Откъс от "Английски за гълъби" на Стивън Келман

Откъс от "Английски за гълъби" на Стивън Келман

© ИК "Жанет 45"



В празничните дни "Дневник" пожелава на читателите си повече приятни и спокойни мигове с хубава книга вкъщи, а с рубриката "Четиво" се надяваме да ви предложим още добри идеи за подаръци на вашите близки. Коледно-новогодишната й серия започва днес с откъс от "Английски за гълъби" на Стивън Келман, току що излязла под знака на издателство "Жанет 45". Романът е номиниран за наградата Ман-Букър през 2011 г. Преводът е на Бистра Андреева. 


Щабът ни е на стълбите от външната страна на нашия блок, онези дето слизат до първия етаж. Там сме в безопасност. Ползват ги само дрогите, а пък на тях прекалено много им се спи дори за да ни забележат. Аз и Дийн наблюдавахме от засада (това е просто друга дума когато се оглеждаш за лошите). Трябва да седим там, докато не стане екшън, ако ще да отнеме цял ден и цяла нощ.


Бяхме си взели Чери-Кола и Скипс, за в случай, че отнеме чак толкова. Бях дежурен по бинокъл, а Дийн отговаряше за воденето на бележки. Трябваше да записва каквото аз видя за доказателство.




Дийн: Пробвах се да взема телефона на майка ми, но й трябва. Ама камерата му и без това е кофти, само три мегапиксела. Ще трябва да действаме по старомодния начин.


На мен той ми харесва даже повече. Пробвали ли сте Скипс? Суперяки са. Имат вкус на сушена синя слива и даже се газират въхру езика. Жестоко е.            Аз: Трябва ли да казвам всичко, което виждам?


Дийн: Не, само ако видиш нещо подозрително. Хора, които се държат гузно или правят нещо странно.


Аз: Исус брои ли се?


Дийн: Не, той не е заподозрян. Убийците не карат ролери, прекалено очевидно е. Така само ще се издадат.


Аз: И аз така си помислих.


Исус минаваше покрай нас с ролерите си. Той никога не пада. Много е грациозен. Викат му Исус, просто защото има брада и дълга коса, обаче е сива. Всички казват, че изглежда както щеше да изглежда Исус, ако беше още жив днес. Аз все пак го казах, просто не го записахме.


Аз: Покрай блока минава Исус на ролери. Почти пада заради пукната плочка, но се спасява тъкмо навреме. Продължава нататък. Едно по-малко дете му показва среден пръст. Време?


Дийн: Осем минути след дванайсе.


Аз: Разбрано! Няма подозрителни случки. Детектив Опоку отново се захваща с гледане.


Жестоко е да наблюдаваш от нашето място за засада. Никой не знае, че го гледаме. Особено с бинокъла се виждат неща, които обикновено не се виждат. Много е успокояващо. Забелязах, че Исус има на ръката си татуировка на змия. Не я бях виждал. Стори ми се прекрасно. Видях бебешко колело-триколка на покрива на спирката. И от това ми стана много хубаво.


Видях баскетболното игрище, но там нямаше никой. Стана ми тъжно, че е такова празно и изпочупено. Даже не знам защо.


Най-хубаво беше като видях гнездото на гълъбите. Те живеят на прозорците на Циганската къща (това е една голяма стара къща, където са живели сирачета, но е изгоряла преди аз да дойда). Направо ги виждах как спят на первазите. Моят гълъб не беше там, но други гълъби все идваха и си отиваха. Сигурно носеха вечеря за жената и децата.


Гълъб: Прибрах се! Време е за манджа!


Малките гълъбчета: Мммм! Червеи, любимото ми!


Дийн: Стига с тия гълъби. Внимавай, че имаме работа за вършене. Освен ако не искаш да поемеш бележките.


Аз: Добре де, добре, внимавам.


Съсредоточихме се върху камиончето за бърза закуска Чипс-Мипс. То винаги паркира срещу моя блок. Всички, които си купуват за ядене от там са заподозрени, защото бургерите им са ужасно гнусни. Престъпно е дори само да ги ядеш.


Дийн: Това е параван за наркотици, казвам ти. Крият ги в салфетките или в хлебчето на бургера. Един път си поръчах картофки и пичът даже не ме обслужи. Каза да съм ходел по-добре в МакДоналдс.


Аз: Имаше ли златен зъб?


Дийн: Не, но пушеше фас. Ако пушиш в истински камион за храна, досега общинските да са те затворили. Ония от ХЕИ, сещаш ли се? Определено е съмнителна работата.


Вечер всички шанаджии висят около Чипс-Мипс, пушат и пускат музика ужасно високо от колите си. Човек няма да отиде с колата си до камион за ядене, ако яденето там не става. Аз даже и пеша не бих отишъл, ако ще и да мра от глад. Стоях съвсем мирно, за да не се клати бинокълът. Бях се снишил, да не издадем къде сме. Седяхме сто часа. Задникът ме заболя ужасно, но нямаше да мръдна първи. Болката даже почна да ми харесва, тя значи, че съм истински детектив.


Дийн: Нещо?


Аз: Още не. Непознат бял мъж дойде, купи си бургер, замина си. Без признаци на вина.


Дийн: Дръж си очите отворени!


Аз: Щом си рекъл, шефе… Тъй вярно! Ще ги държа отворени…



Признаците на вина включват:


Шило в гащите


Говориш много бързо


Постоянно се оглеждаш, все едно си изгубил нещо


Прекалено много пушиш


Прекалено много плачеш


Чесане


Като си гризеш пръстите


Плюене


Внезапни изблици на насилие


Неконтролируеми газове (много пърдиш)


Религиозна истерия



Дийн ги е научил всичките от телевизията. При някои хора тези неща могат да са невинни, например да те сърбят топките, защото трябва да поздравиш вожда. Интересуваха ни само хора, при които имаше три или повече признака едновременно. Три е вълшебното число.


Дийн: Ами този? Пуши и май току-що го видях да си гризе ноктите. Увеличи.


Увеличих.


Аз: Няма проблем, това е Тери Прибрания. Той винаги си пуши така.


Дийн: Ама ти можеш ли да гарантираш за него? Според мен е доста съмнително копеле. Я виж пак!


Аз: Показва само два от признаците, като и двата до един са нормални за него. Спря, само за да си поиска огънче за фаса. Мисля, че не е опасен.


Дийн: Сигурен ли си?


Аз: Да, той ми е приятел.


Тогава Тери Прибрания ме видя. Сигурно Асбо ме е видял първи, защото започна да си дърпа каишката, и когато Тери Прибрания го проследи, погледна право към нашето място. Сви ръце на фуния, за да му се чуе гласа дори по-силно.


Тери Прибрания: Къде си бе, Хари!


Тери Прибрания много обича да те стряска така. Мисли, че е много смешно.         


Дийн: Мамка му, отиде ни прикритието. Мисията отменена. Пълен ташак.


Аз: Извинявай, сержант, моя грешка.


Дийн: Все едно. Другия път аз съм на бинокъла, окей?


Аз: Окей.


Другия път ще се маскирам, така че цивилните граждани да не могат да ме познаят. Можеш да си купиш фалшив нос и очила от пазара, струват само една кинта. Цивилните граждани са всички, които не са престъпници или куки.


Аз: Той може дори вече да не е тук. Ако аз съм убил някого, щях просто да избягам, за да не ме хване полицията.


Дийн: Обаче те сигурно наблюдават летищата. Не, той сигурно ще се покрива, докато спрат да го търсят. Скоро ще убият някое друго дете и ще трябва да се концентрират върху него. Тогава нашият убиец ще може просто да излезе от скривалището и да си продължи сякаш нищо не се е случило.


Аз: Това е гадно.


Дийн: Знам. Затова ни трябват доказателства, нали така… Трябва да си оборудваме яко задниците и да започнем да събираме ДНК. Кръв, слюнка, даже лайна. Сополи. Всичко, което излиза от човек и което можеш да му вземеш без той да разбере. Стига да го държиш в хладилника, няма да се развали. Трябват ни само някакви торби или нещо такова, в което да прибираме пробите.


Аз: Чакай!


Извадих от джоба си един дъвчащ бонбон Чюит с вкус на касис. Лапнах бонбона, после извадих най-хубавия сопол, който можах да намеря, и го сложих в празната обвивка. Пасна перфектно. Имаше предостатъчно място, за да я прегънеш, така че сополът да остане свеж и пресен.


Аз: Идеално!


Стрелнах сополената бомба към Дийн. Той се дръпна точно навреме. Дадох му един бонбон и той направи същото. Извади голям сопол, опакова го на бомба и го метна по мен. Щеще да става дори за лайна, ако е много мъничко парчето. Не знам как да взема човешко лайно без този, на който е то, да разбере. Ама даже и не искам да си го помислям! Ще трябва да ни платят допълнително за това!


Аз: Какво значи ДНК?


Дийн: Нещо като пръстов отпечатък, но отвътре. Всички клетки в тялото ти имат миниатюрен етикет, който е само твой. Има го даже на клетките в лайната и слюнката, на всичките. Можеш да го прочетеш само с микроскоп.


Аз: Какво пише?


Дийн: Той е просто няколко цвята. Но са в различен ред за всеки, например моето ДНК може да е зелено синьо червено зелено, а твоето може да е зелено синьо зелено червено, и всичко това умножено по един милион. И според редът на цветовете си или умен, или бърз, от него зависи и какви са ти очите, и какви престъпления ще извършиш. ДНК-то го решава още преди да се родиш.


Видя ми се жестоко. Сигурно затова съм бърз, защото Господ е знаел, че искам да съм бърз. Дал ми е всички умения, които искам, още преди да съм го помолил. Честно, ДНК-то е страхотно изобретение. Ще ми се да можех да си видя моите цветове, тогава ще разбера и какви други умения ще имам за в бъдеще. Надявам се едно от тях да е баскетбол. Извадих още един сопол и го погледнах през обратния край на бинокъла, но не видях нищо, цветовете са заровени прекалено надълбоко.


Колко жалко, че убиецът не си е видял цветовете навреме. Тогава можеше да намери цветът, където наръгва мъртвото момче и да го боядиса с нещо друго. Попи го прави постоянно. Свършва с лакирането на ноктите, после решава, че цветът в крайна сметка не й харесва и започва наново. Честно, трябва да си избере един цвят и да не го сменя, иначе ще се лакира цял живот и няма да й остане време да ме обича! 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sow29372525
    sow29372525
    Рейтинг: 611 Любопитно

    Какви са тези фашистки преводи, бе "Дневник", какви са тези "Цигански къщи"?! Ми ако взем, че някой римлянин се обиди или БХК да се самосезира и избухне в благороден гняв?

  2. 2 Профил на berillo
    berillo
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Хм, чудесно начало, за да я прочета цялата.

    Be3Al2(Si6O18)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK