Манол Пейков, издател: Вече имаме истински български литературни звезди

Вече имаме истински български литературни звезди.Какво разбираме под българска литературна звезда.1000 бройки тираж прави ли те звезда.

• 30 32
• Докладване

Иначе, Браво на Манол. Много премерено и стегнато интервю. Интересно е, как двамата най-продавани автори в момента, Георги Господинов и Милен Русков ги издава той.
Мисля, че още такива автори ще има скоро от неговото издателство. Предполагам, че това е закономерно. След като толкова много години инвестираш в съвременна българска литература, някои от авторите просто ти се отплащат, като ставата суперзвезди Вярно, в нашият си мащаб, но издателството според мен играе много важна роля в създаването на едни автор от такъв ранг.
Успех и още повече звезди му пожелавам.

• 15 46
• Докладване

Сега остава и една алея на славата да им направим, да кажем на ул. Леге или пък Цар Калоян, та да сме сигурни, че площта ще се използва пълноценно, та даже и ще остане място да се нанесат и други звезди, изгравящи на българския литературен небосклон. Дано само нашите звезди да се отличават от астрономическите, които, както знаем след края на живота си се превръщат в черни дупки, срутващи се под собствената си тежест.

Иначе е хубаво, че има нови български писатели. Успех на тях и тези, след тях, но изказването на издателя ми се струва пресилено.

• 9 12
• Докладване

Пълно падение, щом такива графомани като Господинов и Русков са ни литературните звезди, нещата са тотално сбъркани. Господ да ни е на помощ!

• 40 34
• Докладване

в края на годината излезе новото издание на Калуня-Каля - книга, която е несравнима с никоя друга в българската литература

Клише ще е, ако я определям, но се гордея, че е написана от българин!

• 5 21
• Докладване

Интересното е, че и Калуня каля е от пловдивско издателство.

• 12 15
• Докладване

В българската литература липсва философия. Докато сме в плен на сюжета и на описателството, няма да имаме големи имена на световно ниво.

• 5 16
• Докладване

Нямаме нужда от звезди, а от талантливи писатели.

• 6 25
• Докладване

нека се гордеем с тях.поне в това има за какво.

• 13 6
• Докладване

До коментар [#7] от "Кашеров":

тепърва ще има много културни неща от Пловдив - това е бъдещата Европейска столица на културата)

• 4 7
• Докладване

До коментар [#9] от "princess_x":

+++++
Точно!

• 6 7
• Докладване

[quote#1:"chicago514"]1000 бройки тираж прави ли те звезда.[/quote]
-Звезда не , ама Звездичка- може!

• 3 7
• Докладване

Българската литература продължава да е "котловинна". И така ще бъде, докато провинциалното като бит, съзнание, претенции и комплекси продължава да е доминиращо в живота и литературата ни.

• 5 11
• Докладване

До коментар [#9] от "princess_x":
Нямаме нужда от звезди, а от талантливи писатели.
..............
Талантливи писатели винаги е имало, въпросът е че не минават през ситото на издателствата, понеже няй-често нямат рекомендации и връзки, остават незабелязани и неиздадени.
В САЩ си има ганеции и агенти, които търсят таланти, системата е с обратна насоченост, отгоре търсят надолу, вкарват го в маркентиговата мелачка и става световно продаваем или признат. В нашето блато само най-силно крякащите се забелязват, а те извън пределите на страната лъсват като най-обикновенни жабоци!

• 6 14
• Докладване

[quote#15:"СДС"]Талантливи писатели винаги е имало, въпросът е че не минават през ситото на издателствата[/quote]

Не е точно така. В днешно време можеш за доста прилична сума да си издадеш книга сам, като платиш само за печатница. Истината е, че днес и в световен мащаб няма големи звезди в литературата. Общо взето, или са сръчни занаятчии, или предъвкват стари стилове и сюжети.

• 10 9
• Докладване

До коментар [#16] от "ariel28":
В днешно време можеш за доста прилична сума да си издадеш книга сам, като платиш само за печатница.
...........
И какво от това, след като книжарниците са обвързани с издателствата и книгата или въобще няма да е на лавката или в най-долният фъгъл в ляво, дето никой не гледа?
Без реклама и маркетинг, забрави.

• 6 11
• Докладване

[quote#17:"СДС"]Без реклама и маркетинг, забрави. [/quote]
То пък големите реклама и маркетинг Да ти публикуват откъс в "Дневник" може би?
Книжарниците може да са обвързани с всичко, но ако човек иска и е истински талантлив, може да пробие. Особено пък с възможностите на интернет.
Просто нямаме добри поети и писатели от поне 70 години, това е.

• 13 9
• Докладване

До коментар [#3] от "Додо":

Браво и от мен. Поздравления за издателя за добрия усет и изработения вкус. Остава повеЧе да се превежда на други езици. Такива издания зад граница са колкото за лекарство...

• 11 5
• Докладване

До коментар [#16] от "ariel28":

Договорите от типа" напиши пет книги за три години "убиват много свестни писатели според мен.

• 0 12
• Докладване

До коментар [#16] от "ariel28":


[quote#16:"ariel28"] Истината е, че днес и в световен мащаб няма големи звезди в литературата. Общо взето, или са сръчни занаятчии, или предъвкват стари стилове и сюжети.[/quote]

+++++

• 4 6
• Докладване

[quote#21:"klimentm"]Договорите от типа" напиши пет книги за три години "убиват много свестни писатели според мен.[/quote]

Така е. Един Майкъл Конъли например, който, макар и в криминалния жанр, имаше голям потенциал, с времето стана перфектен занаятчия.

[quote#22:"angevins"]+++++[/quote]

Благодаря! Достатъчно е да видим някои световно наградени писатели... Нищо особено.

• 1 9
• Докладване

До коментар [#26] от "princess_x":

Добре казано!

• 3 8
• Докладване

До коментар [#14] от "ariel28":
До коментар [#15] от "СДС":
До коментар [#19] от "Добрин ВЕЛКОВ":
До коментар [#21] от "klimentm":
До коментар [#24] от "Bramasole":

По едни плюс и от мен за всички!
Хубава мнения и идеи са се получили под статията.

• 5 5
• Докладване

Аз тук ще си позволя отново да повдигна темата за списание Гранта. Няма да се повтарям отново, под интервюто вчера тук, в Дневник, с Георги Господинов, съм написал нещата, които съзирам там като проблеми- И с Ани Илков, който явно е в доста силна позиция и "пробутва" свои протежета, и с другите редактори, който, явно, под ръководството на Светльо Желев, нещо, не се справят много добре. Може би, твърде много "звезди" имена има и там или, приказката за индианците и вождовете и в този случаи важи, едните са малко, другите много

Въпросът ми е към Манол, защо, след като това списание спряха да го издават Сиела, и го пое да го издава Жанет 45, защо все още няма облик, все още няма яснота покрай него. Все още няма визия, няма дори едни нормален срок, който да се знае, и да се спазва, имам предвид, кога ще излиза, кога ще се приемат ръкописите и т.н.
Защо не се вземе сериозно да се подходи към издаването на това списание? Да вземе да се спазват сроковете, да вземат да се променят редакторите, въобще, нещо да се промени. И като за начало, ако няма добри текстове, български, моля ви, давайте с преводните на 100%. Имайте милост къме тези, които искат да четат качествена литература. Няма нужда да се упражняват на наш, гръб, читателите, някакви измислени и набедени таланти.
Бих искал да видя вътре Христо Карастоянов, бих искал да видя вътре Деян Енев, и други големи имена, с добри истории. Есеистиката също липсва. Много липси и като зная колко са силни другите Гранти по света, просто е срам състоянието, в което са намира българският франчайз.

• 0 14
• Докладване

До коментар [#27] от "klimentm":

Липсваше ми нещо от статията.

Весели празници!

• 2 5
• Докладване

Аз обожавам да влизам в книжарници когато съм в България и следя излизащите произведения от български автори. Много държа на собственото усещане за автора и произведението, рекламата и критиката могат да привлекат вниманието ми и да купя книгата, но ако не харесам стила, мисленето, формата, сюжета, при следващото влизане в книжарница гледам с пренебрежение на евентуални нови творби. Нека не споменавам имена, наградите нямат значение. Има български автори, които бих чела пак, но те не продължават да пишат - нека спомена едно такова име - Светослав Терзийски, пак от това издателство. Не искам да приличам на просветния министър, би трябвало поне да се срамува, но и към Нобеловите лауреати за литература имам лични предпочитания, питам се например защо миналогодишната лауреатка канадката Алис Мънро не се издава в България. Четох нейни разкази в превод на немски и веднага я сложих в категорията на тези , които много са заслужили Нобеловата награда. В последния брой на "Съвременник" имаше един нейн разказ преведен от Здравка Евтимова и това е. В България има доста издателства и много такива интервюта би могло да се публикуват.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#30] от "princess_x":

Благодаря, на теб също!

• 0 3
• Докладване

До коментар [#28] от "Додо":

Благодаря!

• 0 2
• Докладване

[quote#29:"Додо"]Ани Илков, който явно е в доста силна позиция и "пробутва" свои протежета[/quote]

Ето това е една от проявите на провинциализма, за който споменах по-горе: шуро-баджанащината, "аз на тебе, ти на мене"... От един град/село/край, учили заедно или клиенти на една и съща кръчма/фондация, взаимно си дават научни титли, рецензират се и се препоръчват, и така се подпират един друг.

• 1 6
• Докладване

До коментар [#31] от "idiva":

За Алис Мънро, абсолютно подкрепям!
Това е просто великолепен разказвач. Аз не виждам, засега поне, някой в България да може да пише така.Или и да има такива писатели, то, поне на мен не са ми известни.А аз чета много. Чел съм три от сборниците и в оригинал, направо съм запленен.
Абсолютно правилно решение на нобеловият комитет за нея. Виж, за Модиано, не съм много сигурен, чел съм три негови книги, двете са горе долу ок, едната ми хареса. Но, не мисля, че това би трябвала да е така, ако си добър, трябва да се усеща, че си добър, във всяко едно нещо, което правиш. Ще му дам шанс с още една две книги, на Модиано. От последните 5+6 души, спечелили Нобел, само Модиано ме изненада. Гледам, че и българите ги изненада. Няма ревюта за него, и странно, има над 10 книги на български език от него. Това мисля е прецедент. Никой от нобеловите лауреати не е бил толкова превеждан в България, преди да получи наградата. Може би само Льоса му е конкурент по този показател.

Да,на български език Мънро липсва и това е огромен грях за издателите. Предполагам, че Колибри все пак ще я издадат.

• 3 6
• Докладване

"Жанет 45", издателството, станало синоним на подема на новата българска литература

Scheisse.

• 6 5
• Докладване

До коментар [#31] от "idiva":

Направих малко проучване, Съвременник е списанието, в което можеш да откриеш още доста нейни разкази.

“Майлс Сити, Монтана“ е излязъл през 1994 г. в списание „Съвременник“.
През 2010 „Свободни радикали”, отново в списание „Съвременник“
През 2012, вече в няколко поредни броя излизат „Ирония на съдбата”, „Уенлок Едж”, „Червива от пари“ и „Скоро”

През 2013 в Съвременник отново „Кори”,

Може да се каже в този случаи, браво на главният редактор на списанието, Вл. Зарев, защото е прозрял и видял преди мнозина, това, което сега за мнозина е повече от очевидно.

• 4 5
• Докладване

До коментар [#34] от "ariel28":

Да, това е положението в българската литературна среда. За съжаление. В този случаи, Ани Илков, според мен, но и не сам, поне още двама, трима души съм чул да го коментират, как се опитват да налага и лансира хора, които са издадени от издателството на СУ, или са завършили магистратурата по творческо писане ,отново в СУ. Приятел ми обърна внимание, да разгледам био-тата им в сайта на списанието и да, наистина, в някои от броевете, по един двама, в някои, доста повече. И, то, това не лошо.В смисъл, ако са качествени текстовете, но, не, не са! Лично мнение, разбира се.
И това все пак, частен случай е, но, иначе, масово се прави това нещо.Аз на теб, ти на мен. И който е извън тези среди, може да си помисли, че българската литература е, едва ли не, извънземна. Толкова е качествена. Но, с малки изключения, това е една голяма заблуда. И една от причините за това е точно тази ситуация с критиката в България. Добре е, когато някой не се справя, без значение дали е добър автор или не, дали е известен,или не, да му се казва това, защото, иначе, лошо, когато си повярваш, че си велик, а ти, обективно, дори не си и добър... И тогава става драмата, сърденето и т.н. Защото, много са обидчиви българските автори.

Който има възможност и се интересува от ситуацията в литературата в България през изминалата година, препоръчвам силно, последният за тази година брой на Литературен вестник, в него има интересна литературна анкета.

Който иска, може да погледне и 5 минути от предаването по БНТ, в което се говори за въпросната Коледна анкета на “Литературен вестник”: Литературното събитие и разочарование на 2014-а – гост на предаването е Йордан Ефтимов.

ето линк ( Йордан Ефтимов започва да говори от 34-та минута нататък)

http://bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/za-dobrata-volya-i-dobrovolchestvoto-v-denyat-zapochva-s-kultura-17-12-2014

Човека си го казва направо, всички се познават в България и никой не иска да се кара с другите. Тоест, всичко е една голяма заблуда.

Което за мен е много тъжно. Че се лъжат и заблуждават.
Аз ако съм едни издател, като Манол, например, в списанието си, Гранта, едва ли не, ще направя рубрика, отрицателни рецензии. Защото, от това ще спечелят всички. И издателите, и авторите, но и самите читатели, в дългосрочен план, най-вече те.
Но, не го виждам това да стане.

• 3 6
• Докладване

[quote#38:"Додо"]Човека си го казва направо, всички се познават в България и никой не иска да се кара с другите. [/quote]

така е и с голяма част от интелектуалната ни продукция в академичните среди, за жалост. аз на теб, ти на мен, потупване по гърба, никой не критикува и коментира лошата продукция ради протекционизъм, и накрая "глори, глори, алелуя!", сиреч - всички елементи на класическия балкански сюжет "голям на село, малък в града".

• 3 6
• Докладване

До коментар [#39] от "abdelhaqq":

Имаш право. Ако си пропуснал това, виж го.
Ето цитати от там. Уникално нещо. Една статия на Милена Кирова в Култура. Става дума за Милена Цветкова, и за нейните плагиатства.

ето извадки от статията, линка е най-отдолу

Повече от три години изминаха, откак започна практическото прилагане на новия Закон за развитие на академичния състав. Вече става възможно да преценим и непосредствените резултати от него. Ще започна с най-впечатляващия и неоспорим факт: за първите три години бяха произведени около две хиляди и петстотин хабилитирани академични лица – професори и доценти. Това е ръст, невиждан досега в историята на българската наука


ето още едни цитат

Веднъж произведено, голямото количество професори и доценти породи един неочакван ефект. Поради ограниченото количество лекции бързо свършиха местата за хабилитирани преподаватели. Кой успял, успял. Да му мислят онези, бавните, които са научени да правят експерименти, да трупат доказателства, да проучват фактите… Защото местата свършиха и много университети блокираха достъпа до хабилитация поради неспособността на бюджетите им да издържат на силния натиск.

и още от този текст на Милена Кирова

Рецензията е напълно и категорично отрицателна (това всъщност е единствената отрицателна рецензия, която съм виждала през последните три години; чух, че някой знаел за още една). Със своя обем от близо двеста и петдесет стандартни страници текстът надхвърля всички представи за обикновена рецензия. Подробно, последователно, в документални детайли и с неизчерпаем запас от примери Бенбасат аргументира твърдението си, че единственият участник в конкурса не притежава необходимите му научни качества. Вместо тях, той говори за плагиатство, некомпетентност, спекулативно комбиниране и манипулиране на разнородни източници, главно от Интернет.

ето линк

http://www.kultura.bg/bg/article/view/22465

• 2 7
• Докладване

До коментар [#40] от "Додо":

о, интересно, непременно ще погледна. напуснах институционалната академична сфера преди време и съответно загърбих дилемите й около щатните позиции, та с това и изостанах от идейния кипеж около произвеждането на научни звания. но пък "свободният академичен пазар" изостря вкуса към качеството, парадоксално понякога.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#38] от "Додо":

Освен тези отношения които царят много отдавна в целия културен живот на страната,според мен най важната причина за липсата на значителни произведения е особенния мироглед и светоусещане които ние българите притежаваме.
Липсва онази естественна връзка със света и чувството за това че сме част от него и всичко ставащо.Като че ли живеем на остров всред океана далеч от материка.Нашата култура изглежда някак затворена и консервативна ,прекалено отдадена на самата себе си.

• 1 8
• Докладване

[quote#38:"Додо"] Ани Илков, според мен, но и не сам, поне още двама, трима души съм чул да го коментират, как се опитват да налага и лансира хора, които са издадени от издателството на СУ, или са завършили магистратурата по творческо писане ,отново в СУ[/quote]

Интересно е как хора, претендиращи в края на 80-те - началото на 90-те да са едва ли не дисидентстващи гладни докторантчета и асистентчета като Ани Илков и Александър Кьосев (помня ги и двамата от онова време като студентка на втория - не очарована, и бегло общуваща с първия - малко по-очарована) после се превърнаха в мастити жреци на статуквото. Нищо ново под слънцето!

• 2 8
• Докладване

[quote#38:"Додо"]завършили магистратурата по творческо писане [/quote]

Ех, ако това беше достатъчно, за да се превърне човек в Чехов!

Абсурдно е дори да се споменават научните степени и титли на писатели, художници и други творци, но, уви, се стигна до това изкривяване на оценикте ни.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#42] от "klimentm":

Напълно съгласен! Има и още нещо. Според мен, всичко е до усилия и енергия, която се влага в определени посоки. За мен, лично, не се влагат големи усилия в писането на добра проза в България.
Защото, точно ако този интересен и различен мироглед бъде вплетен в литературно произведение, би се получило нещо интересно.
Но, това е свързано с нещата, които писах по-горе.

Цикълът е горе долу следният: Аз пиша нещо, което не е кой знае какво,но зная, че само заради това, че съм има, първо, ще го издадат лесно, и второ, ще го наградят, и трето, ще го обявят, че е много хубаво. След като, това се е случило, а ти знаеш, че не си положил твърде много усилия, но виждаш, че номерът минава, тогава, следващото нещо, което пишеш, е още по-лошо. И накрая, всички губят.
Затова е и голяма грешка, на млади автори, на хора, които нямат 5-6 книги зад гърба си, и години опит, да им се казва, че са най-големите писатели. Лоша услуга е това за тях. И за българската литература, като цяло.

• 1 5
• Докладване

[quote#38:"Додо"]Добре е, когато някой не се справя, без значение дали е добър автор или не, дали е известен,или не, да му се казва това, защото, иначе, лошо, когато си повярваш, че си велик, а ти, обективно, дори не си и добър..[/quote]

Така е, но обикновено хората с по-обективно мнение са мигновено обявени за 'хейтъри', 'завистници' и всички смъртни грехове. И посредствеността продължава безметежно да се потупва по рамото и да си раздава измислени награди.

• 2 6
• Докладване

До коментар [#43] от "ariel28":

Така е. Ани Илков доста време беше в Англия, и то съвсем скоро, и все си мисля, че едно такова пребиваване на едно такова място, в академично среда, би спомогнало, за мирогледа ти, за какво ли не, но не, всичко е по старому и това си е. Кьосев и той също си е повярвал много.
Наскоро го слушах на едно събитие, хората му дават награда, за книга, той обяснява в речта си при приемането и, за срещата си с някаква негова стара любов,или за разговара си с нея, с неговото предложение, да се видят, как не било зависело от нея, това тя му казала, тя била "готова" да се видят, ами зависело от него, нали, дали той можел евентуално да бъде в "готовност", когато се срещнат. Безвкусно и отвратително. Мяра няма!

• 2 6
• Докладване

До коментар [#44] от "princess_x":

Добре, че беше един от членовете на нобеловият комитет, неговият секретар, който каза сега, преди последното раздаване на Нобела, че творческите резиденции, програмите за творческо писане и различните грантове, които дават възможност на писателите да работят спокойно, унищожават западната литература, защото отдалечават автора от реалния живот. Докато големи писатели като Бекет и Кафка са работили нещо друго, за да се издържат, и това е захранвало и литературното им въображение.

А споменаването на научните степени и титли и или звания, връща ме в едни други времена, когато имахме народни артисти, заслужили артисти, художници и т.н. ...

• 2 6
• Докладване

[quote#47:"Додо"]пребиваване на едно такова място, в академично среда, би спомогнало, за мирогледа ти[/quote]

Е, няма как на един човек на 50 и кусур години нещо да му промени мирогледа Те си мислят, че са велики и няма какво повече да научат, и толкоз... У Ани Илков имаше една симпатична срамежливост и свежа мисъл/изказ, но по думите Ви съдя, че не се е развил в обещаващата посока. А Кьосев си беше надут, кисел и самомнителен още от онова време, нито умееше, нито искаше да научи студентите на нещо. Мога да го кажа без лични причини, защото персонално той ме отличи (заради един разгромяващ анализ от моя страна на творба на Ивайло Дичев), като ме покани в петъчните литературни сбирки на Михаил Неделчев и сие. Аз обаче се интересувах от езика, не толкова от литературата, и отказах, което наистина го порази По-късно хората от този кръжец се писаха елит и дисиденти... Изпуснах, язък!

• 2 5
• Докладване

До коментар [#46] от "princess_x":

Точно! И заради това и няма голяма българска литература в момента.
То е като да произвеждаш лоши сапуни, опростен пример, но изразява идеята. Ако си зариваме главите и си казваме, че това не са лоши сапуни,са добри, и ги ползваме, и разни там хора, коментират, че това са най-добрите възможни сапуни, съизмерими с френските или немските, тогава, завода ще продължава да ги бълва, нискокачествените си сапуни, и ще се чудим, всички ние, защо, след като са толкова качествени сапуните ни, няма никакъв интерес от чужбина към тях...

• 4 5
• Докладване

[quote#47:"Додо"]Наскоро го слушах на едно събитие, хората му дават награда, за книга, той обяснява в речта си при приемането и, за срещата си с някаква негова стара любов,[/quote]
И аз го слушах наскоро на едно събитие, юбилей на негова колежка социоложка. Същото самовлюбено празнословие и плоски шегички

• 1 5
• Докладване

До коментар [#49] от "ariel28":

На Ани Илков ми харесва поезията. Има нещо в нея, не мога да го обясня, но ми допада.
Последната му книга, също е интересна и чувам, че доста хора я намират за нещо върхово, като постижение, макар и аз такъв тип четива да не харесвам.
Ани Илков беше и в журита на награди, тоест, той участва активно в литературният процес в България, но не е от тези, които тръбят колко са велики и как много разбират. Това поне му прави чест. Но, това, че и той се опитва да си пробутва протежетата, това вече не ми харесва, ама никак. И това го прави в последните няколко години доста успешно....

Кьосев, вече го коментирах. Не ми е интересен, особено,с тези високопарни думи свръхсложни обяснения на неща, които са доста ясни и няма нужда от такъв език. Освен ако не избиваш комплекси...

• 3 4
• Докладване

[quote#52:"Додо"]Освен ако не избиваш комплекси... [/quote]
..Или нямаш какво да кажеш

Ани Илков не съм го следила като развитие, но при всички положения беше по-стойностен от Кьосев, и като човек, и като творец.

• 1 3
• Докладване

[quote#53:"ariel28"]Ани Илков не съм го следила като развитие, но при всички положения беше по-стойностен от Кьосев, и като човек, и като творец.[/quote]

Съгласен съм с теб.

• 1 4
• Докладване

[quote#48:"Додо"]програмите за творческо писане и различните грантове, които дават възможност на писателите да работят спокойно, унищожават западната литература,[/quote]

Не знаех за това изказване, но съм си мислела напоследък, че е така и в областта на изобразителното изкуство и както писах под една друга статия, онзи, който се специализира в писането и спечелването на 'проекти' за грантове, ще създаде представата, че е И най-успешният творец.
Ето какво (което винаги ще бъде актуално) прочетох вчера в една лекция на Джон Ръскин:

'...But if, on the other hand, it is petty self-complacency in your own skill, trust in precepts and laws, hope for academical or popular approbation, or avarice of wealth, - it is quite possible that by steady industry, or even by fortunate chance, you may win the applause, the position, the fortune, that you desire; - BUT ONE TOUCH OF TRUE ART YOU WILL NEVER LAY ON CANVAS OR ON STONE AS LONG AS YOU LIVE.'

• 2 3
• Докладване

До коментар [#55] от "princess_x":

Благодаря за този цитат. Много добре илюстрира положението на нещата в областта на изкуството.
Между другото, имам приятел в Лондон, преподава в тамошен университет, и ми разказва за ситуацията там, ами, всичко е грантове и само грантове. Ако някои има все още има романтичната представа за науката, като място, в което, ще правиш някакви саможертви, в името на науката, това вече почти никъде го няма. Големите учени са се превърнали в едни писачи на предложения за проекти. Това е положението. Искам да кажа, че това нещо, което по-горе важи за програмите за творческото писане, в друг аспект важи и за науката като цяло. За съжаление.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#56] от "Додо":

о да. "проектната принуда" беше едно от най-отблъскващите неща в научната дейност. опорочава идеята за наука, защото пред-задава резултати и натоварва конюктурно изследването. никой не дава пари за "чиста наука".

• 1 4
• Докладване

До коментар [#56] от "Додо":

До коментар [#57] от "abdelhaqq":

Да, гранто-манията е преобърнала нещата наопъки. Преди меценатите са откривали таланти, било в изкуствата или науките, поддържали са ги, възползвали са се от работата им, а сега най-често набедени 'таланти' се борят със зъби и нокти за лелеяния грант, стипендия и.т.н. А произтичащата последица е създаването на една отровна атмосфера в съответните кръгове и влошаване качеството на работата.

• 2 3
• Докладване

До коментар [#58] от "princess_x":
До коментар [#57] от "abdelhaqq":

Процесът на случване в изкуството и в науката се променя, това е факт. И не мисля, че това, което днес виждаме е нещо, което е окончателно. Мисля, че ще става още по-лошо. За съжаление. мисля, че виждаме по-скоро днес тенденцията, но определено очаквам, че ще е още по-лошо, да речем, след 10-15 години.
Нямам идея как може това да се промени, но мисля, че имам обяснение защо е така.

Но го има този момент наистина, за атмосферата и дори, някакви хора, когато разберат за какво ида реч, просто се отказват и влизат в други сфери. Познавам хора, които избраха да работят в лаборатории, за сметка на работа в академията.
Но, това е друг разговор, може би, за коментари под друга статия

• 1 4
• Докладване

До коментар [#59] от "Додо":

да, така е. весело посрещане на 2015та!

• 0 4
• Докладване

До коментар [#35] от "Додо":

Благодаря за споделения етусиазъм и проучването, Додо! "Съвременник" наистина е добро издание, не искам да го наричам списание, защото е масивен.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#35] от "Додо":

Купих си две книги на Модиано, но още не съм започнала да ги чета, едната позапочнах, но не ме въодушеви особено, а за Марио Варгас Льоса - и на мен не ми допада, чела съм сам само една негова книга и то не до края.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#61] от "idiva":
Моля
Купувам си го от 5-6 години редовно. Не съм пропуснал брой!
Има интересни неща в него почти всеки брой!
Успешна 2015!

• 0 2
• Докладване

До коментар [#60] от "abdelhaqq":

Весело и на теб!
И успешна 2015!

• 0 1
• Докладване