Откъс от "Да гледаш болката на другите" на Сюзан Зонтаг

Откъс от "Да гледаш болката на другите" на Сюзан Зонтаг

© Издателство "Изток - Запад"



В рубриката "Четиво" тази неделя ви предлагаме откъс от "Да гледаш болката на другите" на видната американска есеистка Сюзан Зонтаг, предоставен от издателство "Изток-Запад". В последната книга, издадена преди смъртта си, Зонтаг отново се връща към фотографията, но преразглежда някои от възгледите от влиятелния си сборник "За фотографията" (1977 г.). Преводът на български е на Юлиян Антонов.

Да наблюдаваш бедствия, сполетели някоя друга страна, е по същество модерно преживяване – общият резултат от продължаващите вече век и половина усилия на едни професионални и тясно специализирани туристи, известни под името "журналисти". Войните днес са и зрелища и звуци от всекидневната. Информацията за случващото се другаде, която наричаме "новини", включва конфликти и насилие. "Ако е с кървища, значи е водеща!" – гласи изпитаното правило на таблоидите и 24-часовите новинарски емисии и на всяко ново чуждо нещастие, попаднало в полезрението ни, ние реагираме със състрадание или пренебрежение, нездрав интерес или пък одобрение.


Откъс от "Да гледаш болката на другите" на Сюзан Зонтаг

Как да реагираме на неспирния и все по-обилен информационен поток за войната и нейните безчислени агонии? В края на ХІХ в. този въпрос вече стои на дневен ред. През 1899 г. Гюстав Мойние, първият президент на Международния комитет на Червения кръст, пише следното:


Сега ние знаем какво се случва всеки ден по целия свят... На практика вестникарските описания поставят агонизиращите по бойните полета пред очите на читателя и писъците им отекват в неговите уши.




Мойние има предвид воюващи и от двете страни, та нали Червеният кръст е основан с тази цел – да облекчава страданията им, без да заема ничия страна. Убийствената мощ на армиите вече е достигнала нови висоти с оръжията, въведени скоро след Кримската война (1854–1856 г.), например многозарядните пушки и картечниците. Вярно е, че агонията на бойното поле е станала по-осезателна отвсякога за онези, които само четат за нея в пресата, но през 1899 г. е било пресилено да твърдиш, че знаеш "какво се случва всеки ден по целия свят". Дори и днес, когато страданията от несекващите войни атакуват очите и ушите ни още в мига, в който се случат, подобно твърдение ще е силно преувеличено. Всъщност това, което новинарските емисии наричат "свят" – "Вие ни давате 22 минути, а ние ви даваме света!", както гласи заставката на една популярна нюйоркска радиостанция [WINS] – е едно доста малко място (за разлика от реалния), не само географски, но и тематично, а онова, което според някои си струва да знаем за него, се поднася сбито и настоятелно.


Това познание за страданието, извличано от подбрани войни, ставащи някъде другаде, е и нещо конструирано. То лумва пред очите ни, щом го регистрират камерите, то лумва, споделят го мнозина, а после избледнява – и изчезва от полезрението ни. Но за разлика от словесното описание, което в зависимост от вложените мисли, отпратки и речник достига до някаква по-голяма или по-малка читателска аудитория, фотографията борави само с един език и потенциално е предназначена за всеки.


В първите по-важни войни, за които разполагаме и с фотографски свидетелства – Кримската и Гражданската война в Щатите, а и всяка друга преди Първата световна, самото сражение не попада в обхвата на камерата. Както и във военните фотографии, публикувани в периода между 1914 и 1918 г. (почти всичките анонимни), те са издържани – доколкото представят нещо от ужаса и разрушението – в стилистиката на епоса и обикновено са описание на последствията – купищата трупове и лунните пейзажи, оставяни от бойните действия, опустошените френски села, споходени от войната. Фотографският "мониторинг" на войната (във вида, в който го познаваме) е трябвало да изчака още няколко години, за да се появят и по-радикални нововъведения в професионалнато оборудване, например леките и удобни фотоапарати от типа на "Лайка", използващи 35 мм филм, който може да се експонира трийсет и шест пъти, преди да се презареди камерата. Благодарение на тях снимки вече може да се правят в самия разгар на битката и да се показват – стига воената цензура да разреши – жертвите сред цивилното население, както и изнурени, неопрятни воини в едър план. Испанската гражданска война (1936–1939) е първият въоръжен конфликт, надлежно документиран (или "медийно отразен") в съвременния смисъл на думата – с професионални фотографи на предната линия, както и в бомбардираните градове, чиято работа веднага се публикува в пресата – не само испанската, но и в чужбина. Войната, която Америка води във Виетнам – първата, следена всекидневно от телевизионните камери – предлага и нещо ново на семейната аудитория – една нова, "телеинтимна" среща със смъртта и разрухата. Оттгова битките и кланетата, филмирани на място, се превръщат в рутинна съставка на несекващия поток на домашните разлечения, предлагани на малкия екран. За да приковеш вниманието на аудиторията, заливана постоянно с драми от целия свят, в точно определен конфликт е необходимо векидневно излъчване (и преизлъчване) на кадри, свързани със самия конфликт. Когато хората не са се сблъсквали с реалността на войната, знанията им за нея вече се базират на такива изображения.


Фотографирано, нещото придобива реалност – за всички, които са на друго място и следят случващото се по "новините". Но и действително случилите се катаклизми често ще изглеждат нереално, както и телевизионните репортажи за тях. В повечето първи интервюта с оцелели и случайни свидетели атаката срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г. бе определяна като "нереална", "сюрреална", "като на кино". (Което е обяснимо след четири десетилетия на високобюджетни холивудски филми за катастрофи – "беше като на кино" измества "беше като на сън", с което някога се опитваха да кажат, че са преживели нещо "неописуемо".)


Тези неспирни образи на екрана (телевизия, видео, филми) са и нашата околна среда, но фотографията определено оставя по-дълбоки следи в паметта. Споменът е като "моментален кадър", а основната единица, с която борави, е отделният образ. В тази епоха на информационна преситеност фотографията предлага един бърз начин да узнаеш нещо – плюс компактна форма, за да го запаметиш. Фотографията е като цитат, максима или поговорка. Всеки от нас съхранява в паметта си стотици фотографии, които може да си припомни светкавично. Достатъчно е да споменем най-известната фотография, направена през Испанската гражданска война – републиканският боец, "уловен" от камерата на Робърт Капа точно когато го улучва вражески куршум – и всеки, който е чувал нещо за тази война, ще извика в съзнанието си и леко разфокусирания чернобял образ на мъж в бяла риза и навити ръкави, който полита назад на един склон и изпуска пушката от десницата си, за да се свлече в собствената си сянка...


Образът е шокиращ и тъкмо това е идеята. Приемани като неизменна част от журналистиката, тези изображения трябва да приковават вниманието, да стряскат, да изненадат. Или както гласи един рекламен слоган на "Пари Мач" от 1949 г., "Тежестта на думите, шокът на снимките". Ловът на драматични изображения (както най-често го наричат) изпълва с динамика фотографския занаят и става част от нормалността на една култура, в която шокът е основен стимул за потребителско търсене и източник на стойност. "Красотата ще бъде конвулсивна или изобщо няма да я има" – възвестява Андре Бретон. Той нарича своя естетически идеал "сюрреалистичен", но в тази култура, радикално преобразена от меркантилизма, предлагането на все по-стряскащи, смайващи и стъписващи изображение по-скоро свидетелства за здрав реализъм, а и добър търговски усет. Как иначе ще обърнеш внимание на нечий продукт или изкуство? Нима ще развържеш кесията си, ако няма постоянна доставка на образи, дори свръхпредлагане на някои определени образи, постоянно набиващи се на очи? Образът като шок и образът като клише са двата аспекта на едно и също присъствие. Преди 65 години всяка фотография е била до известна степен новост. (Вирджиния Улф едва ли е можела да си представи – а тя се появява на корицата на "Тайм" през 1937 г., – че един ден лицето Ј ще краси тениски, порцеланови чаши, пазарски чанти, магнити за хладилници и подложки за компютърни мишки.) През зимата на 1936–1937 г. всяка фото­графирана проява на жестокост е била стъписваща, а ужасите на войната от снимките, описани от Улф, са изглеждали наистина скандално, сякаш е била разкрита някаква строго пазена тайна. Сегашната ситуация е съвършено различна. Свръхпознатият и превъзнасян до небесата образ – на нечия агония или разруха – е неизменна особеност на нашето опосредствано от камерите знание за войната.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    Вече всички образи от военните конфликти и агресия по света, които ни бонбардират от монитори, екрани и вестници, са се превърнали в масивна реклама на войната. Затова ще се увеличава броят на невръстни, заблудени деца, които напускат семействата си, за да се присъединят към ислямистите като 'бойци' или техни 'годеници'. Няма никакъв начин този лавинообразен процес да бъде спрян и тоталната война е неизбежна.

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4871 Неутрално

    Един писател наскоро каза че днес е по лесно да стигнеш до Марс отколкото до сърцата на хората.Силно се надявам това да не е така.

    klimentm
  3. 3 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    До коментар [#2] от "klimentm":

    Явно не е било трудно да се стигне до сърцата на тези лековерни момичета:

    http://www.usatoday.com/story/news/world/2015/02/21/british-pm-david-cameron-missing-teenage-isis-syria/23791461/

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4871 Неутрално

    До коментар [#3] от "princess_x":

    Младоста и наивноста уви са най желания обект на пропагандата и промиването на мозъци,прочие от това не са застраховани и въздрастни индивиди.

    klimentm
  5. 5 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1676 Любопитно

    Сюзан Зонтак? Същата, дето беше казала: "Бялата раса е рак върху кожата на човечеството" и дето горещо възхваляваше атентатите от 11/9?

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1676 Неутрално

    [quote#6:"sophia_gr"]Все пак е еврейка, друго няма какво да се очаква от нея. [/quote]

    Стига глупости! Това, че е еврейка няма нищо общо. Просто е била някаква много откачена левичарка, с каквито е пълен западния свят (щото само там могат да виреят необезпокоявано) и религията и (по всяка вероятност е била и върла атеистка) няма никакво отношение.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  9. 9 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    [quote#8:"Barcelina #Je suis la libertad"]Просто е била някаква много откачена левичарка[/quote]

    абсолютно.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  10. 10 Профил на sophia_gr
    sophia_gr
    Рейтинг: 524 Неутрално

    [quote#8:"Barcelina #Je suis la libertad"]и религията и[/quote]

    Юдаизмът не е религия, юдаизмът е доктрина.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 12 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 570 Неутрално

    До коментар [#3] от "princess_x":

    Що бе, нарича се естествен подбор. Дарвин, там, нали всички сме чели.
    Сами са избрали да отидат, на снимките се вижда, че никой не ги е отвлякъл.
    Явно и на родителите им не им е пукало много къде отиват, да не ревът сега.

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  13. 13 Профил на Sars Saraktos
    Sars Saraktos
    Рейтинг: 466 Весело

    До коментар [#5] от "Barcelina #Je suis la libertad":

    А, и всъщност тази патка, която каза: "The white race is the cancer of human history." за тези си словоблудства беше наказана от Господ Бог да умре в мъки точно от рак, е не точно на кожата, но от левкемия.
    Писано е в Библията, че Христос казва на апостол Петър: "Който вади нож от нож умира".

    "Който търси истината, Бог вижда..."
  14. 14 Профил на Sars Saraktos
    Sars Saraktos
    Рейтинг: 466 Любопитно

    Поправка или допълнение. За нея господ Бог е измислил нещо особено специално:
    "...тъкмо е минала лечение на рак на гърдата и през 1998 г., й бе открита рядка форма на рак на матката, от който почина след шест години, на 71-годишна възраст."

    "Който търси истината, Бог вижда..."
  15. 15 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Лично за мен, книгата е забележителна. Виждам по-горе, че по-скоро се обсъжда авторът на книгата, отколкото самият текст, но поне за мен, текстът би трябвала да е водещото. Книгата съм я чел на английски, но вероятно, преводът е приличен.
    А Зонтаг е много интересен човек, много, много образован и с интересен живот.
    Между другото, мисля, че бях чел за това, че е имала забележителна лична библиотека в Манхатан- мисля, около 10 000 тома.

  16. 16 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2176 Неутрално

    [quote#13:"Sars Saraktos"]за тези си словоблудства беше наказана от Господ Бог да умре в мъки точно от рак, е не точно на кожата, но от левкемия.
    Писано е в Библията, че Христос казва на апостол Петър: "Който вади нож от нож умира".[/quote]
    Интересно защо "Господ Бог" наказва със същия рак хора, които никога не са споделяли възгледите й.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  17. 17 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2176 Неутрално

    [quote#15:"Додо"]А Зонтаг е много интересен човек, много, много образован и с интересен живот. [/quote]
    Забележителна личност. Радвам се, че книгата става достъпна за българските читатели.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK