. Искаше да те изчака вътре, но аз му казах, че дори не може да си представи каква врява ще вдигнеш, ако пусна някой приятел или член на семейството ти в апартамента, когато не си у дома.


Разкъсвах се между неверието, че посетителят наистина е бил брат ми, щастливото изумление, че най-после е дошъл да ме вземе, и гневно разочарование, че Езра го е отпратил и той вероятно няма да се върне никога. Доста сложни чувства, за да ги изпитваш едновременно.


Сърцето ми се мяташе в гърдите като уловена на кукичка риба. Въпреки че родителите ми продължаваха да получават по някоя картичка от време на време, последните думи, които лично аз получих от брат ми, бяха, когато завърших гимназия. Светът е голям, беше написал той на гърба на снимка от Ангкор Ват22. Бъди голяма и ти. Пощенската марка беше от Лондон, което означаваше, че вече може да е навсякъде.


Фактът, че името на брат ми не беше Травърс, бе най-убедителният детайл в разказа на Езра. Брат ми никога не би използвал истинското си име.


– Каза ли кога ще дойде отново? – попитах аз.


– Може би. Може би каза след два-три дни.


– Два-три дни ли? Звучеше ли като два, най-много три,или като няколко дни?


Но Езра бе казал достатъчно. Вярваше, че информацията трябва да се ограничава само до жизненонеобходимия минимум. Засмука езика си и заяви, че не може да си спомни. Бил зает. Имал да ръководи цяла сграда.


Когато бяхме деца, брат ми беше най-любимият ми човек в целия свят. Можеше да е – и често беше – ужасен, но това е друга история. Прекарваше часове наред да ме учи как да хвърлям топка или да играя карти. Всякакви игри: казино и гледай си работата, война, купи или пики. Беше добър играч на покер, но под негово ръководство аз станах дори по-добра, макар преимуществото ми да се дължеше донякъде на факта, че бях много малка и никой не го очакваше. Изкарвахме сериозни пари от неговите приятели. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1211 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK