Откъс от "Черната тетрадка" на Илия Бешков

Откъс от "Черната тетрадка" на Илия Бешков

© Юлия Лазарова



В рубриката "Четиво" днес ви представяме откъс от дневника на големия български художник и карикатурист Илия Бешков, писан в периода 1950–1951 и добавка през 1955 г. "Черната тетрадка" вижда бял свят за пръв път извън семейството му в интересно ново издание редом до полицейското досие на художника, следен и недолюбван от два режима - от 1925 г. до смъртта си през 1958 г.


Освен текстовете и факсимилетата на документите "Черната тетрадка" включва албум карикатури на Бешков, както и редки снимки от семейния архив на художника. Луксозното издание с твърди корици е съставено от сина му, покойният професор Александър Бешков и съпругата му Савка Чолакова. То излиза под знака на "Изток-Запад".


Из дневника на Илия Бешков




Юли 1950 г.


Аз съм карикатурист, (в края на краищата) "работата ми" е да търся смешния, грозния, печалния и глупавия човек (извън мен и у самия мен). Но тъкмо това не мога да върша вече от доста време. Пълна криза – немощ, безсилие и безплодие сковават и мисълта, и чувството, и ръката. Какво е станало у мен и извън мен, какво е станало с човека у мен и извън мен? Явно е, че той не съществува (или аз не го виждам?!). Не. Ако съществуваше, той не би престанал да бъде смешен, глупав и затрогващ! Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си. Той няма своя нос, своя стомах, своето желание, своето действие – няма дори своята хвърлена сянка. Той е стопен в огромната лаборатория на... Той не е личност и не може да понесе никаква отговорност, да носи товара на присмеха, глупостта и огрозяването. Той е само виновен и тази виновност лежи във факта на неговото физическо съществувание. Какво може да се извлече и нарисува от това безсмислено същество, което не можеш да различиш от другото – то не издава ни звук, ни мирис, не буди ни жалост, ни укор. Огромното недоверие към него го е смазало и направило недоверчиво. Изнасилено – то е годно само за насилие. Смешният, грозният, печалният и глупавият човек е възможен само ако съществува достойният, хубавият, радостният и мъдрият – свободният. Разбира се, ако новият свят, какъвто е – щастлив и доволен, аз нямам основание да жаля за него, нито себе си да жаля, че не мога да рисувам, да го изобразявам (при това толкова своеобразно).


Откъс от "Черната тетрадка" на Илия Бешков

© Илия Бешков, Издателство "Изток - Запад"


22 юли 1950 г.


Слушам руските радиопесни – русите пеят възторжено за Москва, за Сталин, за Червената армия, за Волга. Това им е родината и те я обичат. Тази обич поддържа живота им. Българинът отдавна не е обичал родината си и е отвикнал да я обича. Отвикнал е да обича въобще – той бди за прехраната и живота си и се опитва да пее не свои песни. Но той не познава чуждата песен, която е чужда душа, и мълчи. Тъжни са нашите песни, а той не смее гласно да тъжи. И тъжната песен – изпята свободно – се превръща в радост, в живот. Не се пеят песните, не текат реките на радостта. Само радиото пее – народът слуша и мълчи: радва ли се той, плаче ли скришом, милва ли децата си или пие, потънал в хулни мисли и в дълбоката си неизразена скръб. Не зная какво става с него, не го познавам вече – само със скръбта на сърцето си го усещам.


Днес почти никой не говори това, което мисли. Всеки е безкрайно затруднен да не изрече нито сянка от това, което мисли и чувства. Най-благоприятното положение е да не говориш, но то е абсолютно недопустимо, тъй като мълчанието е безспорно доказателство, че мислиш. Ти трябва да проговориш, за да отречеш и умъртвиш сам собствената си мисъл. Лудост е, от друга страна, да смяташ, че е възможно да изречеш мисълта и чувството си, защото дори време няма да имаш за това. И ето, хората са задължени да разговарят, макар да знаят, че не казват нищо от това, което мислят. Едничката "полза" от такова словесно общуване е останалото живо и будно чувство – любопитството – именно всеки иска да узнае доколко другият е по-лъжлив, по-отвратителен и по-безочлив. Следва и похвалата, и удивлението, и почитта към тях, защото на човека са му по-необходими похвалата, завистта и удивлението, отколкото истината. Хората са убедени, че може да се живее без нея, дори, че може да се живее само без нея. Щом са спечелили живота – те не са загубили нищо. Страхът им доставя достатъчно трепети и вълнения, за да не обеднеят емоционално.


Те трябва да знаят (и знаят вече), че животът им е подарен, за да не питат за цената.


Откъс от "Черната тетрадка" на Илия Бешков

© Илия Бешков, Издателство "Изток - Запад"


Какво пък е положението на фанатиците за разлика от съмняващите се "свободни" хора. Последните не смеят да говорят, а фанатиците не могат и не смеят да мислят, за да не нарушат догмата. И затова те говорят непрекъснато само нея (не за нея!, защото само тя се изрича и не се обсъжда). Но тъй като тя, догмата, е изречена преди тях и съществува без тях и тяхното говорене, все едно, че те мълчат. Те са получили догмата със задължението да не питат за цената. Опасността (една и съща) грози и едните, и другите. Малката разлика между едните и другите е нищо пред общата голяма опасност и като резултат се явява единението (моралното и политическото единство на нацията).


Доктринерите знаят за своето ограничение – дори понякога го схващат като болест, от която обаче те не желаят да оздравеят, защото няма да бъдат способни да живеят живота, който ще изисква от тях повече морални възможности. Те предпочитат дори да умрат, отколкото да се видят слаби, безсилни пред повелите на духовния живот. Затова отричат духа и всичките му прояви. Те са обзети от най-упорита и низша гордост. Те бранят себе си от най-малкия пробив, защото от този пробив съзнанието им няма да се разшири, а ще изчезне, защото е твърде незначително.


Откъс от "Черната тетрадка" на Илия Бешков

© Илия Бешков, Издателство "Изток - Запад"


28 юли 1950 г.


Тази вечер разговарях с трима възрастни хора, чиито имена не зная. Изненадващ и затрогващ е животът на непознатия човек. Той има жена, деца и една-единствена грижа – за тях! А ние сме пред близка война и опустошение. Пием вино, а мислите ни са в близката смърт на децата. Спасението е в бягството. Накъде? Ни тук, ни там. Бягаме с мислите и децата си по земните пътища, долове и баири, с куфари и пресмятания. Нощта тече, луната преваля. Тези, които спасяваме, отдавна спят. Сред задухата и тежките мисли заваляха едри капки. Каква благодат, каква милост! Небето бди над нас, то ни подсеща, че не сме сами.


Леки облаци раздвижиха звездното небе, дърветата зашумяха и ние замлъкнахме, обзети от трепетна надежда.
Юли 1950 г.


Сключих бас с Гетман, че на 1 септември американците ще бъдат на 38-ия паралел в Корея [Южна Корея] (за 5000 лв.). Понастоящем те са в Тег, Пусан и Чинджу.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 691 Неутрално

    железен текст! ще купя!

  2. 2 Профил на manoll
    manoll
    Рейтинг: 543 Неутрално

    Много силно
    При Задочните репортажи - и заедно в учебниците

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  3. 3 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1484 Неутрално
  4. 4 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1731 Неутрално

    "Днес почти никой не говори това, което мисли. Всеки е безкрайно затруднен да не изрече нито сянка от това, което мисли и чувства. Най-благоприятното положение е да не говориш, но то е абсолютно недопустимо, тъй като мълчанието е безспорно доказателство, че мислиш. Ти трябва да проговориш, за да отречеш и умъртвиш сам собствената си мисъл"

    Написал го е преди 65 години...

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  5. 5 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2847 Разстроено

    """ Най-благоприятното положение е да не говориш, но то е абсолютно недопустимо, тъй като мълчанието е безспорно доказателство, че мислиш. """
    -----------------

    [quote#4:"franklin"]Написал го е преди 65 години... [/quote]
    Актуално е и днес !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  6. 6 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#2] от "manoll":
    сложих ви минус и "!" дори, без да искам. подкрепям мнението ви, но тия бутони са много трудни за таблет.

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  7. 7 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1731 Неутрално

    До коментар [#5] от "Чардо":

    Да, Чардо, актуално и много тъжно.

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  8. 8 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2847 Разстроено

    До коментар [#7] от "franklin":


    [quote#7:"franklin"] и много тъжно[/quote]
    Лошо и опасно е !
    Аз понеже съм по-дърт, та помня и онова време ! Тези слова бай Илия ги е писал когато тръгвах на училище и помня всичко !
    Най-голям потрес за мен бе когато си прочетох кадровото досие за казармата ! Пратиха ме трудовак и понеже бях със средно образование ме направиха писар на тила на батальона в Банско . А в събота и неделя ние с другия писар на щаба давахме дежурства вместо офицерите . И един денколегата ми извади мойто досие и като прочетох какво е писал чичо Спиридон Тошев за мен , се хванах за главата! А това бяха най-близките семейни приятели на наште! Преснимах го със Зоркия и го копирах на документна фотохартия и го дадох на татко :
    - На никого повече нищо не казвай ! Даже и на майка ти ! Времето е такова !
    Та това забравя ли се , че и сега времето е такова ! ?
    Пълна отврат !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  9. 9 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 934 Неутрално

    Малко объркани мисли. Мисли на човек, който проглежда през плътната червена завеса, която е трасирала мироглед и творчество. Ако попитаме Пеевски за какво става дума, той ще ни отговори: КАТАРЗИС!

  10. 10 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    Силен текст. Ще си купя книгата. Напоследък чета доста дневници и разочарованието, доколкото го има, е в пъти по-малко, в сравнение с художествената литература.

  11. 11 Профил на franklin
    franklin
    Рейтинг: 1731 Неутрално

    До коментар [#8] от "Чардо":

    Не се забравя, Чардо!
    Надявам се, че тези презрени хора все някога ще получат своето възмездие! Лошото е, че поразиха държавата и след толкова години продължават да безчинстват...

    "На света има само едно нещо по-лошо от насилието - това е капитулацията пред него." Амос Оз
  12. 12 Профил на Марта
    Марта
    Рейтинг: 708 Неутрално

    Страхотен текст!Благодаря на Дневник .

  13. 13 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 539 Неутрално

    Велик мислител и художник. Голяма личност, която не се побира в каквито и да е било граници, затова е и преследван от царския режим и комунистите...поклон!!

    www.commcrime.blogspot.com
  14. 14 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 539 Неутрално

    До коментар [#9] от "yorddj":

    Изобщо не са объркани - всичко написано е добре обмислено и завоалирано казано, за да не бъде разбрано от всеки случаен - както става ясно от книгата, Бешков е следен е престъпната ДС!

    www.commcrime.blogspot.com




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK