Изненадващо "Златната палма" остана във Франция

Въпреки че до самия край на току-що приключилия международен фестивал в Кан френската политическа драма "Дийпан, човекът, който не обичаше войната" (Dheepan - l'homme qui n'aimait pas la guerre) на известния с по-ранните си "Пророкът" и "Ръжда и кости" Жак Одиар не стоеше много напред в класациите на световните медии, тъкмо този филм грабна тазгодишната "Златна палма".

Оказа се, че историята за един мъж, една жена и едно младо момиче от тамилското малцинство в Шри Ланка, които в желанието си да се спасят от гражданската война в страната си се преструват, че са семейство, се е харесала доста повече на братята Коен, отколкото на болшинството от присъствалите на фестивала журналисти. По време на пресконференцията, последвала официалната церемония, се разбра, че изборът на "палмата" в полза на Одиар се е наложил най-вече заради емоционалните перипетии на "трима странници в чужда страна, които въпреки трудния емигрантски живот във Франция успяват да се заобичат наистина".

Одиар, който освен всичко друго добре познава подземията на престъпния свят, заяви, че не вярва филмът му да успее да промени положението на емигрантите в страната му, но се надява неговите съграждани да започнат да забелязват "погледа на другия към самите тях". "Нека се замислим кои са хората, които ни продават червените рози на улицата" – каза той на журналистите в Кан.

"Голямата награда" на журито, която отиде при шоковия "Синът на Саул" на Ласло Немеш, се оказа според самия него "нещо огромно и напълно неочаквано". Като напомни тезата си, че "Европа продължава да се страхува от призрака на собствената си вина към евреите, които не е успяла да спаси по време на Втората световна война", Немеш подчерта, че филмът му "не е за оцеляването, тъй като в него оцеляване просто няма."

Малко е да се каже, че наградата за най-добър режисьор, с която журито възнагради тайванеца Хоу Сяосиен за костюмната му драма "Убиецът", бе наистина очаквана.

Филмът, в който има много бойни изкуства и традиционна музика от Китай такъв, какъвто е бил през 9-и век, не влизаше в сметките на болшинството от критиците тук. Аргументите им бяха свързани най-вече с "несъвпадение между високата естетика на филма и неговата сюжетна (не)яснота."

Благодарение на "специалната награда на журито" гръцкият режисьор Йоргос Лантимос не само че не загуби нищо от вече постигнатото, но спечели, и то много.

И той като Немеш заяви, че участието на третия му игрален филм - абсурдистката комедия "Омар", в конкурса е "висока чест, която не може да се плати с нищо. А пък получаването на награда – истинско щастие". На въпрос как оценява факта, че публиката в Кан е останала раздвоена във възприемането на филма му, Лантимос отговори, че за него реакцията на повечето зрители към "правещите нещо различно е напълно нормална". Нашумелият режисьор, който от известно време живее в Лондон, а не в Атина, се обясни в любов на братята Коен, заявявайки, че се е учил от техните филми.

С двете си награди за актьорски изпълнения, едната на Еманюел Берко, която в "Моят крал" на Майвен играе ролята на адвокатка, лудо влюбена в красив, но зависим от дрогата мъж (Венсан Касел), а втората – на Венсан Линдон, който пък "В закона на пазара" на Стефан Бризе се представя като загрижен безработен мъж, тази година френското кино напълно задмина италианското.

На въпрос към журито за отсъствието на италиански филми сред наградените заглавия беше дадено обяснението, че нито един филм не бил оценяван заради националността му. Италианските журналисти така и не разбраха защо участието в конкурса на Гароне, Сорентино и Морети не успя да им донесе нищо съществено.

От друга страна, на всички им беше интересно да гледат и слушат режисьора на "Карол" Тод Хейнс, който се качи на сцената, но не за да вземе "Златната палма", а за да получи наградата за женска роля на Руни Мара (екс-екво с Еманюел Берсо). С много изисканост и стил Хейнс с нищо не подсказа, че е обиден или пък подценен. Каза, че Мара е изключително фина актриса и че Кейт Бланшет (която също не получи нищо) тепърва ще се радва на признание за изключителната си роля на влюбена в друга жена богаташка.

Според братята Коен, които противно на очакванията се държаха по-скоро строго и официално, отколкото весело и закачливо, "жури като тяхното може да съди за филмите най-вече от гледната точка на зрителя".

Всичко, което трябва да знаете за: