Разходка с проф. Колина от Флоренция из българския сецесион

Разходка с проф. Колина от Флоренция из българския сецесион

© Личен архив



От известно време литературата, посветена на българския град от началото на XX век, има ново попълнение, изящно и дискретно като темата, на която е посветено. Time and Beauty: Art Noveau in the Bulgarian Cities (англоезична, "Време и красота: Ар нуво в българските градове") e необичайна публикация, тънка и елегантно издължена в сравнение със събратята си на рафта и с допълнителен ъгъл на книжното тяло, който се подава не оттам, където очакваш.


Текстовете и фотографиите в нея хвърлят поглед върху наследството на сецесиона в българската архитектура от различни страни - през история, контекст, декоративни мотиви, във и чрез литературата (писателката Емилия Дворянова е написала специален разказ за сборника). Авторите в Time and Beauty са български специалисти и университетски преподаватели, дизайнерът е японец, книгата е отпечатана в 500 бройки в малка печатница в Амстердам, а връзката между тях е плод на усилията на Виторе Колина - преподавател по история на политическата мисъл в университета във Флоренция, обвързан с българския град единствено по силата на любовта си към него.


Разходка с проф. Колина от Флоренция из българския сецесион

© Юлия Лазарова


Професор Колина започва посещенията си в България през 2000 г., първо за редица лекции по специалността си в Пловдив, София и Благоевград, а после си купува жилище във Варна. За него България е страна, която "без да таи грандиозни амбиции за превъзходство, е здраво закотвена от любовта си към живота, от баланс и достойнство". Но България не е само красива природа и тракийски съкровища, както обикновено се представя, смята той. "Първият път, когато дойдох, например си казах - тази страна е рай за вегетарианците." С личния си проект Time and Beauty, тръгнал от любопитството и разходките му из София, Пловдив и Варна, той се надява да допринесе за обогатяването на образа й в чужбина.




Ар нуво във Франция и както все още е известно в голяма част от света, югендщил в Германия, флореале или либерти в Италия, модерн в Русия и сецесион в България /по австрийското си наименование/ - многото имена на вълната, преминала кратко и бурно през архитектурата, приложните и изящните изкуства в края на XIX и първите десетилетия на XX век имат обща философия и все пак развиват собствени особености, повлияни от местната архитектурна традиция.


Разходка с проф. Колина от Флоренция из българския сецесион

© Юлия Лазарова


В България стилът оставя своя отпечатък върху сградите, проектирани между 1900 и 1920 г., а историческата му жилка намира израз в така наречения "национално-романтичен" сецесион - сърцето на стара София, оформено от първото поколение български архитекти, завършили в чужбина и в част от работата на главния архитект на София Фридрих Грюнангер. Те интерпретират елементи, особено декоративни, от архитектурата на българските средновековни църкви и манастири в духа на новото течение в сгради като Централните минерални бани (Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер, 1904 - 15 г.), Халите (Наум Торбов, 1909-10 г.) и Духовната академия (1904 г.-15 г., оригиналният й фронтон и купол са унищожени през бомбардировките), Семинарията (1902-1907 г.) и Синагогата (1904-1909) на Грюнангер, Синодалната палата на Петко Момчилов и Юрдан Миланов (1904-1910 г.).


Кратката история на българския сецесион, както и някои от снимките и плановете в книгата принадлежат на специалистите по темата арх. Любинка Стоилова и  Петър Йокимов, но книгата няма претенция да е изчерпателна. Тя не е нито туристически гид, нито албум, а по-скоро упражнение по вглеждане и разпознаване на старите пластове в града, скрити от околния рекламен и архитектурен шум.


Наред с редица знакови сгради, оформили облика на столицата, второто поколение "съзнателни" майстори на сецесиона в България около създаденото през 1903 г. дружество "Съвременно изкуство" като Георги Фингов, Кирил Маричков, Пенчо Койчев, архитекти като Никола Лазаров и живеещите извън София техни колеги са оставили зад себе си стотици здания из страната, чието състояние не винаги е завидно.


Освен известната с печалното си състояние лична къща, Георги Фингов е проектирал сам или в съдружие над 40 частни дома само в София. Сред стоящите и до днес са къщата на Лаос/Адолф Функ на кръстовището на "Левски" и "Дондуков", домовете на сем. Дренкови (днес гръцкото посолство), къщата на братя Иванови на "Ангел Кънчев" 3, домовете на Смедовски и на Кирил Ботьов на "Шипка", жълтата къща на ул. "Струмица" и много други.


Разходка с проф. Колина от Флоренция из българския сецесион

© Юлия Лазарова


Въпреки това Пловдив или Варна държат първенството по наличие на сецесионова архитектура, смята проф. Колина. За фотографиите в Time and Beauty, тонирани в сепия както цялата книга, той и социоложката Леа Вайсова снимат къщи в София, там и в Русе. Върху тях дизайнерът Аюми Хигучи е заличил с бели петна всички надписи, реклами, тенти, климатици - добавките на времето, сред които се губи оригиналният детайл. Полезен за начинаещия наблюдател е и фотографският ар нуво речник, който показва вариации върху архитектурни елементи като софит, лизена, фронтон.


Арх. Любинка Стоилова разглежда и символиката на най-често срещаните маски и орнаменти в декорацията. Професорът от Пловдивския университет Клео Протохристова търси отражението на тази архитектура в българската художествена литература, за да го намери предимно в мемоарната - в изчезналите вече любими кафе-сладкарници и места на някогашната българска интелигенция като Дома на изкуствата и печата,  пивницата "Александър Батенберг", ресторанта на хотел "Юнион Палас" (на мястото на днешното президентство). А разказът на Емилия Дворянова "Ар нуво и леля Ефросина" "пониква" от другите текстове в близка връзка с двете теми в заглавието - време и красота.


Time and Beauty: Art Nouveau in the Bulgarian cities струва 28 лв. и може да бъде намерена в книжарница "Български книжици". Представянето й ще бъде на 18 февруари от 17.30 в Новата конферентна зала на Софийския университет.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2321 Неутрално

    Интересна книга (макар че цената е соленичка) и тематика. Струва си да има още проучвания по темата, поне докато тези къщи още са налични. Щото много от сградите от първата половина на 20-ти век са в трагично състояние, явно съвсем умишлено.

    Адмирации на проф. Колина, че се е влюбил в страната ни и нейната атмосфера.

  2. 2 Профил на вис
    вис
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Как така представянето ще бъде "на 18 декември от 17.30 в Новата конферентна зала на Софийския университет."?!

  3. 3 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2321 Неутрално

    До коментар [#2] от "вис":

    Сигур иде реч за 18-ти февруари.

  4. 4 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    А ние кога ще се научим да ценим и пазим сградите от началото на 20 век?

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  5. 5 Профил на гинка христова
    гинка христова
    Рейтинг: 221 Неутрално

    МНОГО ЛЮБОПИТНО И ПОЗНАВАТЕЛНО - БИХ ИСКАЛА СВОБОДНО ДА СЕ ПРОДАВА В КНИЖАРНИЦИТЕ

  6. 6 Профил на karakurum
    karakurum
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Професор Колина започва посещенията си в България през 2000 г., първо за редица лекции по специалността си в Пловдив, София и Благоевград, а после си купува жилище във Варна.
    Има вкус човека,Морето е магия!

  7. 7 Профил на Радио Плутон
    Радио Плутон
    Рейтинг: 434 Неутрално

    В България и особено София, но и Русе, Пловдив, Варна, всички стари сгради са заплашени от изчезване. Специално за София знаем, че това се върши с прякото участие на общината, която има интерес да гепи бакшиши за нови проекти и чертежи. А кой ги чертежва ако не наглецът Петър Диков ...

  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1616 Неутрално

    Старите сгради навсякъде имат една и съща история. Построени са от богати и успели българи. Напр. Буров. С идването на комунистите на власт в прекрасните имоти се напъхват да живеят по няколко семейства по линия на Жилфонд. Всеки влиза и излиза, краде, троши и т.н. Поне да бяха ги пазили. И така 50г. В това време наследниците са се пръснали по света, с реституцията са добили някакви права, но поддръжката вече иска солидна инвестиция. Също като сегашното саниране. Та така, които са по центъра ги позамазаха по линия на красива БГ ли беше, но като цяло тоя фонд е пред гибел.

  9. 9 Профил на Сашо
    Сашо
    Рейтинг: 701 Гневно

    Какви градове и каква България можехме да имаме, ако не беше черната дата 09.09

    "Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy." Winston Churchill
  10. 10 Профил на ck2013
    ck2013
    Рейтинг: 896 Неутрално

    хубаво е че има и такива примери

  11. 11 Профил на ZeroOne
    ZeroOne
    Рейтинг: 594 Неутрално

    И в момента се унищожава архитектурното наследство на България, особено в столицата.Къде спят общината и държавата, разрушават се вековни сгради и мястото се превръща в паркинг!!!

    ZeroOne
  12. 12 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 696 Неутрално

    "Върху тях дизайнерът Аюми Хигучи е заличил с бели петна всички надписи, реклами, тенти, климатици..."

    Нещо да има да каже тук Диков? Или НИНКН (бивше НИПК)?"

  13. 13 Профил на 212
    212
    Рейтинг: 488 Весело

    До коментар [#8] от "man_un":
    Да така е много правилно сте го разбрали и ако наследника хвърли $$$$ да го ремонтира и го даде под наем на някоя банка
    или комунистическо мутренска фирма възниква нов проблем как да си събере наема и парите от ремонта поне.
    Изглежда че това трябва да е дарение направено с "любов".

  14. 14 Профил на 212
    212
    Рейтинг: 488 Любопитно

    Мисля че Русе има много по интересна, по стара и ценна архитектура от София и който и да е друг град в Б-я.
    Двореца на Батемберг дори е по интересен от този на Фердинанд.
    Не напразно първите бизнесмени на България след Освобождението са предпочитали Русчук (русе) пред София и са държали града да стане столица на нова България но братята
    Евлоги и Христо тогава банкери от Константинопол надделяват с тежеста си и разбира се парите си.
    По начало София е била в мечтите на самия Константин Велики да бъде столица на Византийската или т.н. тогава Източно римска империя но мнението и съвета на неговата майка тогава наделява.
    Константинопол е бил избран и от стратегическо разположение за империята и както се знае той пада последен 100 г.след като балкатите са окупирани от турците.

  15. 15 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 2116 Неутрално

    Има необходимост от такива изследвания.
    Интересна и за студентите по архитектура.

  16. 16 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3542 Неутрално

    "...е заличил с бели петна всички надписи, реклами, тенти, климатици..."

    Във Франция, предполагам и в някои други страни на Западна Европа е забранено монтирането на климатици по фасадните стени. Французите даже прекаляват - забранено е подменянето на прозорците на сгради-паметници на културата с РVС дограма.

  17. 17 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1827 Неутрално

    Скъпа е книгата за съжаление. Но пък се радвам, че я има. И защо трябваше един чужденец да инициира създаването й ... риторичен въпрос, всички знаем отговора.
    Все пак похвално е, че има сайтове за стара София и доста други градове, където може да се види, че е имало исторически период, в който сме се развивали нормално като европейци. Уви, орките ли, яхусите ли да ги наречем, съсипаха всичко. Плаче ми се като гледам старите красиви сгради как загиват.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK