Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Westlicht



Представете си, че годината е 1923. Денят – приятно топъл. Градът – Ню Йорк. Мъжът пред вас – Едуард Щайхен. Професията му - известен фотограф, художник и куратор. В тази безупречно точна композиционна рамка обаче има една малка грешка, която ще се окаже съдбоносна. Грешката е в списание Vanity Fair, което мъжът разсеяно разглежда. В обширна статия, посветена на фотографите портретисти, изданието информира своите читатели, че в Париж артистът се е отказал от фотографията в полза на четката и палитрата.


Щайхен знае, че истината е точно обратната. Той току-що се е завърнал от Франция след тежък и скъпо струващ развод и раздяла с любовница. Едуард плува в бурните води на кризата на средната възраст и решава да загърби всичко друго и да се посвети единствено на фотографията. Въпросът, на който мъчително търси отговор в момента, е как да намери начин да се прехранва с това, което най-много иска да прави в живота си. Досадната неточност на редакцията ще се превърне в неговия пореден голям творчески шанс.


Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Westlicht


Всичко започва още през 1879 година, когато вероятно просто от скука или от желание малко да се позабавлява, съдбата решава едно от най-големите имена във фотографията на ХХ век Едуард Жан Щайхен да се роди в една от най-малките държави в света  – Люксембург. Скоро след това семейството му емигрира в САЩ. На петнадесет години Едуард започва да учи литография и рисуване, а малко по-късно купува на старо и първия си фотоапарат "Кодак". През 1900 година е натурализиран като американски гражданин, но много бързо многостранният му талант и работа го превръщат в гражданин на света.


Днес знаем, че Щайхен е най-каненият автор във фундаменталното в историята на фотографията списание Camera Work, издавано от Алфред Щиглиц в периода 1903 – 1917. Снимките му на рокли за списание Art et Décoration (1911) се считат за първите образци на професионалната модна фотография. В периода между двете световни войни той се налага като най-известния и безусловно най-скъпо платения фотограф в света. През 1945 година режисираният от него филм за военната флота The Fighting Lady печели "Оскар" за документално кино. През 1955 година, вече като директор на фотографския отдел в MOMA (Ню Йорк), организира и курира изложбата The Family of Man ("Човешкият род"), посетена от над 9 милиона души. Следват още десетилетия непрекъсната работа чак до смъртта му през 1974 година. През 2006 година копие на една от ранните му работи  "Езеро на лунна светлина" е продадена на най-високата цена, давана някога на аукцион за фотография – 2.9 милиона щатски долара.




Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Westlicht


Но в онзи приятен ден в началото на 1923 година артистът още не знае много от тези неща. И решава да се обади на издателя на Vanity Fair, за да коригира недоразумението. Той от своя страна го кани на обяд със собственика на списанието и основател на бъдеща медийна империя Конде Наст (Condé Nast). И там някъде, може би между фламбираното патешко в портокалов сос и шоколадовите трюфели, Щайхен получава примамливото предложение да стане главен фотограф на Vanity Fair с ангажимент да снима и за Vogue. Той приема веднага без колебание и през следващите петнадесет години се превръща в най-ухажвания фотограф в Ню Йорк и Холивуд. Актьори, режисьори, сценаристи, атлети, политици, танцьорки, контеси, музиканти, писатели и поети застават с готовност пред камерата му с надеждата да останат в историята. Това, което остава със сигурност обаче, са над хиляда фотографии в архивите на Condé Nast на истински или измислени знаменитости от това бурно междувоенно десетилетие – лудите и златни години на борсата, джаза, фокстрота, модата, суфражистките и арт деко.


Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Westlicht


Това е времето на Едуард Щайхен във висшата мода. На този период е посветена и представената в галерия Westlicht във Виена изложба на близо двеста негови фотографии ("Eduard Steichen in High Fashion" - 18.02 – 24.05.2015). Експозицията, организирана от Foundation for the Exhibition of Photography (Минеаполис) и  Musée de l’Elysée (Лозана), обикаля световните зали от 2007 година, но се показва за първи път в Австрия.


Рекламният плакат към изложбата е първото нещо, което посетителят вижда. Това е една от знаковите фотографии на Щайхен – портрет на актрисата Глория Суонсън от 1924 година. Под деликатното прикритие на строга елегантност, зад богатата бродерия от черна дантела ни гледат в упор очите на хищник. Планът е толкова близък, че всички маркери за историческо време – дрехи, прическа, аксесоари, остават извън кадър. Това е образът на вечната фатална жена – агресивна в своята красота и красива в своята агресивност.


Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Westlicht


В тази снимка откриваме всичко, което Щайхен цени, търси и налага като стандарт в портретната фотография. Това не е просто двуизмерно изображение на триизмерния свят. Подобно на театрален етюд той изгражда с няколко смели щрихи цялостен образ. Лорета Янг, приседнала на стълбите, е олицетворение на неопитната, но любопитна да опознае света невинност. Грета Гарбо носи мъртвото вълнение на чувства, които трудно можем да разгадаем – объркване, разочарование, копнеж, сдържан гняв. Кларк Гейбъл е еталон за взривоопасната смес от чар и мъжественост, докато разрошените коси на Уилиям Бътлър Йейтс сякаш пишат на челото му – поет. Уинстън Чърчил излъчва респектиращата и плашеща решимост на булдог. Марлене Дитрих е жената, чийто поглед ви казва, че знае за вас повече, отколкото вие знаете за себе си. Авиаторката Амелия Еърхарт е речниковата дефиниция за младежки ентусиазъм и вяра, че дори небето не е границата на възможното. Чарли Чаплин е Чарли Чаплин - неподлежащ на класификации. До тях са още портретите на Джордж Гершуин, Владимир Хоровиц, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд, Юджийн О‘Нийл, Луиджи Пирандело и още цяла плеяда звезди.


Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Westlicht


Щайхен има самочувствието и опита да прави моментални психологически дисекции на своите модели, но и въображението да визуализира отчетливо и точно характера, който вижда пред себе си. Както самият той обяснява: "Портретът не се прави от фотоапарата, той се прави от двете му страни – тази пред него и тази зад него." Фотографът е убеден, че при снимките тоалетите, великолепието на тъканите, геометрията на кройките, отблясъците на бижутата са важни, но истинското прелъстяване на зрителя идва от човешкия елемент. Без него всяка дреха е недовършена и всеки моден артикул не е нищо повече от провиснало парче плат върху закачалка. Затова дори когато пред камерата му застават не светски знаменитости, а професионални манекени, той отново търси преди всичко ярката личност, която със своето излъчване ще придаде блясък на дрехите. Може би затова любимият му модел е Марион Морхаус. Нейното изразително лице носи искрата на буден ум и хапливо чувство за хумор. Съвсем не случайно тя става и спътница в живота на най-остроумния и сексапилен глас в американската поезия по това време – E.E. Kъмингс.


Удивителното, когато човек разглежда изложбата, е, че композиционно и концептуално тези снимки стоят много по-близо до фотографията такава, каквато я познаваме днес, почти век по-късно, отколкото до това, което се е снимало само десетилетие по-рано. Така например рекламата на сандали, представяща две литнали към небето стъпала, е направена за  Vogue през 1934 година, но спокойно би могла да влезне и в следващия брой на списанието, посветено на лято 2015. И ако човек я вижда за първи път, никога не би допуснал, че е правена със съвсем примитивни от наша гледна точка технически средства. Още по-малко би повярвал, че така замислена, е била предназначена за очите на нашите прабаби и дядовци.


Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Westlicht


С работата си за "Конде Наст" Едуард Щайхен има вътрешната свобода и дързост да взриви доминиращите в онази епоха канони и представи за целта на комерсиалната фотография и възможностите й като изкуство. Той изоставя традиционните пасторални мечтателни пейзажи, които напразно се опитват да имитират образците на големите майстори на четката – класици, романтици и импресионисти. Вместо да търси максимална близост с реалността, фотографът започва да създава своя реалност. Най-добрият му съдружник в това начинание се оказва прожекторът. Именно с помощта на изкуственото осветление артистът въвежда в работите си подчертаната изостреност на фокуса и играта със светлосенките. Тук черното и бялото присъстват не просто в петдесет, а в неизброимо повече нюанса и Щайхен използва максимално драматичния ефект от това – независимо дали за да подчертае извивката на скула, презрамката на вечерна рокля или на моменти мрачната, почти демонична аура на театралната и оперна сцена.


Както самият той споделя в едно свое интервю: "Аз, разбира се, знаех, че дърветата и растенията имат корени, стебла, кора и листа, които се стремят нагоре към светлината. Но с времето разбрах, че истинският магьосник е самата светлина."


Eдуард Щайхен във висшата мода, или двеста нюанса черно-бяло в галерия Westlicht във Виена

© Едуард Щайхен, Westlicht

Работата за Vanity Fair и Vogue през тези години е не просто интензивна. Тя е изтощителна – брой след брой, страница след страница. За издателството Щайхен е "one man show" – човекът всичко. Всеки един от стотиците кадри минава през него, докато накрая той реши кой от тях да види бял свят. Същевременно работи и върху странирането на списанието - педантично преглежда как точно фотографиите ще се разположат и комбинират с текста, давайки си сметка, че всяко печатно издание е хибриден продукт.


Любопитна и важна подробност е фактът, че когато започва да работи за модните списания, всички, дори и издателите, смятат, че Едуард Щайхен ще публикува снимките си анонимно, за да не ангажира името си на вече утвърден автор с комерсиалната фотография и в този смисъл – с една не особено артистична изява. За всеобщо учудване обаче той държи да застане зад всяка своя снимка – независимо дали тя е портрет, реклама на рокля или на сандал. Минавайки днес през залите на изложбата, посетителят разбира каква голяма грешка и несправедливост би било подобна класа във фотографията да остане безименна в историята и да не получи дължимото уважение. Но дори по-важно от личното признание за Щайхен е усилието за признаването на този тип творчество като изкуство, съизмеримо със скулптурата и рисуването. Неговият път във висшата мода е една голяма стъпка към постигането на това признание.


"Фотографията показва палитрата от чувства, изписани върху човешкото лице, красотата на земята и небето, които човек е наследил, богатството и хаоса, които той е създал. Фотографията е невероятна сила и нейната мисия е да обясни човек на човека и човек на самия себе си. А това е най-сложното нещо на света." – споделя  Щайхен ....  и услужливо ни подава своя ключ към загадката.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Имало е години, когато и висшата мода, и фотографията са били изкуства, а не занаят и провокация!

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4215 Неутрално

    Прекрасно,истински художник!

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK