Нева Мичева, преводач: Българската литература навлезе в благодатните полета на личната фантазия

Нева Мичева, преводач: Българската литература навлезе в благодатните полета на личната фантазия

© Личен архив



На прага на новата година "Дневник" се обърна към писатели, издатели, преводачи и ревностни читатели, за да ги попита за тяхната лична класация на литературната 2014 г. и най-вече - какво очакват в близко бъдеще - 2015. Изключително много заглавия виждат бял свят на български благодарение на Нева Мичева, впечатляващ е и наборът от езици, всъщност култури, от които тя превежда - италиански, испански и каталонски. Тя нарича себе си книготърсач, а освен това води поредицата на издателство "Жанет 45" "Кратки разкази завинаги".


Кои книги очаквате с нетърпение през 2015 г.?


- На този въпрос мога да отговоря само крайно лично и ограничено, при това единствено за България (ще ми се да следя литературата на български, на италиански, на испански, на английски, но дори една хилядна от това желание е нереалистична).




Чакам най-нетърпеливо появата на две книги, по които работя като преводачка: "Периодичната система" на италианеца Примо Леви (нещо като автобиография, която обаче е и портрет на цял период от историята на Европа, и фин анализ на човека, и обяснение в любов към химията – преди няколко години Кралският институт на Великобритания, научна организация с 15 Нобелови лауреати в историята си, я избра за най-добрата научна книга, писана някога) и "Приказки от крайните квартали" на австралийския художник и писател Шон Тан. Неговият анимационен "The Lost Thing"  спечели "Оскар" през 2011 г., а "Приказките", петнайсет много къси и поетични разказа, илюстрирани божествено, са едно от най-вълнуващите неща, на които съм попадала през живота си.


Търси ли се и появява ли се повече българска литература? А добива ли тя нов характер и почерк?


- Да, да и да. Най-радостното е, че тя и започна да излиза от очевидните травми на обществото и да се разхожда из благодатните полета на личната фантазия и на световната култура. Да си локален не е грях, може да е огромно предимство, но трябва да имаш поглед и обич към онова, което е извън собствения ти периметър, така че локалното да не си остане провинциално.


Кои според вас бяха литературните събития на 2014 г.?


- Пак, както по-горе, крайно лично и само в рамките на ограничените ми познания за картината в България – няколко заглавия, които най-силно ме впечатлиха в отделните жанрове.


"Бая си на бълхите", седем пиеси от Боян Папазов - излязоха в края на 2013-а, но се сдобих с тях по-късно: ако ви вълнува как българският език и българските теми могат да се ползват като материал за световна литература, това е книгата.


"Соцгурме" на Албена Шкодрова - разтърсващо изследване на хранителните навици на България по времето на диктатурата, което волно и неволно зачеква всякакви теми от семейството до свободата.


"Тамбос" на Людмила Миндова (деликатна стихосбирка, в която политическо и лично се застъпват естествено).


"Когато искам да мълча" на илюстратора Кирил Златков (с текст на Зорница Христова, "Точица" – тази нежна, огромна малка книга е бъдещ световен хит, помнете ми думата) и "Деконструкцията на Томас С." на Владимир Полеганов - също от края на 2013 г., но попаднала ми чак сега: дебютни разкази, писани без страх от мисленето, широката култура и свободното боравене с литературната материя – не знам дали толкова ми харесва резултатът, но подходът ми достави голямо удоволствие.


За романите не мога нищо да кажа, защото тази година не съм чела български. Искам да спомена с уважение и любов преводната продукция на "Жанет 45" и на издателството за поезия "Да", винаги съвестните към подбора и изпълнението на текстовете "Атлантис-КЛ" и "Ерго", както и няколко много интересни предложения от "Алтера" (например новото от Хавиер Мариас и Антониу Лобу Антунеш). 


Навлизат ли е-книгите повече у нас спрямо хартиените копия?


- Нямам впечатления, вероятно защото в електронен вариант постоянно чета ръкописи на компютъра си, затова и ме тегли към хартиени книги в извънкомпютърния ми живот. Така или иначе е-книгите са плюс, разбира се: колкото повече възможности за четене, толкова по-добре.


Кои са вашите топ 3 футуристични книги (фантастика или друга художествена, или пък документална литература, която обсъжда бъдещето)?


- 1. "451° по Фаренхайт" на Рей Бредбъри (съвършена), 2. "Денят на трифидите" на Джон Уиндъм (обожавам малко хубав постапокалипсис), а на трето място са твърде много.


Коя книга ще подарите за Коледа?


- "На лов за Снарк" на Луис Карол в разкошното изпълнение на български на Кристин Димитрова, "Коломбър" на Дино Будзати (този автор няма нужда от повод, за да те накара да се чувстваш празнично), "Животът пред теб" на Ромен Гари (през изминалата година вече я подарих два пъти на различни езици, сега ще е на испански).


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK