Нева Мичева, преводач: Българската литература навлезе в благодатните полета на личната фантазия

Нева Мичева, преводач: Българската литература навлезе в благодатните полета на личната фантазия

© Личен архив



На прага на новата година "Дневник" се обърна към писатели, издатели, преводачи и ревностни читатели, за да ги попита за тяхната лична класация на литературната 2014 г. и най-вече - какво очакват в близко бъдеще - 2015. Изключително много заглавия виждат бял свят на български благодарение на Нева Мичева, впечатляващ е и наборът от езици, всъщност култури, от които тя превежда - италиански, испански и каталонски. Тя нарича себе си книготърсач, а освен това води поредицата на издателство "Жанет 45" "Кратки разкази завинаги".


Кои книги очаквате с нетърпение през 2015 г.?


- На този въпрос мога да отговоря само крайно лично и ограничено, при това единствено за България (ще ми се да следя литературата на български, на италиански, на испански, на английски, но дори една хилядна от това желание е нереалистична).




Чакам най-нетърпеливо появата на две книги, по които работя като преводачка: "Периодичната система" на италианеца Примо Леви (нещо като автобиография, която обаче е и портрет на цял период от историята на Европа, и фин анализ на човека, и обяснение в любов към химията – преди няколко години Кралският институт на Великобритания, научна организация с 15 Нобелови лауреати в историята си, я избра за най-добрата научна книга, писана някога) и "Приказки от крайните квартали" на австралийския художник и писател Шон Тан. Неговият анимационен "The Lost Thing"  спечели "Оскар" през 2011 г., а "Приказките", петнайсет много къси и поетични разказа, илюстрирани божествено, са едно от най-вълнуващите неща, на които съм попадала през живота си.


Търси ли се и появява ли се повече българска литература? А добива ли тя нов характер и почерк?


- Да, да и да. Най-радостното е, че тя и започна да излиза от очевидните травми на обществото и да се разхожда из благодатните полета на личната фантазия и на световната култура. Да си локален не е грях, може да е огромно предимство, но трябва да имаш поглед и обич към онова, което е извън собствения ти периметър, така че локалното да не си остане провинциално.


Кои според вас бяха литературните събития на 2014 г.?


- Пак, както по-горе, крайно лично и само в рамките на ограничените ми познания за картината в България – няколко заглавия, които най-силно ме впечатлиха в отделните жанрове.


"Бая си на бълхите", седем пиеси от Боян Папазов - излязоха в края на 2013-а, но се сдобих с тях по-късно: ако ви вълнува как българският език и българските теми могат да се ползват като материал за световна литература, това е книгата.


"Соцгурме" на Албена Шкодрова - разтърсващо изследване на хранителните навици на България по времето на диктатурата, което волно и неволно зачеква всякакви теми от семейството до свободата.


"Тамбос" на Людмила Миндова (деликатна стихосбирка, в която политическо и лично се застъпват естествено).


"Когато искам да мълча" на илюстратора Кирил Златков (с текст на Зорница Христова, "Точица" – тази нежна, огромна малка книга е бъдещ световен хит, помнете ми думата) и "Деконструкцията на Томас С." на Владимир Полеганов - също от края на 2013 г., но попаднала ми чак сега: дебютни разкази, писани без страх от мисленето, широката култура и свободното боравене с литературната материя – не знам дали толкова ми харесва резултатът, но подходът ми достави голямо удоволствие.


За романите не мога нищо да кажа, защото тази година не съм чела български. Искам да спомена с уважение и любов преводната продукция на "Жанет 45" и на издателството за поезия "Да", винаги съвестните към подбора и изпълнението на текстовете "Атлантис-КЛ" и "Ерго", както и няколко много интересни предложения от "Алтера" (например новото от Хавиер Мариас и Антониу Лобу Антунеш). 


Навлизат ли е-книгите повече у нас спрямо хартиените копия?


- Нямам впечатления, вероятно защото в електронен вариант постоянно чета ръкописи на компютъра си, затова и ме тегли към хартиени книги в извънкомпютърния ми живот. Така или иначе е-книгите са плюс, разбира се: колкото повече възможности за четене, толкова по-добре.


Кои са вашите топ 3 футуристични книги (фантастика или друга художествена, или пък документална литература, която обсъжда бъдещето)?


- 1. "451° по Фаренхайт" на Рей Бредбъри (съвършена), 2. "Денят на трифидите" на Джон Уиндъм (обожавам малко хубав постапокалипсис), а на трето място са твърде много.


Коя книга ще подарите за Коледа?


- "На лов за Снарк" на Луис Карол в разкошното изпълнение на български на Кристин Димитрова, "Коломбър" на Дино Будзати (този автор няма нужда от повод, за да те накара да се чувстваш празнично), "Животът пред теб" на Ромен Гари (през изминалата година вече я подарих два пъти на различни езици, сега ще е на испански).


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1820 Весело
  2. 2 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 968 Неутрално

    Нева Мичева е един от най-уважаваните от мен преводачи в България. Любими автори превежда, води страхотна поредици в Жанет, и дори от време навреме и чета блога, в който, за съжаление, не пише много често.
    Мисля, че ако не писатели, България има много добри преводачи. Нева Мичева е един от тях!

  3. 3 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#2] от "Додо":

    [quote#2:"Додо"]Мисля, че ако не писатели, България има много добри преводачи.[/quote]

    За писателите може и да е така но за преводачите ???Сега има
    много бъгари които знаят чужди езици,но за да си добър преводач (на проза и най вече лирика) само "говоренето"/
    "знаенето" на езика от който превежда(т) не е достатъчно.
    Много от нас/вас вероятно говорят (почти ) перфектно 1-2 езика (освен български) но това не означава че биха били добри преводачи на романи примерно.На филми или разговори -да но не и на книги.Особенно ако става въпрос за някой по екзотичен(не само европейски)език.Освен това ,за да се оцени превода би означавало да си чел и оргинала на оргиналният език,а не примерно както много превеждат-примерно норвежки
    или фламандски от английски или холандски.Аз съм чел 10-12
    книги преведени и на български както и преведени на друг език
    както и на оргиналният език ...и трябва да ти кажа че имам
    чувството че съм чел съвсем различни романи-става въпрос
    за книги на Буковски,Керуак,Хелър,Хашек,Хенри Милър
    Вонегът,Пърсинг,Сайнбек, и т.н. да не изброявам повече ...

  4. 4 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 488 Весело

    Хм ...забравих по темата....
    "Соцгурме" на Албена Шкодрова - разтърсващо изследване на хранителните навици на България по времето на диктатурата"..
    ако това според госпожа Мицева е наистина едно от литературните събития на 2014-това е нейно мнение разбира се и едва ли означава че неразбира от литература или каталунският и испанският са и по лоши от тези на Христо Стоичков ...но мен лично би ме накарало наистина да
    не (си) купувам книги с нейни преводи....

  5. 5 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#3] от "the_fat":

    До коментар [#3] от "the_fat":

    Нормално е, преводачите на практика пренаписват книгата и особено поезията. Ето какво казва в интервю Ласло Краснакорхаи/LÁSZLÓ KRASZNAHORKAI:

    ''The translated work, in my opinion, is in no way to be identified with the original in a different language. That is an absurdity. The translated work is the work of the translator, not the author. The author’s work is that which comprises the story as written in the original language. The translated work is a new work in the language deployed by the translator, a work of which the translator is the composer, and resembles – more or less, as members of a family resemble each other – the original work.''

    http://www.thewhitereview.org/interviews/interview-with-laszlo-krasznahorkai/

  6. 6 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    [quote#3:"the_fat"]"знаенето" на езика от който превежда(т) не е достатъчно. [/quote]

    Не е достатъчно дори и владеенето на чуждия език на ниво ''майчин език''. Необходима е и обща и специализирана култура на високо ниво. Случвало ми се е да чета такива абсурди и откровени простотии в превод на български, че отдавна съм се отказала да чета книги, освен в оригинал.

  7. 7 Профил на kilgore
    kilgore
    Рейтинг: 523 Весело

    Сега ще кажете, че офтопикя и хейтя, ама дамата държи фотоапарата изключително грешно.

    Надявам се да превежда правилно

    'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)
  8. 8 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    [quote#7:"kilgore"]дамата държи фотоапарата изключително грешно. [/quote]

    Това сигурно е нейно 'селфи', т.е. огледален образ на действителното положение на ръцете.

  9. 9 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#5] от "princess_x":

    Най важното е самият преводач освен да знае "езика" в най малки детайли А и да е чел много книги от автора който превежда и разбира се да познава биографията на самият автор или него самият....Но най важното си остава да познава страната,културата,историята нравите на народа в тази
    страна...което означава да е живял дълго в Страната от която
    е автора на произведението.Колкото и добре да знае "езика"
    от който превежда-ако само го е изучавал в СУ или някъде по Света но ,продължава да си живее в България ,да си стои в Родината и си превежда за да се изхранва а само отвреме на време ходи на пазар до Париж Виена ,Лондон Милано и др. ...не става.Всеки може да се затвори за 5-6 дни на вилата
    в Бутунец и преведе 1-2 романа(зависи от обема ....само да не са някои съображения от на том 1-56)-примерно някакви непревеждани все още фантастични измислици или еротични криминалета и после ги предложи на някой издател
    за 2-3 лева за страница.....без ДДС...Ако си няма друга работа всеки който знае добре някой език би бил "преводач"...но това не е така..."за козата си требе прч" ..както е казал народа

  10. 10 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 808 Неутрално

    До коментар [#2] от "Додо":

    да. нева мичева е една от най-добрите преводачки в момента. човек, който си изпипва преводите, мисли, издирва културните контексти на текстовете, които се превеждат. а пък по-долу колегите казват, "не била държала апарата правилно". това пък откога е критерий за добър превод. смешки.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  11. 11 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3792 Неутрално

    Не коментирам безспорните професионални качества на Нева Мичева. С интерес очаквам издаването на "Периодичната система" в неин превод.
    Просто ми се иска да чета и за други издателства в "Дневник", не основно за "Жанет 45".

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  12. 12 Профил на schiller1759
    schiller1759
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Добра е Мичева като преводач, няма спор, и дано да е винаги такава. Силно ме озадачава обаче твърдението й за българската литература: "Най-радостното е, че тя и започна да излиза от очевидните травми на обществото и да се разхожда из благодатните полета на личната фантазия и на световната култура." Това отнася ли се за Господинов, Русков, Терзийски и тям подобни? Ако да, представите ни за добрата литература, уви, са различни...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK