Из "Книга на мълчанието" от Борис Христов

Из "Книга на мълчанието" от Борис Христов

© Издателство "Рива"



В рубриката "Четиво" ви предлагаме откъс от стихосбирката на известния български поет, писател и сценарист Борис Христов "Книга на мълчанието", любезно предоставена от издателство "Рива".

К Н И Г А  Н А  М Ъ Л Ч А Н И Е Т О


По обраслия с радостни сенки път в планината срещнах дърво
повалено от вятъра, което ме викаше да отида при него.
Короядът го беше оголил до кост  и с усърдието на древен монах
продължаваше да дълбае по ствола му странни  гравюри.
Приведен над тях,  си припомних нирванното време,
когато и аз съм опитвал, пишейки думи върху гърба на смъртта,
да оставям след себе си диря... Но оттогава опадаха много листа –
много дървета и книги намериха своята гибел...
И макар още да вярвам  в  б о ж е с т в е н о т о  н а ч а л о  на Словото,
запленен от творбите на този придворен гравьор на Танатос,
днес изповядвам с негова помощ Мълчанието...
и  ч о в е ш к и я  к р а й на Земята.


1.




Навсякъде в небето примки и капани –
богослужебни знаци, псалми и бръмчене.
Навсякъде край нас спасителни камбани...
И ни една душа спасена.


5.


Напразни опити  на Словото да събере
човечеството на една трапеза...
Изричано в безреда от безбройните амвони,
докато стигне до Сърцето се превръща в говор.


6.


Напява псалм от вятъра довян над огъня приведен
бедуинът: "Говорим, ала думите не казват вече нищо..." 
Дими в лагуната обядът му – разпятие на риба...


7.


Купчини камъни, които помнят… И ветрове –
огромни страници от книги, натрупани по рафтовете
на безмълвната пустиня – голямата библиотека на номада. 


9.


Всички камъни се раждат свободни и кръгли,
но с времето много от тях попадат в масонското братство
на формите и се отдават на робската  привилегия 
да бъдат крайъгълни.


10.


Хората направили така, че камъните да повярват
в Бог и да приемат Формата на кръста,
а Тя в отплата, събудила у тях любовта 
към последвалите разпятия.


12.


Мъдрият човек не прави опити да обитава
слънчевия склон на боговете.
Достатъчно е  молитвите му да стигат до скромната
хижа на състрадаващия божи разсилен.


13.


Храмовете  ни  са костници на думи
и объркани  молитви,
с  които  просим  милост  от светците,
приели мъченичеството си с мълчание. 


14.


Някога думите имали сила на бивник и можели
само с докосване да убият човек.
Но построени в стада върху белия лист,
придобили способност да изтребват цели народи.


20.


Всеки камък е белязан по рождение като  завършена творба...
Работата на художника в Салона на природата е –
търпеливо да извае постамента. 


21.


И затова, художнико, когато ваеш камък,
не се опитвай да отнемаш от плътта му,
нито да добавяш... Каквато да е неговата форма –
обхождаш в кръг едно яйце.


28.


Животът ни крепи на тъничка повъръхност, 
както пяната крепи удавника - въпрос на време е
джобовете да се напълнят с пясък...
И неусетно да потънем.


35.


Водата ни гледа и вижда навярно това,
което понякога виждаме ние от сушата –
самотни акули да мъкнат нанякъде
своите кървави късове щастие...


40.


Чувам нощем гласове на камъни край новия градеж –
гневят се отхвърлените, защото зидарите ги избират
не по Духът, който е вечен, а по лицето, което умира. 


42.


Не гледай човека, когато той не те вижда,
защото няма да видиш онзи, който гледа към теб
и заедно с него може да влезеш в минаващия по пътя
строй от слепци.


49.


Какво ще знаят в други времена за нашто време –
че хората разсаждали по нивите си думи;
че думи жънели и яли хляб от думи...
Родени - да мълчат, умирали - заради думи.


57.


Летим над книгите като над рифове опасни,
затворили очи от страх  – да не попаднем
на Смисъла, спотайващ се като чудовище
в дълбокото.


68.


Безброй са по земята хълмовете на страданието
по-високи от Голгота, ала на майките, останали
от болката без дъх, не им достигат сили да възлязат
и да огласят Разпятието.


72.


Пазарът на брашно през зимата – за него напомня
понякога светът на човека – вихрушките на войните
опразват чувалите и оставят мливарят
да стърчи безпомощен на опустелия площад.


73.


Човекът влезе в братството на камъните,
за да ги разедини, като едни от тях нарече скъпоценни
и така, дарявайки ги с власт, пося враждата...
и опръска с кръв Каменоломната.


76.


Все по-често земните недра използват Камъкът
за бързоходец, който да съобщи на хората,
че вече е на свършване и може скоро да пресъхне
Кладенецът на Търпението... 


82.


Защо е този смут в Читалнята и трескаво приготовление
за бягство – да прекосим Всемира и, достигнали
мечтаната звезда, да я превърнем някой ден в пустиня!..


84.


Все повече Земята напомня на просяк,
приседнал в мъглите край Млечния път –
в очакване, преди да падне мракът,
да бъде приютен от някой състрадателен стопанин.


86.


Напразно тревожиш безкрая, човече –
нима съзвездията по крилете на Калинката
не ти разкриват, че върху твойта длан
е кацнала Вселената – и вече си пристигнал...


87.


Написано е всичко в други времена от дъждове,
които знаят правописа... И днешните валят единствено,
за да поддържат свеж синтаксиса и цветовете на Езика.


88.


Но след поредната война Читалнята отново ще е пълна
и хората, макар и слепи, ще ровят в книгите
с наивната увереност че ще открият в тях Причината.


89.


Както водата  достига крайната цел,
защото е впрегнала рибите да работят за нея,
така всички  думи съставят накрая една –
която отвежда човека в Мълчанието.


90.


Какво са всички думи пред една – последната,
изречена в ухото от палача! Какво са всички жестове
пред онова разбиращо, последно кимване с глава
на жертвата!..


91.


Накрая ще останат да гърмят по каменния път
между руините единствено тоягите, с които
боговете ни доведоха на този бряг
и ни помогнаха да се изтребим.


92.


Да бяхме си останали до няколкото думи,
с които назоваваме най-важните неща –
до звуците на болката, до междуметията...
и до бръмченето на лудостта.


94.


Ще ни се каже Отговорът, но когато
душата литне от угасналото тяло
и чуем  как свистенето на тишината
заема мястото, върху което сме живели...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3397 Неутрално

    Това е истински новогодишен подарък - нова стихосбирка на Борис Христов!

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  2. 2 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1238 Неутрално

    Големият поет вече е станал мислител.
    Дано да опази духа си свеж и неукротим.

  3. 3 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2685 Разстроено
  4. 4 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 733 Неутрално

    Това:
    "Напразни опити на Словото да събере
    човечеството на една трапеза...
    Изричано в безреда от безбройните амвони,
    докато стигне до Сърцето се превръща в говор."
    предпоставя следното:
    "Навсякъде в небето примки и капани –
    богослужебни знаци, псалми и бръмчене.
    Навсякъде край нас спасителни камбани...
    И ни една душа спасена."
    Или пък взаимно се обуславят, не знам.
    Дали не е време, Човечеството да направи пауза. По-малко медии, по-малко( дез)информация....и повече мълчалива грижа за Ближния. Защото:

    " Все по-често земните недра използват Камъкът
    за бързоходец, който да съобщи на хората,
    че вече е на свършване и може скоро да пресъхне
    Кладенецът на Търпението..."

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  5. 5 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Добро е!

    Happy face says, adios !
  6. 6 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1814 Неутрално

    Това ми е любимото:

    "Летим над книгите като над рифове опасни,
    затворили очи от страх – да не попаднем
    на Смисъла, спотайващ се като чудовище
    в дълбокото."

  7. 7 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1814 Неутрално

    Не знам как е направена представената ни номерация. В книгата, която имам, горното е на страница 13.

  8. 8 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Дневник,от сърце Ви благодаря,че на връх Нова година,изваждате такива прекрасни и докосващи душата поетични слова,каквито са стиховете на Борис Христов!

    Tony
  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4186 Неутрално

    Винаги съм се чудил защо на Земята има толкова много езици?

    klimentm
  10. 10 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3397 Неутрално

    До коментар [#6] от "bryghtlyght":

    Сред любимите ми е едно старо негово тристишие:

    "Не лишавайте от радостта да бъде роб
    този,
    който не иска да е свободен."

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  11. 11 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2179 Неутрално

    "Навсякъде край нас спасителни камбани...
    И ни една душа спасена."

    Само това стига, за да разпозная Борис Христов!
    Любимото ми е "Стената".

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK