Откъс от "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд

Откъс от "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд

© Издателство "Персей"



Днес в рубриката "Четиво" публикуваме част от "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, който наскоро излезе в нов превод - на Неда Маринова. Двата откъса са предоставени любезно от издателство "Персей" и разказват за срещата на Дориан Грей с друга, действителна книга - "Наопаки" от Жорес Карл Юисманс.


Дориан се намръщи, разкъса вестника на две, прекоси стаята и изхвърли парчетата. Колко грозно беше всичко! И каква ужасна реалност придаваше на нещата тази грозота! Ядоса се на лорд Хенри, че му беше изпратил вестника. Беше глупаво от негова страна да отбележи новината с червен молив. Виктор можеше да я е прочел. Знаеше добре английски.


Може би я беше прочел и бе заподозрял нещо. Но все пак, какво значение имаше? Какво общо имаше Дориан Грей със смъртта на Сибил Вейн? Нямаше от какво да се бои. Дориан Грей не я беше убил.




Погледът му се спря върху подвързаната в жълто книга, която му бе изпратил лорд Хенри. Зачуди се каква ли беше? Запъти се към малката седефена осмоъгълна масичка, която винаги му бе приличал на медна пита от сребро, направена от някакви странни египетски пчели, взе книгата, изтегна се на едно кресло и започна да разгръща страниците. След няколко минути вече бе погълнат. Това беше най-необикновената книга, която бе чел някога. Струваше му се, че греховете на света преминават пред него като в пантомима, пременени в изискани одежди под нежните звуци на флейти. Онова, за което смътно бе мечтал, внезапно се превръщаше в реалност. Онова, за което дори не бе мечтал, постепенно се разкриваше пред него.


Романът беше без сюжет, само с един-единствен герой. Всъщност беше психологическо проучване на известен млад парижанин, който прекарал живота си в опити през деветнадесети век да осъществи всички страсти и идеи, дошли от другите векове, и да събере в себе си различните настроения, през които световният дух е преминал, наслаждавайки се колкото на престореността на отрицанията, лекомислено наричани добродетели, толкова и на естествените бунтове срещу тях, които мъдрите хора все още наричат грехове. Беше написан в необикновен, прекрасен стил, едновременно ясен и неясен, пълен с жаргони и архаизми, технически изрази и сложни парафрази. Стил, характерен за произведенията на едни от най-добрите творци от френската школа на символистите. Имаше метафори, интересни като орхидеи и със също толкова изтънчен цвят. Животът на чувствата беше описан чрез мистичната философия. Понякога му беше трудно да разбере дали чете за духовния екстаз на средновековен светец или порочните изповеди на съвременен грешник. Опасна книга беше. Сякаш от страниците й се излъчваше тежък аромат на тамян и замъгляваше съзнанието. Ритъмът на изреченията, изтънчената монотонност на звученето им, сложните рефрени и повтарящите се части пренасяха младежа, докато преминаваше от глава към глава, в някакъв блян, болезнена замечтаност, заради която той не осъзна, че денят си отива и сенките на вечерта започват да пропълзяват.


Безоблачно, прободено от една-единствена звезда, меднозеленото небе проблясваше през прозорците. Дориан продължи да чете на слабата светлина докато вече не виждаше думите. Тогава, след като прислужникът му многократно му напомни за късния час, той стана от креслото, отиде в другата стая, остави книгата на малката флорентинска масичка, която стоеше до леглото му, и започна да се облича за вечеря.


Беше почти девет часа, когато пристигна в клуба, където откри лорд Хенри да седи сам с много отегчен вид.


- Съжалявам, Хари – каза той, – но вината е изцяло твоя. Книгата, която ми изпрати, така ме плени, че не усетих как лети времето.


- Да, знаех, че ще ти хареса – отвърна лорд Хенри и стана от креслото.


- Не съм казвал, че ми харесва, Хари. Казах, че ме плени. Има голяма разлика между двете.


- А, значи си го разбрал? – прошепна лорд Хенри, а после двамата отидоха да вечерят.


Глава 11


Години наред Дориан Грей не можеше да се освободи от влиянието на тази книга. Или по-скоро не искаше... Сдоби се с десетина екземпляра на първото парижко издание и нареди да ги подвържат в различни цветове, така че да подхождат на различните му настроения и променливите капризи на един характер, над който понякога той напълно губеше контрол. Героят на романа, онзи прекрасен млад парижанин, в когото романтичното и научното така странно се преплитаха, се превърна в образец на младежа. Струваше му се, че в действителност цялата книга бе историята на живота му, написана още преди да го бе изживял.


В едно отношение беше по-щастлив от измисления герой на романа. Никога не бе изпитвал – всъщност никога не бе имал повод да изпита – оня необясним страх от огледала, полирани метални повърхности и спокойни води, който бе застигнал младия парижанин толкова рано в живота му в резултат на внезапното повяхване на някогашната му забележителна красота. С почти жестока радост – може би във всяка радост, както и във всяко удоволствие, имаше частица жестокост – той четеше последната част на книгата, където с истински трагизъм, макар и леко пресилен, се описваха мъката и отчаянието на онзи, който е изгубил това, което най-много е ценял в хората и в света.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на calypso
    calypso
    Рейтинг: 441 Разстроено

    Мислех да напиша колко много му се възхищавам и разбрах, че не мога. Нямам думи, не ми достигат. Да пишеш нещо за О.Уайлд означава, че по някакъв начин се опитваш да се приравниш с него. Къде ти!
    Той е ярка, далечна звезда. И като звездите, дори угаснал отдавна, продължава да свети! Тези, които се почувстваха засегнати от таланта му и съкратиха живота му никой не помни. Но той остава. Блестящ, остроумен и изящен!...Завинаги...

  2. 2 Профил на lazar_vtu
    lazar_vtu
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Интересно колко грамотни журналисти работят в "Дневник". В увода към статията имате невероятна грешка: "Днес в рубриката "Четиво" публикуваме част от "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, който наскоро беше излезе в нов превод - на Неда Маринова." Може ли да напишете: "БЕШЕ ИЗЛЕЗЕ"....

  3. 3 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Класикът си е класик! Няма вече такива писатели...

    'Let light surround you' Dream Theater
  4. 4 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2677 Неутрално

    Когато влязоха в стаята, видяха на стената един прекрасен портрет на своя господар, който го представяше такъв, какъвто го бяха видели последния път — в цялото великолепие на неговата младост и красота. А на пода лежеше мъртъв човек във вечерни дрехи, със забит в сърцето нож. Лицето му беше сбръчкано, старо, отблъскващо. Едва след като разгледаха пръстените, познаха кой е той.
    .............................................................
    Никога няма да забравя финала.

    * ПКП-Прекрасна Кърджалийска Принцеса. Политкоректна формулировка на думи на министър председателя за председателя на Народното събрание
  5. 5 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1323 Неутрално

    Интересно четиво с подтекст, като че ли се говори за нова структура, която се създава.

  6. 6 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 607 Неутрално

    Ние, в присъщата си прибраност и скромност никога не привлякохме на наша страна интелектуалци, като Уайлд. И си патим. Но не знам дошъл у нас, да не се е влюбил в страната ни и доброжелателното и радостно живеене.

    Navigare Necesse Est
  7. 7 Профил на simo87
    simo87
    Рейтинг: 488 Весело

    До коментар [#1] от "nonsens2":

    Отказа ме и мене да коментирам направо.
    Силно препоръчвам на форумците четене на произведения на Уайлд, наистина обогатяващи съзнанието.

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2220 Неутрално

    "Амбицията е последното убежище за неудачника."-Оскар Уайлд

    Валидно е за доста известни,съвременни българи. За жалост.

  9. 9 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2282 Неутрално

    Аrbiter elegantiarum на Викторианската епоха - самотен, унижаван, "живял и умрял над възможностите си" по собствените му думи, виртуоз на думите, властелин на иронията, Оскар Уайлд никога не предава Красотата.
    Вдъхнових се да прочета отново приказките му.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  10. 10 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Колкото и пъти да го препрочитам, няма да ми омръзне.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  11. 11 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    До коментар [#1] от "nonsens2":

    +++++++++++++++++

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1308 Неутрално

    [quote#10:"ПАВЛА - SorryLol"]Колкото и пъти да го препрочитам, няма да ми омръзне. [/quote]

    “If one cannot enjoy reading a book over and over again, there is no use in reading it at all.”
    ― Oscar Wilde

  13. 13 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 754 Неутрално

    любимита ми юношеска книга, след това отстъпи пред по-сериозни постижения на литературата, но ми отвори пътя към инакомислието, което по-лъсно ме изведе към Ницше

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK