The Wolfpack – животът "като на кино"

The Wolfpack – животът "като на кино"

© The Wolfpack



"Дневник" препубликува текста на Евгения Атанасова - Тенева от портал "Култура"


Често, когато не ни стигат думите да опишем красив залез или искрящо море, казваме, че е "като картина". Когато се удивяваме пред превратни житейски ситуации и шеги на съдбата, твърдим, че са "като на кино". Точно такава реакция предизвиква филмът The Wolfpack (Глутницата), с режисьор Кристал Мосел и продуцент Изабела Ценкова, който преди дни спечели голямата награда на журито за документалистика на фестивала за независимо кино Сънданс 2015. Истината за странностите на човешките взаимоотношения стряска и учудва, когато те са запечатани на лента. Това е валидно два пъти по-силно, когато няма роли и актьори, а всички участващи са просто себе си.


Сюжетът 




Филмът разказва за шестимата братя Ангуло, които живеят откъснати от реалността в сърцето на Ню Йорк. Техните родители, последователи на Харе Кришна, се опитват да ги опазят от света наоколо, като ги държат години наред затворени в апартамента им в Манхатън. Филмите са единственият досег на момчетата със света. Те гледат любими заглавия, вживяват се в техните сюжети, разиграват сцените с направени от тях костюми и аксесоари. Сред заглавията са "Кучета в резерв", Pulp Fiction, "Властелинът на пръстените", "Черният рицар". Историята на братята разказва не само за изолацията и странностите на семейните отношения, но и за начина, по който изкуството и определен филм могат да променят представата на човек за света, да му създадат свят.


Срещата


Две поредни лета, по време на ваканциите си в България, Изабела Ценкова, продуцент на наградения филм, развълнувано разказва на приятелите за него. Докато почива, подготвя документи за кандидатстване на продукцията за субсидиране, води дълги телефонни разговори с режисьорката от другата страна на океана.


Изабела от малка живее в САЩ и работи като продуцент в Ню Йорк. Има зад гърба си няколко филма – LILY и The Athlete, продуцира за големи марки като Conde Nast, Saint Laurent, модни издания и реклами. От пръв поглед се вижда, че е темпераментна натура, че има онзи ентусиазъм и способност да се пали и вживява, които гарантират, че успехът няма да я подмине. Няколко часа след като слезе от сцената на "Сънданс", Изабела не можеше да повярва, че наградата е в ръцете на екипа. Разказва ми как случайно се е срещнала с режисьорката на филма Кристал Мосел преди две години. Били на рожден ден на обща приятелка и Кристал й показала монтиран материал от няколко минути, който заснела с братята Ангуло. Изабела не можела да откъсне мислите си от него дни на ред. След няколко месеца режисьорката пуснала съобщение във фейсбук, че търси продуцент, и Изабела веднага й писала, че много иска да работи по този проект. Получила няколко часа материал за гледане и той влязъл дълбоко под кожата й. "Бях сигурна, че ако монтажът е силен, филмът може да стане нещо много специално." – спомня си първите впечатления Изабела.


Тя разказва, че The Wolfpack е от тези филми, които наистина са извървян път и създаване на реални взаимоотношения между авторите и героите. Кристал Мосел среща момчетата случайно по улиците на Ню Йорк. Те са толкова забележителни с дългите си до кръста коси, че тя тичала след тях, за да разбере кои са. Попитала ги откъде са и отговорът бил – Delancey Street, една от главните улици в долната част на източен Манхатън. Те отговорили на интереса и я попитали с какво се занимава. Като разбрали, че е режисьорка, споделили, че много се интересуват от кино. Нейното любопитство било толкова провокирано, че им предложила да се срещнат в парка и да им покаже различни камери и как се работи с тях.


"Така започва една дълбока връзка, която в последствие създава възможност да се покаже тази странна история. Интуицията, която Кристал е проявила в момента, когато е хукнала по улицата след тях, е невероятна." – казва Изабела. Няколко месеца срещи на Кристал Мосел с братята в парка я убеждават, че в тях има нещо много различно и специално. Всички се обличат с еднакви дрехи и са кръстени със санскритски имена. Но странното не е само във вида им. Попитала ги дали може да им отиде на гости и така станала първият човек, влязъл в къщата освен семейството.


Те й показват как разиграват любимите си филмови сцени, тя продължава да ги обучава как се прави кино. По време на снимките един от братята – Мукунда, й казал, че в продължение на години са излизали само по няколко пъти от апартамента. Една година не излезли нито веднъж. Историята започнала да изглежда все по-странно. Повече от година трябвало на режисьорката да спечели доверието на семейството, за да може да започне да снима и да прави интервюта.


"Всичко станало много интимно и органично." – споделя Изабела. Питам я как тя е общувала с братята: "Ние всички сме много близки с момчетата. Без да преувеличавам, те са едни от най-интересните, позитивни, заинтересовани, приятни и талантливи хора, с които някога съм се запознавала. Ние всички сме много загрижени за тях. Особено Кристал, тя е станала като тяхна втора майка. И тя, и аз започнахме да ги наемаме по различни проекти, които снимаме. Те много лесно се харесват на хората и така си намират и друга работа".


Предизвикателствата пред екипа


Едно от предизвикателствата пред екипа е историята да не бъде "мрачна", макар в нея да има и мрак. Искат по-скоро да вдъхва надежда, да бъде разказана по много различен начин, защото момчетата са минали през мрачността и сега гледат напред с отворени очи и ръце. Екипът разполага с повече от 200 часа оригинално заснет материал и допълнително архиви. За работата по филма Изабела казва:


"Когато имаш толкова материал, е лесно да попаднеш в различни заешки дупки, докато се изясни линията на историята. Когато започнахме да монтираме, още не бяхме заснели края. Снимахме една седмица, преди да приключим монтажа. В този проект се събраха звезди. Работихме с една от най-невероятните монтажистки в документалното кино в Америка – Енат Сиди, която по време на нашата работа получи наградата Еми за филма Detropia. Монтажистите в документалното кино не получават достатъчно признание, а те са невероятно важни. Освен това тя е и една четвърт българка."


Куентин Тарантино е един от идолите на затворените братя. Отбелязват всяка година рождения му ден със специален празник и разиграват сцени от неговите филми. Екипът на филма решил, че е добре да запознаят Тарантино с този факт, и му изпратили заснет епизод от "Кучета в резерв" в изпълнение на момчетата. Той бил много впечатлен. Изабела се надява, че един ден ще могат да срещнат братята с кумира им. Интерес към филма е проявил Уди Алън, който миналата седмица поискал да го гледа в Ню Йорк. "Можеш да си представиш, че леко полудяхме от радост." – признава Изабела. Филмът обаче е купен за разпространение от Magnolia Pictures и прожекциите дори за звезди минават през тях.


За нея и Кристал Мосел това е първо участие на Сънданс и както казва продуцентката, е велико преживяване за всички. "Не сме мечтали, че ще има такъв успех. Но най-доволни сме, че можахме да доведем шестте момчета и майка им. За тях беше върхът. Успяха да се запознаят с най-различни хора от киното, които обожават, и всички ги приеха много открито. Един от любимите им филми е "Черният рицар", можаха да се запознаят с автора Джонатан Нолан."


Независимото кино


Питам Изабела как функционира независимото кино в САЩ, трудно ли системата допуска един млад екип с малко опит до върха. "Независимото кино в Америка е с много широк голям диапазон. Филмите могат да бъдат направени за 100 000 долара или пък за 10 милиона. Независими са всички, които не са в рамките на големите студия. Не е лесно. Късметът също не е излишен. Трябва да си готов да дадеш всичко от себе си, без да очакваш възвръщаемост, поне за известно време. С нашия филм започнахме да кандидатстваме за субсидии. Мнозина бяха заинтригувани от историята, но не можеха да си я представят. А и повечето субсидии, които се отпускат, са за политически и актуални филми. Много от проектите, които получават грантове, не стигат докрай и затова фондациите са предпазливи и не отпускат средства лесно. Трябва да докажеш, че екипът е надежден. Ние получихме финансираме от Tribeca Film Institute и от Jerome Foundation, както и от частни инвеститори, които убедихме в потенциала на проекта. Подкрепиха ни и Verisimilitude, с които работих по предишния ми проект LILY. Те са сред успешните независими продуценти и оказаха голяма подкрепа на мен като развиващ се продуцент, също и на проекта.


Независимото кино се поддържа от общността, която създава. Важно е всеки да си намери ментори, с които да мине практически през различните ситуации. И след това като постигне успех, да подаде ръка на следващите."


Помощта между продуцентите не може да не ме впечатли. Интересувам се след преживяването на успеха от какво се чувства най-щастлив екипът. Отговорът на Изабела е по-скоро неочакван. "Когато правиш документално кино и се сближиш толкова към субектите, когато станеш чувствителен към тяхната съдба, разбираш, че най-важната оценка става тяхната. Не е толкова важно дали те ще харесат филма или не, а по-скоро да знаеш, че си разказал историята истински, без сензации. Две от момчетата още не са гледали филма, защото не са готови да се върнат към тази част от своя живот, но всички други, включително майката и бащата, са го гледали. Мукунда, един от братята, каза, че за него снимките са били като цял живот посещаване на психотерапевт. Бащата пък беше учуден, че децата му го възприемат по този начин, той също научи нещо за тях и за себе си."


Изабела и Кристал вече мислят за игрален филм. Продуцентката развива няколко документални и игрални проекти, за които е още рано да говори. Познавайки човека, имам основание да смятам, че ще са не по-малко впечатляващи.   

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1334 Весело
  2. 2 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 541 Любопитно

    Честито на екипа! Огромен успех. Но искам да поздравя авторката на статията. Много добър модерен, съвременен, език и изказ. Хем личен, хем обективен, хем позитивен.

    Дано Д си наемат повече такива автори, а не преводи от руски.

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  3. 3 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1502 Неутрално

    Направо не ме свърта вече да го гледам този филм за братята, толкова е интригуващо всичко. Дано стигне и до нас!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  4. 4 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1502 Неутрално

    Ето ги "образите":

    http://www.people.com/article/wolfpack-documentary-sundance

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  5. 5 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 705 Неутрално

    Фашистка Русия е най-голямата заплаха за световния мир.

    The best way to predict the future is to invent it.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK