Джо Ловано, композитор и саксофонист: Смисълът на джаза е в пресичането на културите

Джо Ловано, композитор и саксофонист: Смисълът на джаза е в пресичането на културите

© Надежда Илиева, Портал "Култура"



Един от колосите на американския джаз от последната четвърт на ХХ век насам изнесе концерт заедно с Бигбенда на БНР снощи в "София Лайв Клуб". С Джо Ловано, класик, новатор и носител на "Грами", но преди всичко визионер в джаза, разговаря Цветан Цветанов. "Дневник" препечатва текста от портал Култура.

Джоузеф Салваторе Ловано е роден в сицилианско семейство в Кливланд, Охайо, през 1952 г. За последните близо пет десетилетия е обогатил световната джаз сцена със собствен почерк и с десетки солови албуми, както и с не по-малко записи с музиканти от същата категория от своето, от предишното и от следващото поколение – Маккой Тайнър, Чарли Хейдън, Джон Скофийлд, Марк Джонсън, Бил Фризел, Гонзало Рубалкаба, Дрю Грес, Дейв Дъглас, Джон Абъркромби, Ед Блекуел, Мишел Петручани, Дейв Холанд, Masada Quintet на Джон Зорн… Има ли смисъл да изброяваме още? Името му е свързано основно с лейбъла Blue Note, но негова музика има достатъчно и в каталога на други ключови музикални компании – EСM, Tzadik и т.н.


В настоящата му група UsFive контрабасист е не кой да е, a Петър Славов-син, който наскоро бе поканен заедно с групата на Ури Гурвич да участва в проекта Book Of Angels на Зорн (самият Ловано е почетен участник в една от сериите на Book OfAngels преди няколко години, напомняме). Освен чудовищен авторски репертоар, Ловано има и в дискографията си удивителни препрочити на музиката на Чарли Паркър, Дюк Елингтън, Уейн Шортър – на слоновете, върху които се крепи историята на джаза. Има свой подход към работата с големи ансамбли и това със сигурност ще го видим на 27 април от 20 часа в "София Лайв Клуб" с Бигбенда на БНР с диригент Антони Дончев. Концертът е част от проекта Jazz It! на Музикална къща БНР.


Господин Ловано, нека да започнем от ситуацията на пресичане на култури в джаза днес. Ще ви върна двайсетина години назад, припомняйки ви един албум на японски пианист (Йосуке Ямашита), в който саксофонистът е сицилиано-американец (вие), а заглавната пиеса се нарича "Кюрдски танц".




Мисля, че когато живееш в свят на пресичане на култури, когато има толкова много влияния от предишните поколения музиканти и от народите по света, развитието на джаза е свързано именно с прегръщането на всички тези влияния и култури, със сливането с органичната музика от цял свят, която е фолклорната музика. Записах и албум на тази тема – Folk Art. Актуалният ми албум Cross Culture също е посветен на това. През живота си стигнах до схващането, че това е същината и смисълът на джаза. The Far East Suite на Дюк Елингтън и нещата, които Елингтън открива по време на пътуванията си, ни показват точно това. И музиката, и пътуванията на Майлс Дейвис, както и музиката, и пътуванията на Колтрейн ни показват същото. Като изнасяш турнета по целия свят, започваш да разбираш все повече и повече – натъкваш се на много прекрасни музиканти и прекрасни видове музика от цял свят, които в крайна сметка влияят върху развитието ти.


Джо Ловано, композитор и саксофонист: Смисълът на джаза е в пресичането на културите

© Надежда Илиева, Портал "Култура"


Добър пример за това е камерунският саксофонист Ману Дибанго – в албума Folk Art имате пиеса, посветена на него.


Да, разбира се. Той е човек, когото познавам… и човек, за когото знаех далеч преди да се срещнем лично. Така стана, че накрая свирихме заедно в една и съща вечер. И тази пиеса, посветена на него, написах още на следващия ден. Бях на турне с моята група Us Five и имахме концерт на един и същи фестивал. А накрая завършихме вечерта, като свирих и с неговата група. Така че тази пиеса се роди от това изживяване. И повечето от моята музика, тази, която композирам, се ражда по този начин – от непосредствения контакт с хората и от опита, който придобивам, свирейки с тях в дадена ситуация.


Една от най-важните ви групи през последните десетилетия, и то различна като атмосфера от соловите ви проекти, е триото на барабаниста Пол Мотиян (или Пол Моушън, както е познат по света). След смъртта му продължавате ли да работите с Бил Фризел?


С Бил свирихме няколко пъти след смъртта на Пол, но заедно с Пол и Бил имаме много дълга история – от 1981 г. до смъртта на Пол през 2011 г. Свирихме заедно цели 30 години. И създадохме заедно много музика – всеки път различна. За мен Пол беше един от най-важните колеги и едно от най-важните влияния в музиката ми. Пол прегърна моята музика, когато бях много млад, и ми гласува много доверие да разработя идеите си още от онова време. Той също през годините участваше в мои албуми – в много различни ситуации – той е в три мои албума с Хенк Джоунс и Джордж Мраз – I’All For YouJoyous Encounter и в албума ми, посветен на музиката на Били Стрейхорн. За мен Пол беше нещо като гуру в музиката и имахме удивително приятелство. Както и с Бил Фризел, и двамата са много специални за мен. С Бил си говорим да направим пак нещо заедно.



Пол Мотиян присъства като вдъхновение и влияние и в албума Cross Culture.


Има една пиеса, Journey Within, посветена на Пол, там свири Лионел Луеке на китара и аз на сопран саксофон, и двама барабанисти. Пиесата е повлияна от Пол. И разбира се, има я и пиесата PM, вдъхновена мелодично от някои пиеси, които сме свирили с Пол…


Няколко думи за работата ви с големи оркестри: какво ви дава тя като допълнително измерение в музиката?


От ранните ми години, когато на 23-годишна възраст се присъединих към Thundering Herd на Уди Хърман – това беше първото ми турне в Европа през 1977 г. – съм свирил в много велики големи оркестри – Мел Луис Джаз Оркестра с Боб Брукмайер от 1980 до 1991 г. Бях за кратко и в Оркестъра на Карла Блей през 80-те – 1983-84 г. А от 1986 до 1990 г. бях част от Liberation Music Orchestra на Чарли Хейдън… Всички тези формации са повлияли на създаването на моята по-обширна формация Nonet, както и на записите на албумите ми Rush Hourи Streams Of Expression, както и за други по-късни проекти като Symphonica, записан с WDR Big Band RundfunkOrchestra с диригент и аранжор Михаел Абене. Една от пиесите, аранжирани от него, ще свирим и в София с Бигбенда на БНР. Обичам да свиря в големи ансамбли, но с тях се опивам да постигна интимната атмосфера на малката група – използвайки различни комбинации от музиканти в оркестъра.


А сицилиански джаз албум ще запишете ли един ден? С Рой Пачи примерно?


Вече имам един италиански албум и това е Viva Caruso.


Но Карузо не е бил сицилианец.


Да, Карузо е неаполитанец. Но може би един ден ще се появи нещо…


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4202 Неутрално

    Кросс-кълчър е 23-ят запис на квинтета, пуснат през 2013. За подробности вижте http://www.joelovano.com/albums/detail/30/Cross-Culture

  2. 2 Профил на dame
    dame
    Рейтинг: 474 Неутрално

    Концертът беше изключителен! Уникално преживяване. Биг-бенда показа ниво, за което не съм и мечтал. Антони Дончев превърна този оркестър в институция. Или по-скоро върна неговият статут на такава. Голямо благодаря, и за политиката на БНР в последните няколка години да кани големи музиканти за солисти на бенда. На добър час!

    dame




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK