Криминален любовен разказ

Корицата на новата книга на Иван Марков, издадена от "Сиела"

© Издателство "Сиела"

Корицата на новата книга на Иван Марков, издадена от "Сиела"



"Дневник" днес предлага в рубриката "Четиво" Криминален любовен разказ от новата книга на Иван Марков "12 любовни разказа", издадена от "Сиела"


Острото, ледено слънце направо ме разряза на две заедно със завивката. Събудих се сама в леглото, бях чорлава, а гримът ми не беше мръднал, само червилото леко беше променило формата на устните ми.


Спомних си как портиерът извика асансьора и натисна бутона за моя етаж. Каза ми, че ме е търсил мъжът от големия южен апартамент на покрива, но не знае името му. Каза ми и "Лека нощ, госпожо Антоанета".




Не обичах да ме наричат "госпожо", но трябваше да свиквам, бях на прага на четиридесетте. Станах, потреперих от студа навън и вълнение, че пак ще се върна в леглото. Измих си зъбите, взех бърз душ и лениво започнах да пия кафе. Дадох си дума до пролетта повече да не близна уиски. Зачудих се, докога ще се прибирам сама и реших, че докогато си искам. Застанах до прозореца. Снегът ослепително се взираше в лицето ми. Няма да изляза оттук през целия ден, също и утре. Чак в сряда ще отида на кънки. А сега ще се завия пред телевизора и ще се обадя на няколко приятелки. Ще разменим мисли за събитията през отминалата нощ и ще заспя. Ще спя спокойно и тихичко.


Придърпах телефона до мен и на вратата ми се почука. Не мърдах, правех се, че ме няма. Почука се втори път. Станах боса и на пръсти отидох до вратата. Погледнах през шпионката. На стълбището стоеше мъж в безупречен вид. Колебах се кратко и отворих.


- Госпожо Антоанета, аз живея в големия южен апартамент на покрива. Казвам се Дарий.


- Добро утро. Аз съм Антоанета.


- Зная ви името. Нали казах: "Госпожо Антоанета, аз живея в големия южен апартамент на покрива. И продължих с моето име...


- Още съм сънена.


- Разбрах, портиерът ми каза, че сте се прибрала късно. Да вляза или да се качим у нас.


- Аз още не мога да се събудя.


- Трябва да ми помогнете. Много е спешно.


- Влезте – поканих го.


Дарий се отправи веднага към френския ми прозорец.


- Много е светло у вас. Забравих си слънчевите очила. Може ли едни слънчеви очила.


- Ей там, на масата.


- Мерси.


Дарий си сложи моите слънчеви очила и седна.


- Така е милиони пъти по-добре.


- Радвам се, че ви е удобно.


- Вие по пижама ли ще останете?


- Ще остана по пижама – дори не се подразних – Търсил сте ме и вчера.


- Тогава изпитах нужда от помощта ви. Носи ви се слава на най-добрия детектив в града.


- Никога не оставям работата си недовършена... Стига да я приема.


- Защо да не я приемете? Нали сте професионалист?


- Защото идват празници и ще си почивам.


- Просто снощи сте препила и сега си мислите, че не ви се работи.


- Сок?


- От какво е?


- От мандарини.


- В кутия ли е?


- Да.


- Пия само от стъклена бутилка. И само от ананас, но вие нямате. И сега да ви кажа, за какво ви наемам.


Оправи перчема си с пръст и ме погледна уверено. Брадата му беше прецизно подстригана. Моите очила му стояха смешно.


- Аз си имам приятел.


- Чудесно.


- Той е мъж.


- Разбрах веднага.


- Живеем заедно в моя апартамент. По-коректно е да кажа, че вече не живеем заедно. Той изчезна.


- Кога?


- Вчера.


- Дали просто не е отишъл някъде?


- Знам, че е изчезнал.


- Обадихте ли се в полицията?


- Не, разбира се.


- Защо?


- Защото полицаите не харесват такива като мен. И още, защото приятелят ми се казва Марк Аврелий, това ще ги подразни допълнително.


- Разбирам.


- Разбирате, да. И се налага да започнете веднага, госпожо Антоанета.


- Дали все пак да не си облека нещо друго, Дарий?


- Ще е необходимо. Вие се обличайте, а аз ще ви придружа и мога да ви бъда полезен с някаква информация.


- Още не съм приела. Казах просто, че трябва да си сложа друга дреха.


- Ще ви дам толкова пари, ако го намерите, че скоро няма да ви се наложи да работите. Ще си пиете питиетата и ще ми се усмихвате, когато се засечем в асансьора.


- Толкова много пари?


- Точно толкова.


- А ако не го намеря?


- Ще ви платя по-малко, но пак ще ми се усмихвате. Просто аз няма да отговарям на усмивката ви, аз ще бъда тъжен. Приехте ли?


- Да.


Отидохме до гардероба ми. Започнах да си избирам дрехи, а Дарий седна на леглото и ме гледаше.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 470 Неутрално

    "Събудих се сама в леглото, бях чорлава, а гримът ми не беше мръднал, само червилото леко беше променило формата на устните ми."

    Това е фантастика. Но нито научна, нито художествена, а просто слаба. Откъсът показва моменти на непознаване на българската граматика и пунктуация. Вътрешният монолог има известна реалистичност, ама не съвсем. Диалогът е толкова измислен, че дори не е отегчителен.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  2. 2 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1006 Неутрално

    Хм, започва интригуващо. Желая успех на автора. Още повече, че в тоя жанр големите майстори са си казали категорично думата. Чета много и безразборно, но Чандлър е...нямам думи. И друг път съм споделял, че авторът трябва да създаде атмосфера на книгата-чрез героя си, обстановката, случките, дори храна и напитки. Марлоу, макар и небрежно да споменава за коктейла си, ти идва да го грабнеш от ръцете му.

  3. 3 Профил на manu_chao
    manu_chao
    Рейтинг: 521 Весело

    До коментар [#1] от "doneva_a":

    Е, недей с лошо де...

  4. 4 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 932 Разстроено

    Вече започвам да се ядосвам!
    Първо, Дневник, толкова ли нямате какво друго да публикувате, че слагате всичко на страниците, което ви се предлага?
    Няма ли някой,в тази редакция, който да може да прави разлика между добро, лошо и ужасно писане?
    Или на издателство не може да се отказва? Или някой от редакцията получава книжките, и как да не пусне текста!
    Тук ще станете като блогърите в България, и те, милите, не могат да отказват и тъй като получават книгите безплатно, ,и искат да продължат да получават книги безплатно и за в бъдеще, всичките им ревюта за книги са в рейнджа между изключителни и невероятни...
    Но, да знаете, така не правите добра услуга на никой от веригата-писател, издател, читател!
    Сиела, също, нямам идея има ли някой въобще в това издателство, който да работи като редактор. Като гледам от този текст, мисля, няма!

  5. 5 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 418 Весело

    [quote#2:"man_un"]И друг път съм споделял, че авторът трябва да създаде атмосфера на книгата-чрез героя си, обстановката, случките, дори храна и напитки. [/quote]
    Еййй, не слушат това днешните автори и....те така....
    Иначе клонинг на Марлоу - четиридесетгодишна, вечно изтрезняваща детективка на име Антония, обслужваща комшии с имена Дарий и Марк Аврелий / Антониус/ си е интригуващо постижение
    Репликата "Може ли едни слънчеви очила." също кефи!

  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4070 Неутрално

    Тъй ли нямаше нещо не толкова измислено?!

    klimentm
  7. 7 Профил на tsu
    tsu
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Гората плаче, четейки този автор.
    Оставяме настрана маниерниченето във всичките му форми, в последното изречение има граматическа грешка

    "седна на леглото и ме гледаше"

    е достойно за изказване на ром със средно образование, но не и за нещо, издадено от Сиела и публикувано в уважавания от нас вестник.

  8. 8 Профил на tsu
    tsu
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#4] от "Додо":

    Уважаема колежке (ако съм разбрал правилно). Тенденцията за величаене на посредствеността с всички възможни изразни и технически средства съвсем не е патент на редакцията на Дневник, опазил ги Бог.
    Като един верен сторонник на западната култура и ценности, Дневник просто се опитва да копира една изключително неприятна (а също и пагубна за homo sapiens) практика, която от политиката се е пренесла в културата на запад. Става дума за признаването на правото на всеки на мнение, съответно за творчество. Най-притеснителното в този модел не е бълваната на конвеер глупост, но готовността на мейнстрийм медиите да дават позитивни ревюта за всяка изцепка на който и да е. Всички излизащи филми са "блокбастъри" и "чартбрейкъри", албумите дебютират като "намбър уан албум аут нау", книгите обикновено са "грипинг", "мастърпийс", "ъмейзинг", последвани от задължително 4-5 звезди... Докато един ден достигнем до колуминацията на тази политика - сцената от филма "Идиокрация", където в киното публиката гледаше фийчър филм с пърдящ задник и умираше от смях при всеки протуберанс. Ерго, аз не съм оптимист.

  9. 9 Профил на Имоция
    Имоция
    Рейтинг: 1327 Весело

    До коментар [#5] от "nenad":

    Развеселихте ме! ))) Умеете да хванете същността за древноримските крилца, пропускайки че Марк Антоний е прикрит зад детективския псевдоним "Г-жа Антоанета".

    Хем съм лош съветник, хем предизвиквам отвращение, хем заради мен живеят. Що е то? И още нещо, Слафчо, има! Имоция басма ни цепи, ни тъче на къв дъй стан... за разлика от тебе!
  10. 10 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 932 Неутрално

    До коментар [#8] от "tsu":

    Колега съм, колега съм
    Имате много добри попадения в коментара си

    И, да, не са само Дневник, ама, нали, сега, ние в Дневник пишем коментари, та, аз така, с добре чувство
    Но е наложителен някакъв контрол и прилагане на някакви критерии, това ми беше мисълта.
    А за общата картина, или за българската, аз само ще кажа, че всяка стихосбирка в България е най-великата, всеки поет е най-великият, всеки нов роман е изключително хипер ултра мега голямо постижение. А истината е, че всичко е едни такива услуги, аз на мен, ти на теб, и , очакваш, като кажеш, че на някого книгата е хипер добра, ти просто очакваш, когато викнеш пък същият този, да говори за твоят книга, и той да каже за нея такива неща. Ей такава е картината при книгите. Но, и не само. Аз само илюстрирам с примери ситуацията.

  11. 11 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 393 Неутрално

    До коментар [#1] от "doneva_a":

    Ами тази блестяща мисъл:

    "Зачудих се, докога ще се прибирам сама и реших, че докогато си искам. "

    Тук въобще не говорим за граматическата издържаност.

    Прилича на написано от четвъртокласник.

  12. 12 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 393 Неутрално

    До коментар [#4] от "Додо":

    Виж ревюто на гореизтипосаното "произведение" в "най-големия" български блог за книги.

    Направо да му се завие свят на човек.

    Ако вярвах в теорията на конспирацията, щях да кажа, че целта е и малкото останали четящи хора да бъдат отказани да четат. Завинаги.

  13. 13 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 932 Неутрално

    До коментар [#12] от "sgannn":

    Не вярвам да е организирано, да не говорим за някакви конспирация, но определено това е резултатът, хората престават да четат български книги. Може да има и добри попадения от време навреме, но на една прилична българска книга има поне 10 като горните.
    Причината е, че, масово, в българските издателства не се върши никаква качествена работа. А то не е трудно, да видят как работят немските издателства, френските, сръбските, унгарските, американските и още и още...
    А за прехласващите си блогъри, там е ясно-хвалене на всичко, което получават от издателите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK