Якоп Албом, режисьор: Много истории могат да се разкажат без думи

Якоб Албом

© Организаторите

Якоб Албом



Холандският спектакъл "Жизнено пространство" на режисьора Якоп Албом е едно от гостуващите представления в тазгодишната програма на фестивалите "Варненско лято" и "Световен театър в София". Тази вечер от 20 ч. той може да бъде гледан на Основната сцена на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, а на 11 юни от 19.30 ч. - в Сатиричния театър в София.


За "Жизнено пространство" Албом получава наградата за пантомима на Датската асоциация на Театралните и концертни режисьори (VSCD) през 2012 г и три престижни холандски награди, а актрисата Силке Хундертмарк е номинирана за "Коломбина" за поддържащата си роля като Куклата.


Роденият в Швеция Албом е завършил известното Театрално училище за физически театър и пантомима в Амстердам, а от 2000 г. се фокусира върху разработването на характерния си стил, който се заиграва с регистъра на циркови жанрове като илюзионизма, акробатиката, танца и клоунадата.




Такъв е и спектакълът "Жизнено пространство", вдъхновен от "Великото каменно лице" на нямото кино Бъстър Кийтън. В него Албом надниква в малка стая, обитавана от двама изобретателни господа. За да се справят с липсата на място, те придават на всеки предмет по няколко функции - леглото се превръща в пиано, шкафът - в хладилник. Домът им обаче започва да им отеснява, когато решават да си изобретят механична домашна помощничка, а тя се оказва със собствено мнение.


Якоп Албом, режисьор: Много истории могат да се разкажат без думи

© Организаторите


Г-н Албом, Жизненo пространство идва в България с няколко награди на нидерландската театрална общност, представлението има и голям международен успех. Как Вие обяснявате този успех при представянето на спектакъла днес?


Всеки път, когато правиш ново представление, се надяваш то да е успешно, но е много трудно да решиш защо. Предполагам, че ако знаехме, щяхме да сме способни да го повтаряме, но не е толкова лесно. Надявам се, че "Жизнено пространство" наред с хумора, физическите каскади и визуалните ефекти, е поетичен и докосващ спектакъл. Под повърхността това е една меланхолична история. Аз вярвам в неща, които отиват право в сърцето.


Спектакълът се играе от няколко сезона. Различен ли е днес спрямо деня на своята премиера? Актуализирате ли го някак?


След премиерата обикновено продължаваме да работим и да доизкусуряваме някои детайли. Но сега спектакълът е перфектно структуриран и тече гладко. Колкото повече играеш, толкова по-дълбоко в материала можеш да потънеш.


Якоп Албом, режисьор: Много истории могат да се разкажат без думи

© Организаторите


Бъстър Кийтън - вашата история с него? Гледали сте го като малък или е откритие на по-зрелите ви артистични търсения? Как се стигна до спектакъл, чиято основа е "Великото каменно лице", The Great Stone Face от немите филми?


Колкото и да е странно, аз израснах с Чарли Чаплин. Открих Бъстър Кийтън чрез мой колега преди няколко години. И беше любов от пръв поглед. Видях себе си в него, в налудните му сюрреалистични идеи и визуални трикове, но най-вече в подхода му към към хумора – не е гротеска, а чувствителен и поетичен. Комедията се случва от само себе си. Няма нищо пресилено.


Давам пример: когато репетирахме, пробвахме да правим смешни неща а ла Бъстър Кийтън, които да използваме в представлението, но не се получи, опитвахме се да бъдем смешни, но не бяхме. Тогава пак се върнахме и гледахме по-внимателно Кийтън, за да видим какво прави . И мисля, че открихме. Вместо да го правим смешно, направихме го сериозно и бум! Всичко си дойде на мястото, целият материал, който обработвхаме така изкусно, изведнъж започна да функционира.


Предполагам, че една от основните причини да направя това представление е, че наистина не познавах работата на Бъстър Кийтън (бях чувал името му, разбира се), но когато го видях, бях поразен: хората трябва да видят това, исках да го споделя със света.



Разкажете за работата по спектакъла. Започвате ли с много идеи в главата си или репетиционният процес е решаващ за финалния вид на представлението?


Започвам с идея за тема или ситуация, след това събирам много идеи, свързани с темата. В повечето случаи това са снимки, после пиша нещо като сценарий, в който комбинирам всички тези снимки и идеи. Това е хлабав сценарий, по-скоро план за действие,  който очертава скелета на представлението. После, по време на репетициите, добавяме плът на този скелет. Добавяме пласт след пласт заедно с изпълнителите. Моята работа е много физическа, искам да общувам чрез физическо поведение и действия, това не е абстрактен танц, но всичкото е хореографирано движение. Посвещавам много време в работа по техническите ефекти, които поддържат картините, с които се правят историята или ситуациите в представлението.


Актьорският състав е впечатляващ. Разкажете за Вашите актьори. Доколко участват в създаването на спектакъла? Отворен ли сте към предложенията им?


Опитвам се да работя възможно най-дълго с едни и същи хора, повечето от тях са танцьори или хора с добра физическа подготовка. Позволявам актьорите да се включват в процеса, искам да взема възможно най-много материал от тях, но ги водя в посоката, която аз съм избрал.


Якоп Албом, режисьор: Много истории могат да се разкажат без думи

© Организаторите


Така, че – да, отворен съм за предложения, но в крайна сметка аз решавам какво може иле не може да се направи. Това не е йерархия, а разпределение на отговорността, и моята отговорност е да режисирам и да направя представлението възможно най-добро.


Публиката очевидно харесва този спектакъл навсякъде. Има ли места, където не се получава добре и защо? Вие каква публика харесвате?


Страхотното с този спектакъл е, че независимо къде се играе, хората реагират общо взето еднакво – Англия, Германия, Франция, млада публика или възрастни хора – няма значение. Предполагам, че е като музиката - поражда универсилно чувство.


Какво ви отегчава в театъра?


Този въпрос е труден, аз обичам театъра, дори когато гледам нещо, което не е по вкуса ми, винаги има какво да откриеш и уважаваш. Е, ако представлението е твърде дълго, няма напрежение или се губи представата за време, в смисъла, в който нямаш усещането, че ще свърши, "може да спре сега или да продължи с часове", тогава се отегчавам и фрустрирам.


Якоп Албом, режисьор: Много истории могат да се разкажат без думи

© Организаторите


Кои истории не могат да се разкажат без думи?


Много, предполагам, наистина зависи от това какво искаш. Думите могат да правят нещата конкретни и да отвръщат, така че историята да засили емоционалната си стойност. Правил съм представление за една възрастна двойка, която слуша съседите си, докато те се карат и бият. Нямаше как да се разкаже без думи.


Днес имате ли точен отговор на въпроса какво е минималното жизненото пространство, от което се нуждае всеки от нас?


Тук ще цитирам Кимая Доусън, една американска певица и автор на песни:


`and if home is really where the heart is
then we're the smartest kids I know
because wherever we are in this great big world
we'll never be more than a few hours from home’


"Ако домът е там, където е сърцето 
Тогава сме най-умните деца, които знам
Защото където и да сме в този велик огромен свят
Никога няма да сме на повече от няколко часа от вкъщи."


STICHTING PELS/ЯКОП АЛБОМ – АМСТЕРДАМ, ХОЛАНДИЯ
"ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО"


Идея Якоп Албом
Участват Рейнир Схимел, Яник Хреуелдингер, Силке Хундертмарк, Ленард Люсие, Ралф 
Мулдер/Емпе Холуерда.
Музика Alamo Race Track
Сценография  Дауе Хибма, Якоп Албом
Дизайн осветление Юри Схреудерс
Драматург Юдит Вендел 
Кукла Роб Хиленбринк / Робс Попшоп 
Продуцент  Вилма Кеуте/Alles voor de kunsten
Международен агент GPAG/JG Baggerman


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1942 Неутрално
  2. 2 Профил на begajmani
    begajmani
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Живеем в култура на цитатност, на синтез, който изглежда толкова по-оригинален, колкото по-добре забравен е цитата. По този начин, ако някой вземе да се вдъхнови от Софокъл, от една страна ще бъде много близо до съвремеността, но от друга, ще затвори кръга на поредната спирала, в която културата свършва там, откъдето е тръгнала. И това не е лошо. Просто трябва да се осъзнава и изисква по-дълбока култура и възможност да се улови цитата, отколкото днешната масова публика има. Което е голяма разлика с древността и е всъщност иронията на кръговрата, защото културата се повтаря, но публиката не.

  3. 3 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2744 Неутрално

    Ще го гледам утре и ще спеделя впечатления! Много се вълнувам!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  4. 4 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2744 Весело

    *споделя исках да кажа

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK