Откъс от сборника Homo poeticus

Откъс от сборника Homo poeticus

© Факел Експрес



Днес в рубриката "Четиво" "Дневник" ви предлага откъс от книгата на Данило Киш Homo Poeticus.
Познат вече на българския читател със своята белетристика - "Пясъчен часовник", "Гробница за Борис Давидович", "Енциклопедия на мъртвите" и "Лютня и белези", с настоящия том Данило Киш (1935 - 1989) тук е представен като есеист от световна величина. Сборникът включва есета от три книги - "Homo poeticus" (1983), "Живот и литература" (1990), "Varia" (1995) - и, съобразявайки се с хронологическата последователност в появата на текстовете, проследява развитието на някои от основните поетически идеи на Киш.Сборникът е на издателство "Факел Експрес", 2014 г., съставител и преводач е Людмила Миндова, редактор - Георги Борисов, художник - Кирил Златков.
Избраното есе, написано през 1967 г., е посветено на Жак Превер.


Жак Превер


Превер дебютира като поет в границите на сюрреализма, към който го привличат на първо място антибуржоазните и антиклерикални лозунги на Бретон, както и всеобщият бунтарски дух, с който това движение се характеризира.
"Бунтът е единственият създател на светлината; и тази светлина може да се познае само по три начина: поезията, свободата, любовта."
В това определение на Бретон се крие тайната, мирогледът и смисълът на поезията на Превер, с тази разлика, че между последните две думи Превер слага знак за равенство. Той няма да остане последователен спрямо наследството на сюрреализма и няма да избере нито един от пътищата, по които тръгват сюрреалистичните поети; той от тях реално ще приеме единствено вярата им в езика и тяхната чудесна алгебра, както и леко архаичното отношение към синтаксиса, което ще разбива и понякога ще довежда до непроизносимост.
Така Превер ще се доближи до говоримия език и арго, само че не с целенасочеността на един Кьоно, понеже за неговите балади и меланхолични поеми все пак ще е нужен един по-поетизиран език и възвишеният лиризъм на общите места. Докато чете стихотворенията на Превер, човек има чувството, че този добър гений вярва в думите, както в тях вярват примитивните народи, за които изговорената дума притежава силата на действието, мощта на магията, а в този свят да кажеш "обичам", означава да обичаш, да кажеш "живея", означава да живееш. Тъкмо тази вяра в думите и тяхната действена мощ насочва Превер към лирическото назоваване на нещата и явленията, към езика на улицата и шансона, който той ще пее простодушно като молитва за дъжд по време на суша или като серенада, призоваваща любовта и месечината.
Обикновеният глас и постоянството му, с което "пее" ето вече повече от трийсет години, го превръщат в последния народен певец на френската литература. Но той в същото време е и предтеча и основател на нова вълна във френската поезия – и тук пиша думата поезия без колебания, – онази поезия, която под формата на "народна литература" се развива успоредно с една херметична поезия за тесен кръг посветени: шансоните на Брасенс, Брел, Азнавур, Ги Беар, Адамо и други, които благодарение най-вече тъкмо на Превер ще си извоюват правото френската поезия да ги включва към себе си. (Брасенс, Брел, Ги Беар, Азнавур са публикувани в авторитетната поредица "Съвременни поети".)
Безспорно с това детрониране на поезията Превер изиграва значителна роля във френската литература, където е било не само смелост, а и рядкост след Бодлер и Маларме някой да се спусне от стремглавите и горди висоти на поетическата езотерика в лоното на шансона и народната песен. Още от времето на Виктор Юго поетът няма за цел да възпитава публиката – казва Кьоно. Вероятно Бодлер е единственият, нагърбил се с възвишената цел да създаде нова чувствителност, но неговият глас е бил твърде възвишен, а посланието му – смътно и неразгадаемо.
Превер от своя страна с обикновения си глас, с архаичната си игривост, близка на масите, с нежните си ругатни, както и със своите шансони, с които изразява едновременно и любовта си към Париж, и меланхолията на разделените влюбени, успява да докосне нерва на най-широк кръг читатели, а с
моралната си поука – да живееш своя собствен живот – предизвиква всеобщото възхищение и симпатията на милиони читатели, и то най-вече сред младите, за които поезията твърде отдавна е започнала да означава непостижима тайна, предизвиквайки с това недоверие и подозрение.




Че господин Превер има някаква тайна, чувствах отдавна. Още някъде през 1954-а, 1955-а, когато в Югославската филмотека гледах филмите на Карне и Реноар: "Денят се ражда", "Бряг в мъглата", "Среднощни посетители", "Децата на рая", "Аталанта" (където и самият той играе), "Вратите на нощта". Филмотеката беше средище на любознателни и влюбени, вълшебна кутия, лампа на Аладин, където идваха както момичета с дълги черни коси а ла Жюлиет Греко, така и екзистенциалисти – небрежни и брадясали момчета, – и там ние, седнали в мрака на кинозалата, ужасно сами или докосвайки си ръцете, омагьосани, слушахме диалозите на тези прекрасни филми, чиито думи влизаха направо в сърцата ни и ни убеждаваха, поне за момент, че светът е създаден от любов, че любовта като нов Месия ще спаси света от гибел.
А ето че наскоро научих тайната. Един мой приятел, който живееше в съседство до него, някъде веднага след Мулен Руж, в един от бохемските квартали на Париж, ми разказа следното: господин Превер става всяка сутрин рано, с първото слънце на Париж (значи не чак толкова рано) и излиза на терасата си, откъдето гледа небето и парижките покриви, обгърнати в дим.


Oh, quel beau jour! (О, какъв прекрасен ден!) – възкликва тогава господин Превер и се забързва към града, за да пресрещне деня. Той всяка сутрин възкликва "Oh, quel beau jour!", всяка сутрин, пролет, лято, есен, зима, винаги. И всеки път с един и същ възторг, защото той поздравява деня и всичко, което денят носи, без значение дъжд или слънце, сняг или буря.


Добър ден, Monsieur Prévert.


Добър ден, млади читателю.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK