Франция и Италия доминират конкурса в Кан

68-ото издание на международния кинофестивал в Кан, което стартира днес, ще бъде открито с френската социална драма "С високо вдигната глава" (La Tête haute) на режисьорката Еманюел Берсо. По повод престижната прожекция на стълбата с червения килим ще се качи иконата на френското кино Катрин Деньов, която след участието си в симпатичната развлекателна комедия на същата режисьорка "Тя си тръгва" през 2013 отново се е снимала в неин филм.

Считана за една от най-обещаващите надежди на съвременното френско кино, Берсо е втората жена, на която се пада честта да постави началото на най-големия кинофестивал в света. Първата е Диан Кюрис, тъй като през 1987 филмът й "Влюбен мъж" успя да наруши непоклатимото дотогава "мъжко" статукво за старт на официалната церемония. Директорът на фестивала и негов главен селекционер Тиери Фремо заяви пред френската преса, че изборът на "един по-скоро драматичен, отколкото развлекателен филм" се е наложил заради "всичко, което Франция преживя в началото на годината". Според него кървавите атентати в Париж са дали отражение на живота на обикновените хора и на цялостния му социален климат. "Тъй като филмът говори за проблеми в обучението, адаптацията и ефикасността на социалните служби, той има значение за живота ни като общество." По повод на убитите карикатуристи от френското сатирично списание "Шарли" и на останалите жертви Фремо каза: "Ние мислим за всички тях."

Световно известният френски биолог и документалист, носител на наградата "Оскар" за "Походът на императорите" (2005) Люк Жаке пък ще закрие фестивала с най-новия си "Лед и небе" (La glace et le ciel). Този път става дума за обезпокоителните предупреждения относно глобалното затопляне и последствията от него, който днес 82-годишният френски учен Клод Лориус е отправял още през 1965. Нетрадиционното решение точно на финала фестивалът да фокусира вниманието на престижната си публика върху един от най-сериозните проблеми на човечеството се обосновава от желанието му да допринесе за налагането на "ново социално поведение". Според Фремо филмът е френски, но посланието му е глобално. Пресата тук не пропусна да отбележи, че между 30 ноември и 11 декември тази година в Париж ще се проведе Световна конференция по въпросите на климата и че показването на филма на Жаке има отношение към важното политическо събитие.

Общо пет френски игрални филма ще се състезават за "Златната палма". Първият е "Деепан, човекът, който не обичаше войната" (Dheepan - l'homme qui n'aimait pas la guerre) на Жак Одиар ("Пророкът", 2010, "Ръжда и кости", 2012), считан за най-известния френски кинорежисьор извън страната си. Филмът отново засяга социални проблеми, свързани с трудната адаптация на емигранти във Франция. Интересна е информацията, подадена от режисьора, че историята се отнася до мъж, принадлежащ към тамилското малцинство в Шри Ланка, който отчаяно се опитва да се спаси от нескончаемите сблъсъци на народа му с официалните власти на тази страна, но пък е вдъхновена от прочутите "Персийски писма" на философа Монтескьо.

"Законът на сделката" (La Loi du marché) на Стефан Бризе е отново социален филм, в който един охранител е натоварен с неблагодарната задача да шпионира колегите си. С "Маргьорит и Жюлиен" пък Валери Донзели е екранизирала исторически сценарий, който бил написан за легендарния Франсоа Трюфо, но той не успял да го заснеме. Живеещата във Франция режисьорка и актриса с виетнамски и алжирски корени Майвен, която преди време нашумя с нетрадиционния си филм "Полиция" и дори получи наградата на журито в Кан, сега се представя с "Моят крал" (Mon roi), в който млада жена се опитва да възстанови физическите и духовните си рани след тежък инцидент по време на каране на ски. Тридесет и пет години след първото им съвместно участие в киното "Долина на смъртта" на Гийом Никлу отново ще бъде показан дует на Изабел Юпер и Жерар Депардийо. "Някои предоставят тялото си на науката, Жерар е предоставил своето на киното", шеговито защити избора си Тремо.

Италия има сериозен повод да се радва на щастлива филмова селекция в официалния конкурс. Още отсега някои журналисти спрягат като основен фаворит за "Златната палма" "Приказка на приказките" (Tаle of the Tаles) на Матео Гароне, който два пъти успя да се сдобие с "Голямата на награда на журито" - с "Гомора" (2008) и с "Риалити" (2011). Пресата очаква приятен шок от съприкосновението си "с най-арогантната барокова интерпретация на средновековен автор", в случая италианския разказвач на приказки Джанбатиста Базиле.

Режисьорът на "Голямата красота", който му донесе "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм миналата година, този път се представя с "Младост" (La Giovinezza). Сниман на английски език, още преди да е видян, филмът отключи дебат в пресата по повод "бягството" на някои от най-добрите европейски режисьори от родната им езикова среда. "С моята майка", носителят на "Златна палма" със "Стаята на сина" (2001) често забавният, но и трагичен Нани Морети се завръща към любимата си (автобиографична) тема за кризата на личността в света на киното. Сред големите претенденти за награди без никакво съмнение са и "Макбет" на австралиеца Джъстин Кързел, адаптация на великата пиеса на Шекспир, в която французойката Марион Котиар и немският ирландец Майкъл Фасбендер също ще говорят на английски език и "Карол" на американеца Тод Хейнс, чиято екранизация на един от романите на Патриша Хейсмит, посветен на еднополовата любов, най-вероятно пак ще взривява Кан, само че на фона на Ню Йорк от 50-те години и с помощта на винаги великолепните Кейт Бланшет и Руни Мара.

Най-радикалното кино се очаква да дойде от лидера на новата гръцка вълна Йоргос Лантимос, който в своя парадоксален "Омар" е събрал изключително авторитетни актьори като Колин Фарел, Рейчъл Вайс, Бен Уйшоу, Джон Рейли, Леа Сейду и Ариан Лабед. Любопитство буди и заявката на единствения дебютант в конкурса, младият унгарски режисьор Ласло Немеш. Заради чувствителната си тема, обвързваща еврейство и нацизъм, неговият "Синът на Саул" най-вероятно ще разбуди спомените за престъпленията в концентрационните лагери по време на Втората световна война.

След осем години отсъствие холандският американец Гюс ван Сан се завръща в Кан с "Море от дървета", (The Sea of Trees). Филмът ще срещне американец и японец на терена на необичайната "Гора на смъртта" в родината на последния.

Азиатците са трима: Хоу Сяо-Сен от Тайван с "Убиецът", Хирокадзу Корееда от Япония с "Нашата малка сестра" и Дзя Джанкъ от Китай с "Планините могат да си тръгнат". Първият ще предложи съвършенството на бойните изкуства, вторият – тревогите на опитващо се да се събере семейство, а третият – мащабна картина на различните видове разрухи в съвременен и (бъдещ) Китай.

Еротичният "пирон" на фестивала ще бъде показан само в една-единствена прожекция, и то в полунощ. Мълвата вече определя най-новия филм на винаги провокативния аржентинец Гаспар Ное Love като отиващ по-далеч от "Нимфоманка" на Ларс фон Триер. Твърде "горещите" сцени на филма ще бъдат видени от публиката на Кан на 3D.

Всичко, което трябва да знаете за: