Фатих Акин, режисьор: Турция е готова за филм за арменския геноцид

Детайл от корицата на книгата на Акин - "В клинч", издадена в България

© Издателство "Колибри"

Детайл от корицата на книгата на Акин - "В клинч", издадена в България





Фатих Акин е роден в Германия пред 41 години, родителите му са от турски произход. Филмите му "Срещу  стената" (2004) и "От другата страна" (2007, "Краят на рая") са част от трилогия, която самият той нарича "Любовта, смъртта и злото". Последната, трета част е най-новата му творба "Раната", чието действие се развива през 1915 г. и представя един от болезнените епизоди от турската история: арменския геноцид. Главната роля на арменски ковач се изпълнява от Тахар Рахим ("Пророк", реж. Ж. Одиар, 2009). Той прекосява света – от град Халеб в Северна Сирия до Хавана и Северна Дакота, в търсене на двете си дъщери. От дълго време той няма новини от тях – причината е насилието, което отнема живота на милион и половина арменци. "Раната" е сниман на 35 мм, в широкоекранен формат, с екстериори от 5 държави и бюджет от 15 млн. евро и е най-амбициозният филм на Фатих Акин до момента.


Обявихте в един турски вестник, че страната е узряла за голям филм по темата за арменския геноцид. След което вестникът получи няколко смъртни заплахи. Това промени ли мнението ви?


- Не. Продължавам да мисля, че Турция е готова. Двама мои приятели продуценти прочетоха сценария. Единият ми каза, че ще хвърлят камъни по мен, а другият – че ще ме покрият с цветя. Именно за това става дума, за пушките и розите. Показах "Раната" на хора, които отричат, че през 1915 г. е извършен геноцид, и на хора, които го признават. И двете групи го посрещнаха със силен емоционален отклик. Надявам се филмът да бъда разглеждан като мост. Естествено, съществуват радикални и фашистки групи, които се страхуват от всяка форма на помирение, и колкото по-малобройни са, толкова по-голям шум вдигат.




Сцените в "Раната", чието действие се развива в Турция, в действителност са снимани в Йордания. Защо?


- Най-вече поради логистични причини. Филмът е ситуиран в 1915 г., в югоизточна Турция, съвсем близо до границата със съвременна Сирия. Имах нужда от стари влакове, исторически вагони като от Багдад, които германците произвеждали, за да прекосяват турската империя по онова време. Намерих тези влакове и необходимите пейзажи в Йордания.


Някои епизоди са снимани в Германия, Куба, Канада, Малта…

- Това е нещо като road movie. Сюжетът разказва за баща, който търси изгубените си деца. Арменският геноцид не е само акт на жестокост и насилие, но и насилствена миграция, разпръскване по света на всички тези хора, от Анадола до Порт Саид в Египет, до Хавана, Канада, Калифорния и Хонконг.


До каква степен филмът е вдъхновен от биографията на реално съществувала личност?


- Направих много проучвания, докато пишех сценария, и открих арменски вестници, на хора, пристигнали в Хавана в началото на 20-те години на ХХ век; открих многобройни разкази и писмени свидетелства за лагерите и конвоите на смъртта. Събрах огромно богатство от портрети на свидетели и се опитах да ги съгласувам.


Изградили сте филма като уестърн…


- Да. "Раната" не е само филм по темата, той е свързан и с перипетиите на моето пътуване през киното, с режисьорите, на които се възхищавам и които вдъхновяват работата ми. "Америка, Америка" на Елиа Казан много ми повлия, както и творчеството на Серджо Леоне и начинът му на кадриране. Филмът е също и своеобразно отдаване на почит на Скорсезе. Писах сценария съвместно с Мардик Мартин – първия сценарист на Мартин Скорсезе, работил върху "Мръсни улици" и върху първата версия на "Разяреният бик". Той е арменец, запознах се с него, докато разработвах проекта си, и той ми помогна в писането. Често пъти се връщахме към вманиачените персонажи от филмите на Скорсезе…


"Раната" е повлиян много и от възхищението ми от Бертолучи, спагети уестърните и маниера, по който Клинт Истуд ги пренася в американското кино. А начинът на улавяне на светлината, оставяйки я винаги зад нас по време на снимките, идва от работата на Терънс Малик. Голяма част от действието във филма се случва в Атлантическия океан, някъде близо до Азорските острови. За европейски филм той е твърде американски, а за американски – твърде европейски.


Защо турските персонажи във филма ви говорят турски, докато арменците се изразяват на английски?

- Основната причина е, че ако исках да контролирам филма, трябваше да контролирам диалозите, а аз не говоря арменски. Има много подобни примери в историята на киното. Бертолучи например е снимал "Последният император" с китайци, говорещи английски. Възприех идеята, използвана от Полански в "Пианистът", където поляците говорят на английски, а германците – на немски, превръщайки английския в език за идентификация. Става дума за ясен избор, който обаче изненадва някои хора, свикнали с моите филми на немски и турски. Другояче казано, този филм засяга в по-голяма степен света като цяло и не се ситуира само в една минималистична рамка.


Как работихте с Тахар Рахим?


- "Пророк" много ме вдъхнови, за мен това е шедьовър. И 90 % от качествата на филма се дължат на Тахар Рахим. Когато се срещнахме, имаше много общи неща между нас. Идвахме от сходна среда: той е израснал във Франция, в арабска общност, аз – в Германия, в турска общност…


Притеснявахте ли се как ще бъде приет филмът ви от фестивалната публика? Защо го оттеглихте от програмата на Кан в последния момент, с аргумента "по лични  причини"?


- Прекарах много време в работа по този филм. Обикновено ми отнема около 2 години, а този път минаха 7, като последните 4 работех всеки ден. Да, притеснявах се. Показахме филма на селекционери от Кан и от Венеция едновременно. Реакцията във Венеция беше много ентусиазирана, а в Кан доста по-предпазлива, както винаги. Това ме изнерви и се доверих на инстинкта си. Същевременно беше невъзможно да призная решението си в пресата, защото от венецианския фестивал ме помолиха да изчакам те да направят анонса си. Хората от Кан не са отхвърлили "Раната", но ми се стори, че той не отговаря на очакванията им. Защото е исторически, на английски, не е минималистичен и не знам още какво. Невъзможно е да се задоволят очакванията на всички. От друга страна, аз съм доволен от филма.



"Раната" може да бъде гледан на 17 март в Cinema City Mall of Sofia от 19 ч.; на 18 март в G8 от 20.30 ч.; на 19 март в Cine Grand от 21 ч.; на 20 март в Културния център на СУ – 17 ч.; 25 март в Кино Одеон, 20.30 ч.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vili Jambov
    Vili Jambov
    Рейтинг: 1126 Неутрално

    Фатих Акин не е Турция, така че се съмнявам в твърдението. Турция (правителство) нееднократно е изразявала възмущение от поставянето на въпроса и дори формулрането на темата по този начин (арменски геноцид). Това как ще се приеме по света този филм нищо не значи за отношението, което ще получи в Турция. Впрочем дори не е ясно що за филм е (във форма на уестърн?).

  2. 2 Профил на Радио Плутон
    Радио Плутон
    Рейтинг: 426 Любопитно
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  4. 4 Профил на Дундурук
    Дундурук
    Рейтинг: 404 Неутрално

    Терминът "геноцид" е измислен от полски евреин, но не за неволите на евреите преди ВСВ, а конкретно за унищожението на арменския народ в Турция.

  5. 5 Профил на znaesht
    znaesht
    Рейтинг: 522 Неутрално

    [quote#1:"zg"]Фатих Акин не е Турция, така че се съмнявам в твърдението.[/quote]

    [quote#1:"zg"]Това как ще се приеме по света този филм нищо не значи за отношението, което ще получи в Турция. Впрочем дори не е ясно що за филм е [/quote]

    ди го гледай за да ти стане ясно.... и тогава напиши на Фатих Акин всичко което мислиш , защото той и от кино не разбира, а пък за Турция въобще си няма представа.

  6. 6 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Ако трябва по някакъв начин да се покаже арменския геноцид в Турция по скоро сцените ще трябва да приличат на ислямските клипове в които джихадистите избиват своите жертви в момента. Някак си историята доказва че ислямът убива сега и преди по един и същи начин. Сега, преди 90 години или преди няколко века - жестоко, брутално, ужасяващо и поради една и съща причина - защото не си правоверен. А за геноцида над гърците, а на българите кога ще се направят филми. Защото ние забравихме историята си, пускат ни филми за някакви си турски султани, герои и чаровни любовници, та чак започвам да се обърквам, все пак били ли сме в робство или не.А нашите......Дори не можаха да направят еди свестен филм за най-великия - Левски.

  7. 7 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#6] от "baxter":


    [quote#6:"baxter"]А за геноцида над гърците, а на българите кога ще се направят филми.[/quote]

    А не е ли най резонно истината като филм/книга за геноцида над траките които са населявали територията на сегашна България?

  8. 8 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 636 Неутрално

    До коментар [#7] от "the_fat":

    Защо, не ти ли харесва да бъде пресъздадена истината за арменския, гръцкия, българския геноциди, които са се случили в близкото минало и историята е още жива? Подобен геноцид се случва в момента с християните в Близкия изток, а мотивите са едни и същи.

  9. 9 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7176 Неутрално

    Истината е винаги за предпочитане,колкото и да не я признаваме.Най-вече историческата.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK