Из "Писмо до любимата" от Иво Иванов

Из "Писмо до любимата" от Иво Иванов

© Райчо Станев, Издателска къща "Жанет 45"



В края на май излезе петия български брой на списание за нова литература "Гранта". Темата "Емигранта" събира на едно място чужди автори с български, живели и писали извън пределите на страната. "Дневник" публикува включения в сборника текст "Писмо до Любимата" на живеещия в САЩ спортен журналист и автор Иво Иванов. 


Иво Иванов е кореспондент на БНТ в САЩ и автор на многобройни есета и очерци в български и американски медии.  От 1990 г. живее и работи в Лоуренс, щата Канзас. Голяма част от материалите му са издадени в три сборника: "Отвъд играта" I и II (2008) и "Кривата на щастието" (2014). Текстовете му често са свързани със света на спорта и са вдъхновени от гонзо-журналистиката на Хънтър Томпсън. Така той е представен от "Жанет 45", което e новият издател на "Гранта".


Здравей, скъпа. Здравей и честито! Не съм много по нежностите и може би затова не съм ти писал отдавна. Все нямам време. Пълня страниците с многословни разкази за други, по-маловажни неща – празни приказки за някакви си баскетболисти, милионери и разглезени звезди. Но днес е третият ден от третия месец – твоят ден, твоят празник. Ако и сега не седна да ти драсна някой ред, сигурно с право ще ми се разсърдиш и повече няма да ме погледнеш в очите.




Знаеш ли, мила, наскоро пак си мислех за теб, и докато се чудех как си, се запитах как е възможно нашата връзка да продължи толкова дълго. Да бъде все така силна след толкова години? Да устои на времето и да пренебрегне разстоянието? По принцип взаимоотношенията са сложно нещо. Хората казват, че искрата угасва, когато влюбените живеят разделени, че трябва непрекъсната комуникация и постоянен контакт. Не им вярвай – аз все още съм по-влюбен от осмокласник в стажантката по физкултура.


Онзи ден се натъкнах на стар албум и докато прелиствах страниците, попаднах на пожълтяла снимка. На нея в цялото си черно-бяло величие бяхме само аз и ти. Просто ние двамата – снимани преди толкова много години от незнаен фотограф някъде в прекрасните Родопи. Не знам защо, но дълго и мълчаливо останах на тази страница от албума, мислите ми отплуваха към теб. Явно годините са се търкаляли, без да ги усетя – ако не знаех, че голобрадото момче на снимката съм аз, нямаше никога да се позная. Сякаш виждах напълно различен човек, недокоснат от грижи и отговорности. Човек, с когото някой трябва да ме запознае отново. Но ти!!! Ти, от друга страна, както винаги изглеждаше прелестно.


Взрях се в снимката, и прости ми, но не можех да не се възхитя на неповторимите ти меки форми, на прелъстителната ти свежест и ослепителна женственост. Как го правиш? Как успяваш да останеш вечно млада, жизнена и красива? Сякаш колкото повече остаряваш, толкова по-хубава ставаш. Имам чувството, че ако ще и на 1300 години да си, пак ще си неотразима. Започвам да разбирам защо толкова много са те желаели през годините, защо са се опитвали да те отнемат насила, да откраднат с подлост, кръв и жестокост лицето ти и да го запазят само за себе си. Наивници! Нима не знаят, че нито 5, нито 500 години в тъмницата могат да те превърнат в робиня, да задържат оковите върху краката ти.


Вярно е, че си страдала, че са те тъпкали и изтезавали, но винаги си черпила сила от болката и си се изправяла още по-здрава и още по-силна след всяко покушение. Отдавна се каня да те питам, но не е нужно да ми отговаряш: Как така наистина си хем стара, хем млада? Хем малка, хем безкрайна? Хем нежна и уязвима, хем непристъпна и непобедена? Не знам как го постигаш, но не познавам друга такава вълшебница.


Ох, за малко да забравя. Имаш много поздрави от Луис и Боби, сигурно ги помниш, те са двамата американци, които доведох миналата година, за да се запознаете отблизо. Няма да повярваш, но днес и те празнуват. Оказа се, че и те, горките, са безнадеждно влюбени в теб и твърдят, че днешният ден е и техен празник! Луис дори е научил няколко думи на български, за да можете да си говорите. Акцентът му е като на заекваща чайка, но все пак произнася успешно думите "ракия", "майката", "шопска" и "Родино". Когато доведох тези твои ухажори, тръгнахме да те търсим навсякъде. Качихме се високо в Рила, където в дълбокото синьо на езерата се бяха скрили очите ти. После, водени от древните ти тайни, слязохме в Родопите. Някъде там чухме гласа ти в тъжния плач на гайдите. Ходихме навсякъде – на север и на юг, на запад и на изток, и те откривахме малко по малко, парче по парче. Златните ти къдрици – в Добруджа. Червената ти гъста кръв – в Мелник. Душата ти – в Търново. Но най-важното откритие, моментът на прозрението, настъпи в онзи слънчев топъл ден, в който най-после се добрахме до онова свято място, наречено връх Шипка, и се вгледахме в теб, красавице, от високо. Около нас шепнеха толкова призраци, толкова много неумиращи сенки редяха героичните си спомени. Помня как омекнаха коленете ми, как гледката отне силите ми.


Всеки твой син и всяка дъщеря трябва поне веднъж да минат нагоре по пътеката между гробовете на загиналите, да застанат на това свещено място и да те видят в цялата ти прелест. Някои неща могат да бъдат видени само от много, много високо. Погледнахме на юг и видяхме лицето ти – свежо, копринено и червено, с кожа, ухаеща на рози. Погледнахме на север и застинахме, омаяни от зеленото безбрежие на формите ти. После оставихме очите си бавно да се взрат в добрата Стара планина, в изящната извивка на гръбнака ти. Аз винаги съм те разбирал и обичал, но в този момент дори двамата чужденци усетиха магията ти и без да кажат много, оставиха сетивата си да те поемат и да запомнят образа ти завинаги.


Ето че пак започнах да се обяснявам в любов, а ти навярно имаш своите съмнения. Сигурно ще ме попиташ за изневярата – за 1990 година и за жената с короната и факела. Как така, ще кажеш, си позволявам да те лаская и в същото време да бъда с друга? Знаеш ли, сигурно си права. Единственото ми извинение е, че никога не съм бягал от теб. Никога не съм те предавал.  Просто така се е стекъл животът ми. Съдба и обстоятелства. Чувам, че имало още поне един милион като мен. Разхвърляни из цял свят твои обожатели. Може и да сме флиртували по малко, но ако погледнеш в сърцата ни, ще видиш, че те винаги ще бъдат само твои. Няма изневяра. Няма лъжа. Всеки един от нас те носи със себе си; има те от Южна Африка та чак до Камчатка – стотици хиляди малки парченца от теб, разхвърляни по планетата. Интересно как възприемаш тази странна ситуация? Дали ни усещаш от толкова далеч в себе си така, както ние теб? Но да се върнем към празника. Време е да честитя първо на теб, а след това и на толкова много други хора, които би трябвало да празнуват на тази светла дата. Честито на всички твои чеда, които те обичат и милеят за теб. Честито най-вече на тези, които ти останаха верни и не те изоставиха в тежък момент. Прекланям се пред всички тях, защото се бориха за теб и не изгубиха вяра тогава, когато бе по-лесно човек да си стегне куфара и да се откаже от всичко. Знай, че те са хората, на които можеш да разчиташ винаги, които те обичат безпрекословно. Честито на децата ти и на младите, защото в техните бистри съзнания живее надеждата за твоето бъдеще и просперитет. Честито и на хората, които те обичат отдалеч – знай, че те не са те забравили. Някой ден много от тях ще те намерят отново. Честито и на тези, които ти си отгледала, но които казват, че те мразят и вече не вярват във връзката ви. Те също те обичат, макар и да не го осъзнават. Не мога да си представя, че някой може да те мрази. Според мен тези хора те бъркат с друга. Може би с някоя неверница, скрила се зад името ти и продaваща от години съвестта си на жълтите павета.


Честито на войниците ти, които рискуват живота си; на прелестните ти учители, които са ни формирали като хора; на спортиститe, които тренират в мизерия и които ти даряват младостта си, за да разнасят името ти по света; на учените ти, които работят без пари; честито на музикантите ти, които те прославят навсякъде; честито на силния ти мъж в Япония; на умния ти мъж в Русе; на онзи твой небесно-земен белобрад ангел с добри очи и име, чийто образ се вглежда в нас изрисуван на големия блок в София и сякаш безмълвно ни моли да поискаме от себе си да престанем да искаме само за себе си; честито на най-добрите родители на света и на най-верните приятели; честито на всички, всичко и всекиго, който е имал допир с теб. Без значение кой е и откъде е – дали е тук или там, горе или долу, дете или старец, наивник или циник, богат или беден. Нека честитим и на тези безбройни твои синове и дъщери, които са мечтали този ден да бъде действителност и са дали живота си, за да го има. Които са минали през ада на саможертвата, вярвайки, че някой ден и ти и децата ти ще живеетe в този единствен по рода си рай. Знам, че и те празнуват някъде, защото, както е казал един от тях, те


не умират. Честито и на съседката – тази в югоизточния апартамент, която те нарича комшу и която се беше нанесла в твоя дом за цели 500 години. Днес е светъл ден и за нея, защото на тази дата тя веднъж завинаги се отърва от собственото си мрачно минало и кърваво наследство. Ръждясалите oкови, които бе сложила върху кракатa ти, се впиваха в собствените ѝ глезени и я дърпаха неумолимо надолу. Празнувай, съседке – този ден беше толкова необходим на нас, колкото и на теб!


Днес, мила, е хубав ден. Щастлив за всички ни, защото твойта радост принадлежи на милиони хора по целия свят. Ето че за кой ли път твоят голям ден пристига с пролетта, мартениците и кокичетата, като обещание за ново начало и невинна червено-бяла хубост. Какво чудесно взаимодействие между празник и природа! Писмото ми върви към края си. Уж не бях по нежностите, уж исках просто да ти честитя, а то взе, че се превърна в дълго обяснение в любов. Въпреки това не успях да ти кажа точно какво мисля за теб. Затова има голяма вероятност да съм кодирал някое и друго послание до теб в писмото си.


Вглеждам се в твойта стара снимка от албума и отново се прехласвам пред черно-бялата ти прелест. После с усмивка си спомням, че тя е нищо, сравнена с цветния вариант. Ах ти, хубавице, кога ще спреш да ме изкушаваш от толкова далеч, да ме прелъстяваш и викаш у дома нежно и настойчиво. Чертите ти ме гледат отвсякъде – от спомените, от старите снимки, дори от някакво потайно място в бъдещето. Знам, че не само аз мисля така. Познавам хиляди твои обожатели тук и знам, че макар и далеч, всички сме луди по теб, обичаме те и повечето от нас нямат никакво намерение да те забравят. Истината е, че никога не сме си тръгвали и животът ни е едно голямо, продължително завръщане без край. До скоро виждане, Българийо!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4649 Неутрално

    Хубав текст,харесвам Иво Канзаса, чел съм и други негови неща главно в"Оф Нюз".

    klimentm
  2. 2 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Патетика

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  3. 3 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 932 Неутрално

    Това не е моят тип текстове, но ми харесва идеята на този брой на Гранта. И това го казвам като човек, живял/ живеещ в чужбина.
    Затова и препоръчвам горе статията. Защо обаче от жанет са решили, че този текст би могъл да служи като нещо представително, това ми е чудно. Предполагам, че ще има други, по-добри текстове.
    Това е последнитя брой на Желев, дано да е направил нещо добро, като за сбогом
    И дано Пейков да знае с какво се захваща. Това е световно списание и е необходимо да има и световен стандарт към хората, които пишат и биват публикувани в него.
    Стига връзкарство и дано да видим добри текстове в близко бъдеще.

  4. 4 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1029 Любопитно

    Текста ме просълзи...невероятен...

    Форумът е в будна кома...
  5. 5 Профил на ШпекСаламНароден
    ШпекСаламНароден
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Не съм имигрант,но се почувствах,като такъв.Горките наши сънародници,разпилени по света,немили,недраги...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3443 Неутрално

    До коментар [#5] от "ШпекСаламНароден":

    Повечето от тях живеят с мисълта ,че ще се върнат някой ден....

  7. 7 Профил на Missyng Mai Kittie
    Missyng Mai Kittie
    Рейтинг: 269 Неутрално

    #KLETAMAJKABULGARIQ Доживя да видиш такива текстове. ;( ;(

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  8. 8 Профил на Missyng Mai Kittie
    Missyng Mai Kittie
    Рейтинг: 269 Неутрално

    Тоя кво, да не страда от едипови комплекси. Обикновено се казва "синове и дъщери на майка България", а не нещо друго.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  9. 9 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 892 Неутрално

    едва ли има българин който да остане равнодушен от това писмо. двата параграфа с "честито на..." са достойни за реч за 3-ти март. дано доживеем някой президент/премиер да направи такава реч на празника.

    Иво, ако четеш това, моля те върни се в България. имаме нужда от хора като теб. България ще ти прости изневярата, а няма нищо по-хубаво от това да изживееш живота си с най-голямата си любов.

    Истината ни прави свободни.
  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1542 Неутрално
  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1542 Неутрално

    До коментар [#5] от "ШпекСаламНароден":

    До коментар [#6] от "hodounski":

    Има и такива, които казват, че изпитват носталгия по страната, в която са имигрирали, а не по България. На мене лично са ми го казвали, хора, които не бяха стъпвали повече от 10 години в България, въпреки че имат родители тук.

  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1542 Неутрално

    Не можах да прочета текста докрай. Прекалено много ми напомни на нещата, които бяхме принудени да пишем в отделенията; например на тема: ''Защо обичам Съветския Съюз''.

  13. 13 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8027 Неутрално
  14. 14 Профил на gl_avatar
    gl_avatar
    Рейтинг: 669 Неутрално

    От един текст , щом ти трепне сърцето- добър е.
    Горе главата.
    Бог да пази България.
    " Моя страна, Моя България"

  15. 15 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1094 Неутрално

    До коментар [#12] от "princess_x":

    Абе не сме ги пишели такива такстове... Но ги четяхме... Всъщност не ги и четяхме, но се правехме, че сме ги чели... Така или иначе, обаче, нямаше как да ги пропуснем, защото години наред ни облъчваха от училищните радиоуредби, от радиоточките и от високоговорителите по манифестациите. Комсомолска патетика, натегачество и наистина много фалш - "Българийо", това обръщение нормално ли е!?...

    Както и да е - дори авторът да си вярва, стилът му е толкова отблъскващ, че едва ли дори един човек в свяст би му повярвал!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK