Откъс от сборника Homo poeticus

Откъс от сборника Homo poeticus

© Факел Експрес



Днес в рубриката "Четиво" "Дневник" ви предлага откъс от книгата на Данило Киш Homo Poeticus.
Познат вече на българския читател със своята белетристика - "Пясъчен часовник", "Гробница за Борис Давидович", "Енциклопедия на мъртвите" и "Лютня и белези", с настоящия том Данило Киш (1935 - 1989) тук е представен като есеист от световна величина. Сборникът включва есета от три книги - "Homo poeticus" (1983), "Живот и литература" (1990), "Varia" (1995) - и, съобразявайки се с хронологическата последователност в появата на текстовете, проследява развитието на някои от основните поетически идеи на Киш.Сборникът е на издателство "Факел Експрес", 2014 г., съставител и преводач е Людмила Миндова, редактор - Георги Борисов, художник - Кирил Златков.
Избраното есе, написано през 1967 г., е посветено на Жак Превер.


Жак Превер


Превер дебютира като поет в границите на сюрреализма, към който го привличат на първо място антибуржоазните и антиклерикални лозунги на Бретон, както и всеобщият бунтарски дух, с който това движение се характеризира.
"Бунтът е единственият създател на светлината; и тази светлина може да се познае само по три начина: поезията, свободата, любовта."
В това определение на Бретон се крие тайната, мирогледът и смисълът на поезията на Превер, с тази разлика, че между последните две думи Превер слага знак за равенство. Той няма да остане последователен спрямо наследството на сюрреализма и няма да избере нито един от пътищата, по които тръгват сюрреалистичните поети; той от тях реално ще приеме единствено вярата им в езика и тяхната чудесна алгебра, както и леко архаичното отношение към синтаксиса, което ще разбива и понякога ще довежда до непроизносимост.
Така Превер ще се доближи до говоримия език и арго, само че не с целенасочеността на един Кьоно, понеже за неговите балади и меланхолични поеми все пак ще е нужен един по-поетизиран език и възвишеният лиризъм на общите места. Докато чете стихотворенията на Превер, човек има чувството, че този добър гений вярва в думите, както в тях вярват примитивните народи, за които изговорената дума притежава силата на действието, мощта на магията, а в този свят да кажеш "обичам", означава да обичаш, да кажеш "живея", означава да живееш. Тъкмо тази вяра в думите и тяхната действена мощ насочва Превер към лирическото назоваване на нещата и явленията, към езика на улицата и шансона, който той ще пее простодушно като молитва за дъжд по време на суша или като серенада, призоваваща любовта и месечината.
Обикновеният глас и постоянството му, с което "пее" ето вече повече от трийсет години, го превръщат в последния народен певец на френската литература. Но той в същото време е и предтеча и основател на нова вълна във френската поезия – и тук пиша думата поезия без колебания, – онази поезия, която под формата на "народна литература" се развива успоредно с една херметична поезия за тесен кръг посветени: шансоните на Брасенс, Брел, Азнавур, Ги Беар, Адамо и други, които благодарение най-вече тъкмо на Превер ще си извоюват правото френската поезия да ги включва към себе си. (Брасенс, Брел, Ги Беар, Азнавур са публикувани в авторитетната поредица "Съвременни поети".)
Безспорно с това детрониране на поезията Превер изиграва значителна роля във френската литература, където е било не само смелост, а и рядкост след Бодлер и Маларме някой да се спусне от стремглавите и горди висоти на поетическата езотерика в лоното на шансона и народната песен. Още от времето на Виктор Юго поетът няма за цел да възпитава публиката – казва Кьоно. Вероятно Бодлер е единственият, нагърбил се с възвишената цел да създаде нова чувствителност, но неговият глас е бил твърде възвишен, а посланието му – смътно и неразгадаемо.
Превер от своя страна с обикновения си глас, с архаичната си игривост, близка на масите, с нежните си ругатни, както и със своите шансони, с които изразява едновременно и любовта си към Париж, и меланхолията на разделените влюбени, успява да докосне нерва на най-широк кръг читатели, а с
моралната си поука – да живееш своя собствен живот – предизвиква всеобщото възхищение и симпатията на милиони читатели, и то най-вече сред младите, за които поезията твърде отдавна е започнала да означава непостижима тайна, предизвиквайки с това недоверие и подозрение.




Че господин Превер има някаква тайна, чувствах отдавна. Още някъде през 1954-а, 1955-а, когато в Югославската филмотека гледах филмите на Карне и Реноар: "Денят се ражда", "Бряг в мъглата", "Среднощни посетители", "Децата на рая", "Аталанта" (където и самият той играе), "Вратите на нощта". Филмотеката беше средище на любознателни и влюбени, вълшебна кутия, лампа на Аладин, където идваха както момичета с дълги черни коси а ла Жюлиет Греко, така и екзистенциалисти – небрежни и брадясали момчета, – и там ние, седнали в мрака на кинозалата, ужасно сами или докосвайки си ръцете, омагьосани, слушахме диалозите на тези прекрасни филми, чиито думи влизаха направо в сърцата ни и ни убеждаваха, поне за момент, че светът е създаден от любов, че любовта като нов Месия ще спаси света от гибел.
А ето че наскоро научих тайната. Един мой приятел, който живееше в съседство до него, някъде веднага след Мулен Руж, в един от бохемските квартали на Париж, ми разказа следното: господин Превер става всяка сутрин рано, с първото слънце на Париж (значи не чак толкова рано) и излиза на терасата си, откъдето гледа небето и парижките покриви, обгърнати в дим.


Oh, quel beau jour! (О, какъв прекрасен ден!) – възкликва тогава господин Превер и се забързва към града, за да пресрещне деня. Той всяка сутрин възкликва "Oh, quel beau jour!", всяка сутрин, пролет, лято, есен, зима, винаги. И всеки път с един и същ възторг, защото той поздравява деня и всичко, което денят носи, без значение дъжд или слънце, сняг или буря.


Добър ден, Monsieur Prévert.


Добър ден, млади читателю.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 985 Неутрално

    Ех, прекрасно. Данило Киш, любим автор. Енциклопедия на мъртвите от едноименният сборник с разкази ( излизал е на български) много любим. Определено съзирам връзка с Борхес.

    А Превер, за него какво, любим поет.
    Ето нещо от него, за тези, които не са го чели.



    За теб, любов моя

    От пазара за птици
    купих птици
    за теб,
    любов моя.

    От пазара за цветя
    купих цветя
    за теб,
    любов моя.

    От пазара за окови
    купих вериги,
    тежки вериги,
    за теб,
    любов моя.

    Накрая на пазара за роби
    те потърсих,
    но не те намерих,
    любов моя.

    À toi mon amour

    Je suis allé au marché aux oiseaux
    Et j’ai acheté des oiseaux
    Pour toi
    mon amour.
    Je suis allé au marché aux fleurs
    Et j’ai acheté des fleurs
    Pour toi
    mon amour.
    Je suis allé au marché à la ferraille
    Et j’ai acheté des chaînes
    De lourdes chaînes
    Pour toi
    mon amour.
    Et puis je suis allé au marché aux esclaves
    Et je t’ai cherchée
    Mais je ne t’ai pas trouvée
    mon amour.

  2. 2 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1199 Неутрално

    На ренски звучи удивитилно простичко, а колко силно. Даже с моя училищен френски ...

    Благодаря.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK