Кризата в Европа. Поглед отвътре

Кризата в Европа. Поглед отвътре

© Юлия Лазарова



Днес в рубриката "Четиво" ви предлагаме откъс от книгата на Симеон Дянков "Кризата в Европа. Поглед отвътре". Представянето на книгата на финансовия министър в първия кабинет на Бойко Борисов беше на 3 февруари. Издателството е "Сиела".


В правителството на България


Първи срещи




Участието ми в събитията от европейската криза започна с първата ми среща с бъдещия министър-председател на България. Бойко Борисов беше на посещение във Вашингтон през декември 2008 г. Като лидер на най-голямата опозиционна пар­тия и кмет на столицата Борисов обсъждаше предизборната програма на ГЕРБ с експерти от Световната банка и Международния валутен фонд. Партията на кмета държеше сериоз­на преднина в сондажите половин година преди изборите през юли 2009 г. Бях поканен на една от дискусиите като главен ико­номист в Световната банка.


Бивш пожарникар с черен колан по карате и запален футбо­лист, Борисов имаше звездна кариера начело на българската полиция в продължение на четири години. След това бе спе­челил два пъти изборите за кмет на София. И всичко това още преди създадената от него ГЕРБ да е участвала в парламентар­ни избори.


Кметът беше придружен от още двама българи. Единият во­деше дискусиите, а другият служеше като преводач. Към края на обсъждането модераторът попита за "становището на Световната банка". "Програмата няма да проработи" - казах аз и изведнъж Борисов премина в режим на бойна готовност.


Икономическата програма на ГЕРБ беше комбинация от данъчни облекчения и преференции за определени сектори. Във време на финансова криза и намаляващи приходи от данъци подоб­ни стъпки можеха да усложнят нещата. Вместо това предло­жих да се направят незабавни съкращения в разходите, да не се пипа системата на плоския данък и да се види дали някои инфраструктурни проекти могат да се финансират от държава­та. Строителството бе секторът с най-бърз растеж в страната за последните пет години, но вече се свиваше и балонът щеше да се спука и в България.


Мерките за инфраструктурата направиха впечатление на Борисов. След срещата той попита как другите европейски страни се справят с кризата. По пътя към асансьорите разказах каквото знаех, оставих визитка и си тръгнах. На следващия ден летях за Колумбия, където работех с правителството на Алваро Урибе по намаляване на регулациите за бизнеса.


Около два месеца след този случай един от съветниците на Борисов се обади и ме помоли да погледна икономическите и финансовите глави от предизборната програма на ГЕРБ. Започнахме да я редактираме. Обсъждахме през скайп почти всекидневно.


Скоро друг съветник се присъедини - Румяна Бъчварова, която щеше да стане началник на кабинета на бъдещия премиер, а през ноември 2014 г. пое поста на заместник министър-председател във второто правителство на Борисов. В течение на пет седмици пренаписахме значителна част от предизборната програма.


В средата на май 2009 г. ми се обадиха дали мога да посетя България за няколко седмици и да помагам на икономическия екип на ГЕРБ за изборите. Вече следях новините от страната и знаех, че се очаква трудна кампания. Социалистите, основна­та сила в тогавашното коалиционно правителство, използваха най-различни тактики, за да злепоставят Бойко Борисов.


Ста­рите машини за омаскаряване бяха включени на пълна мощ­ност. И тъй като никога не съм харесвал комунисти, приех предизвикателството. Взех си неплатен отпуск от Световната бан­ка и на 30 май кацнах на летище София. Оттам ме взе кола и ме закара право в къщата на Борисов. По пътя към Банкя колата се повреди. Дали не беше някакъв знак.


Предизборната кампания продължи четири седмици. Всеки ден пътувах из страната и се срещах с десетки нови хора. Така се запознах и с много от бъдещите депутати на ГЕРБ. Цецка Цачева, опитен юрист, която no-късно стана председател на парламента, и Менда Стоянова, дългогодишен мениджър в данъч­ната администрация, която пое бюджетната комисия, щяха да оказват неоценима подкрепа по време на мандата ми, когато трябваше да се прокарват трудни закони в парламента.


Често прекарвах вечерите в дома на Борисов, където след дългите дни на пътувания и срещи вечеряхме с него и с дъщеря му. Тя също живееше в САЩ и наскоро бе получила бакалавърската си степен от Калифорнийския университет. Беше се завърнала у дома, за да подкрепи баща си.


Една сутрин Борисов се обади да отида при него на футболното игрище. На полувремето той излезе и каза: "Ако спечелим, ще станеш министър на иконо­миката." "По време на криза финансите са от по-голямо значе­ние", отвърнах. "Ще видим", каза той и се върна в играта.


ГЕРБ спечели изборите на 5 юли 2009 г. и си осигури 117 депутати в 240-местния парламент. Три дни след това Борисов ме покани на сутрешно кафе в Банкя и предложи да поема Мини­стерството на финансите. Благодарих му и казах, че ще трябва първо да го обсъдя със семейството си.


"Така направи", отвъ­рна той. Половин час по-късно, в таксито от Банкя към София, чух по новините, че първият министър в новия кабинет е вече избран - Симеон Дянков, на финансите. Шофьорът на таксито отбеляза: "Дано тоя е по-добър от предишните. Но едва ли. Те всичките са едни и същи."


Създаване на правителство


По време на предизборната кампания се бях срещал с мно­го от експертите на ГЕРБ и се чувствах уверен да предлагам бъдещи министри. Успях да дам предложения за министър на екологията - Нона Караджова, и за министър на регионално­то развитие - Росен Плевнелиев, номиниран също от няколко бизнес асоциации и от камарата на строителите. Предложих и икономически министър. Първата ми номинация беше Бисер Боев, но Борисов не го одобри заради предишната му работа в медиите.


Тогава се свързах с Трайчо Трайков, когото познавах бегло от университета, преди да замина да уча в чужбина. Той беше топмениджър в една от големите енергийни компании, беше работил и в чужбина. Отидохме заедно при Борисов. Бой­ко погледна Трайчо и каза: "Скъп костюм. Това е добре. Значи имаш достатъчно пари, за да не крадеш, като станеш министър."


Опитите ми да предложа министър на транспорта се провали­ха. Подкрепих и кандидат за Министерство на земеделието и почти успях. Десислава Танева беше интелигентна жена с опит в сектора. Тогава за пръв път станах свидетел на "приятелски огън". Наложи й се да оттегли кандидатурата си след медийна атака. На мен тепърва ми предстоеше да съм под приятелски огън. Това беше част от политиката в България.


Присъствах, когато се обявяваха имената и на повечето остана­ли министри. Борисов ми се обади да се появя на някакъв плувен басейн. Това беше новост. Дотогава бях свидетел на важни решения, вземани на футболни игрища, но не и на плувен басейн. Когато влязох, няколко известни личности в българския спорт пиеха бира до басейна.


Последва кратка дискусия относно каче­ствата на потенциални кандидати за спортното ведомство. След това беше обявено, че Свилен Нейков е спечелил номинацията, защото има докторска степен по спортен мениджмънт. Свилен, треньор на българския олимпийски шампион по единичен скул, щеше да се окаже един от най-добрите министри.


В последния ден от проучвателния си мандат Борисов предло­жи двама заместник министър-председатели като знак за двете основни направления, в които правителството щеше да работи: борба с престъпността и финансова стабилност. Така станах вицепремиер заедно с Цветан Цветанов, най-доверения партиен лейтенант на Борисов. Министър-председателят имаше силен инстинкт за баланс.


Станах първият финансов министър в историята на България, който е и вицепремиер. Двойната позиция ми даде повече власт да вземам много кризисни решения и да не спечеля много по­читатели.


Екипът ми


При създаването на екип в Министерство на финансите след­вах едно просто правило: на всички високи позиции да бъдат хора отвътре в министерството. Двамата ми заместници - Вла­дислав Горанов и Ана Михайлова - бяха оглавявали отдели, началникът на кабинета Румен Порожанов отговаряше за държавните предприятия, а главен секретар стана директорът на човешките ресурси. Те се познаваха помежду си, бяха рабо­тили заедно и химията в отбора се получи.


Като вицепремиер отговарях за още девет министерства и за 17 други ведомства в доста широк спектър - от Агенцията за ядрено регулиране, през държавните архиви, до Агенцията за хората с увреждания. В тази работа бях подпомаган от двама юристи, двама специалисти по комуникациите и двама експер­ти от младежката организация на ГЕРБ.


Всичко на всичко ше­стима съветници като вицепремиер, координирани от довере­ния ми началник на кабинета Ирина Велкова. При избора на този екип следвах друг критерий. Никой от тях не беше рабо­тил преди в публичния сектор. Това беше урок, който научих от Лешек Балцерович: "Само млади хора. За да нямат пристрастия и обвързаности."


Имах и два офиса: като министър на финансите и като заместник министър-председател. Кабинетът ми на вицепремиер беше в сгра­дата на Министерския съвет - масивно здание, чиято архитектура бе вдъхновена от византийски традиции и от тези на сталинизма. Рядко стоях там и предпочитах да работя от Министерството на финансите.


Когато чуждестранни делегации посещаваха София, за да се срещнат с премиера и с президента, офисът ми в Мини­стерския съвет нерядко се ползваше за техен временен лагер. Кан­цлерът Ангела Меркел се настани там през 2011 г. с персонал от четирима души. Така направиха и Владимир Путин с персонал от 20 души, и Хилъри Клинтън с персонал от 30.


Следващата стъпка бе избор на началник на митниците. Чо­векът, когото наследих там, беше заемал поста два пъти за предишното десетилетие. Под негово ръководство митниците бяха работили едва ли не като отдел към Министерството на вътрешните работи. Имаше много истории за добро сътрудничество между митничари и гранични полицаи на всички нива в незабелязването на контрабандата.


Тази връзка трябваше да се прекъсне. Знаех, че имам нужда от някой достатъчно корав, за да се опълчи на вътрешното министерство, но и да си сътруд­ничи с тях, когато е необходимо. Бойко Борисов предложи ре­шение. Ваньо Танов, бивш генерал от МВР, беше подал оставка през 2007 г. като шеф на елитните полицейски сили, след като бе уличил министъра си в сенчести контакти.


Срещнах се с Ваньо Танов и го харесах веднага. С внушителна фигура и с бумтящ глас, той беше моя пълна противополож­ност като присъствие. А със своите 25 години стаж в полиция­та генерал Танов знаеше повече за практиките там, отколкото който и да е вътрешен министър.


Под негово ръководство митниците се откъснаха от влиянието на МВР. Усложненията не закъсняха. Министър Цветан Цветанов не хранеше симпатии към Танов заради неговата популярност сред полицията. Наложи се да прекарам голяма част от първата си година в борба да запазя шефа на митниците на мястото му.


Спорът ми с Цветанов стана публичен. Имаше разнобой между двамата вицепремиери и медиите го отразяваха почти всекидневно. Това се разглеждаше като основен разрив в правител­ството. Само три месеца след началото на мандата се появиха спекулации, че скоро ще бъда уволнен. Защитавах твърдо на­значаването на Танов и в крайна сметка устоях.


Беше по-различно с избора кой да оглави Националната аген­ция по приходите. Предишната началничка на данъчните, близ­ка доверена на моя предшественик Пламен Орешарски, била отстранена в края на 2008 г. след обвинения в подпомагане на схеми за измами. Тогава нейният заместник Красимир Стефа­нов заел поста временно. В крайна сметка Стефанов остана на този пост по-дълго, отколкото аз на моя. С течение на времето се научихме да работим добре заедно.


В НАП съществуваше практика да се провеждат съвместни ак­ции с полицията, без да съм предварително информиран. Стефанов също не е знаел за тези операции. Имаше установени връзки между полицията и членове на ръководния му екип и той не съумя да ги прекъсне. Повече от двадесет години след падането на комунизма на данъчната служба все още се гледа­ше и като на инструмент за натиск.


Тази логика ми беше тол­кова чужда, че първоначално я отхвърлях като чиста теория на конспирацията. Но с течение на времето станах свидетел на няколко случая, в които данъчните предприемаха акции, за които разбирах иостфактум. Уволних един заместник-директор, а след това и още един. В НАП имаше нужда от здрава ръка като в митниците. Желаещи не се намериха.


Като вицепремиер трябваше да бъда буфер във всевъзможни конфликти. Това беше рядък късмет. Оглавих тристранната комисия, в която правителството обсъждаше проблеми заедно със синдикатите и с работодателските организации. Предишните председатели на тристранката са били с портфейл в социалния сектор и пестеливостта ие е била сред най-често обсъжданите теми. Председателствах и многобройните срещи по сектори, в които зърнопроизводители и баскетболни отбори щяха да ис­кат повече пари. Тези срещи отнемаха доста време. Изслушвах и казвах "не".


Гърция, нашият съсед


Първата задача, с която се заех, беше съкращаване на разходи­те. В бюджета за 2009 г. бе заложен ръст от 4,7% от брутния вътрешен продукт въпреки ^сигналите, че кризата ще връхлети и България. Приходите също бяха надценени, за да се оправда­ят по-високите разходи. В година с избори разходната част ви­наги набъбваше. Съкратихме бюджетите на всички държавни ведомства с 10% и закрихме едно министерство - това на ад­министративната реформа.


Когато направихме анализ за каква точно реформа са отивали средства там, се установи, че тя се е състояла в редовни командировки на чиновници зад граница. Актуализирахме националния бюджет, за да заложим реални параметри. По-късно щеше да се окаже, че това не е единственият проблем със сметките за 2009 г.


Гръцката криза вече назряваше. България беше силно обвърза­на със своя южен съсед чрез банковия сектор и туризма. Гърция беше и водещ чуждестранен инвеститор у нас. Много гърци отдавна идваха отсам границата, за да пазаруват по-евтино, включително най-обичайни стоки за бита.. Но през лятото на 2009 г. забелязвахме една нова тенденция: гръцки граждани прехвърляха сметките си в български банки.


Имах няколко разговора с финансовия министър Янис Папатанасиу за кризата в нашия регион. "Нова демокрация" на Константинос Караманлис беше член на Европейската народна пар­тия заедно с ГЕРБ и контактите бяха улеснени. Основните ни опасения бяха, че някои от гръцките банки са претърпели срив с високорисковите ипотеки и че проблемът ще се разпространи и в техните филиали в България. Степента на гръцките проблеми обаче стана ясна чак след като Георгиос Папандреу пое властта.


Още в началото се бях настроил за труден мандат, но сега той се превърна във всекидневна борба. Епицентърът на кризата беше до границата ни и това влоши перспективите за България. Постигането на балансиран бюджет стана почти невъзможно. През ноември 2009 г. международните пазари започнаха да повишават индекса CDS' за България. Само за две седмици този индекс се увеличи от 12 до 34%.


Страната ни е в паричен борд и трябваше да поддържа голям валутен резерв за обезпечаване на българския лев. В случай на паническо теглене от банките резервите бързо щяха да се изчерпят. Тогава щеше да се нало­жи националната банка да продава евро, за да осигури парична маса в наличност. Докладите на анализаторите не изключваха такова събитие. Връзката с потъващите гръцки банки беше прекалено тежък товар.


Трябваше да изпратим сигнали навън за решимостта ни България да се отдели от гръцките проблеми. След няколко разго­вора с Бойко Борисов предложих да подготвим балансиран бюджет за 2010 г. и да внесем това предложение в парламента. Беше почти невъзможно да се постигне бюджет без дефицит, но бяхме длъжни заради обстановката. Това щеше да отклони и вътрешните дебати от поцулистки искания за повече разходи. Стратегията проработи. До декември 2009 г. международни­те анализатори започнаха да отделят страната ни не само от Гърция, а и от другите две европейски държави с валутен борд - Латвия и Литва. CDS за България падна под 20%. За Гърция продължи да се увеличава.


В началото на 2010 г. излязоха още по-тревожни данни за гръцката банкова система и рискът от неплатежоспособност на България започна отново да се покачва. През февруари 2010 г. индексът CDS стигна до 35%. Балансираният бюджет вече бе одобрен от парламента, а данните за януари показваха значително намаляване на дефицита. Непрекъснато повтарях в международните медии и на срещите в Брюксел, че България се придържа към консервативна фискална политика и ще продължи да го прави, особено в тази трудна година.


Постепенно пазарите се успокоиха. Опасността от фалит и психозата покрай това бяха елиминирани. Успехът в овладяването на ситуацията беше в обратна зависимост с личния ми рейтинг. За три месеца загубих половината от обществената си подкрепа. Това щеше да ми изиграе лоша шега след два месеца, когато излязоха наяве допълнителни разходи на предишното правителство.


Амбиции за еврозоната


През есента на 2009 г. посетих държавите от еврозоната, за да убеждавам колегите си там, че България е готова да приеме еврото. Предходният трипартиен кабинет на два пъти се беше обръщал към Европейската централна банка и Европейската комисия с неформални заявки за започване на процеса по приемането: първия път през 2007 г. и след това в края на 2008 г., когато кризата бе на път да се разрази. И в двата случая моят предшественик във финансите и управителят на Българската народна банка са били информирани, че е твърде рано за кан­дидатурата на България, въпреки добрите макроикономически показатели и стабилната фискална история.


Вторият път приключил с леко недоразумение. Изтекла новината, че министърът на финансите Пламен Орешарски е в Брюксел за неформални преговори за еврозоната. Когато Орешарски из­лязъл от заседанието на ЕКОФИН, един журналист от междуна­родната преса го попитал кога България ще кандидатства за ев­рото. Моят предшественик отвърнал с пестелив английски "Next time, next time", което на български означава и "Не ме занима­вайте сега". Ден по-късно няколко европейски вестника излязоха със заглавия "България в еврозоната следващия месец."


Беше ясно, че въпреки добрите си показатели, страната не се ползва с голямо доверие като кандидат за еврото. Опитът от сондажите на предишното правителство показваше следно­то: еврозоната трябва да бъде убедена, че веднъж влязла там, България ще запази фискалната си стабилност. Това беше и за­дачата ми, когато посетих дванадесет столици през октомври и ноември 2009 г. Точно тогава избухна гръцката криза и поста­ви под съмнение всякакви аргументи. Първоначално смятах, че въпросът може да бъде преразгледан след две години, през 2011 г. Но дотогава икономическата ситуация в Европа се бе влошила значително и се наложи отново да почакаме.


В началото на 2013 г. имах няколко разговора с Бойко Борисов. Съгласихме се, че темата е особено деликатна, защото предсто­яха избори по-късно през годината. По-предпазливият подход беше да се сондира с Европейската централна банка и с ЕК и да се изработи план за приближаване към целта. На срещата на ЕКОФИН през февруари 2013 г. проведох неофициални разговори.


През последните три години бяхме доказали, че можем да пазим финансова стабилност и по време на криза. Тогава ми отговориха, че България трябва да покаже стабилност и в политическите решения и те да са устойчиви във времето. Ев­розоната трябваше да е наггьлно сигурна, че няма да се окажем поредната страна, която изпълнява критериите от Маастрихт само временно, докато приеме еврото. Докладвах за тези раз­говори на Борисов по телефона от Брюксел. Но явно не беше писано. Правителството подаде оставка няколко дни по-късно.


През тези години нашите усилия се възприемаха от публиката като колебливост: ще кандидатстваме за еврото, няма да кандидатстваме. Всъщност винаги сме работили в една посока, но не зависеше от нас. Потъването на Гърция, проблемите с Порту­галия, непрестанните политически въртележки в Италия бяха направили всички свръхподозрителни и предпазливи. И днес продължавам да съм убеден, че България трябва да се стреми към влизане в еврозоната.


Мартенски иди


Един от трудните месеци в мандата ми беше март 2010 г. Точ­но след като се справихме с острия натиск от международните финансови пазари, възникна друг проблем. Една вечер дирек­торката на бюджетното планиране дойде в кабинета ми с неспо­койно изражение. Каза ми го направо: "Бюджетният дефицит за 2009 г. се оказва по-висок, отколкото съобщихме". "Колко по-висок", попитах. "Много по-висок". Спомням си как седях няколко минути в мълчание. След това се обадих на заместни­ците си, на началника на кабинета и на подуправителя на БНБ, за да можем да изслушаме всичко това заедно.


Оказа се, че в първата половина на 2009 г. предишното правителство е позволило на министерствата да надвишат бюджети­те си. Били са подписвани договори и анекси за непланирани суми. Тези допълнителни разходи бяха отчетени чак в годиш­ните доклади. По това време Законът за бюджета не изискваше министерствата да докладват реалните си разходи всеки месец (променихме закона още следващата година, за да предотвра­тим това да се случва отново). Ето защо, когато затваряхме ба­лансите за 2009 г., министерствата бяха съобщили само това, което е трябвало да се изхарчи, а не действителните разходи.


Предварителният доклад, който бяхме изпратили до Европей­ската комисия, показваше бюджетен дефицит от 1,9%, сред най-ниските в ЕС. С по-големите реални разходи той скачаше до 3,9% и автоматично ни вкарваше в процедура по свръхдефицит.


Изпратихме нотификация в Брюксел за промяна в дефицита. Следваше проверка на данните в министерството и в статисти­ческия институт. Искахме всичко да е прозрачно, за да няма съмнения. Срещнах се с еврокомисаря Оли Рен. По-късно български журналист поиска да коментирам изказването на Рен. Отговорих: "Той е финландец и може би там говорят така." С което исках да отбележа, че не е прието да се коментират чужди изказвания, и да затворя темата. Някои вестници поста­виха тази реплика в заглавията си. Отношенията ми с българ­ските медии бяха комплексни.


В Съединените щати е неписан закон, че когато участваш в токшоу, нещата са извън протокола. Домакинът се шегува и ти се шегуваш. Гостувах в едно предаване и там водещият беше голям шегаджия. Започна да търси физически сходства между Сергей Станишев, лидера на социалистическата партия и мен. Това изглежда беше ново ниво, защото дотогава ме оприличаваха с един герой на Ричърд Гибсън - Хер Флик, офицер от Гестапо в стар английски сериал.


Бях си спечелил това заради строгите бюджетни ограничения. В България границите между публицистика и токшоу бяха размити, като и двата жанра про­извеждаха новини с еднаква степен на важност. Така дадох своя принос към разговорния език: "съсел" и "Брад Пит с очила" и днес са в обращение.


По-късно този водещ излезе от шоубизнеса, влезе в политиката и заяви намерението си да стане министър на вътрешните рабо­ти. С вътрешните министри не винаги ми вървеше.


През трудния март 2010 г. гостувах в друго телевизионно предаване. Домакинът ме запита дали е вярно, че президентът на България Георги Първанов е "млад милиардер". Изразих съмнение в тези твърдения, но се пошегувах, че Първанов, кой­то тогава беше на 52, "определено не е млад". На следващия ден президентът призова за оставката ми. Конфликтът пламна от нищото и се превърна в национална тема. По настояване на Бойко Борисов се съгласих да се извиня лично на Първанов.


Отидох при президента сам, а бях посрещнат от петима негови сътрудници и от самия него. По време на срещата, която, както разбрах по-късно, беше с внимателно оркестриран сценарий, те взимаха думата в различни моменти от разговора, така че да не се налага президентът да говори много.


Обясних, че съм проявил лоша преценка, като съм се пошегувал по този начин, но не съм вложил нищо повече от това. Президентът изглежда не се интересуваше от извинението. Вместо това той използва срещата, за да атакува политиката на бюджетни ограничения, която поддържах. Искаха да ме унижат.


Един час след края на срещата бомбата избухна. Оказа се, че разговорът е записан, а президентът го пусна публично, без да иска моето разрешение. Българската конституция е пределно ясна, че никой не може да бъде записван без предварително съгласие. В отговор на ситуацията започна процедура по импийчмънт на Първанов. Първото гласуване в парламента събра достатъчно подкрепа. При второто не достигнаха пет гласа и той остана на поста си.


Научих много от този случай. Основната причина страната да има трудности в икономическия и политическия си преход беше в запазеното влияние на старите тайни служби.


Игра със сенки


В България не е имало лустрация за разлика от повечето държа­ви в Източна Европа. Хората, които бяха работили в система­та на Държавна сигурност, продължаваха да са сред елита на страната. Бившите служби се бяха вкоренили в политическите партии, в медии, в банковия сектор и в индустрията. С течение на времето те отгледаха свои ученици и проблемът нямаше как да изчезне със смяната на поколенията. Използваха се същите методи, за които мислех, че са останали в миналото: подслушване, разпространяване на слухове, сплашване, изопачаване на информацията. Продължих да получавам подобни удари по време на мандата си.


Не бях живял в България през последните 20 години. Нямах контакти със старите политици и с икономически кръгове. Не бях част от статуквото. Затова не знаеха какво да очакват от мен. Това не беше добре прието от тези, които искаха нещата да си вървят както преди. Нямаше как да ми въздействат и за­това търсеха слаби места, където да ударят.


В Световната банка бях минал през медиен курс, но се оказах напълно неподготвен за публичната среда в България. Няколко мои по-резки изказвания от началото на мандата дадоха повод по-късно думите ми да се вадят от контекста или направо да се изопачават в някои медии. Стоях зад непопулярните решения за реформи и не беше трудно да ме вкарват в конфликти.


Никога не се изкуших да се сближа с медиите по начин, който беше донякъде традиционен в България. С течение на времето просто свикнах.


Тръгнаха слухове, че съм "спуснат отгоре" - какво ли не: предполагаеми връзки с ЦРУ, Мосад, Джордж Сорос, мистериозна международна група, наречена "Повратна точка". Когато пред­приех мерките за бюджетни ограничения, се появи еволюирала версия: че съм част от заговор на Световната банка, Между­народния валутен фонд и ЦРУ за дестабилизиране на Европа. Защо някой би започнал такова упражнение по дестабилизация точно от София, така и не се изясни.


В България съществува израз "да имаш вуйчо владика", което означава, че не можеш да направиш добра кариера без роднина с позиции, който да те лансира. Нямах вуйчо владика, но се появи леля. Кристалина Георгиева, уважаван вицепрезидент в Световната банка и по-късно български еврокомисар, се оказа моя леля. Тази версия се появи дори в медии, които се представяха за сериозни. Кристалина Георгиева също имаше добра кариера, но не се уточняваше коя е нейната леля.


Не всичко обаче бе така забавно.


Когато се разрази кризата, едно от опасенията ми беше свърза­но с филиалите на гръцките банки в България. Декапитализацията на юг можеше да доведе до изтеглянето на ресурс към банките-майки. Оказа се, че е имало тема с ликвидността, но на друго място. През 2008 г. моят предшественик във финансите и Иван Искров, управителят на БНБ, са сключили споразуме­ние за отделяне на 1,2 милиарда лева от фискалния резерв като ликвиден ресурс.


Споразумението е било ползвано за подкрепа на най-голямата местна банка. Практиката на държавна помощ при затруднения с ликвидността се прилагаше в редица страни, но не и тихомълком. В случая имаше гриф "поверително" за транзакцията от фискалния резерв към банката.


Наредих споразумението да се разсекрети и през ноември 2009 г. говорих по темата в парламента. Редно беше данъкоплатците да знаят за какво се ползват парите им. Имах идея част от фискалния резерв да се депозира в търговски банки и това породи дискусията. Разликата беше, че го предлагах публично и заради по-висока доходност от лихви, а не като мистериозна държавна помощ. Упрекнаха ме в разкриване на поверителна информа­ция. После тази тема като че ли отшумя.


През април 2011 г. единадесет главни редактори на печатни медии изпратиха открито писмо, адресирано до мен. С писмото се отправяше въпрос: в кои банки са сложени на депозит свободните средства на компаниите с държавно участие в капитала. (Тогава повечето медии не бяха обвързани с кредитни вериги към банката, заради която е бил отправен въпросът. Три години по-късно картината щеше да е различна.) Поисках справки от всички министерства за експозициите на техните фирми към търговски банки.


На 15 май 2011 г. направих тази информация публична. Данните показваха влечение към друг от местните трезори. 48% от парите на държавните предприятия бяха депозирани в Корпоративна търговска банка. С екипа ми в Министерството на финансите изготвихме насоки към всички компании с държавно участие: какви процедури да спазват при избор на обслужваща банка. Целта ни беше да предотвратим концентрацията. Не знам дали съм разполагал с начален кредит на доверие като ново име в българската политика.


Така или иначе, след тези събития вече не разполагах. Някои от медиите не ме оставиха на мира до края на мандата. Постараха се да наложат усещане­то, че съм отговорен за повечето български беди. Намериха се мнозина публични фигури, които да помагат в това начинание. Все по-често ми се налагаше и да влизам в спорове с управите­ля на БНБ и с председателя на Комисията за финансов надзор. Те се противопоставяха на всяка моя инициатива.


Бяха изминали повече от девет месеца след изказването ми в парламента за държавната помощ, когато прокуратурата реши да ме разследва за издаване на класифицирана информация. Започнаха предварително производство срещу "неизвестен извършител". Неизвестният извършител бях аз. Това стана водеща новина и тя беше припомнена периодично. Разследването се проточи две години и тихомълком угасна.


Признавам, че в отношенията с прокуратурата бях надминат от началника на митниците Ваньо Танов. Той се сдоби с обвинение в разгласяване на държавна тайна след интервю за особености­те, свързани със запасите от гориво в държавния резерв. Пре­ди време Танов беше отнел лиценза на най-голямата петролна рафинерия в страната. Заедно с него изготвихме и наредба за контрол на всички акцизни складове. Приходите от акцизи на­раснаха.


Генерал Танов не цепеше басма никому и затова беше спечелил уважението ми. Българският език е богат на идиоми. В него има изрази като "не цепя басма никому". За насрещните мерки се ползва "ще намерим как да те държим на каишка."


Колебливият път на реформите
Колкото и да ми се иска, не мисля, че България напълно заслужава етикета "BELLs", даден от Балцерович. Нито една друга източноевропейска страна не е имала толкова криволичещ път на реформи. Периодите на напредък бяха следвани от периоди на обратен ход. Правителствата на Димитър Попов и на Филип Димитров (1990-1992), на Иван Костов (1997-2001), част от мандата на цар Симеон IT като министър-председател (2003-2004) и кабинетът на Бойко Борисов бяха времена на реформи. И след това се тръгваше отново назад. В страната нямаше реформаторско правителство, успяло да получи втори мандат и да завърши започнатото.


В резултат на това България беше изостанала от своите бивши посестрими от Източна Европа и през 2007 г. влезе в ЕС като най-бедния роднина. Много сектори останаха непроменени и в тях продължават да потъват държавни пари. Страната все още не разполага с електронно правителство като Естония, няма ефективна администрация като Латвия и не постигна стабил­ния растеж на Полша и Чехия.


Най-успешният реформатор в Източна Европа, Лешек Балцерович, беше лидер на партия. Вацлав Клаус, реформаторът на Чехия, беше лидер на партия. Иван Костов беше лидер на партия. Те бяха политици от кариерата и политическото вли­яние им даваше инструменти да прокарват идеите си. Аз не съм политик и не бях вещ в партийните въпроси.


Трябваше да имам подкрепата на Бойко Борисов. Неговото "да" означаваше съгласието на партия ГЕРБ. А без това съгласие, нямаше как да се прокарват законодателни промени в парламента. Получавах подкрепата на Борисов - понякога от самото начало, понякога след дълги обсъждания. Но имаше и моменти, когато политическата цена на реформите се считаше за твърде висока. Тогава трябваше да пия една студена вода.


В Световната банка бях работил с реформатори от различни държави по законопроекти за намаляване на регулаторните тежести за бизнеса. Така присъствах в няколко парламента, кога­то се обсъждаха подобни промени. И бях научил урок: никога не трябва да се залага само на една реформа. Тя можеше да се затлачи в парламента. Затова трябва да се атакува по няколко фронта едновременно. Противниците на реформите, независи­мо в коя държава и в кой сектор, си приличат. Те са хора на статуквото и искат да го запазят. Ако се опита с една реформа, те съсредоточават цялата си енергия да я сразят. Ако се опита с няколко едновременно, усилията им ще се разпилеят. Така има­ше по-голяма вероятност за успех.


Затова предприехме едновременни усилия за реформи в някол­ко сектора: финанси, държавни предприятия, образование, администрация, пенсионна система и здравеопазване. Медиите, в своя понякога противоречив контекст, започнаха да ги наричат "реформите на Дянков".


Пакт за финансова стабилност


2010 г. приключи с растеж на брутния вътрешен продукт. Бях­ме овладели ситуацията и за 2011 г. отново се очакваше ръст. Това възобнови призивите за разхлабване на дефицита, за да се финансира пакет от икономически стимули. Вече бяхме увеличили разходите за инфраструктура с 15%, така че за мен не беше очевидно къде да се вложат допълнителни публични средства и дали те биха подкрепили икономиката. Имаше лош опит с прозрачността на обществените поръчки и можеше да се окаже, че подобни стимули просто ще увеличат корупцията.


Държах на по-нисък дефицит от предходната година и да не се вземат заеми, освен при крайна необходимост. Така фискалната строгост щеше да изпрати сигнали навън, които да доведат до по-висок кредитен рейтинг, и на свой ред - до по-евтин достъп до кредити за българските фирми. Смятах, че този непряк път към растеж е по-устойчив, отколкото наливането на държавни средства в пакет от стимули.


Същите призиви сигурно щяха да се повторят и следващата го­дина. България водеше добра фискална политика вече четвърто правителство. Но нямаше гаранции, че това ще продължи и занапред. Някой популистки кабинет можеше да реши един ден да му отпусне края. Затова стигнах до идеята за законодателни мерки, които да ограничават дефицита и дълга.


С екипа ми в Министерството на финансите подготвихме про­мени в Закона за устройството на държавния бюджет. Пред­ложихме в закона да залегнат тавани за дефицита от 2% и за дълга - до 40% от БВП. Тези критерии бяха по-строги от маастрихтеките. Ние сме съсед на Гърция с поглед към еврозоната и затова посланието за предвидимост е важно. По-амбициозната ни задача беше ограниченията да влязат и в конституцията. Предложихме текст за конституционна промяна - законът за устройството на бюджета да се променя само с квалифицирано мнозинство.


Прекарах по-голямата част от март 2011 г. да убеждавам политическите лидери в нуждата от тези мерки. Посетих офисите на всички парламентарни партии, за да представя проекта, който лансирах като "Пакт за финансова стабилност". Предложени­ето за законови тавани на дълга и дефицита беше надпартиен въпрос и засягаше стабилността на държавата. Затова търсех подкрепа отвъд обичайните политически борби и бариерата управляващи-опозиция. Утре на власт щеше да е някоя друга партия, но мерките трябваше да останат. Преговорите продъл­жиха през цялата пролет.


В крайна сметка успяхме да променим Закона за устройството на държавния бюджет и лимитите за дефицита и дълга влязоха в него. Това беше голяма победа и най-значимият ми законодателен успех по време на мандата. За промени в консппуцията не събрахме достатъчно гласове. По-късно приехме нов закон - за публичните финанси, който замени устройствения закон за бюджета, и лимитите за дефицита и дълга бяха записани в него.


На срещите на ЕКОФИН финансови министри от еврозоната ни поздравяваха за тези мерки. Излязоха статии в международ­ната преса. Европа беше забелязала. На 22 юли 2011 г. бях в Англия за лекция в Лондонското училище по икономика. Над­вечер телефонът звънна. Беше шефът на европейската служ­ба на Муудис, който ми съобщи за решението им да вдигнат рейтинга на България от ВааЗ на Ваа2.


Същата вечер Муудис разпространиха новината. Обадих се на Борисов. "Връщай се бързо - каза той. - Трябва да обясниш какво означава това за страната и за бизнеса." Когато на следващия ден кацнах в София, новината вече бе по първите страници. Премиерът беше обяснил. Бойко Борисов умееше да съобщава новини и да разяснява какво значат те много по-добре от мен.


Магистрали и разкопки


И до днес получавам укори, че е трябвало да увелича дефицита, за да се отделят пари за стимулиране на икономиката. Но аз продължавам да съм убеден, че тези средства щяха да отидат на вятъра. Следвах правилото да държа здраво хазната: пари няма, защото ще ги откраднете. Контролът върху обществени­те поръчки и ефективността на съдебната система не бяха сред най-силните страни на България.


Единственият пакет от държавни стимули, който бях готов да финансирам, беше за изграждане на пътна инфраструктура. В България имаше няколко започнати магистрали и нито една довършена. Магистрала "Тракия", основна артерия на страна­та, се строеше вече четвърто десетилетие. Пътната мрежа из общините беше в окаяно състояние. В някои райони на Южна България изобщо нямаше адекватна инфраструктура. По времето на комунизма бяхме гранична държава и е трябвало, при нападение откъм Турция и Гърция, да се затрудни бързото при­движване на войските им. Такива работи.


Министър-председателят беше убеден, че построеното ще остане като наследство от неговото управление. Той вложи много време и енергия в развитието на инфраструктурата. Борисов знаеше наизуст всички пътни проекти и непрекъснато държеше под пара министрите, отговорни за напредъка. Всяка седмица отиваше до един или друг строеж, за да контролира работата. Всички станахме експерти по това колко дебела тряб­ва да е асфалтовата настилка за различните типове пътища. И докато пътуваха из страната по работа или със семействата си, всички министри добиха навика да спират покрай някой проект и да проверят как вървят нещата.


И ако страстта на Бойко Борисов беше строителството, то за мен в такава се превърна археологията. Винаги съм се интере­сувал от история. Колекционирах старопечатни книги от пе­риода на Българското Възраждане, а когато се завърнах след 20 години, всеки уикенд пътувах из страната. България е бо­гата на история. Римски руини може да се видят навсякъде из Средиземноморието, древногръцки има около Егейско море, византийски в Мала Азия, мегалити и гробници от предписмените култури - на много места в Европа.


В България го имаше всичко това на едно място. Историята привличаше по-богатите туристи от цял свят към Гърция, Турция, Италия и Испания. България имаше невероятен потенциал за културен туризъм, но голяма част от старата история лежеше неразкрита. Увели­чих бюджета за археологически разкопки три пъти. Това беше инвестиция с гарантирана възвръщаемост.


Археологията стана и мое убежище. В малкото свободни моменти бях по разкопките - далеч от реформи, натиск за пари и политически интриги.


Запушване на дупки


Все още се дотираха големи и неефективни държавни предприятия, като повечето пари просто потъваха. До края на Втората световна война България е била земеделска страна с лека промишленост. След това е започнала маниакална индустриализа­ция по съветски образец. За обслужване на тежката индустрия е бил създаден тежък енергиен сектор: неефективно производ­ство на електроенергия за неефективна промишленост.


Като последица от тази политика, България беше фалирала в края на комунизма. Правителството е вземало заеми отвън, за да крепи положението, докато през 1990 г. кабинетът на Ан­дрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по дълга. Следващите седем години също били пропилени. След банковата криза от 1996-1997 г. правителството на Иван Костов е предприело приватизация на държавния сектор. Така са били прекъснати и нездравословните връзки между държавни банки и предприятия. Но някои от най-тежките проблеми - като тези в енергетиката и железниците, бяха останали.


Един бърз анализ на връзката между енергетиката и железниците, от една страна, и националния бюджет, от друга, разкри позната картина: големи субсидии, често под формата на непро­зрачни еднократни плащания. Предприятията вземаха и заеми с държавни гаранции. Това беше класическа схема за условни пасиви и параван за политическа корупция през годините. В крайна сметка го отнасяха всички, които плащат данъци.


Железниците бяха най-големият държавен работодател. И най-неефективният. През годините железопътната инфраструктура е била отделена от превозите в самостоятелна компания. Превозите бяха разделени на товарни и пътнически с идеята товар­ните да се приватизират, а с получените средства, да се спа­си останалото и да се разтовари бюджетът. Имаше кандидати за товарните превози, но аз държах на прозрачни сделки. Не успяхме да направим тази приватизация по време на мандата.


В енергетиката беше истински ад. Националната електрическа компания не можеше да се справи с дефицитите си, но на масата имаше предложение за строеж на втора атомна електроцентра­ла до град Белене. Този проект беше замразяван и размразяван през годините, като много хора бяха подобрили благосъстояни­ето си в сложната паяжина от подизпълнители и консултанти. Но все така оставаше неясно как ще се финансира строежът на АЕЦ Белене и кой ще плаща сметката. Спряхме проекта.


За да се избегне наливането на пари в неефективните предприя­тия, моят екип изготви постановление, с което да се ограничат субсидиите, а 80% от печалбата да се събира като дивидент. Заваляха обвинения, че така обезкръвяваме държавните фирми, за да кърпим дупки в бюджета. Всъщност това беше дисциплиниращ ход.


Предприятията трябваше да управляват парите си по-отговорно и да започнат съкращаване на големите си дългове. Решението ме направи много непопулярен сред синдикатите и ме превърна в най-честата мишена на техните лидери. Призоваваха за оставката ми публично или използваха всяка среща с министър-председателя, за да настояват да ме уволни.


Първоначално мислех, че синдикатите защитават членовете си от евентуални съкращения и намаляване на заплатите. Тъй  като не бяхме започнали с нито едно от двете, бях озадачен от яростта на личните нападки. Отговорът беше на друго място. Членският внос на работниците се събираше автоматично, като се удържаше от заплатите им и директно отиваше в касите на синдикатите.


Ставаше въпрос за пари, не за защита на права. Инструктирах ръководствата на всички държавни предприятия да преустановят тази практика. Тя беше противоконституционна. Премиерът даде подкрепата си и устоя на многото последвали искания. Следващото правителство върна старото поло­жение. Синдикатите станаха по-спокойни.


Тежки сектори                    


Двата сектора с големи проблеми бяха пенсионната система и здравеопазването. Премиерът имаше силен нюх за избягване на напрежения в зародиш, затова беше избрал за здравен ми­нистър председателя на Лекарския съюз, а за социален - ме­стен синдикален кадър. Д-р Божидар Нанев се задържа на по­ста си девет месеца. Тотю Младенов остана.


Пенсионната система изнемогваше от големи дефицити, почти един милиард евро годишно. Въпреки това възрастта за пенсиони­ране беше 60 години за жените и 63 за мъжете - сред най-ниските в Европа. В началото на 2010 г. предложихме увеличаване на възрастта до 65 години. Идеята беше това да става постепенно, като се добавят по четири месеца през всяка следваща година.


При мъжете новата възраст щеше да се достигне за 6 години, а при жените - за 15. Исках да се отменят и разпоредбите, които до­пускаха полицаи и военни да се пенсионират след по-малък стаж. Убедихме достатъчно депутати, за да може да прокараме проме­ните в парламента. Премиерът обаче се поколеба. Беше притиснат от синдикатите и от заплахи за стачки. Реформата заспа.


След две години в правителството, вече бях напреднал в так­тиките на търпението и изчакването. В края на 2011 г. предложението за промяна във възрастта за пенсиониране най-после успя. Влошеният социален климат в Европа и близките рефор­ми в други държави убедиха Борисов, че просто нямаме избор. По два милиарда лева от бюджетните приходи отиваха за по­криване на дупката в социалното осигуряване и без промяна системата щеше да катастрофира.


След 20 години днешните работещи нямаше да има откъде да получават пенсии. В седми­цата, когато реформата мина в парламента, на площада отпред изгориха мое чучело. "Пенсионната реформа на Дянков" беше замразена от следващия кабинет, но през ноември 2014 г. ГЕРБ се върна на власт в коалиционно и реформаторски настроено правителство с намерение да продължи реформата.


Здравеопазването беше сложна тема. Предишните правителства не бяха успели в реформата. Ние също не успяхме. Бюджетът за здраве се бе удвоил през последното десетилетие, но повече­то пари не водеха до подобряване. Те потъваха в раздута мрежа от неефективни болници и в многобройни клинични пътеки за медицински услуги, които бяха осчетоводявани, но не винаги действително извършвани.


На няколко пъти се опитахме да излезем с план за реформа. Един след друг министрите на здравеопазването не успяваха да съберат достатъчно подкрепа от съсловието и напускаха огор­чени. За четири години се смениха четирима министри. Всеки от тях имаше добър план и прекарвахме безброй часове в обсъждания със здравните организации. Първоначално резултатите бяха положителни, но в крайна сметка ставаше ясно, че бюд­жетите ще трябва да се пренасочват към по-добре работещите болници и това беше краят. "Просто ни дайте повече пари и проблемите ще се решат". Дискусиите не винаги бяха спокой­ни. На една от срещите със съсловна организация моят замест­ник беше обстреляй с бутилка минерална вода.


През пролетта на 2011 г. вече бяхме на третия министър. Д-р Стефан Константинов беше работил в чужбина и имаше поглед кое и как да се промени. Екипът му предложи план: повечето от медицинските услуги да се насочат към десетина добре оборуд­вани държавни болници и да се създаде поддържаща система от поликлиники, които да поемат рутинната здравна дейност. Тази мрежа щеше да работи ефективно при създаването на общонационална система за спешна медицинска помощ.


Планът на д-р Константинов беше добър. Но кметовете на мал­ките общини и депутатите от тези райони възроптаха. "Всеки гражданин има право на висококачествена здравна грижа - казваха те - и тя трябва да бъде предоставена в местната болница." Отново не успяхме и министърът подаде оставка малко по-късно. В крайна сметка направихме това, което и другите бяха правили преди пас: отпуснахме повече пари от бюджета и оставихме реформата за друг път.


Отговарях и за административната реформа. Още в началото на мандата разгледахме възможността за оптимизиране на администрацията. Първо, чрез намаляване на министерствата и агенциите. Две министерства - на администрацията и на борбата с бедствията и авариите, се сляха с други през ноември 2009 г. През 2010 г. направихме анализ на състоянието с държавните и изпълнителни агенции - 122 ведомства общо. След месец труд 30 бяха подготвени за закриване. Тук екипът ми си навлече гне­ва на синдикати и чиновници, които твърдяха, че оптимизирането е необходимо, но това са "грешните жертви". "Предложе­те алтернатива", казах. Отговор нямаше.


Втората стъпка бе намаляването на броя на държавните служители - с 13 000 (от общо 110 000 първоначално). Третият и най-труден етап беше да се създаде общ модел на заплащането, който да обхваща цялата администрация. До този момент смесица от близо 90 отделни закони и правилници регламентираше заплащането на държавните служители в различните админи­страции. В резултат на това за една и съща позиция в различни ведомства някои получаваха три пъти повече от други за същи­те задачи и отговорности.


На много места действаше и система за раздаване на бонуси без ясни правила, а в други администра­ции разчитаха само на заплата. Обединяването на всичко това в един общ закон изискваше огромно търпение и справяне с постоянното оплакване от едно или друго място.


След като проектът за новия закон беше готов, последва бор­ба в Министерския съвет. Всеки министър защитаваше своята администрация. След разгорещени дискусии успяхме да надделеем и законопроектът влезе в парламента. Само за да спре там - интензивно лобиране вече беше в ход. Законът може би нямаше и да се приеме, ако не беше големият скандал, който избухна няколко седмици, след като внесохме законопроекта през есента на 2012 г.


Медиите отделиха голямо внимание на изплатените бонуси в Министерството на земеделието, които за някои служители няколкократно надвишаваха заплатите им. "Това е законно," обясни министърът в своя защита. Действащите разпоредби бяха публично разкритикувани. Така новият закон се прие следващата седмица.


Изпадане в немилост


Година 2012 имаше лош завършек за мен. През ноември Цветан Цветанов поиска допълнителни пари за вътрешното министерство. Това беше станало практика. МВР влизаше в преразход и после, в края на годината, се настояваше за допълнителни ресурси. Там заминаваха по над един милиард лева годишно.


И никога не стигаха. Беше в края на годината и по традиция имаше натиск за пари отвсякъде. Бях непреклонен. Нямаше излишни средства за другите, нямаше да има и за МВР.


Ситуацията се усложняваше и от натиска на лобистка група, наречена от медиите "Бентли мафия". Това бяха едрите собственици в зърнопроизводството. Не беше необичайно да се видят няколко бентлита, паркирани едно до друго пред Министерския съвет, когато идваха за пари.


Техните искания бяха безмилостни и се повтаряха всеки път. Късната есен е незаето откъм зърно-производство време и дивизиите от комбайни бяха в заплаши­телна готовност да тръгнат към столицата от няколко посоки.


През октомври 2012 г. "Бентли мафията" плати на стотици селскостопански работници да обсадят парламента, като всичко това бе всекидневно отразявано в новините. Отново изгориха мое чучело на фона на призиви за оставката ми. За известно време изглеждаше, че този път министър-председателят ще поддаде. И тогава направиха грешка: един ден изгориха и не­гово чучело. Това преля чашата и Борисов не отстъпи.


Преди Коледа премиерът отново ми даде подкрепата си, но виждах, че това ще ми излезе скъпо. Заминах за празниците. В мое отсъствие двете лобита - на вътрешния и на земеделския министър, щяха да настояват за уволнението ми. Те се ненавиждаха един друг, но намериха обща кауза в моето пропъждане. Съветниците ми предложиха да остана в София. Но вече бях до­ста уморен от непрестанния натиск и имах нужда да съм другаде.


След Нова година ситуацията не се подобри. През януари 2013 г. хората бяха получили много по-високи сметки за електриче­ство, отколкото в предходните месеци. Известното повишаване на цената на тока, направено по-рано, не даваше обяснение. След седмица избухнаха протести. Те постепенно обхванаха над 30 града в страната. Трите електроразпределителни друже­ства нямаха отговор.


Каквато и да е била причината, ефектът бе лавинообразен. Напрежението нарасна и към протестиращите бързо се присъеди­ниха лобистки групи. Спонтанните протести се сдобиха с не-спонтанна организация. Исканията растяха. Страхът от безре­дици обикновено прави правителствата склонни на отстъпки.


Едрите зърнопроизводители заплашиха, че ще се присъединят към протеста с целия си арсенал от тежки машини, ако не по­лучат 800 милиона лева. Субсидиите за земеделие идваха по европейските програми и трябваше да се изчакат парите от Брюксел, за да не се натоварва националният бюджет. Но тази група не беше от търпеливите.


Заминах за редовната среща на ЕКОФИН на 12 февруари 2013 г., а оттам летях за Вашингтон и Бостън, където имах лекции. Чух се с Бойко Борисов от Брюксел и обсъдихме ситуацията. Когато кацнах в САЩ, разбрах, че премиерът е променил решението си за парите на зърнопроизводителите и е наредил да се изплатят.


Кредитът на доверие изглежда беше изчерпан. Подадох оставка от Вашингтон. Информирах екипа си. Отлетях за София. Заех се да разчиствам бюрото си. Стегнах багажа и оставих бутил­ка шампанско за моя наследник - министъра по европейските фондове Томислав Дончев.


На следващия ден премиерът Борисов обяви, че цялото правителство подава оставка. Моето оттегляне не беше свалило напрежението и протестите се разрастваха. Предната вечер имаше сблъсъци с полицията на "Орлов мост" в центъра на столицата. Стана ясно, че ще работим заедно още един месец -докато президентът назначи служебно правителство.


Оставаше малко време, а имаше много за довършване. В последните дни преди разпускането си парламентът анулира закона от 2006 г. за изграждане на нефтопровода Бургас - Александруполис. Този проект беше предизвикал тревоги за околната среда и заплашваше туризма по Южното Черноморие - дохо­ден поминък за местните хора и добро перо за икономиката. Борих се срещу проекта в продължение на три години и в край­на сметка успях.


В повечето случаи оттеглянето на един непопулярен министър дава на правителството малко въздух. През февруари 2013 г. това не проработи в България. Протестите надхвърлиха кон­кретни искания и се превърнаха в негодувание срещу полити­ческата система и корупцията. Ако премиерът беше предпри­ел сериозен ремонт със смяна на няколко министри, може би правителството щеше да оцелее до редовните избори през юли 2013 г. Но цената щеше да е твърде висока. Борисов се нужда­еше от нов мандат на чисто.


Няколко дни след оставката на кабинета тръгна слух, че съм сред кандидатите за служебен министър-председател. Поддържах добри отношения с президента Росен Плевнелиев. Като министър на регионалното развитие той беше един от рефор­маторите и работихме добре в екип. Но слухът не беше верен. Нито президентът беше луд, за да предложи непопулярна фи­гура за премиер в пропито с напрежение време, нито аз имах желание да остана в българската политика.


След забързания график на дни и нощи в работа изведнъж се сблъсках с тишината. Бях свикнал на неимоверно темпо. Отне ми няколко месеца да се завърна към нормалния живот.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Пипера е много лют
    Пипера е много лют
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Дянков със своя подход на счетоводител-касапин направи доста за задълбочаване на измеренията на кризата в България. Не знам дали се гордее с това, но начинът му на събиране и невръщане на ДДС загроби доста бизнеси. Дано закопае руската академия сега.

    седеньето го зголемува задникот
  2. 2 Профил на petergriffin
    petergriffin
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Противоречива личност беше г-н Дянков.Лично според мен има повече негативи на негова сметка.

    The things you own end up owning you
  3. 3 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3400 Неутрално

    Без съмнение слугата на Световната Банка -Дянков причини сериозни щети на България и българите !
    Даже се беше показал като промоутъка по телевизията на супермаркети да каже на хората да си купуват полски крехки яйца а Великден от немските бакалии ,че там е най-евтино !
    После бабите не можаха да боядисат и едно здраво яйце за празника!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  4. 4 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3143 Неутрално

    Икономиката глупако! За икомоника дума не става.Сигурно си мисли ,че парите идват от банките? А за министрите -кръстовища , футболни игрища ,басейни ...не разбрах кой е назначен в банята.

  5. 5 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2188 Неутрално

    абсолютно перфектен ,ако имаше поне още 2 ма като него нещата щяха да бъдат други

  6. 6 Профил на Tod
    Tod
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    "Скъп костюм. Това е добре. Значи имаш достатъчно пари, за да не крадеш, като станеш министър."
    -----------------------
    Без коментар...

    Истината няма пресечна точка с популизма на БСП
  7. 7 Профил на Хакуна Матата !
    Хакуна Матата !
    Рейтинг: 931 Неутрално

    България ще възстановява поне 10 години щетите от методиката на Дянков. Унищожения малък и среден бизнес в страната, беше имунната система на икономиката. Беше...

    Stupid people make me sick
  8. 8 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 517 Неутрално

    К'ъв откъс, то май това е цялата книга.

    Най-доброто попадение: "мандата на цар Симеон IT".
    Последно: цар ли е, ИТ ли е?

    Дянков си е ... Хер Флик. И не става въпрос (само) за външна прилика.

    А как се излагаше с оная пача, секретарката му, Ирина Велкова. И май продължава. Интересно, що го търпи жена му.


    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  9. 9 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2010 Неутрално

    [quote#1:"Пипера е много лют"]Дянков със своя подход на счетоводител-касапин направи доста за задълбочаване на измеренията на кризата в България. [/quote]
    Изпревари ме. Някъде на втората година от министерстването му една моя позната с доста опит по министерствата обсъждаха с местен бизнесмен личността на Дянков. На плахата му надежда, че той става дори за премиер тя отвърна "Типичен чиновник на Световната банка, отива в колониална държава и казва "Режете разходи". Одира им кожата от гърба за да си върнат дълговете и не се интересува от нищо друго. Този е за главен счетоводител, не за министър на финансите още по-малко за премиер".

    И действително така беше, Дянков има типичната психика на чиновник, раболепен към началниците и безмилостен към останалите. Режеше безмилостно по 50% от бюджета на разни малки бюджетни звена за да икономиса 10-20 милиона но не посегна към бюджета на МВР където имаше цял милиард.

    Въобще не оценяваше баланса "икономисани разходи-социален и публичен ефект и негативи". Стигна до идиотизма да иска да облага автоматите за кафе сякаш там е най-голямата дупка на бюджета.

    Дянков е добър само да одере кожата на обикновеният човек но за икономист който да развива икономиката в цялото и многообразие от връзки и зависимости категорично не става. Вероятно затова го взеха в Русия, да одере кожата на обикновеният руснак, те са в този етап.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  10. 10 Профил на UJC4040
    UJC4040
    Рейтинг: 463 Неутрално

    До коментар [#4] от "hodounski":

    Наистина, никъде не се споменава икомоника. Ако ме светнеш какво означава, ще съм ти дълго време признателен.

    Дянков май се престара с финансовата дисциплина.
    Но пред апетита на сегашните за заеми, си е направо безценен.

    След само една година ще видим кой е бил прав.
    Ако икономиката не тръгне от налетите пари, жална ни майка!

    Но по стара българска традиция, парите ще бъдат бързо откраднати, а икономиката кучета я яли.

    По добре красив и умен, отколкото грозен и глупав.
  11. 11 Профил на Vili Jambov
    Vili Jambov
    Рейтинг: 1173 Неутрално

    [quote#1:"Пипера е много лют"]Дянков със своя подход на счетоводител-касапин направи доста за задълбочаване на измеренията на кризата в България.[/quote]

    Ех, дето е минал Дянков трева не никне. Направи ми впечатление определението счетоводител-касапин. Хареса ми. Моето определение до скоро беше екселаджия. Да излязат резултатите от екселските таблици на нула. Кое е важно и кое не, определя бог Дянков. Не е ли гот? Иначе личността му не се нуждае от кой знае какъв коментар. Първо - присобленец. Факти - бол. Днес едно, утре друго. Съществена черта на личността му обече е, че е социопат. Човек, който никого не би убил, ако някой гледа. Иначе може да прати на майната си милиони, стига да постигне собствените си цели, ако друг носи отговорността. Според мен, твърде много нясто му се отделя. Тъпо парче. Нито първото, нито пшоследното с подобна "кариера".

  12. 12 Профил на nando
    nando
    Рейтинг: 521 Неутрално

    чета статийката на Симо и се убеждавам, че това беше най-некадърния финансов министър на България!

  13. 13 Профил на Краси
    Краси
    Рейтинг: 564 Неутрално

    Дянков беше добър финансов министър, ако беше успял да прокара повече реформи сега щяхме да сме в по- добро положение.

    п.п. Имам резерви единствено към руската част от автобиографията му.

    Да почистим България от агентурата на руската империя!!!
  14. 14 Профил на nando
    nando
    Рейтинг: 521 Неутрално

    [quote#13:"Краси"]Дянков беше добър финансов министър, ако беше успял да прокара повече реформи [/quote]

    е кое му беше доброто?! - този човек ПРЕОХЛАДИ ИКОНОМИКАТА на България. Това всеки грамотен финансист и икономист го разбира. Принципа беше - малкия и среден бизнес няма значение, важни са големите играчи. Съсипа пенсионното осигуряване след безумни войни с отделните групи осигуряващи се. За акцизите -сложи ред и митницата, но това е заслуга главно на Танов и МВР. А всеки, който е наясно знае, че пропуснатия период за подкрепа на икономическата активност се възстановява поне в диапазон от 5-10 години. Така че пораженията от обърканото и неориентирано поведение на Данков ще ни тежат в следващите години. Вярно е че много хора му вярваха на зализаните приказки, даже и Борисов, прекалено дълго. Не може да хване повече дикиш с НАДМЕННОТО СИ ПИСАНИЕ!

  15. 15 Профил на Арон
    Арон
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Виждам, че Дянков не ме е чел. Иначе щеше да се осъзнае, че има психика на обикновен счетоводител. А това е пагубно за всяка икономика, в която последният има в ръцете си голяма власт.

  16. 16 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1734 Неутрално

    Това, което е написал звуче доста рационално. Да се наливат пари в каца без дъно си е безотговорно меко казано. А елитите са описани доста добре.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  17. 17 Профил на ПАСТОРА
    ПАСТОРА
    Рейтинг: 756 Неутрално

    До коментар [#4] от "hodounski":
    Икономиката е нещо различно от счетоводството!
    Икономиката се развива благодарение на добрите мениджъри, а работата на счетоводителите е да "окачествят" - вкарат резултатите в стандартизирани таблици!
    Има много примери за резултатите на фирми в които управлението е поето от счетоводители!
    Станишев не бе прав, че няма криза, но при добро управление на държавата кризата можеше да подмине България!
    Кризата започна в САЩ като ипотечна, премина в Европа като финансова - ликвидна за някои банки и накрая прерасна в дългова за някои страни.
    България бе с показатели, които не предвещаваха това да се случи. За сметка на това ние се бухнахме директно в икономическата криза! Това бе резултат от гения на Дянков, който съчета своите счетоводни умения с мутро-рекетьорските на на шефа си!
    Докато шефа му се осъзнае булката беше вече бременна!

  18. 18 Профил на nando
    nando
    Рейтинг: 521 Неутрално

    [quote#16:"qvb21311044"]Да се наливат пари в каца без дъно си е безотговорно меко казано.[/quote]

    добре, дай пример, иначе така с лозунгите е много лесно. Една от основните битки на Дянков беше да събере ОГРОМНИ суми от МАЙКИ-ПРЕСТЪПНИЧКИ в НОИ. Или стотици пенсионери връщаха СОЦИАЛНИ ПЕНСИИ в огромни размери заради продажба на някаква наследствена нива в село доло уйно. Просто десетки безумия, които ликвидира НОИ. Не искам дори да си спомням за бизнеса и тоталната сеч там, когато ЦЕЛИ ФИРМИ се превземаха в името на монополизирането на секторите(с главен инструмент НАП и Митниците). Дянков игра изключително мръснишки срещу управлението на Борисов и икономиката и финансите на България. ЗАЕМА НЕ Е КАЦА БЕЗ ДЪНО, а възможност за развитие на икономиката, инфраструктурата и тн. Разбира се, за подобно нещо трябва контрол. Априори обаче да се отрича дълговия инструментариум и то при тези благоприятни банкови условия е грешка. Икономиката и бизнеса имат нужда от ПОДКРЕПА точно сега за период от 3-5 години(кейнсианска теория). Ако тя не даде резултат ЩЕ РЕЖЕМ ПАК. Това поне го можем! Но да се експлоатира ПОПУЛИСТКИ - политиците крадат, затова дайте да живеем в панелни палатки и да се возим по черни пътища, да закрием БДЖ, за да не ОКРАДАТ ЗАЕМА..........сякаш сега не крадат, поне заемите може да са целеви и да се контролират от банките(донякъде) заразлика от бюджета!

  19. 19 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 822 Весело

    Гола вода е Дянков като политик и финансов министър.... като повечето нашиминистри, м/у впрочем.....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  20. 20 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 868 Неутрално

    към плювалниците по-горе:
    1. министърът не финансите отговаря за ФИНАНСОВАТА, не за ИКОНОМИческата политика, иначе щеше да е министър на ИКОНОМИКАТА
    2. режел разходи - режел е на едно място, на други места като инфраструктура е увеличил разходите. бюджетните разходи като цяло през мандата се УВЕЛИчиха. имаше световна финансова криза, и без това бюджетът мина на голям дефицит, 10% дефицит ли искате?
    3. не прокарал реформи? нали искате държавата да дава на всички по много, какви реформи очаквате тогава?
    а кой друг в това правителство искаше реформи - Борисов, Цветанов, депутатите на ГЕРБ? в статията ясно се казва кой е бил против реформите
    4. махна се Дянков получихте чобанов при следващото правителство, където нямаше нито една реформа, още по-голям дефицит и фалит на банка за сметка на данъкоплтаците. внимавайте какво си пожелавате.


    Истината ни прави свободни.
  21. 21 Профил на regular_observer
    regular_observer
    Рейтинг: 464 Неутрално

    Играли мач, пили бира край басейна, правили реформи и напрежението било голямо.

  22. 22 Профил на Хакуна Матата !
    Хакуна Матата !
    Рейтинг: 931 Неутрално

    [quote#20:"Forrest Gump"]1. министърът не финансите отговаря за ФИНАНСОВАТА, не за ИКОНОМИческата политика, иначе щеше да е министър на ИКОНОМИКАТА [/quote]
    Вярно, министерствата са различни, но държавата е една , икономиката също. Тя / особено малкия и среден бизнес / без разумна финансова политика е обречена. А икономиката определя възможностите на Държавата. Те след Дянков са доста по-скромни...

    Stupid people make me sick
  23. 23 Профил на krummm
    krummm
    Рейтинг: 601 Неутрално

    От Световната банка през българското правителство до руски счетоводител.

  24. 24 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1628 Неутрално

    Това са общоизвестни факти, познати на широката публика и не казват нищо ново.
    Колкото ставаше за министър, толкова и за писател!

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  25. 25 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4309 Неутрално

    А за "Мони цункай Джиджи!"що няма нищо!?

    klimentm
  26. 26 Профил на Missyng Mai Kittie
    Missyng Mai Kittie
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Така е когато Дянков пише мемоарите си от Москва, получили са се малко тъпички. Само не знам защо избърза толкова с тях. Можеше да изчака и големият конфликт с Русия или смята това да е нещо като втора част. Събитията които никога не предвидих. Впрочем четем официалната герберска версия, изключваща втората част на мемоарите му, защото Дянков още от 2012 не вярва, че ще стане така както стана. Горе долу от врмето когато се затънтурти към Русия и се наложи да изгуби поста си

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  27. 27 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1486 Неутрално

    При всички случаи интересно четиво, винаги гледната точка на другата страна ти позволява по-обективно да гледаш на нещата.
    Много истини е написал Дянков, даже се чудя, как е успял толкова бързо да влезе в час с особеностите на българската политика - лобита, синдикати, тайни служби, лични ежби...

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  28. 28 Профил на Missyng Mai Kittie
    Missyng Mai Kittie
    Рейтинг: 264 Неутрално

    ... Геополитически и религиозни ежби... Неща, които не са чак толкова в рамките на обичайното, но за което някои политици си траят, Джеси. Може би защото политиците сега вече трябва да се занимават и с това, докато политиците от преди все още го отричат като реалност, както и почитателките им

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  29. 29 Профил на Missyng Mai Kittie
    Missyng Mai Kittie
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Както и да е, човек не може много да му се сърди на Дянков, макар и след едно яко оп-оп-оп гангам стайл, дето заслужава

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  30. 30 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2188 Неутрално

    отличен специалист ,няма за какво да му търсим кусури ,ако не беше той щяхме вече да сме отатък Африка ,да си срутим борда и да бачкаме на комунистите за по 5 долара ,те нямат скрупули за това

  31. 31 Профил на iq146
    iq146
    Рейтинг: 528 Неутрално

    Цялата дейност на Дянков всъщност беше борба с крадци, които са навсякъде... А ние, данъкоплатците, чиито пари крадците крадат, го изгонихме... И продължаваме да го плюем... Не, не крадците, а този, който, колкото можа, се бореше с тях...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  32. 32 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1063 Неутрално

    Много народ не е възхитен от Дянков и го класифицира като посредствен чиновник , в най-добрия случай приличен счетоводител, но не и министър.

    Искам да питам кой би бил или пък е бил по-добър министър?

    В България, където мафия, полиция, политика, съд и кой ли не са омешани като черва и където и да бутнеш ще уцелиш нещо лошо.

    Сам Исус да отиде в правителството на България едва ли ще постигне нещо съществено, а че ще бъде нарочен е повече от сигурно.

    Има доста въпросителни към Дянков, има и очевидни грешки, но не е бъркал само който нищо не е направил в живота си.

    Общо взето според мен успешен министър, без да твърдя, че е нещо изключително.

    Самият факт, че беше на нож с Цветанов е показателен.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  33. 33 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 705 Неутрално

    [quote#18:"nando"] Икономиката и бизнеса имат нужда от ПОДКРЕПА точно сега за период от 3-5 години(кейнсианска теория). [/quote]

    Отдавна е показано от по-сериозни икономисти колко е грешал Кейнс, затова вземи прочети малко и тогава давай компетентни мнения.

  34. 34 Профил на nikoletam
    nikoletam
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Не виждам нищо за авантата - купони, коли, любовници, телевизори, вили, детегледачки, екскурзии (със съ-труднички), "делови посещения" с лични цели, резиденции....

    Този човек едва ли е купил нещо от собствените си пари в БГ!!!, Докато се водеше за финансов министър - целият масраф му го плащахме ние





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK