Откъс от "Шест разходки в горите на измислицата" на Умберто Еко

Откъс от "Шест разходки в горите на измислицата" на Умберто Еко

© Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" ви предлагаме откъс от "Шест разходки в горите на измислицата" с известния италиански мислител Умберто Еко, където чрез примери от известни произведения той разисква начините по които четем и разказваме. Преводът е на Ангел Игов, а откъсът е любезно предоставен от издателство "Сиела".


Бих искал да започна, като възкреся спомена за Итало Калвино, който преди осем години бе поканен да изнесе шест лекции в Харвард, но успя да напише само пет от тях, преди да ни напусне. Говоря за него сега не само като за свой приятел, но и като за автора на "Ако пътник в зимна нощ", тъй като този роман засяга темата за присъствието на читателя в повествованието, а моите лекции ще са до голяма степен посветени на същата тема.


В същата година, в която книгата на Калвино излезе в Италия, бе публикувана и една от моите книги, а именно Lector in fabula, чието заглавие само донякъде съвпада с английската версия – The Role of the Reader. Английското заглавие е различно от италианското, защото ако италианското (или латинското) бе преведено буквално на английски, то щеше да гласи "Читателят в приказката" и нямаше да значи нищо.




В Италия изразът "lupus in fabula" означава същото като "за вълка говорим" и се употребява, когато внезапно се появи лицето, за което разговарят събеседниците. Но докато италианският израз извиква асоциацията за вълка, който шества из всички приказки, то аз се занимавам с читателя. Всъщност, в ред ситуации вълкът може и да не присъства, и скоро ще видим, че на негово място може да се сложи човекоядец.


Но във всяка история има читател и този читател е фундаментална съставка не само от процеса на разказване, но и от самия разказ. Днес всеки, който сравни Lector in fabula с "Ако пътник в зимна нощ", би могъл да си помисли, че моята книга е реплика към романа на Калвино. Но двете произведения излязоха по едно и също време и нито един от двама ни не знаеше какво прави другият, въпреки че явно дълго време са ни занимавали едни и същи теми. Когато Калвино ми изпрати книгата си, явно вече бе получил моята, защото посвещението му гласи: "A Umberto: superior stabat lector, longeque inferior Italo Calvino". Цитатът очевидно идва от баснята на Федър за вълка и агнето ("Superior stabat lupus, longeque inferior agnus" – "Вълкът стоеше нагоре по реката, а агнето – надолу") и Калвино намекваше за моята книга за читателя.


Обаче фразата "longeque inferior", означаваща както "надолу по течението", така и "низшестоящ" или "по-маловажен", си остава референциално двусмислена. Ако приемем, че думата "lector" de dicto обозначава моята книга, то Калвино или иронично скромничи, или гордо си избира положителната роля на агнето, при което за теоретика остава ролята на Големия лош вълк. От друга страна, ако думата "lector" се приеме de re и означава Читателя, то Калвино изказва много важно твърдение и се прекланя пред ролята на читателя. Отдавайки заслуженото на Калвино, ще взема като отправна точка втората от лекциите на Калвино от неговите "Шест предложения за следващото хилядолетие"  – онази, посветена на бързината, в която той разисква петдесет и седмата приказка в съставената от него антология "Италиански народни приказки":


Един цар се разболял. Дошли лекарите и му рекли: "Чуйте, Ваше величество, ако искате да се излекувате, трябва да се сдобиете с перо от Човекоядеца. Не е лесно, защото Човекоядецът когото не е видял, него не е изял". Царят разгласил сред всички, но никой не щял да иде. Помолил един свой подчинен, много верен и храбър, и той отвърнал: "Ще ида." Показали му пътя: "На върха на планината има седем дупки, в една от седемте е Човекоядецът." Тръгнал, но по пътя го заварила нощта. Отбил се в едно ханче... Калвино отбелязва, че "не се казва от какво боледувал царят, нито как така човекоядецът има пера и в що за дупка се крие" и възхвалява достойнствата на бързината в повествованието, макар да уточнява, че "тази апология на бързината няма за цел да отрече насладата от протакането". Аз ще посветя своята трета лекция на протакането. За момента, нека отбележим, че всяка повествователна литература е по фатална необходимост бърза, понеже, строейки свят, който включва безброй събития и персонажи, тя не може да каже всичко за този свят. Само намеква и оставя читателя да запълни редица от липси във фактологията. В крайна сметка всеки текст (както съм писал вече) е една мързелива машина, която иска от читателя да свърши част от работата ѝ. Проблем би било, ако един текст казва всичко, което трябва да разбере възприемателят – той би бил безкраен. Ако ви се обадя по телефона и кажа: "Тръгвам по магистралата и ще пристигна след час", не бихте очаквали да добавя, че по магистралата ще използвам колата си. В Agosto, moglie mia non to conosco, големият комически писател Акиле Кампаниле ни представя следния диалог:


Гедеоне бясно заразмахва ръце към един файтон, спрял на края на улицата. Възрастният файтонджия слезе със затруднение от капрата и забърза, доколкото можеше, към нашите приятели, с думите: – Мога ли да ви помогна? – Не! – извика ядно Гедеоне. – Трябва ми файтонът! – Ах! – отвърна разочарован файтонджията. – Помислих си, че ви трябвам аз. Той се върна при файтона, качи се обратно на капрата и запита Гедеоне, който вече бе седнал вътре заедно с Андреа: – Накъде? – Не мога да ви кажа – рече Гедеоне, който искаше да запази експедицията си в тайна. Файтонджията, който не бе твърде любопитен, не попита пак. Няколко минути стояха неподвижно и се наслаждаваха на гледката. Накрая Гедеоне, неспособен да се сдържа повече, извика:– Към замъка Фиоренцина! От вика му конят се стресна, а файтонджията запротестира: – По това време? Ще стигнем чак по тъмно. – Вярно е – измърмори Гедеоне. – Ще идем утре сутринта. Елате да ни вземете точно в седем. – С файтона ли? – попита файтонджията. Гедеоне размишлява няколко минути. Накрая каза: – Ами да, така ще е по-добре. Докато вървеше обратно към хана, той се обърна и извика на файтонджията: – Хей! Да не забравиш коня! – Сериозно ли говорите? – отвърна онзи изненадан. – Добре де, както желаете. Откъсът звучи абсурдно, защото отначало протагонистите казват по-малко, отколкото трябва, а накрая изпитват нуждата да кажат (и чуят) повече, отколкото е необходимо. Понякога, искайки да каже твърде много, авторът може да се окаже по-комичен от героите си. През XIX век в Италия имало една много популярна писателка на име Каролина Инверницио, която се грижила за съня на цяло поколение пролетарии с разкази като "Целувката на мъртвата", "Отмъщението на безумната" и "Трупът обвинява". Каролина Инверницио пише доста зле и моят превод ще е верен на стила ѝ. Литераторите са забелязали, че тя е била достатъчно смела – или неумела – та да вкара в литературата езика на дребната бюрокрация на новосформираната италианска държава (бюрокрация, към която принадлежал мъжът ѝ, управител на армейска фурна). Ето как Каролина започва своя роман "Ханът на убийствата":


Беше прелестна вечер, макар и много студена. Улиците на Торино бяха осветени като посред бял ден от луната високо в небето. Часовникът на гарата показваше седем. Под голямата веранда се чуваше оглушителен шум, защото се разминаваха два бързи влака. Единият тръгваше, другият пристигаше. Не трябва да съдим твърде строго госпожа Инверницио. Тя някак си ще да е усещала, че бързината е голямо повествователно достойнство, но никога не би могла да започне както Кафка в "Метаморфозата": "Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо." Читателите ѝ незабавно биха я попитали как и защо Грегор Замза се е превърнал в насекомо, и какво е ял предната вечер. Между другото, Алфред Казин разказва, че Томас Ман дал на Айнщайн един роман на Кафка, но той му го върнал с думите: "Не мога да го чета, човешкият ум не е толкова сложен." Айнщайн вероятно е имал предвид, че повествованието е твърде бавно (аз, пък, по-нататък ще възхвалявам изкуството да се забавят нещата). Вярно е, че читателят не винаги знае как да се справя със скоростта на текста. В своята книга "Четене и разбиране" Роджър Шанк ни разказва друга една история:


Джон обичал Мери, но тя не искала да се омъжи за него. Един ден дошъл дракон и отвлякъл Мери от замъка. Джон възседнал коня си и убил дракона. Мери се съгласила да се омъжи за него. И живели щастливо до края на дните си. В книгата си Шанк се интересува какво разбират децата, докато четат, така че задал няколко въпроса за тази история на едно тригодишно момиченце.


В: Защо Джон убил дракона? О: Защото той бил лош. В: Какво му било лошото? О: Ранил го. В: Как го ранил? О: Сигурно го е залял с огън. В: Защо Мери се съгласила да се омъжи за Джон? О: Защото го обичала много, а и той много искал да се ожени за нея... В: Как така Мери решила да се омъжи за Джон, след като отначало не искала? О: Това е труден въпрос. В: Но според теб какъв е отговорът? О: Ами отначало тя не го искала, но той много я убеждавал, много ѝ говорил как иска да се ожени за нея, и накрая тя решила, че не е лошо да се ожени – да се омъжи – за него. Явно знанията за света на момиченцето включват факта, че драконите бълват огън, но не и че можеш да приемеш, от благодарност или от възхищение, любов, която не споделяш. Една история може да е повече или по-малко бърза – с други думи повече или помалко елиптична – но колко елиптична може да бъде, се определя от вида читател, към когото е адресирана. Тъй като се опитвам да обясня всички заглавия, които с цялата си глупост съм избрал за своите произведения, нека обясня и заглавието на своите Нортънови лекции. Гората е метафора за художествения текст, не само за текста на приказките, а за всеки повествователен текст. Има "гори" като Дъблин, където вместо Червената шапчица можеш да срещнеш Моли Блум, и "гори" като Казабланка, където можеш да срещнеш Илза Лунд и Рик Блейн.


------------------------


1 "Ролята на читателя" (англ.). – Б. пр. 2 "Вълкът в приказката" – Б. пр.


2 "Вълкът в приказката" – Б. пр


3 Федър (ок. 15 пр. Хр. – ок. 50): римски баснописец, вероятно от тракийски произход. Въпросната басня е преработена векове по-късно от Лафонтен и навярно е позната на читателя в неговия вариант. – Б. пр. 4 "De dicto" и "de re" – "според думата" и "според нещото" (лат.) – Б. пр.


4 "De dicto" и "de re" – "според думата" и "според нещото" (лат.) – Б. пр.


5 Тук и по-долу цит. по Итало Калвино. Американски лекции. Превела Нева Мичева. София: Колибри, 2012, с. 70. – Б. пр. 6 Пак там: с. 83. – Б. пр.


6 Пак там: с. 83. – Б. пр.


7 Акиле Кампаниле (1899–1977): италиански писател хуморист. – Б. пр.


8 Achille Campanille. Agosto, moglie mia non to conocoso. In Opere. Milan: Bompiani 1989, p. 830.


9 Carolina Invernizio. L’albergo del delitto. Turin: Quartara, 1954, p. 5. 10 Франц Кафка. Метаморфозата. Превел Димитър Стоевски. В Избрано. София: Фама, 2007. 11 Alfred Kazin. On Native Grounds. New York: Harcourt Brace, 1982, p. 445.


10 Франц Кафка. Метаморфозата. Превел Димитър Стоевски. В Избрано. София: Фама, 2007. 11 Alfred Kazin. On Native Grounds. New York: Harcourt Brace, 1982, p. 445.


11 Alfred Kazin. On Native Grounds. New York: Harcourt Brace, 1982, p. 445.


12 Roger Schank. Reading and Understanding. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum, 1982, p. 21.


13 Оригиналният термин, използван в заглавието и навсякъде в английския текст, е fictional. Общ за повечето западноевропейски езици, този термин не съществува в същата форма в славянските и поражда сериозни проблеми пред превода. Fiction буквално означава "измислица", но придобива вторично значение на широк литературен род, обединяващ изобщо всякакви повествователни произведения, които включват литературни герои и са разположени в художествен свят, т.е. най-често жанровете на романа, новелата, разказа и др. На български език обаче фикционален се използва само тясно терминологично в академични текстове, а фикция пък изобщо няма гражданственост. По тази причина в настоящия превод като цяло е предпочетен отдавна утвърденият термин художествен, който има сходно значение, макар да е с различна етимология и да може да се разбира в по-широк смисъл (например лириката също е художествена литература, но не е непременно фикционална). В отделни случаи, когато авторът навлиза в строго академичен изказ или се налага разбирането на понятието в тесен контекст, е допуснат вариантът фикционален. – Б. пр.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4380 Неутрално

    Умберто Еко се е превърнал в институция, ако не беше така ,щях да кажа"И най умният е малко .....празнословен"

    klimentm
  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1934 Неутрално

    И Умберто Еко и не малко други като него, Куельо например, са го добутали ( дай Боже всекиму), че каквото и да напишат или кажат, непременно трябва да крие или носи дълбок смисъл.
    И грижата си е наша и по-често на критиците, да хвърляме боб да го открием.
    ОК, ЧНГ на всички любители на четенето, включително и "фикциите" писани от Еко и Ко.

  3. 3 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 565 Неутрално

    Изборът на този текст на Умберто Еко е много добър, чела съм откъси от книгата и съм доволна от възможността да видя отблизо едно практическо приложение на семиотиката на текста. Става ясно, че търсенето на път през "гората" на творбата кара читателя да разказва на-ново и това усилие го превръща в разказвач, чиято стойност, струва ми се не намалява, спрямо тази на автора, тъй като става въпрос за правене на една нова история.
    Различните "гори" (на писателя и читателя/читателите ) си приличат и тази интересна възможност създава условие за сравнение при търсенето на изход, а освен това, изглежда намеква, че разликата е само в имената на едно и също търсено нещо, намиращо се на различни места, и нещо повече може да бъде срещнат някой, който започва съществуването си от друг, с когото няма нищо общо, но вероятно, само на пръв поглед.

    Читателят, изглежда не трябва да се изкушава в избора между много кодове за откриване на смисъла на творбата, а просто да се движи напред.

    Дневник, благодаря!
    Пожелавам Ви весели празници и успешна 2015та година!



  4. 4 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 950 Неутрално

    До коментар [#1] от "klimentm":


    На мен винаги ми е смешно около раздаването на нобела. Там има винаги спекулации, по разни сайтове вървят залагания и често, наред с големи имена, слагат и Умберто Еко. Най-голямата глупост е разбира се да се обмисля или някой да вярва, че Боб Дилън има шансове, но това е друг разговор.
    Искам да кажа, че Еко е добър разказвач, интелектуален, но не е нищо особено на полета на великата литература. Виж, като учен, мисля, че е интересен.
    Аз лично много харесвам страстта на Еко към старите книги. Има забележителна колекция.

    И тъй като в текста по-горе става дума за Калвино, бих препоръчал на всички , които се интересуват от наистина добра литература, Невидимите градове на Итало Калвино. Великолепно четиво.

  5. 5 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#4] от "Додо":

    сто процента съгласен. умберто еко се преекспонира с имиджа си на гуру, паразитиращ върху доброто познаване на средновековието и ренесанса, пречупено през отмиращата наука на семиотиката. калвино си струва много повече като литератор, не само "невидимите градове", но и "господин паломар", да не говорим за "космикомикс", което май не е видяло бял свят досега на български. ненатрапчив, ерудиран, забавен, остър.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4380 Неутрално

    До коментар [#4] от "Додо":

    Безспорно е енциклопедист , и специалист в областа на литературата,аз съм лаик и не мога да дам по адекватна отценка за приноса му.
    Харесвам "Махалото на Фуко" и "Острова на отминалия ден"главно заради идеите в тях.Други книги като "Пражкото гробище" и "Тайнствения пламък....." просто изоставих по някое време толкова непреодолими ми се видяха.

    klimentm
  7. 7 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 217 Весело

    До коментар [#2] от "tsvetko_51":

    "И Умберто Еко и не малко други като него, Куельо например"

    Мухахаха, ей това сравнение изби рибата!

  8. 8 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 950 Неутрално

    До коментар [#5] от "abdelhaqq":

    За Калвино абсолютно. Дори по едно време се бях насочил към италианският, и една от причините беше Калвино. Скоро се снабдих с доста негови неща, мисля, повечето, които са преведени на английски. Не е като да е в оригинал, но все пак, не и като да чакаш да го преведат на български.
    Мисля, че освен Градовете, другото преведено е Пътника, и другото, шестте му лекции, за които става реч и горе,при Еко.
    Бях в една книжарница скоро, много голяма, в Италия и там, цял рафт, само Калвино. И отново се замислих за италианският език
    Имам приятелка, италианка, с нея се говорим за Калвино. По едно време двамата четяхме една и съща негова книга

    Дано доживея да видя българин, които да е в една лига с него. Говоря за писател. Това би било нещо наистина значимо.

  9. 9 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 950 Неутрално

    До коментар [#6] от "klimentm":

    "Махалото на Фуко" е наистина нещо сериозно. Признавам си,че Островът не съм го чел. Имам старото издание,на български, едно такова,с много странен формат.Нямам представа дали ще му дойде редът, но за гробището, много разочароващата книга. Но, мисля, два път по една и също тема, не бива да се насилва чак толкова човек.
    Пламъкът е интересен като концепция, но изпълнението...

  10. 10 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#8] от "Додо":

    хехе, познатото усещане да искаш да научиш език само заради писаното на него. да, "лекциите" на калвино излязоха, тази година излязоха и "нашите предци", мисля. не мисля обаче, че ще видим скоро писател като калвино тук, колкото и да ни се иска. много сме малки, аз вече съм се примирил. харесвам си каквото си имаме тук, без да се превъзнасям с него, още повече, че то си е доста локално и навън трудно се разбира. пък и културата ни една такава малка, полу-ориенталска, с твърде кратко "възраждане", никакъв ренесанс, опоскано средновековие, а интелектуалците като че ли ги недолюбваме принципно като народец.

    е, нищо не пречи да не съм прав. ще ми се да не бях.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  11. 11 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 950 Неутрално


    До коментар [#10] от "abdelhaqq":

    В краткият ти коментар има събрано много истина. Вярно, в големи щрихи, но идеята е ясна. Съгласен съм с теб.
    Но, аз все още вярвам, че е възможно да видим такъв писател и у нас. Не е никак голям шансът, но не ми се иска да е така. както на теб ти се иска, да не си прав
    Хубава нова 2015 и дано сме приятно изненадани от литературата на 2015

    Между другото, преводачът на книгата по-горе, Ангел Игов, е много добър. Не ми допада като писане на проза, не мисля, че се справя там, но като преводач,а и като литературен критик мисля, че там му е силата. Много е добър в тези области.
    Мисля, че ще е едно от големите имана в превода и в критиката на България.

  12. 12 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#10:"abdelhaqq"] ... е, нищо не пречи да не съм прав. ще ми се да не бях.[/quote]

    Споко, не си.

  13. 13 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 794 Неутрално

    [quote#10:"abdelhaqq"]аз вече съм се примирил. харесвам си каквото си имаме тук, без да се превъзнасям с него, още повече, че то си е доста локално и навън трудно се разбира. пък и културата ни една такава малка, полу-ориенталска, с твърде кратко "възраждане", никакъв ренесанс, опоскано средновековие, а интелектуалците като че ли ги недолюбваме принципно като народец. [/quote]
    Ренесанс сме имали, кратък и много раннен, но според мен няма никакво значение имали ли сме го или нямали. Въпросът е можем ли да видим общочовешките послания на едно време (което и да е) и да ги предадем по уникален начин. В това отношение шансовете ни са точно толкова, колкото са на другите. Та да си пожелаем наред с другите хубави неща и подобна международна бг искричка.
    И ЧНГ на всички!

  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#12] от "gogaroga":

    сиреч, българия вече е произвела писатели като Калвино? явно в невидимия ъндърграунд...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#13:"Хелиана"]Въпросът е можем ли да видим общочовешките послания на едно време (което и да е) и да ги предадем по уникален начин.[/quote]

    ето това съждение, най-вече понятието "общочовешки" и самостойността на "уникалното", е продукт на ценности, появяващи се по време на един Ренесанс, без значение дали го смятаме за вид високо, късно средновековие, или не

    בני אתה אני היום ילדתיך
  16. 16 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#13] от "Хелиана":

    и хубава нова-вече-настъпила 2015та!

    בני אתה אני היום ילדתיך
  17. 17 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#14:"abdelhaqq"]сиреч, българия вече е произвела писатели като Калвино? явно в невидимия ъндърграунд...[/quote]

    България не е произвела писатели като Калвино, защото Калвино е италиански писател, в чиито произведения е вградено италианското световъзприемане. В произведенията на българските писатели е вградено българското. Те са ценни със собствената си самобитност и само с нея внасят своя принос в световната литературна съкровищница.
    Наистина ми е трудно да преценя какво значение влагате в думата "ъндърграунд", но ако подразбирате, че съществуват неизвестни на читателите, укрити от обществеността, премълчани произведения с несъмнена стойност, съвременни апокрифи - да! еднозначно има такива. След случая с Яна Язова всичко може да се очаква. Невероятно е, че авторка от такъв висш порядък, при това утвърдена и известна преди 1944, е могла да бъде буквално изтрита от общественото съзнание, а писаните ѝ тайно романи да възкръснат години след загадъчната ѝ смърт и то по издирени чернови.
    За мене и вече известните български автори са достатъчни, за да кажем, че и България има своя принос в световната литература, но понеже подхванахте темата, има ли неизвестни ни автори и произведения - ами да, има. И колкото повече се задълбава човек, толкова повече се стряска, наистина не е за вярване що за затъмнение съществува в тази област. Но един ден всеки ще си заеме място, а и "ръкописите не горят".

  18. 18 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#17:"gogaroga"]Калвино е италиански писател, в чиито произведения е вградено италианското световъзприемане. В произведенията на българските писатели е вградено българското. [/quote]

    съгласен съм. затова и имах предвид не толкова самобитност и остойностяване на оригиналността въз основа на местен признак, а за класа и качество на писане. в случая с италия е ясно защо "италианското", сиреч високата култура, преминаваща през средновековието, католицизма, ренесанса, и модерността, произвежда...калвино. нещо, което на нас ни липсва. с оглед на това и е ясно, че нашата литература има принос към световната, въпросът е какъв е. наистина на нашите писатели им личи липсата на това, което изброих при калвино.

    но действително, ще бъде приятна изненада да излязат наяве изчезнали и потулвани произведения на пренебрегвани автори по соца. да не забравяме, обаче, че имаме подобен пример от академичната сфера в социалните науки: хората очакваха, че след прехода изведнъж нашите "научни дисиденти" ще извадят дълги, смислени, мъчително творени в разрив със системата, качествено по-добри съчинения, крити по шкафчетата на академията. това не се случи. но да, напълно съм съгласен, че един ден всеки ще си заеме мястото. имам чувството, че още не минало достатъчно време, за да можем да оценим настоящата ни литература...

    בני אתה אני היום ילדתיך
  19. 19 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1517 Неутрално

    До коментар [#9] от "Додо":

    Островът е много зашеметяващ, в един момент аз се почувствах изгубена в лабиринта на препратките и вероятно повече от половината асоциации въобще не ги разбрах, но не можех да спра да чета.

    Харесва ми идеята, че читателят с неговите знания и въображение е неделима част от литературното приключение и всеки минава по различна пътека докато стигне последната страница.

  20. 20 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 794 Неутрално

    [quote#15:"abdelhaqq"]ето това съждение, най-вече понятието "общочовешки" и самостойността на "уникалното", е продукт на ценности, появяващи се по време на един Ренесанс, без значение дали го смятаме за вид високо, късно средновековие, или не[/quote]
    Не съм съгласна с тебе. В родовата ни памет са стари приноси към световната мисъл като тези на Орфей (не забравяй, че цялата школа на Платон е базирана на неговата философия, а оттам и директната връзка с Ренесанса!), богомилите, Златния век на Симеон, Кирил и Методий. Но по-важното е, че в момента всеки има достъп до почти всичко писано по света, може да пътува или поне да общува с целия свят. А голямата литература е въпрос на талант и на познаване на най-добрите традиции. Какво пречи на българина да има и двете?

  21. 21 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 794 Неутрално

    До коментар [#18] от "abdelhaqq":

    Не мисля, че е въпрос на култура. За мен отговорът е друг и ще го илюстрирам с един пример. Преди време гледах по холандската телевизия едно интервю със световноизвестен холандски DJ. Водещият го попита как си обяснява големият брой холандски DJ-и които са водещи на световно ниво. Той отговори простичко нещо от рода на: "ами на това, че преди време холандецът Армин ван Бююрен стана Номер Едно в света. И аз, както и другите като мен, започнахме в един гараж, но като знаехме, че едно холандско момче като нас, което е започнало също като нас от нищото, стана водещо световно име, можехме лесно да си представим, че световният връх е постижим и за нас. Иначе аз може би изобщо не бих си и позволил да мечтая за световната титла и никога не бих дръзнал да бъда толкова добър".
    Та пожеланието ми е - дано един българин да дръзне да си представи, че може да бъде на световно ниво и да го реализира, след това за останалите ще бъде по-лесно да излязат от представата си за изолираност, липса на традиции и т.н.

  22. 22 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#18:"abdelhaqq"] сиреч високата култура, преминаваща през средновековието, католицизма, ренесанса, и модерността, произвежда...калвино. нещо, което на нас ни липсва. с оглед на това и е ясно, че нашата литература има принос към световната, въпросът е какъв е. наистина на нашите писатели им личи липсата на това, което изброих при калвино. [/quote]

    Няма да излизам сега с теорията за ускореното развитие на Георги Гачев, не че тя няма своите основания и не би била интересен отговор на вашия пост, а защото не точно това е довод в моята теза.
    Това, че италианската култура е преминала през тези и тези периоди на развитие и техните наслаги са довели до изкристализиране на определени форми, чиято ценност не отричам, не означава, че трябва да приложим същата рецепта към литературата на друга народност, била тя българска, немска, гръцка, чешка, шведска, турска, американска, китайска или японска (нарочно изброявам силни различни литературни традиции) и да направим извод не само за тяхното своеобразие, но и за тяхната стойност.
    Всяка култура има своите особености и своите вътрешни закони на развитие. Италианската, както сам пишете, е основана на католицизма. Българската - на православието. Това са все християнски, но и доста различни духовни начала. Отделно богомилството. Ако върнем назад, древният орфизъм и дионисиевото начало се отличават чувствително от по-скоро практичното, отколкото мистично езичество на Рим. Предренесансът на двата полуострова бележи смайващи прилики, достатъчно е да сравним Джото със стенописите от Боянската църква, които пък са и по-ранни. Картината се усложнява от взаимните влияния и преплитания, например Дантевия "Ад" взаимства основната си идея от българската апокрифна литература, по-точно от "Ходене на Богородица по мъките", тя пък от древните балкански митове за слизането на жив в света на мъртвите.
    Тъй като вие изтъквате непрекъснатата приемственост на италианската култура, като основен градивен фактор в нейното развитие, то да - Италия не е търпяла такъв жесток погром като като турското нашествие и това си е дало положителното отражение. Да, действително италианският дух, оттам и италианската литература са уникални с тази непрекъсвана нишка на развитието.
    Но пък българският духовен опит е трябвало да се сблъска със същността на исляма и да осмисли огромни цивилизационни различия, да ги съпостави и да даде отговор кой кой е в това противостояние на религии и цивилизации. И този опит е споделен в нашата литература, тези отговори са дадени от българските книжовници, може да ги намерите в съседни ни литератури, но вие няма да ги откриете в творбите на западните автори. А е трудно да се отрече, че това са световни по мащабите си въпроси. Ето ви само един от приносите на българската литература в световната художествена мисъл, а той не е единствен, просто трябва да сложа някъде точка на този дълъг пост.

  23. 23 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#20:"Хелиана"]В родовата ни памет са стари приноси към световната мисъл като тези на Орфей (не забравяй, че цялата школа на Платон е базирана на неговата философия, а оттам и директната връзка с Ренесанса!), богомилите ... [/quote]

    Простете, писали сме едновременно. Наистина ние самите обикновено не си даваме сметка до каква степен сме наследници на орфизма и какъв изключителен е приноса му за европейската цивилизация.

  24. 24 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#21:"Хелиана"]Та пожеланието ми е - дано един българин да дръзне да си представи, че може да бъде на световно ниво ...[/quote]
    Ами Гео Милев.
    [quote#21:"Хелиана"] след това за останалите ще бъде по-лесно да излязат от представата си за изолираност ...[/quote]
    Той, както и мнозина други, едва ли е имал подобна представа.
    [quote#21:"Хелиана"] ... липса на традиции и т.н.[/quote]
    В българската литература липсват някои чужди традиции, свои тя си има.

  25. 25 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    само няколко неща, че наистина ми стана интересно.

    [quote#22:"gogaroga"]действително италианският дух, оттам и италианската литература са уникални с тази непрекъсвана нишка на развитието. [/quote]

    не само. както посочих, непрекъсваната нишка като такава не е гаранция за нищо. непрекъсната нишка има и в религиозни практики като бракове с малолетни, но това не ги оценностява. апропо, тезата ми е, че не просто нишката не е прекъсвана там, а че ние такава висока култура никога не сме имали. защото, както континуитета не гарантира качество, така и автохтонността не го гарантира. местни култури има навсякъде, но на никого не му хрумва да ги поставя на равна нога: аборигенната култура не може да се сравни по никакъв начин с големите писмени традиции на запада, ако щете, и на изтока, например. съгласен съм напълно с бележката за православието и за исляма, и точно по този повод си спомням за литературата, която този сблъсък при нас е генерирал. софроний, любимият ми захари стоянов, също така любимият ми поп минчо кънчев, сетне вазов. с цялото ми уважение към провинциалната ни литературна среда, тези творби са по-достойни да се изучават по история, не по литература. ето, темата за културния и религиозен сблъсък може да бъде третирана и по друг начин: ние няма да произведем нещо като "неохотният фундаменталист" на мохсин хамид. просто защото сме провинциални и малки. само малък пример за това как тези дилеми се засягат и при западни автори. когато чета литературни текстове на арабски от 9ти век, виждам че те също са много по-остри, ерудирани, забавни, отколкото техните български еквиваленти, и то от много по-късен период. висока. култура. това е което ни липсва. затова и орфизмът, смятам, не е много добър пример за "културно влияние" - безписмено учение, съществуването на което е зле документирано, предимно чрез спорни артефакти, не чрез богата текстова база, за разлика от културите на запад, а и на изток, включително и във правилно споменатите от Вас литературни традиции. да не говорим за "тракологията", която промотира орфизма като оригинален културен принос. а ние знаем откъде идва този нашенски клон на изучаването на античността в българия - от зрелия соц и увлеченията по източните мистицизми и мистерии, промотирано от елита, изтласкал християнството от публичния живот.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  26. 26 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#24] от "gogaroga":

    за гео милев съм сто процента съгласен, много любим. проводник на немско-френски литературни влияния - и слава Богу.

    но ето, точно по повод на гео милев щях да отбележа: ако примерът с холандския ди джей на колегата по-горе беше подходящ, един гео милев щеше да стигне да вдъхновява поколения талантливи български писатели от световна величина. талантливи - може би да. от световна величина - като калвино, да се върнем към началото на разговора ни - категорично не.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  27. 27 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#26:"abdelhaqq"]за гео милев съм сто процента съгласен, много любим. проводник на немско-френски литературни влияния [/quote]

    Доколкото ги е превеждал - да, така е. По същата логика той е проводник и на руски влияния.
    В собственото си творчество той е българин до мозъка на костите. Какви по-точно немско-френски литературни влияния откривате в "Иконите спят" или в "Септември"? Имат ли французите или немците икони или "шопи със сопи"?
    Модернистите изначално са изключително чепати, хеле па Гео Милев, никой истински модернист не търпи чужд хомот.

  28. 28 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    [quote#27:"gogaroga"]Имат ли французите или немците икони или "шопи със сопи"? [/quote]

    това са културни реалии, не е начин на писане. сиреч, стилът ни на писане може да бъде формиран от големите западни традиции на импресионизма, независимо от локалните реалии, които използваме. едното е стил, другото е съдържание. нещо като арабския романтизъм от късния деветнадесети век: повлиян от западния, по-конкретно от джон кийтс, уилям блейк и огюст роден, но определено творящ с арабски културни и обществени реалии. което не го прави по-малко продукт на западната висока култура

    בני אתה אני היום ילדתיך
  29. 29 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 793 Неутрално

    но наистина, доста се отклонихме от темата. приятно ми беше да си побъбрим.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  30. 30 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#25:"abdelhaqq"]православието и за исляма, и точно по този повод си спомням за литературата, която този сблъсък при нас е генерирал. софроний, любимият ми захари стоянов, също така любимият ми поп минчо кънчев, сетне вазов. с цялото ми уважение към провинциалната ни литературна среда, тези творби са по-достойни да се изучават по история, не по литература. ето, [/quote]

    Той е генерирал и произведения на Яна Язова и Радко Радков, в които историческата перспектива е предала титанична сила на проникновението и обобщението. За Вазов върло не мога да се съглася, че има по-скоро историческа отколкото литературна стойност. Мнозина имат някакви школски представи за него, а той е мислител. Да оставим настрана, че само онзи, които е постигнал поне наполовина словесния запас и богатите обрати на речта у Вазов, има капацитета да съди за художествената му стойност. За Захари Стоянов споделям мнението на Александър Балабанов.

  31. 31 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    Тогава да ти предложа като начин на писане Йордан Радичков. И културните му реалии български, и начинът му на писане съвсем самородно български.

  32. 32 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#25:"abdelhaqq"]Вас литературни традиции. да не говорим за "тракологията", която промотира орфизма като оригинален културен принос. а ние знаем откъде идва този нашенски клон на изучаването на античността в българия - от зрелия соц и увлеченията по източните мистицизми ... [/quote]

    Орфизмът се разглежда от Бялото братство като първо основно стъпало на българската духовност и окултна традиция, второто е богомилството, а третото - учението на Петър Дънов. Той се прилага и до днес в действие като слияние на музика, движение и окултно познание и ни най-малко не представлява нещо безвъзвратно отминало или наизуст възстановено от соца, който е доста бос по духовните въпроси. Има своето отражение и в литературата, но засега ще няма да пиша по този въпрос.

  33. 33 Профил на pinkpearl
    pinkpearl
    Рейтинг: 471 Неутрално

    [quote#30:"gogaroga"]... онзи, които...[/quote]

    ... коЙто.
    Извинявам се, наистина е време да приключим разговора.
    Приятно ми беше въпреки различията ни.
    Желая ви здрава и спорна година.

  34. 34 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 794 Неутрално

    До коментар [#23] от "gogaroga":

    Всъщност сте развил/а тезата по-добре от мен, въпреки че сме писали буквално едно и също.

    [quote#24:"gogaroga"]Ами Гео Милев. [/quote]

    Съгласна!

  35. 35 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 794 Неутрално

    [quote#25:"abdelhaqq"] затова и орфизмът, смятам, не е много добър пример за "културно влияние" - безписмено учение, съществуването на което е зле документирано, предимно чрез спорни артефакти, не чрез богата текстова база, за разлика от културите на запад, а и на изток, [/quote]
    Мисля, че представа нямате от орфизма. Той няма нищо общо с мистични соц-увлечения. Добре документирано е влиянието му както върху Питагор, така и върху Платон (те всъщност директно са го обявили). А и дали траките са били безписмени още не знаем, в момента се опитват да разшифроват някои техни знаци. Най-вероятно те са доста подценени, а не надценени като ниво на развитие и принос. Колкото до холистичността на орфизма като философия, за него днес можем само дълбоко да въздишаме с нашите накъсани, опростенчески и механични представи за света, които сигурно ни водят към ръба на пропастта и сигурно няма да ни спрат там накрая да направим решителната стъпка.
    Но нека днес не бъдем черногледи, Нова година е, да си пожелаем хубави неща и наистина да сложим точка на дискусията.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK