Германски режисьор гостува в София с постановка по Евангелието от Юда

© Judith Buss, Организаторите

Eдно от големите имена в германския театър - холандецът Йохан Симонс, идва в София с представлението на Мюнхенер Камершпиле "Юда", написано от Лот Векеменс по открития през 70-те години коптски препис на смятаното за изчезнало гностическо Евангелие от Юда от II век. 

Театралният текст разглежда склонността на човечеството да създава герои през тяхната противоположност, а за своето актьорско изпълнение в постановката Стивън Шарф е отличен с престижната награда "Гертруд-Ейсхолд Ринг" за 2013 г.

"Юда" гостува в рамките на фестивала "Световен театър в София" на 14 юни в Младежкия театър "Николай Бинев" от 19:00 ч., със субтитри на български език. На 15 юни в Гьоте Институт ще се проведе и кръглата маса "Евангелието от Юда и театралната му версия". В нея освен екипа на представлението ще участва и професорът по църковна история и патристика Грегор Вурст, който през 2007 г., заедно с Родолфе Касер, публикува превода и едно критично издание на Евангелието от Юда. Дискусията ще се проведе между 9:30 и 12:30 ч. с работни езици български и немски, а входът е свободен.

Пред "Дневник" Йохан Симонс сподели няколко думи преди това. 

© Организаторите

- Позата на персонажа е провокация сама по себе си. Актьорът седи гол, с гръб към публиката. Също, в тази театрална продукция, персонажът е и символ на изневяра. Моето възпитание е протестантско, направо калвинистко. Не ми се наложи да чета много за Юда. Познавам го, както и профила му, от дете.

Какъв е грехът на Юда в съзнанието на този театрален образ? Алчността? Разочарованието? Несъгласието? Съмнението? Изобщо – има ли съзнание за грях?

- Сещам се за филма "Евангелието по Матея " на Пиер Паоло Пазолини. В него образът на Юда е разочарован от Иисус, защото Иисус използва своята революционна мощ само по мирен начин. И при все, че Иисус беше разпнат заради нашите грехове, за Юда това не е ефективно. И ще бъде наказан завинаги.

Проповед ли е този монолог?

- Не. Този монолог не е проповед, а бунт.

Поставяте актьора Стивън Шарф (Юда) в най-трудната, почти невъзможна за общуване с множество поза - той е с гръб, той е гол – човек трудно може да бъде чут, разбран и възприет сериозно, когато общува така. Какво обаче се случва с театрален образ при тези обстоятелства?

- При него няма възможност за почивка, позицията му е неудобна през цялото време. Смисълът на това е в неговото наказание.  

В София на 15 юни в Гьоте-институт предстои кръгла маса на тема Евангелието на Юда и театралната му версия. Темата ще бъде дискутирана детайлно тогава, но е интересно как Църквата коментира до този момент постановката, срещали ли сте реакции?  

- Не.